№ /27.04.2022
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1064 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.224 ал.5 и ал.6 вр.чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е
образувано по жалба от Д.Г.Г., ЕГН **********,***, против Заповед
№ДК-09-ВН-02/19.04.2021г на началника на РДНСК- Варна, с която на осн.чл.224
ал.5 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове СМР по изпълнението на
строеж „Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.5511.846 по КК и КР на к.з.“Прибой“, район „Аспарухово“,
Община Варна, и на осн.чл.224 а6 от ЗУТ е забранен достъпа до строежа. Жалбоподателката
поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и
в несъответствие с целта му. Релевира доводи за
липса на съставен констативен акт, както и за надлежното му връчване на
жалбоподателката. Твърди,
че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да
събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, поради което оспорената
заповед е издадена без да са изяснени фактите от значение за случая във връзка
с времето на извършване на строителството, т.е. – било ли е налице изобщо
строителство, което да подлежи на спиране в приложената хипотеза на чл. 224 ал.
5 от ЗУТ. Конкретно сочи, че за издаване на
заповед за спиране на строеж и забрана достъпа до него при условията на чл.224
ал.1, ал.5, и ал.6 от ЗУТ е нужно да е налице строеж, който да се изпълнява към
датата на заповедта и то при наличие на някоя от хипотезите, предвидени в него.
Твърди, че в случая към момента на издаване на заповедта не е налице изобщо строеж
по см.§5 т.38 от ДР на ЗУТ, понеже наличният в имота не отговаря на легалната
дефиниция, още по-малко такъв в процес на изпълнение, т.е. твърди и липса на
предмет, понеже вече преустановено строителство не подлежи на спиране. Твърди също несъответствие на оспорената
заповед с материалния закон и неговата цел, с аргумент, че административният
орган не е ангажирал доказателства, че обектът, който е разпоредено да бъде
спрян, е изграден от жалбоподателката, т.е. оспорва авторството на строежа. В
тази връзка сочи, че съгл.чл.161 от ЗУТ възложител на строежа е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и това, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон, а в случая строежът, чието
изпълнение е спряно, и според посоченото в заповедта е разположен в имот –
държавна собственост съгл.АДС №160/2016г на Областния управител на Варненска
област, т.е. не е установено по несъмнен начин лицето – субект на задълженията
по заповедта. Твърди още, че имотът се намира в горска територия, а съгл.чл.153
ал.1 т.2 от ЗГ не се смята за строителство изграждането на техникоукрепителни
съоръжения за борба срещу ерозията и пороите. В него няма подпорни стени с
височина над 1,2 м., за които да се изисква издаване на разрешение за строеж,
поради което и не могат да бъдат квалифицирани като незаконен строеж, който да
бъде предмет на заповед по чл.224 ал.5 и ал.6 от ЗУТ. По изложените в жалбата
съображения се отправя искане за отмяна на процесната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично, като поддържа жалбата на изложените основания. В допълнение, позовавайки
се на заключението на СТЕ поддържа и липса на материална компетентност на РДНСК
в случая, тъй като строежът не е I-ва категория. Сочи, че издателят на
заповедта е решил да адресира заповедта си спрямо нея като собственик на съседен на държавния
имот, при все че тя няма правен и материален интерес да извършва подобни СМР в
чужд имот. Настоява за отмяна на процесната заповед с присъждане на сторените
по делото разноски съобразно представен списък.
Ответникът
– началникът на РДНСК-Варна с писменото си становище, придружаващо
административната преписка, и чрез процесуалния си представител ю.к.Камелия А.
в о.с.з. по същество оспорва жалбата като неоснователна, излагайки конкретни
твърдения по всяко от възраженията на жалбоподателката, поддържа, че са налице
всички законови предпоставки за издаване на оспорената заповед. Твърди, че се касае за незаконен
строеж по смисъл на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, изграден
без разрешение за строеж, което е предпоставка за издаване на заповедта за
спиране на строежа на осн.чл.224 ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Строителството е извършено
в имот, попадащ в зона със строителна забрана съгласно заповед на МТРС, и в зона
„А“ по см.чл.10 ал.1 от ЗУЧК. Строежът е от първа категория, тъй като е
съоръжение за геозащита и брегоукрепване, поради което компетентен да се
произнесе е началникът на РДНСК Варна. Строежът не е премахнат, като
строителните дейности са останали на етап, описан в констативния акт към
заповедта. В този смисъл отправя искане жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
качеството на заинтересована страна в процеса е конституиран Областният
управител на област Варна на осн.чл18 ал.1 от ЗДС предвид факта, че имотът, в
който е разположен строежът, чието спиране е разпоредено с оспорената заповед,
е публична държавна собственост. С писменото си становище и в о.с.з. чрез
процесуалния си представител ст.ю.к. С.В. той оспорва жалбата, сочи, че предвид
липсата на строителни книжа и безспорно установеното встъпване в държавния имот
на съоръженията, намиращи се в имота на жалбоподателката, оспорената от нея
заповед е законосъобразна поради което моли жалбата й да бъде отхвърлена, и на
свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгл.
АДС №160, том 31, рег.№11873, дело 6646/3105.2016г, издаден от Служба по
вписванията – Варна, ПИ с идентификатор 10135.55.11.846 по КК на к.з.“Прибой“,
Община Варна, е собственост на Държавата чрез Областния управител на Област –
Варна. Имотът обхваща част от морския бряг – плажна ивица в к.з. „Прибой“, и на
север граничи с ПИ с идентификатор 10135.5511.12, собственост на жалб.Д.Г., съгласно Заповед
№ 3, том 46, рег. 19215, дело 9814 от 21.07.2017г., издаден от Служба по
вписванията гр. Варна, видно от скици № 15-944907-13.10.2020 г. и № 15-944903-13.10.2020
г. на СГКК – Варна, приложени по административната преписка.
Според
отразеното в Констативен протокол от 01.10.2020 г. на работна група, съставена
от служители на РДНСК – Варна, вкл. св.В. К. (И. преди прекратяване на
гражданския й брак),
във връзка с писмо с вх. № ДК-25-74-00-664/08.10.2020г. на РДНСК – Варна от
Зам.началника на ДНСК-София е извършена допълнителна проверка на ПИ
10135.5511.12 и ПИ 10135.5511.846, при която е установено, че имотите попадат в
зона със строителна забрана съгл.Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997г на МТРС; в
ПИ 10135.5511.846 има изградени три стъпаловидно разположени стоманобетонни
тераси, първата от които стъпва на плажната ивица; върху тях са изградени още
четири стъпаловидно разположени подпорни стени, образуващи тераси, с настилка
от камък и обезопасени с парапети, като първата видимо попада в ПИ
10135.5511.846, а останалите три в ПИ 10135.5511.12. Проверяващите са
констатирали, че към момента на проверката строежът е завършен, в имотите няма разположена
строителна техника и не се извършват строителни дейности, не е установен
строителят.
Съставен
е констативен акт №
2/24.02.2021г. по реда на
чл.224 от ЗУТ, от работна група на РДНСК Варна, след извършена проверка на
място на строеж: “Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ 10135.5511.846 по КК и КР на к.з. „Прибой“, гр. Варна, собственост на
Държавата, попадащ извън строителните граници на курортната зона, с посочен
строител/извършител – жалб.Д.Г., и в нейно отсъствие. В констативният акт е описано,
че в участъка от имота – държавна собственост, източно от ПИ 10135.5511.12 –
собственост на жалбоподателката, са
изградени три стоманобетонни съоръжения,
първото от които стъпва на плажната ивица, със следните характеристики: първото
съоръжение е с приблизителни размери: дължина /L/ ~ 13м, височина /Н/ /от
моделирания терен/ ~ 0.5 м.; второто и третото съоръжение са с приблизителни
размери: /L/ ~ 13м, /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1 м. Не е възможно да се
определи широчината им, тъй като са
стъпаловидно разположени едно върху друго, образувайки тераси; по дължина са
ориентирани в посока север-юг. Над последното (трето) съоръжение е изградена
подпорна стена със следните характеристики: приблизителни размери дължина /L/ ~ 13м, височина /Н/ /от
моделирания терен/ ~ 1 м. и дебелина ~0.20м, разположено по дължина в посока север-юг.
Над него са изградени още три стоманобетонни подпорни стени с подобна
характеристика, които в южната си част попадат в ПИ 10135.5511.846, а в северната
– в ПИ 10135.5511.12 на жалбоподателката.
Строежът
е квалифициран като I-ва категория съгл.чл.137 ал.1 т.1 б.„ж“ от ЗУТ и чл.2
ал.7 от Наредба №1/2003год. за номенклатурата на видовете строежи и изграден
без предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж, в периода след 13.01.2015г.
Посочено
е, че строежът е изграден в нарушение на чл.96 ал.3 и ал.4, чл.137 ал.3 и чл.148
от ЗУТ, поради което длъжностните лица са посочили, че същият е необходимо да
бъде спрян на осн.чл.224 ал.5 от ЗУТ. Към КА №2/24.02.2021г.
са изготвени окомерна скица и снимков материал.
Констативен
акт № 2/24.02.2021г. е съобщен на адресата Д.Г. по реда на §4 ал.1 предл.2 и
сл. ДР на ЗУТ със съобщение №5/29.03.2021 г. За съобщаването е съставен
констативен протокол от 18.03.2021 г. от длъжностни лица от РДНСК - Варна. По
така съставения КА в законоустановения 7- дневен срок липсва постъпило
възражение от жалбоподателката.
С оспорената понастоящем Заповед
№ ДК-09-ВН-02/19.04.21г. началникът на РДНСК - Варна на осн.чл.224 ал.5 и ал.6 ЗУТ и предоставените му със
Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК правомощия по ЗУТ е наредил спиране изпълнението
на всички видоне СМР по изпълнението на стрроеж7 „Подпорни стени и
брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ 10135.5511.846 по КК и КР на к.з.
„Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна; забранен е достъпа до строежа и
разпоредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на
хора и механизация на строежа, и е определен седем дневен срок от връчване на
заповедта за доброволно изпълнение, до изтичането на който от собственика на
имота и извършителя на строежа да бъдат взети мерки за обезопасяване и
консервиране на строежа.
По делото е назначена и приета СТЕ
с.д.№16016/01.11.2021г, изготвена от в.л. инж. А.П.. Според изложеното в него
ПИ с идентификатор 10135.5511.846 е вид територия „нарушена“, с начин на ползване
„друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение“ и не
представлява горска територия. Изпълнените в имота СМР са видни на снимка 1:
около съществуващи на терена каменни късове с помощта на декоративно добавени
камъни и бетонов разтвор са оформени стъпаловидни тераси/подстъпи по наклона на
терена, които обхващат пространство с дължина 19.30м и ширина 4м. От така
оформените подстъпи в най-високата част е оформен един с ширина 0.60м и
височина 0.7м и 19.30м дължина; в най-ниската част е оформен един подстъп с
височина 0.4м; между тях в зависимост от разположените каменни късове на терена
са изпълнени стъпаловидно различни по форма подстъпи, оформящи отделни и
независими една от друга единични площадки, оформени са пространства, оградени
от камък и запълнени със земна маса, засети с цветна растителност,
представляващи цветарници. Наблюдаваните физико-геоложки процеси в обхвата на
имот с идентификатор 10135.5511.846 са отразени в приложеното към преписката на
РДНСК Варна Становище изх. № ИГП-688 от 01.10.2012г. на „Геозащита“ ЕООД, гр.
Варна. В района на имотите (процесния и съседния ПИ 10135.5511.12 на
жалбоподателката) са изразени най-силно свлачищни процеси и морска абразия.
Имотите попадат в предната част на древен свлачищен циркус Адабахча, част от
Авренския свлачищен комплекс. Свлачищните процеси са затихнали и свлачището е
условно стабилизирано. Установено е движение само в репери в близост до морския
бряг, резултат от действието на морската абразия. Съседните незастроени имоти са
със стръмни склонове, подложени и на ерозионни действия от повърхностни води. В
процесния имот 10135.5511.846, както и в съседен имот от юг на процесния са
налични каменни късове. Изпълнените СМР не могат да се определят като подпорни
стени, тъй като характеристиките им не дават това основание, а представляват
строителни дейности, с които могат да се предотвратят ерозивни и абразивни
въздействия. В процесния ПИ 10135.5511.846, в тези на север и на юг от него, се
намират каменни късове, които са част от строежа (снимки 2, 3, 4 и 5), т.е.
около имота са налични и други подпорни стени и каменни късове. Изпълнените в
ПИ 10135.5511.846 СМР, предмет на оспорената заповед, са част от други подобни
на вид СМР, разположени до тях от север (в имота на жалбоподателката); каменни
късове се наблюдават по крайбрежието от юг и на север като част от стръмния
терен. Извън процесния имот в северна посока също има подпорни стени, които
подпират ската, и оформят улица с идентификатор 10135.5511.11. Изградените
подпорни стени в ПИ 10135.5511.12 на жалбоподателкаат, както и изпълнените в
съседните имоти подпорни стени от стоманобетон бетон, изпълняват функция на
терасиране на стръмния терен и подпиране на земните маси, а част от стените
извън процесния са елемент от оформянето на улицата. Описаните в процесната
заповед подпорни стени са нанесени върху наличната по делото геодезическа
снимка в М1:200.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към
момента на огледа не се е извършвало строителство. Не е имало непосредствено
изпълняване на някакви строително-монтажни работи преди огледа, а може би и
месец преди това, защото това, което е направено е обрасло и даже има
озеленяване. Няма как да установи времето от последните строително-монтажни
дейности.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по
искане на жалбоподателката бе разпитан свидетеля Н.Р.Н. – съжител на
жалбоподателката, с която имат три деца. Сочи, че при закупуването на имота й
през 2002г в него не е имало стени, т.е. имало ги е, но са били затрупани, а в
последствие са се показали като резултат от валежите и ерозията. Сочи, че по
идентичен начин стоят нещата и със стените в имот 846. Сочи също, че има стени
по самия път, които са изграждани навремето от почивните бази. Когато са
започнали да ги строят са си направили подход до самия плаж. В момента имотът
им 12 е терасиран, а най-горното ниво е заравнено. Твърди, че не му е известно
кой е правил декоративните елементи, но предполага, че това са служители и
собственици от почивните бази, защото те имат интерес от поддържане на пътя с
достъп до пясъка и озеленяване.
Разпитаният по искане на ответната страна свидетел В.К.
К. (бивша И.) установява с показанията си, че преписката е образувана във
връзка с разпореждане на Върховна административна прокуратура, което е описано
в констативния акт. Обикаляли на групи Черноморието, на територията на община и
на област Варна. Установили подпорни стени в процесния държавен имот, преминаващи
в имота на жалбоподателката, които изпълняват роля да предпазват ската от
въздействието на морските вълни. Твърди, че ПИ 10135.5511.846 представлява
плажната ивица. Сочи, че съоръженията, които се намират директно на пясъка, са
широки стоманобетонни конструкции и според нея представляват брегоукрепителни
съоръжения – огромни излети блокове, които продължават и извън имота в северна
и южна посока, а върху тях са изградени по-тесни подпорни стени, които служат
за терасиране на горния имот по ската – този на жалбоподателката. Сочи, че
брегоукрепителните съоръжения и подпорните стени са отделни, различни
съоръжения – така условно са разделени от тях, и КП е съставен за подпорните
стени. Свидетелката сочи също, че съоръженията, вкл. и подпорните стени, най-вероятно
са изградени след 2015г., позовавайки се на становище от „Геозащита“, приложено
по административната преписка; излага, че в момента на проверките не са били
извършвани СМР в имота и не е имало работници, а само строителни отпадъци
(дървени стълби за работа и чували със строителни материали), за които обаче не
може да посочи с категоричност в кой от двата имота – процесния или този на
жалбоподателката са се намирали. На въпрос по какъв начин е било установено
авторството на СМР в процесния имот св.К. отговори, че част от съставения КП е
за подпорните стени в ПИ 10135.5511.12 на жалбоподателката, които са видимо
конструктивно свързани с подпорните стени в държавния ПИ 10135.5511.846, затова
са посочили собственика на горния имот, т.е. жалб.Г., като извършител и на
брегоукрепителните съоръжения и на подпорните стени, които попадат в държавния
имот.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка
и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, заключението на СТЕ и показанията
на вещото лице в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите Н. и К.,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви по отношение на
основните подлежащи на доказване факти, и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената фактология съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения с чл.215
ал.4 от ЗУТ срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се преценява като частично основателна.
Съг.чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
С оспорената № ДК-09-ВН-02/19.04.21г. на началника
на РДНСК – Варна е приложена принудителна административна мярка на осн.чл.224
ал.5 и ал.6 ЗУТ –спиране изпълнението на незаконен строеж: „Подпорни стени“, и
брегоукрепително съоръжение“, находящ се в ПИ 10135.5511.846 по КК и КР на к.з.
„Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна. Съгл.ал.1 на текста началникът на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и
забранява достъпа до строеж или до част от строеж от първа до трета категория,
който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж. Според ал.5 при
констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на
чл.115 ал.2, органите на ДНСК съставят констативен акт, който се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на ДНСК или от
упълномощено от него длъжностно лице в 3-дневен срок от изтичането на срока за
възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от
заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на
общината, района или кметството; според ал.6 със заповедта за спиране по ал. 5
се забранява достъпът до строежа.
Установи се, че със Заповед №
РД-13-171/13.06.2019г. Началникът на ДНСК е предоставил свои функции по ЗУТ на
началниците на регионални дирекции, включително да издават заповеди за спиране
на незаконни строежи от първа до трета категория или части от тях. Заповедта е
издадена от началника на РДНСК -Варна, поради което същата е издадена от компетентен
материално, по степен и териториално орган, в изискуемата за валидността й
писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити. Посочен
е издателят на заповедта, адресата, строежа, по отношение на който е
разпоредено спирането, изложени са фактическите и правни основания за издаването
й.
Несъмнено изградените в ПИ 10135.5511.846 подпорни
стени и брегоукрепителни съоръжения съставляват строеж по смисъла на §5 т.38 от
ДР на ЗУТ. Строежът, чието спиране е разпоредено, съставлява изграждане на
подпорни стени и съоръжения, чиято цел е да се предпазят имотите – процесния на
морския бряг, и съседните му, вкл. този на жлбоподателката на север по ската, от
свлачищните процеси, които са предизвикани от морската абразия. В подкрепа на
този извод са констатациите на вещото лице в приетата по делото СТЕ, като и
приложените към адм. преписка писмени доказателства и безпротиворечивите
показания на разпитаните свидетели; самата жалбоподателка поддържа в жалбата
си, че целта на изградените подпорни стени е борба с ерозията и пороите.
Безспорно е, че процесният имот се намира на самия морския бряг и в район,
засегнат или застрашен от неблагоприятни физико-геоложки процеси – приоткосни
свличания, изветряване и морска абразия, също както и съседния нему имот на
жалбоподателката. Същото се установява от приложената към Становище изх. № ИГП
196/17.03.2015г. на „Геозащита“ ЕООД - Варна скица/легенда. Предвид горното
съдът приема, че административният орган правилно е квалифицирал строежа като
съоръжение по смисъла на чл.137 ал.1 т.1 б„ж“ от ЗУТ за геозащита и
брегоукрепване по морския бряг, т.е. строеж от първа категория, и в този смисъл
преценява като неоснователно
възражението за липса на компетентност на издателя на оспорената заповед.
При издаването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания. В
случая е съставен Констативен акт № 1/24.02.2021г. от служители в РДНСК Варна
по чл.224 ал.5 изр. първо от ЗУТ, който се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. С оспорената заповед неправилно
е прието, че възражение не е подавано, поради което и не са изложени мотиви при
липса на възражения, което обаче не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до отмяна на оспорената заповед само на това
основание. Съдът констатира, че жалбоподателката не е надлежно уведомена за
началото на административното производство, тъй като не е присъствала при
съставяне на КА № 2/24.02.2021г, поради което е била лишена от възможността да
подаде възражение. КА й е съобщен по реда на §4 ал.1 предл. 2 и сл. от ДР на ЗУТ
при липса на соченото там основание, понеже тя не е отсъстващо лице – поради
това съобщаването е следвало да стане по реда на АПК. Допуснатото нарушение
обаче не е съществено, доколкото КА е подготвителен документ за установяване на
обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ
административната процедура акт - обжалваната заповед. С надлежното съобщаване
на заповед № ДК-09-ВН-02/19.04.21г. на началника на РДНСК- Варна и проверката
за законосъобразността й в хода на съдебното производство, адресатът й реализира
в пълнота правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния
акт, въз основа на който тя е издадена. Формулирано по различен вначин – правото
на защита срещу констативния акт под формата на навеждане на факти и
обстоятелства и представяне на доказателства е реализируемо и в производството
по обжалване на последващата заповед пред съда. Поради това неспазването на
изискванията по §4 ал.1 от ДР на ЗУТ за съобщаване на констативния акт на
жалбоподателката не съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, и не води до незаконосъобразност на заповедта само на това
основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество.
По приложението на материалния закон: Не се твърди от жалбоподателката, че
изграденият строеж е предвиден и изпълнен в съответствие с одобрени
архитектурни проекти, и не се спори, че за него не са налични строителни книжа.
От събраните по делото доказателства се установи също, че за този строеж не са
инициирани производства за узаконяване, което и не се оспорва от страните.
Същеврменнно между тях няма и спор, че процесният имот, както и имотът на
жалбоподателката, попада в зона със строителна забрана по силата на Заповед №
РД-02-14- 300/21.04.1997 г. на МТРС, и е вписан в регистъра по чл.95 ал.2 от ЗУТ.
Същото се установява и от приложените към административната преписка писма от
„Геозащита“ ЕООД - Варна, ведно с приложенията, с вх. №
ДК-25-74-03-946/26.10.2020г., на Областен управител на Област Варна с вх. №
ДК-25-74-03-961/27.10.2020г. и на Община Варна с вх. №
ДК-25-74-04-087/04.11.2020г. Това означава, че по отношение на ПИ 10135.5511.846 е приложим режимът на чл.96
ал.3 и ал.44 от ЗУТ, а не този на чл.151 ал.1 т.4 от ЗУТ, в каквато насока са
възраженията на жалбоподателката. Както в редакцията на цитираните разпоредби
към ДВ бр.101 от 2015г., така и в тази с ДВ бр.16 от 2021г. е предвидено
изискване извършването на геозащитни и строителни дейности във вписан в
регистъра по чл.95 ал.2 от ЗУТ имот да става след предварително съгласие от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото няма данни, а
и не се твърди такова съгласие да е било искано, съответно получено от
жалбоподателката. Разпоредбите на чл.95 и чл.96 ЗУТ се явяват специални по
отношение на тези на чл.151 ал.1 т.4 от ЗУТ, поради което извършването на
геозащитни мерки и дейности, както и строителство на сгради и съоръжения се
осъществява при разрешителен режим.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателката, че след като строителството на брегоукрепителните
съоръжения и подпорните стени е приключило, редът за спиране на незаконно
строителство се явява неприложим в случая. Процедурата за спиране на незаконно строителство,
предвидена в ал.1 до ал.4 на чл.224 от ЗУТ, има за цел да се постанови мярка с
преустановителен и превантивен характер, доколкото дори и към момента на
проверката да не са извършвани непосредствени строително-монтажни работи, целта
й е да осуети подновяване във всеки момент на строителна дейност, както и да се
обезопаси строежа, като се осуети достъп до построеното по реда на чл.224 ал.6
от ЗУТ.
Независимо от гореизложеното, съдът споделя
възражението на жалбоподателката за недоказаност на авторството на строежа. Още
с разпореждането за насрочване на първото открито съдебно заседание по делото
съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, и
конкретно е посочил на ответната страна, че дължи да обоснове избора на адресат
на оспорената си заповед. Такова доказване не е предприето от ответника, а
разпитана в о.с.з. съставителката на КА №2/24.02.2021г посочи, че причината да
индивидуализират Д.Г. като извършител на строежа е фактът, че подпорните стени
се намират в нейния съседен имот, и тези
в ПИ 10135.5511.846 са очевидно неразделна част от тях. Н същия смисъл е и
писменото становище с.д. №16048/02.11.2021г на заинтересованата страна по
делото (л.51). Този извод обаче е
несподеляем. На първо място липсват доказателства, че подпорните стени,
намерени в имота на жалбоподателката и в съседния му държавен имот, са
изградени от нея – тя или наети от нея лица не са заварени в момента на
извършване на строителството, а заповед №ДК-09-ВН-01/19.04.2021г на същия
издател с предмет спиране на незаконното строителство – подпорни стени в собствения
й ПИ 10135.5511.846, е оспорена по съдебен ред по адм.д.№1063/2021г на
Административен съд – Варна, и понастоящем не е влязла в законна сила. Същевременно
според показанията на свидетелите Н. и К. подпорните стени в нейния имот, части
от които достигат и до държавния имот, са част от система от подпорни стени в
няколко съседни имота, вкл. образуват и улица за достъп до брега, т.е. касае се
за строителство, което обхваща множество имоти на различни собственици и липсва
обяснение за извода на административния орган, че извършител на тези строежи е
именно жалбоподателката. На трето място тя не е собственик на ПИ 10135.5511.846
– той е държавна собственост, поради което презумпцията на чл.92 от ЗС е
неприложима спрямо нея, и очевидно не е възложител на строежа. Независимо от
това с процесната заповед й е вменено извършването не само на подпорните стени,
завършващи в държавния имот, но и на брегоукрепителните съоръжения, които
според самата съставителка на КА са широки стоманобетонни конструкции – огромни
излети блокове, цялостни полоси, които продължават и извън имота в северна и
южна посока, за които с голяма степен на вероятност може да се предположи, че
са били изливани на място със съответната строителна техника. В този смисъл
съдът споделя като житейски обосновано и логично възражението на
жалбоподателката за липса на интерес, вкл. и финансов от нейна страна, да
изгражда строеж в чужд имот в подобни мащаби, изискващ значителна техническа и
кадрова обезпеченост извън финансовите средства. Със значително по-висока
степен на вероятност е мнението на св.Н., че конкретно подпорните стени са
изградени и поддържани от собствениците и/или ползвателите на околните почивни
бази, за да осигурят нормалното им ползване, а изграждането на улица като част
от пътната инфраструктура свидетелства и за общинско участие в тази дейност.
Предвид изложеното съдът в настоящия си състав
намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на
материалния закон в частта относно избрания субект на ПАМ – посочената за
извършител на строежа: „Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“ в
държавния ПИ 10135.5511.846 собственичка на съседния му имот Д.Г.. Изложеното
квалифицира жалбата като основателна, но само в тази й част – за посочения
извършител на строежа. В останалата си част – за спиране на незаконното
строителство, каквото безспорно е установено, че представлява наличното такова
в ПИ 10135.5511.846, заповедта е правилна, обоснована и законосъобразна,
издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта му, поради което следва да бъде оставена в сила, но с адресат „неизвестен
извършител“ и съответните последици от това.
При
този изход на спора искането на жалбоподателката за присъждане на разноски се
преценява като основателно в пълен размер предвид факта, че правният й интерес
от оспорване на процесната заповед за прилагане на ПАМ спрямо незаконния строеж
в имот – чужда собственост, е концентриран по въпроса за авторството му, поради което ответната страна следва да бъде
осъдена да й заплати доказаните разноски по делото в размер на 260 лв. (10лв.
ДТ +250лв. възнаграждение за в.л.). Исканията за разноски на ответната и на
заинтересованата страни са неоснователни.
Така мотивиран и на осн.чл.172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-09-ВН-02/19.04.2021г на началника на РДНСК-
Варна, с която на осн.чл.224 ал.5 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове
СМР по изпълнението на строеж „Подпорни стени и брегоукрепително съоръжение“,
находящ се в ПИ с идентификатор 10135.5511.846 по КК и КР на к.з.“Прибой“,
район „Аспарухово“, Община Варна, и на осн.чл.224 а6 от ЗУТ е забранен достъпа
до строежа, САМО В ЧАСТТА на посочения
извършител Д.Г.Г..
ОСТАВЯ В СИЛА Заповед № ДК-09-ВН-02/19.04.2021г на началника на РДНСК-
Варна в останалата й част.
ОСЪЖДА РДНСК – Варна да заплати на Д.Г.Г.,
ЕГН **********,***, разноски по
делото в размер на 260 (двеста и шестдесет) лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд на РБ.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: