РЕШЕНИЕ
№ 690/19.4.2022г.
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 308 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател П.Д.П. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 260065/19.08.2021
г. на Районен съд Карлово, постановено по АНД № 642/2020 г. по описа на посочения
съд. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление №
20-0281-000937 от 17.09.2020 г. на
Началник група към ОД МВР Пловдив в РУ Карлово, с което на жалбоподателя
са били наложени административни наказания глоба от 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Карлово, предвид
недоказаност на нарушението по време и място, или алтернативно делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на искането за отмяна. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба –РУ на МВР Карлово, не е депозирал отговор
по касационната жалба, нито е изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева
моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Карлово, въз основа на събраните от него писмени и гласни
доказателства, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е направил
законосъобразен извод на базата на установените факти относно наличието на
нарушението, за което е било издадено наказателното постановление, както и
неговият извършител, като в тази насока е отговорил на конкретните възражения
на жалбоподателя и е приел, че независимо от установената близост на мястото,
на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, до мястото на
произшествието, то налице е установено действително напускане на същото от
страна на жалбоподателя П., което е изпълнило и обективните признаци на
нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тези изводи на първоинстанционния съд
се явяват законосъобразно направени.
Действително с оглед сега
направените възражения, установява се известно противоречие в свидетелските
показания, дадени пред РС Карлово, досежно точния час на настъпването на ПТП,
както и времето на явяването на полицейски служител пред дома на жалбоподателя,
но тези противоречия на практика са преодолени с приетите по делото писмени
доказателства, част от административната преписка, включващи и такива, носещи
подписа на жалбоподателя. В тази насока, от доказателствата, които са събрани
по делото не е оборена доказателствената сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Не са основателни възраженията на
жалбоподателя и за липса на настъпило пътно-транспортно произшествие, доколкото
по делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП от 22.08.2020 г.,
също носещ подписа на жалбоподателя като единия от водачите, участници в ПТП, в
който ясно са посочени видими материални щети по двата автомобила. От
доказателствата по делото не се установява другият участник в ПТП да е напуснал
мястото на произшествието, както твърди жалбоподателя, но дори и това да е
така, то не освобождава жалбоподателя, също в качеството му на водач, участвал
в ПТП, от задължението му да спре, за да установи какви са последиците от ПТП.
Напротив, установява се, че вместо това жалбоподателят е продължил движението
си, завил е в пресечка и е паркирал пред дома си автомобила, който е управлявал
преди това и се е прибрал вкъщи. Не се установява жалбоподателят да е посочил
на другия водач мястото, на което ще установи автомобила с оглед твърдението
му, че ако би спрял на мястото на ПТП за установяване на последиците от същото,
то би затруднил движението. Не се установява в поведението на жалбоподателя и
каквото и да било намерение за оказване съдействие за установяване на
последиците от ПТП, като твърдението му, че не е усетил настъпването на такова,
съдът намира за защитна позиция, предвид факта на установените действителни
щети по двата автомобила, причинени при много близкото им разминаване, което би
следвало да не остане незабелязано, ако водачът е бил достатъчно внимателен и
предпазлив при движението си. Напълно неоснователни са в тази насока възраженията
на жалбоподателя за липса на установено нарушение чрез неизпълнение на
задължението му като водач, участник в ПТП, като наведените от него доводи във
връзка с поведението на другия водач, както и причините за настъпването на ПТП
и вината за същото, са неотносими към факта, че не е изпълнил собственото си
задължение като водач, още повече, че по делото са били събрани и доказателства
относно реализиране на административната отговорност на другия водач.
Последното, както се каза, не води до отпадане отговорността на жалбоподателя
за допуснатото от него нарушение.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Карлово, с което се
потвърждава наказателното постановление, следва да се остави в сила като
законосъобразно постановено.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и ще следва
същото да се остави в сила.
От страна на
ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът
не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260065 от 19.08.2021 г., постановено
по АНД № 642/2020 г. по описа на Районен съд – Карлово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.