Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1707 04.11.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1734 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от ТД на НАП- Бургас, представлявана от
пълномощника М.К.- юрисконсулт, против решение № 260778 от 25.05.2021 г. по АНД
№ 1271/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради нарушение
на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. По
същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване
на наказателното постановление.
В съдебното заседание
не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 528238-F554615/28.07.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена на „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД с ЕИК ********* имуществена санкция
в размер на 500 лева, за нарушение по чл.7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. В мотивите на решението е
прието, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Прието е от съда, че не са установени всички обективни елементи на нарушението.
Прието е също така, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 185,
ал.1 от ЗДДС, доколкото тя е приложима за нарушение на чл. 25 от наредбата, но
не и в случаите на други нарушения на наредбата. Констатирано е, че в АУАН, въз
основа на който е издадено процесното наказателно постановление, са описани
множество служебни бонове, между които и процесният, а с наказателното
постановление е наложена санкция за издаване на един само от всички посочени в
АУАН служебни бонове. Отбелязано е, че в акта посочените служебни бонове не са
констатирани като самостоятелни деяния, а са съотнесени като обща деятелност
към една и съща дата. Наред с това е констатирано, че с издадените на множество
наказателни постановления за първи път са вменени отделни нарушения на чл.7а,
ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г., като е посочено, че за всяко нарушение, за което е наложено отделно
наказание с наказателното постановление, макар и идентично като начин на
осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна в
АУАН при спазване изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Според настоящия
касационен състав решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД стопанисва търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДРЗДДС- бирария „Върбата“, находяща се в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл. 46. На 10.06.2020 г. в 11.30 часа в обекта е извършена
проверка от служители на ТД на НАП- Бургас. В хода на проверката е разпечатана
контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от въведеното в експлоатация
фискално устройство в обекта, в която са установени данни за издадени
нефискални служебни бонове. За направените в хода на проверката констатации е
съставен Протокол за извършена проверка № 0357703/10.06.2020 г. Съставен е акт
за установяване на административно нарушение, въз основа на който са издадени
множество наказателни постановления.
С обжалваното
наказателно постановление е санкционирано търговското дружество за това, че е
допуснало издаване на конкретен служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредбата.
Според цитираната норма не се допуска издаване на служебен бон при извършване
на продажби и за направени клиентски поръчки. Наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, в която е предвидено
административно наказание при неизпълнение на задължението за издаване на
документ по чл. 118, ал. 1. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Според настоящия
съдебен състав в случая е налице противоречие между описанието на нарушението и
нормата, въз основа на която е наложено наказанието, доколкото в наказателното
постановление не се съдържа констатация за неиздаване на фискален бон. Неоснователно
е възражението на касатора, че законодателят не изисква в наказателното
постановление да е посочена санкционната норма. При регламентирането на
административните наказания много често правилото за поведение, което следва да
се съблюдава, е записано в една законова разпоредба, а санкцията, която следва при
неговото нарушаване- в друга законова разпоредба. В практиката е възприето
първата да се нарича „нарушена норма“, а втората- „санкционна норма“, но
всъщност съставът на нарушението е очертан от двете норми. Затова правилното
посочване в наказателното постановление на двете норми при посочената хипотеза
е абсолютно задължително, а тълкуването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, направено
от касатора в жалбата, не е съответно на целта на закона, нито на принципите,
вложени в него.
Наред с изложеното
следва да се отбележи, че отговорността на търговеца е ангажирана за допустителство,
а на основание чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само в случаите
предвидени в съответния закон или указ. Нито в нормата на чл.7а, ал. 2 от
Наредбата, нито в тази на чл. 185, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност за
допустителство. Такава е регламентирана с нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но
тя не е посочена от наказващия орган като основание за налагане на санкцията, а
и размерът на наказанието не е в границите, предвидени с тази норма. Същевременно
в случая не се касае за допустителство за издаване на служебен бон, а за
издаване на „междинна сметка“, която отразява етап от клиентската поръчка.
Издаването на такъв междинен документ, с информация за текуща сума по сметка,
наподобяваща визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон,
е забранено с разпоредбата на чл.7а, ал.1 от Наредбата, което означава, че в
АУАН и в наказателното постановление е допуснато нарушение и при квалифициране
на деянието, защото като нарушена е посочена нормата на чл. 7а, ал. 2 от
наредбата, в която е установена забрана за издаване на служебен бон, а в случая
е издадена междинна сметка, чието издаване е забранено с друга норма.
На следващо място, в
хода на административнонаказателното производство не са събрани каквито и да
било доказателства за издаване на служебния бон (междинна сметка) и
предоставянето му на клиенти. За да се приеме, че е осъществен съставът на
нарушението, е необходимо да се докаже, че такъв служебен бон е бил разпечатан
и предоставен на клиента, защото в това се изразява издаването му по смисъла на
чл.7а, ал.2 от наредбата. В разглеждания случай наказващият орган се е
задоволил с констатацията, че съществува запис на служебен бон във фискалната
памет ФУ без да ангажира доказателства, че този служебен бон действително е бил
издаден. В този смисъл обоснован е и изводът, че нарушението е недоказано.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира пороци, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и основания
за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260778 от 25.05.2021 г. по АНД № 1271/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.