О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….07.2025г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
ч. търг. дело № 1939 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С определение №4369/10.12.2019г. е допуснато
обезпечение на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Н.Ш.Й., ЕГН **********,***
срещу Д.Г.М., ЕГН **********,*** за приемане за установено
на основание чл.124 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума от 153 000 лв.
по договор от 01.08.2013г. за покупко-продажба
на дружествени дялове, въз основа на който е издаден изп.лист по
ч.гр.д.№13978/2019г. на ВРС и образувано изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.дело №20198070400822 по описа на ЧСИ рег.№807 с район на
действие ВОС в частта въз основа на изп.лист, издаден на 02.09.2019г. по
ч.гр.д. №13978/2019г. на ВРС, след представяне на доказателство за внесена
парична гаранция по сметка на ВОС в размер на 15 300 лв., на осн.чл. 389,
чл.390, ал.4, вр. чл. 391, ал.2, вр.чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК. Определената като гаранция сума в размер на
15300 лв. е внесена с преводно нареждане от 17.12.2019г. по сметка за депозити
и гаранции на Окръжен съд – Варна.
Постъпила е молба от
01.07.2025г. от Д.Г.М., чрез адвокат М.И.,***, с която се уведомява
съда, че с влязло в сила на 08.06.2025г. решение по гр.дело №8146/2025г. на ВРС
на основание чл.403, ал.1 от ГПК е осъдена Н.Ш.Й., ЕГН **********,***
да заплати на Д.Г.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 15300 лв., представляваща обезщетение за вреди
от обезпечение на отхвърлен иск, предявен по търг.дело №1939/2019г. по описа на
ВОС в размер на законната лихва за периода от 10.12.2019г. до 19.05.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
Отправено е искане внесената като гаранция сума да
бъде преведена по сметка на молителя въз основа на влязлото в сила решение.
Към молбата е представено решение №2092/08.06.2025г.
по гр.дело №8146/2025г.
на ВРС, с
което е уважен предявения иск срещу Н.Ш.Й., с отбелязване за влизането му в
сила на 08.06.2025г., както и изп.лист от 11.06.2025г.
В рамките на дадения от съда срок насрещната
страна не е изразила становище.
Съгласно мотивите на ТР № 6 от
23.10.2015 по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, както обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК /обезпечаващо
изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от
забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение/, така и гаранцията по чл. 391, ал. 2 ГПК /явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по
обезпечения иск при неговото непредявяване или неоснователност/, по своята
правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи заложената парична сума се депозира по сметка
на съд, процесуалния закон въвежда специални правила относно размера на
заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя,
респ. връщането й на залогодателя. Производството по освобождаване на
внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл. 403, ал. 2 ГПК – и съдът се произнася, като вземе
предвид исканията и възраженията на всяка от страните, и е обвързан да
предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата,
връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за
удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния
бюджет при условията на чл. 82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на
правната норма е приложима.
При съгласие на залогодателя внесената
като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за
погасяване на задължението по влязлото в сила решение. В този смисъл определение №
2096 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 479/2023 г., II т. о., ТК, определение
№ 27 от 26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1102/2020 г., II т. о., ТК.
В настоящия случай не е изразено
съгласие от вносителя на гаранцията, поради което и доколкото съдът не е орган
по изпълнението, няма основание сумата да бъде преведена директно по сметка на молителя.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 01.07.2025г.
от Д.Г.М., чрез адвокат М.И.,*** за превеждане на внесената като гаранция сума в
размер на 15300 лв. по сметка на молителя въз основа на решение
№2092/08.06.2025г. по гр.дело №8146/2025г.
на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд -
Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: