О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№........................./…..06.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети юни през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 2616 по
описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. чл. 32а от Правилника
за вписванията, образувано по жалба, подадена от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******/
предишно наименование „С.Г.Г.“/, гр.София, чрез пълномощник адв.В.В., срещу отказ
на съдия по вписванията при Софийски районен съд с определение № 1834/2020 г.,
с което е отказано да се разпореди вписване на договор за цесия с нотариална
заверка на подписи на страните от 27.03.2020 г. между „Юробанк България“ АД-
цедент и „К.Б.“ ЕАД - цесионер, с който договор „К.Б.“ ЕАД „С.Г.Груп“ ЕАД е
придобило вземанията на„Юробанк България“ АД спрямо П.И.Г.и Д.И.Д., обезпечени
с договорна ипотека, вписана в СВ- гр.София, под акт № 146, том LIV, дело
№ 203429, подновена със заявление с вх.№ 41797/27.06.2018 г., акт № 292. В
жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на обжалваното определение за отказ, тъй като първо, представените
копия от договора за цесия, приложение № 1 към него и извлечение от приложение
№ 9 към него удостоверявали вземането, обезпечено с конкретната ипотека, като
съгласно съдебната практика на СГС нямало пречка договорът за цесия да препраща
към други документи, стига те да са неразделна част от него и да са с нотариална
заверка на подписите, второ, че молбата до съдията по вписване няма изискване
да е с нотариална заверка на подписа, и трето, че е представен валиден вносен
документ за държавна такса. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
постанови друго, с което да разпореди вписване на процесния договор за цесия,
ведно с приложение към него.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени книжата по
делото, намира следното:
Частната жалба /наречена жалба/ е подадена от
легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ
на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалба е неоснователна.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че в случая договорът
за цесия няма изискуемото съдържание относно вземането, неговия размер и
обезпечението с което е гарантирано, а приложенията към него са нечетливи, че
молбата за вписване не била с нотариална заверка на подписа, и че нямало
валиден документ за внесена държавна такса.
Въззивният
съд споделя крайния извод за липсата на предпоставките за вписване на
конкретния договор за цесия на вземания, обезпечени с ипотека на недвижим имот.
Съгласно
на чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ, подлежат на вписване актовете по чл. 171 ЗЗД, а
именно прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ЗЗД, обезпечено с ипотека –
същото, за да има действие трябва да бъде извършено в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър, като молбата за
вписване следва да има съдържанието по чл. 17, ал. 2 от ПВп.- да съдържа
данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б. „а“ на молителя, основанието /документа/
за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната
книга, в която е вписан договорът за ипотека или молбата за учредяване на
законна ипотека, върху които ще се направи вписването, като в случая подаденото
заявление съдържа всички необходими реквизити по чл. 17, ал. 2 ПВп.Молбата за
вписване в случая има необходимото съдържание, като нито закона, нито
Правилника за вписване изискват тя самата да е с нотариална заверка на подписа
на подалия молбата.
Правилен
обаче е извода на съдията по вписване, че представеният договор за цесия няма
необходимото съдържание за вписването му. В представеното от молителя копие
договора за цесия с нотариална заверка на подписите на страните не се съдържа
информация за длъжника, вида и размера на задължението, а същия препраща към
приложения № 1 и № 9 към него като неразделни части от него, в които се
съдържала такава информация.
Няма
законова забрана договорът за цесия да препраща към приложение към него, но в
случай на прехвърлено вземане, обезпечено с ипотека, за което се иска вписване,
договорът за цесия и приложението към него, към което препраща за това, трябва да
са в изискуемата от чл. 171 ЗЗД форма - писмена форма с нотариална заверка на
подписите. В разглеждания случай това изискване не може да се установи от
представените към молбата за вписване и налични по преписката, изпратена от АВп
, копия от договора за цесия, от приложение № 1 и от приложение № 9- последното
се сочи от молителя и жалбоподател да не е представено в цялост, а само
извлечение от приложение № 9. За двата документа- приложение № 1 и № 9 се сочи да са с нотариална заверка на
подписите на страните от 03.04.2020 г. от пом.- нотариус Н.К.по заместване при
нотариус В.К.-Т.с рег.№ 444 на НК, т.е нотариалната заверка на подписикте на
страните по тези 2 приложения е по време след тази по самия договор за цесия-
която нотариална заверка е от 27.03.2020 г. на същия нотариус. Не може да се
направи извод обаче, за наличие на взаимосвързаност на тези приложения с
договора за цесия- особено за приложение № 9-списък на договорите за кредит,
обезпечени с ипотека, което е с
неномерирани страници, и не носи белези да е неразделна част от самия договор
за цесия, първо защото нотариалната заверка на подписите е от друга дата, което
разколебава извод за неговата принадлежност към договора за цесия, и второ- същественото и решаващото в случая е
констатацията, че това доказателствено копие не съдържа белези на нотариално
удостоверяване на документ на повече от 1 лист, както изисква чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 на Министерство
на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Посочената разпоредба изисква когато се удостоверява документ, който съдържа
повече от един лист, удостоверяването да се извършва като листата се номерират
и подлепват и всеки два листа се скрепят
с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места. В случая молителят е
представил 3 листа от т.нар.Приложение № 9, неномерирани и по които няма белези
от печат на нотариус В.К.-Т.с рег.№ 444 на НК, разчитат се само части от печат
на друг нотариус- на П.П.с рег. № 157 на НК, която е удостоверила на 08.12.2020
г. верността на преписа от документа с оригинала. Това последващо нотариално
удостоверяване на преписа обаче, не може да замести изискването да се
удостовери целостта на документа от този нотариус, който е удостоверил кои лица
са положили подписа в края на документа на 03.04.2020 г. и какво е било
съдържанието на този документ. Ето защо правилна е преценката на съдията по
вписване, че представения от молителя договор за цесия няма изискуемото за
вписване съдържание, тъй като не се установява документа, към който той
препраща за установяване на това съдържание/ което липсва в самия договор за
цесия/ да е в изискуемата форма- с нотариална заверка на подписите на страните.
Молбата за вписване се явява неоснователна, тъй като актът, чието вписване се
иска, не е в необходимата форма по изложеното по-горе. Така е без значение дали
е налице и др. пречка за вписването,
касаеща удостоверяване внасянето от молителя на дължимата държавна такса за
вписването.
Воден от изложеното, СГС
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „К.Б.“
ЕАД, ЕИК *******/предишно наименование „С.Г.Г.“/, гр.София, чрез пълномощник
адв.В.В., срещу отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд с
определение № 1834/10.12.2020 г. да се разпореди вписване на договор за цесия с
нотариална заверка на подписи на страните от 27.03.2020 г. между „Юробанк
България“ АД- цедент и „С.Г.Г.“ ЕАД – цесионер по заявление с вх.№
74203/10.12.2020 г. от адв.В.В. като пълномощник.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС в
1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.