Р Е Ш Е Н И Е
№ 260830, 22.06.2021 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 01.06.2021 г. в публично заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на
СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯ ПЕЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1162 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Г.И.П. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника й адвокат Д.Б. – адвокат-съдружник
в Адвокатско дружество „****“, твърди, че на **** г. третото лице Б. Д. И. и
„БАНКА ДСК“ ЕАД сключили Договор за текущо потребление, изпълнението на
задълженията по който е обезпечено с поръчителство дадено от нея посредством
сключен с банката на същата дата договор за поръчителство, а също и че
договорът за кредит е недействителен, тъй като текстовата част на шрифта му е
по-малка от 12. Следователно предвид разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД, че
може да се поръчителства само за действително правоотношение, то и договорът за
поръчителство е недействителен. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че сключеният между нея и банката на **** г. Договор за
поръчителство е недействителен. Претендира присъждане на разноски, а
пълномощникът й адвокат Д.Б. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата в полза на
адвокатското дружество, в което е съдружник.
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо във връзка с чл. 138, ал. 2 Закон за задълженията и договорите.
Ответникът „БАНК ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – ул. „Московска“ № 19, представляван от
пълномощника му юрисконсулт С.Д., не оспорва, че на *** г. е сключил с третото
лице Б. Д. И. Договор за кредит за текущо потребление, изпълнението на
задълженията по който е обезпечено посредством договор за поръчителство от
същата дата, по който поръчител е ищцата, но моли съда да отхвърли предявения
иск, тъй като : в договора за кредит, в общите условия и приложения към него
погасителен план се съдържа подробна и изчерпателна информация, представляващи
всички необходими реквизити на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК; не е нарушен чл. 10, ал.
1 ЗПК от страна на банката, включително и по отношение на размера на шрифта; в
погасителния план и ГПР /неразделна част от договора за кредит/ са посочени
подробно размерът на ГПР, общият брой на
Продължение
на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 2/5
дължимата
лихва, броят на месечните вноски и общият размер на разходите по кредита и
компонентите, които влияят при формирането на ГПР; на кредитополучателя са
предоставени цялата необходима преддоговорна информация, включително и общите
условия към договорите за кредит на физически лица, като кредитополучателят не
се е отказал от договора в предвидения в чл. 24 от ОУ срок; в договора за
кредит, в договора за поръчителство и в ОУ няма клаузи, нарушаващи изискванията
на ЗПК, водещи до недействителност на договора. Претендира присъждане на
разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Не е налице спор,
че на **** г. страните са сключили договор за поръчителство, обезпечаващ
изпълнението на задълженията на третото лице Б. Д. И. по сключения между него и
„БАНКА ДСК“ ЕАД на същата дата Договор за кредит за текущо потребление,
оригиналът на който е приет като доказателство по делото, имащ за предмет
отпускане от страна на банката, в качеството й на кредитор, на третото лице Б.
И., в качеството му на кредитополучател, на кредит за текущо потребление в
размер на 18 000 лв. срещу задължение да го върне ведно с възнаградителна
лихва при условията и в сроковете посочени в договора.
С исковата молба е
повдигнат спор за действителността на договора за кредит с оглед на наведеното
в исковата молба твърдение, че шрифтът, използван за изготвянето му, е с размер
по-малък от 12 пункта, от разрешаването на който у ищцата е налице интерес,
въпреки че не е страна по него, с оглед на разпоредбата на чл. 138, ал. 2,
изречение първо Закон за задълженията и договорите, постановяваща, че
поръчителство може да съществува само за действителни задължения.
Изхождайки от
предмета на Договор за кредит за текущо потребление – предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, а също и банка /кредитна институция/
съгласно чл.
2, ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че той има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския
кредит.
Последният предявява
строги изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, като тези, отнасящи се до формата на договора за кредит са уредени в глава
Трета, чл. 10, ал. 1 и ал. 3 на ЗПК.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
която е форма за действителността му, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се
Продължение
на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 3/5
представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един
за всяка от страните по договора, които изисквания се отнасят и за всички
негови изменения /чл. 10, ал. 3 ЗПК/, като при неспазването им съобразно
императива на чл.
22 ЗПК договорът за кредит е недействителен.
С
действащия ЗПК са въведени в българското законодателство разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана по-долу в настоящото
изложение „Директивата“, имаща за цел хармонизиране в някои аспекти на
законите, подзаконовите актове и административните процедури на
държавите-членки на Европейския съюз, отнасящи се до договорите за
потребителски кредит. За разлика от Директивата, в която /чл. 10, параграф 1/ по
отношение на формата на договора за потребителски кредит е предвидено
единствено изискването същият да бъде изготвен на хартиен или друг траен
носител /с уточнението, че тази разпоредба не засяга националните правила,
отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит, които
са в съответствие с правото на Общността – чл. 10, параграф 2 от Директивата/ в ЗПК е регламентирано и допълнително изискване, споменато в предходния абзац на
настоящото изложение - всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Това допълнително изискване
е породило и противоречива съдебна практика по въпроса доколко то е в
съответствие с Директивата, поради което и несъблюдаването му влече ли
нищожност на договора за кредит.
По първия
въпрос е сезиран Съдът на Европейския съюз, който приемайки, че отговорът му се
налага недвусмислено от съдебната практика /решение от 12.07.2012 г. по дело
С-602/10, EU:2012:443, т. 66 и решение от 26.03.2020 г. по дело С-779/18, EU:C:2020:236, т. 43, в които е прието, че с оглед гарантиране на
прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация
държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за
регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уверят, че
посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от Директивата
области; решение от 05.09.2019 г., С-331/18, EU:C:2019:665, т. 41, съобразно която Директивата е приета с двойна
цел да се осигури високо и равностойно ниво на защита на интересите на всички
потребители в Съюза и да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен
пазар на потребителски кредити; решение от 16.07.2020 г., С-686/19, EU:C:2020:582, т. 49, съобразно която видно от съображение 19 от
Директивата тя трябва да гарантира по-специално, че преди сключването на
договора за кредит потребителят ще получи адекватна информация, в частност за
ГПР навсякъде в Съюза, която му дава възможност да сравни прилаганите проценти;
решение от 21.04.2016 г., С-377/14, EU:C:2016:283, т. 64, съобразно която предоставената преди или по време на
сключването на договора информация относно условията на договора и последиците
от сключването му е от основно значение за потребителите/ на основание чл. 99
от Процедурния си правилник е
Продължение
на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 4/5
постановил определение
от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 (“БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Париж срещу Т.Г.М.), в което е постановил, че чл. 10, параграф 2 и чл.
22, параграф 1 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която да налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12.
Базирайки се на
това определение настоящият състав приема, че регламентираното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 не е в
противоречие с разпоредбите на Директивата. То е предвидено не с цел да се
наложи значителна санкция на кредитора при неспазването му, а да се гарантира
възможността на потребителя да бъде информиран всестранно и максимално
прозрачно за всички условия по договора. Нещо повече, тъй като кредиторът е
по-силната икономически страна в заемното правоотношение, поради което
разполага и с възможността да наеме юристи, които да го консултират, то същият
не следва да бъде оправдаван за неглижирането на това допълнително изискване,
още повече, че съблюдаването му е само въпрос на техническа организация.
Конкретно що се
отнася до процесния Договора за кредит за текущо потребление, чието изпълнение
е обезпечено с атакувания договор за поръчителство, то същият е сключен в
предвидената в закона писмена форма. Видно, обаче, от заключенията на вещите
лице по допуснатите по делото основна и повторна съдебна техническа експертизи
за изготвяне на текста му е използван шрифт, чийто размер е по-малък от 12 pt,
т. е. в разрез с изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК всичките елементи на договора са представени с размер на шрифта под 12 pt.
А щом шрифтът на
договора за потребителски кредит не е съобразен с императивно изискване на
закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема, че същият е недействителен, а от тук и че в нарушение на
чл. 138, ал. 2 ЗЗД договорът за поръчителство е сключен за недействително
задължение, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
На основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал 2, т. 4 и чл. 7, ал.
9 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
Адвокатско дружество „****“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждения
за оказаната на ищцата безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело в
размер на 1695.80 лв., изчислен на база цена на иска от 26 105.83 лв. и
включващ и дължимия ДДС в съответствие с изискването на § 2 от ДР на Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съобразно приетото
като доказателство Удостоверение за регистрация по ЗДДС № ***/**** г. издадено
от НАП – ТД - ***** Адвокатско дружество „*****“ е регистрирано по ЗДДС лице, като за
заплащането на така определените възнаграждение на последното ответникът следва
да бъде осъден /830 лв. + (26105.83 лв. –
10000 лв.)х3 % + 100 лв. за проведено
открито съдебно заседание след второто х 1.2 ДДС/.
Продължение
на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 5/5
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд – Пловдив сумата от 1044.23 лв. държавна такса по производството и
сумата от 164 лв. депозитни разноски.
По изложените
съображения съдът :
Р Е Ш И:
УВАЖАВА предявения
от Г.И.П. с ЕГН **********,***, против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Московска“ № 19, иск с правно
основание чл.
26, ал. 1, предложение 1-во във връзка с чл. 138, ал. 2 ЗЗД, като
ПРОГЛАСЯВА недействителността на сключения помежду им на **** г. Договор за поръчителство
поради това, че обезпечава недействително задължение по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен на **** г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството му
на кредитор и Б.Д. И., в качеството му на кредитополучател.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Московска“ № 19, да заплати на Адвокатско дружество „****“, БУЛСТАТ *****, с
адрес – гр. ****, ул. „*****“ № *, представлявано от управителя С.Г., сумата от
1695.80 лв. адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата Г.И.П. с ЕГН **********,
безплатна правна помощ и съдействие по гр. д. № 1162 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2020 г.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Московска“ № 19, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив : сумата от
1044.23 лв. държавна такса по производството и сумата от 164 лв. депозитни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд –Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :