Решение по дело №1162/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260830
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20205300101162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260830, 22.06.2021 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На 01.06.2021 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯ ПЕЕВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1162 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищцата Г.И.П. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Д.Б.адвокат-съдружник в Адвокатско дружество „****“, твърди, че на **** г. третото лице Б. Д. И. и „БАНКА ДСК“ ЕАД сключили Договор за текущо потребление, изпълнението на задълженията по който е обезпечено с поръчителство дадено от нея посредством сключен с банката на същата дата договор за поръчителство, а също и че договорът за кредит е недействителен, тъй като текстовата част на шрифта му е по-малка от 12. Следователно предвид разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД, че може да се поръчителства само за действително правоотношение, то и договорът за поръчителство е недействителен. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният между нея и банката на **** г. Договор за поръчителство е недействителен. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът й адвокат Д.Б. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата в полза на адвокатското дружество, в което е съдружник.

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 138, ал. 2 Закон за задълженията и договорите.

            Ответникът „БАНК ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Московска“ № 19, представляван от пълномощника му юрисконсулт С.Д., не оспорва, че на *** г. е сключил с третото лице Б. Д. И. Договор за кредит за текущо потребление, изпълнението на задълженията по който е обезпечено посредством договор за поръчителство от същата дата, по който поръчител е ищцата, но моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като : в договора за кредит, в общите условия и приложения към него погасителен план се съдържа подробна и изчерпателна информация, представляващи всички необходими реквизити на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК; не е нарушен чл. 10, ал. 1 ЗПК от страна на банката, включително и по отношение на размера на шрифта; в погасителния план и ГПР /неразделна част от договора за кредит/ са посочени подробно размерът на ГПР, общият брой на

Продължение на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 2/5

 

дължимата лихва, броят на месечните вноски и общият размер на разходите по кредита и компонентите, които влияят при формирането на ГПР; на кредитополучателя са предоставени цялата необходима преддоговорна информация, включително и общите условия към договорите за кредит на физически лица, като кредитополучателят не се е отказал от договора в предвидения в чл. 24 от ОУ срок; в договора за кредит, в договора за поръчителство и в ОУ няма клаузи, нарушаващи изискванията на ЗПК, водещи до недействителност на договора. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не е налице спор, че на **** г. страните са сключили договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението на задълженията на третото лице Б. Д. И. по сключения между него и „БАНКА ДСК“ ЕАД на същата дата Договор за кредит за текущо потребление, оригиналът на който е приет като доказателство по делото, имащ за предмет отпускане от страна на банката, в качеството й на кредитор, на третото лице Б. И., в качеството му на кредитополучател, на кредит за текущо потребление в размер на 18 000 лв. срещу задължение да го върне ведно с възнаградителна лихва при условията и в сроковете посочени в договора.

С исковата молба е повдигнат спор за действителността на договора за кредит с оглед на наведеното в исковата молба твърдение, че шрифтът, използван за изготвянето му, е с размер по-малък от 12 пункта, от разрешаването на който у ищцата е налице интерес, въпреки че не е страна по него, с оглед на разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изречение първо Закон за задълженията и договорите, постановяваща, че поръчителство може да съществува само за действителни задължения.

Изхождайки от предмета на Договор за кредит за текущо потребление – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, а също и банка /кредитна институция/ съгласно чл. 2, ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че той има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит.

Последният предявява строги изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, като тези, отнасящи се до формата на договора за кредит са уредени в глава Трета, чл. 10, ал. 1 и ал. 3 на ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се

 

Продължение на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 3/5

 

представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, които изисквания се отнасят и за всички негови изменения /чл. 10, ал. 3 ЗПК/, като при неспазването им съобразно императива на чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен.

С действащия ЗПК са въведени в българското законодателство разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана по-долу в настоящото изложение „Директивата“, имаща за цел хармонизиране в някои аспекти на законите, подзаконовите актове и административните процедури на държавите-членки на Европейския съюз, отнасящи се до договорите за потребителски кредит. За разлика от Директивата, в която /чл. 10, параграф 1/ по отношение на формата на договора за потребителски кредит е предвидено единствено изискването същият да бъде изготвен на хартиен или друг траен носител /с уточнението, че тази разпоредба не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит, които са в съответствие с правото на Общността – чл. 10, параграф 2 от Директивата/ в ЗПК е регламентирано и допълнително изискване, споменато в предходния абзац на настоящото изложение - всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Това допълнително изискване е породило и противоречива съдебна практика по въпроса доколко то е в съответствие с Директивата, поради което и несъблюдаването му влече ли нищожност на договора за кредит.

По първия въпрос е сезиран Съдът на Европейския съюз, който приемайки, че отговорът му се налага недвусмислено от съдебната практика /решение от 12.07.2012 г. по дело С-602/10, EU:2012:443, т. 66 и решение от 26.03.2020 г. по дело С-779/18, EU:C:2020:236, т. 43, в които е прието, че с оглед гарантиране на прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уверят, че посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от Директивата области; решение от 05.09.2019 г., С-331/18, EU:C:2019:665, т. 41, съобразно която Директивата е приета с двойна цел да се осигури високо и равностойно ниво на защита на интересите на всички потребители в Съюза и да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити; решение от 16.07.2020 г., С-686/19, EU:C:2020:582, т. 49, съобразно която видно от съображение 19 от Директивата тя трябва да гарантира по-специално, че преди сключването на договора за кредит потребителят ще получи адекватна информация, в частност за ГПР навсякъде в Съюза, която му дава възможност да сравни прилаганите проценти; решение от 21.04.2016 г., С-377/14, EU:C:2016:283, т. 64, съобразно която предоставената преди или по време на сключването на договора информация относно условията на договора и последиците от сключването му е от основно значение за потребителите/ на основание чл. 99 от Процедурния си правилник е

 

Продължение на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 4/5

 

постановил определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 (“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Париж срещу Т.Г.М.), в което е постановил, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която да налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Базирайки се на това определение настоящият състав приема, че регламентираното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 не е в противоречие с разпоредбите на Директивата. То е предвидено не с цел да се наложи значителна санкция на кредитора при неспазването му, а да се гарантира възможността на потребителя да бъде информиран всестранно и максимално прозрачно за всички условия по договора. Нещо повече, тъй като кредиторът е по-силната икономически страна в заемното правоотношение, поради което разполага и с възможността да наеме юристи, които да го консултират, то същият не следва да бъде оправдаван за неглижирането на това допълнително изискване, още повече, че съблюдаването му е само въпрос на техническа организация.

Конкретно що се отнася до процесния Договора за кредит за текущо потребление, чието изпълнение е обезпечено с атакувания договор за поръчителство, то същият е сключен в предвидената в закона писмена форма. Видно, обаче, от заключенията на вещите лице по допуснатите по делото основна и повторна съдебна техническа експертизи за изготвяне на текста му е използван шрифт, чийто размер е по-малък от 12 pt, т. е. в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК всичките елементи на договора са представени с размер на шрифта под 12 pt.

А щом шрифтът на договора за потребителски кредит не е съобразен с императивно изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема, че същият е недействителен, а от тук и че в нарушение на чл. 138, ал. 2 ЗЗД договорът за поръчителство е сключен за недействително задължение, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал 2, т. 4 и чл. 7, ал. 9 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Адвокатско дружество „****“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждения за оказаната на ищцата безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 1695.80 лв., изчислен на база цена на иска от 26 105.83 лв. и включващ и дължимия ДДС в съответствие с изискването на § 2 от ДР на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съобразно приетото като доказателство Удостоверение за регистрация по ЗДДС № ***/**** г. издадено от НАП – ТД - ***** Адвокатско дружество „*****“  е регистрирано по ЗДДС лице, като за заплащането на така определените възнаграждение на последното ответникът следва да бъде осъден /830 лв. + (26105.83 лв. – 10000 лв.)х3 % + 100 лв. за проведено открито съдебно заседание след второто х 1.2 ДДС/.

 

Продължение на решение по гр. д. № 1162/20 г. на ОСПд – стр. 5/5

 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1044.23 лв. държавна такса по производството и сумата от 164 лв. депозитни разноски.

По изложените съображения съдът  :

 

Р Е Ш И:

 

УВАЖАВА предявения от Г.И.П. с ЕГН **********,***, против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Московска“ № 19, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во във връзка с чл. 138, ал. 2 ЗЗД, като ПРОГЛАСЯВА недействителността на сключения помежду им на **** г. Договор за поръчителство поради това, че обезпечава недействително задължение по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на **** г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Б.Д. И., в качеството му на кредитополучател.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Московска“ № 19, да заплати на Адвокатско дружество „****“, БУЛСТАТ *****, с адрес – гр. ****, ул. „*****“ № *, представлявано от управителя С.Г., сумата от 1695.80 лв. адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата Г.И.П. с ЕГН **********, безплатна правна помощ и съдействие по гр. д. № 1162 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2020 г.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Московска“ № 19, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1044.23 лв. държавна такса по производството и сумата от 164 лв. депозитни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ :