№ 738
гр. **** , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500410 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на 1.М. И. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 9,967 % кв.м. ид.ч.; 2) И. И. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „**** за 7,466 % ид.ч.; 3) В. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 12, вх. Б, ап.3 за 7,539 % ид.ч.; 4)
Б. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. **** за 8,631 % ид.ч.; 5) М. К. С., ЕГН
**********, с адрес: г**** за 5,135 % ид.ч.; 6) В. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** за 5,7975 % ид.ч.; 7) Д. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ул. „**** за 3,9525 % ид.ч.; 8) С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** за 4,3745 % ид.ч.; 9) Г. Д. У. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „Д-
р Головина“ № 19, ет. 2, ап.85 за 1/6 от 7,882 % кв.м. ид.ч.; 10) С. А. У. , ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 4/6 от 7,882 % кв.м. ид.ч.; 11) И. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****0 за 4/6 от 5,88 % ид.ч.; 12) Л. И. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 1/6 от 5,88 % ид.ч.; 13) П. Н. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 7,173 % ид.ч.; 14) Т. В. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. **** за 8,055 % ид.ч.; 15) Д. Г. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр.
**** за 0,887 % ид.ч.; 16) „Гея комерс – 5“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **** за 7,344 % ид.ч.; 17) Я. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 15,801 % ид.ч.; 18) Х. Г. М. , ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 5,962 % ид.ч.; 190) Н. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 3,640 % ид.ч.; 20) Е. А. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. **** за 5,579 % ид.ч.; 21) М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** за 4,092 % ид.ч., против Решение № 261347 от 20.11.2020 година,
постановено по гр.дело № 3877/2019 година, по описа на ВРС, с което
исковите претенции по чл.108 от ЗС срещу Община – град **** са били
1
отхвърлени, като неоснователни.
С жалбата си въззивниците молят съдът да отмени атакуваното
решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал
както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон не намира
своето място в този случай, и в тази връзка съдът е допуснал нарушение,
обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт.Твърди се в жалбата, че съдът
не е обсъдил конкретните доводи на ищцовата страна при постановяване на
акта си.По същество настояват решението да бъде отменено – а исковете
уважени.
В срока по чл.263 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на
Община – Град ****, чрез ю.к.Цанева, с които се излагат съображения в
подкрепа на съдебния акт и по същество се настоява той да бъде потвърден.
С Определение № 688 от 23.02.2021 година съдебното производство
по отношение на Ю. И. В. и Д. И. С. е било прекратено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно призовани, не се
явяват, освен въззивника И. И. Е., но се представляват от адв.Р.Д., които
поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Община –**** , редовно призована, се
представлява от ю.к.Цанева, която настоява съдът да потвърди решението
като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от
страните становища, ВОС установи следното:
Пред решаващия съд, съдебното производство е било образувано по
искови молби на въззивниците против Община – ****, с отправено искане за
приемането на установено по отношение на ответника, че всеки от ищците е
собственик на съответната ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.1504.36 по
КККР на гр. ****, с площ 1564,00 кв.м и осъждането на ответника да предаде
владението върху тези ид.ч – по чл.108 от ЗС.
От твърденията в исковата молба става ясно, че според ищците същите
са собственици на идеални части от ПИ № 10135.1504.36 по КККР с площ по
скица 1564.00 кв.м., като наследници или купувачи по сделки с кооператори
от ЖСК „Хоризонт“, с административен адрес: гр. ****, ул. „**** (блок 1 и
2).Излагат още, че на тях са им били издадени КНА от 31.10.1966 г. - 12 бр. за
собствениците от блок № 1 и 16 бр. за собствениците от блок № 2. Излага се,
че М. И. Е. е собственичка на апартамент № 1, вх. „А“, бл. № 1 по силата на
дарение обективирано в Н.А. № 175, том V, дело № 2177/23.06.1981 г.,
извършено от нейния баща Иван М. Е., на който е бил издаден К.Н.А. № 4,
2
том XIII, дело № 4962/31.10.1966 г. Твърди се, че И. И. Е. е собственик на
апартамент № 2, вх. „А“, бл. № 1, за което е съставен К.Н.А № 5, том XIII,
дело № 4963/31.10.1966 г. Твърди се, че В.П. Недялкова - ****.а е
собственичка на апартамент № 3, вх. „Б“, по силата на дарение обективирано
в НА № 111, том I, per. № 1351, дело № 93/25.04.2013 г. направено от съпруга
**** ****., който пък придобил имота по наследяване от майка си ****
****.а, починала на 21.02.1988 г., и чрез покупко-продажба от брат си
Веселин Панайотов ****., който направил и отказ от наследство. За този
апартамент първоначално било съставен К.Н.А.№6, том XIII, дело №
4964/31.10.1966 г. Твърди се, че Б. Х. Л. е собственик на апартамент № 4, вх.
„Б“ по наследство (съставен К.Н.А. № 159, per. № 4789, дело №
465/23.12.1999 г.) от баща си **** и майка си ****., които са били
съкооператори в ЖСК с К.Н.А. № 7, том XIII, дело № 4965/31.10.1966 г.
Твърди се, че М. К. С. е собственик по наследство на ½ ид.ч. от апартамент №
5, вх. „А“ (съставен К.Н.А. № 61, том II, per. № 9825, дело № 181/15.07.2016
г.) от майка си **** С.а за 2/6 ид.ч. и 1/6 идеална част по наследство от баща
си Костадин Атанасов С. за 2/6 ид.ч., а кооператори в ЖСК по отношение на
имота били Маринка Атанасова С.а, Атанас Костадинов С. и Костадин
Атанасов С., на които бил съставен К.Н.А. № 8, том XIII, дело №
4966/31.10.1966 г. Твърди се, че В. Т. М. е собственик на ¾ ид.ч. от
апартамент № 6, вх. „А“ чрез покупка с Н.А. № 78, том I, per. № 1058, дело №
69/14.03.2002 г. от Д****а, която придобила този апартамент по дарение от
родителите си **** и **** извършено с Н.А. № 159, том LXII, дело №
16909/21.10.1997 г., а първи собственик бил съкооператора **** със К.Н.А. №
9, том XIII, дело№ 4967/31.10.1966 г. Твърди се, че Д. Г. Д. е собственичка на
½ ид.ч. от апартамент № 7, по наследство от родителите **** и ****,
съкооператори в ЖСК със съставен К.Н.А. № 10, том XIII, дело №
4968/31.10.1966 г. Твърди се, че С. П. В. е собственик по наследство на ½
ид.ч. от апартамент № 8 по наследство от родителите си **** В.а и ****
Стоянов В., съкооператори в ЖСК със съставен К.Н.А. № 11, том XIII, дело№
4969/31.10.1966 г. Твърди се, че Г. Д. У. е собственик по наследство от баща
си **** Г. У. на 1/6 ид.ч., а майка му С. А. У. в условията на прекратена СИО
(3/6 ид.ч. )и наследяване от съпруга си (1/6 ид.ч.) на 4/6 ид.ч. от апартамент №
9, вх. „А“, а съкооператори в ЖСК са били съпрузите, със съставен К.Н.А. №
12, том XIII, дело № 4970/31.10.1966 г. Твърди се, че И. Л. И. е собственик на
4/6 ид.ч. от апартамент № 10, вх. „А“ - по прекратена СИО след смъртта на
съпругата си **** Л.а –**** като съпрузите били и кооператори в ЖСК с
К.Н.А. № 13, том XIII, дело № 4971/31.10.1966 г. Твърди се, че Л. И. Л. е
собственик на 1/6 ид.ч. от апартамент № 10, вх. „А“ - по наследство от майка
си **** Л.а, а съкооператори в ЖСК, за който е бил съставен К.Н.А. № 13,
том XIII, дело № 4971/31.10.1966 г. са били съпрузите И. Л. И. и **** И.а.
Твърди се, че П. Н. Г. закупил с Н.А. № 189, том III, per. № 6364, дело №
524/20.07.2018 г. от баща си **** И. Г. апартамент № 11, на който като
кооператор в ЖСК бил издаден К.Н.А. № 14, том XIII, дело №
3
4972/31.10.1966 г. Твърди се, че Т. В. К. е собственичка по дарение на
апартамент № 12, от родителите си **** И.а-****а и **** **** извършен с
Н.А. № 149, том V, дело № 2212/22.06.1979 г., които били и съкооператори в
ЖСК с издаден К.Н.А. № 15, том XIII, дело № 4973/31.10.1966 г. Твърди се,
че Д. Г. Н. е собственик на 1/6 ид.ч. от апартамент № 2, вх. „А“, по наследство
от майка си ****, а първоначалният акт за собственост на този апартамент е
К.Н.А № 16-а, том XIII, дело № 4975/31.10.1966 г. издаден на
съкооператорите в ЖСК ****, **** и ****. Последната била и единствен
наследник на първите двама кооператори. Твърди се, че Д. И. С. е собственик
на апартамент № 3, по наследство от баща си ****, който пък наследил имота
от родителите си **** и ****, които били и съкооператори в ЖСК с издаден
К.Н.А. № 17, том XIII, дело № 4976/31.10.1966 г. Твърди се, че „Гея комерс-
5“ ООД, Силистра е собственик на апартамент № 4, по силата на покупко-
продажба с Н.А. № 30, том I, per. № 308, дело № 21/22.01.2004 г., като
продавачите били наследници на първоначалните собственици -
съкооператорите в ЖСК **** и ****, на които е съставен к.н.а. № 18, том
XIII, дело № 4977/31.10.1966 г. Твърди се, че Я. М. М. е собственик на
апартамент № 5, във вх. „А“, като съкооператор в ЖСК с К.Н.А. № 19, том
XIII, дело № 4978/ 31.10.1966 г., както и на апартамент № 9, във вх. „А“,
придобит по дарение с Н.А. № 76, том XXXVI, дело № 10956/19.10.1995 г.,
впоследствие поправен с нотариален акт за поправка № 124, том II, рег.№
12148, дело № 264/14.08.2015 г., направено от баща му **** М., който бил и
съкооператор в ЖСК с К.Н.А. № 23, том XIII, дело № 4982/31.10.1966 г.
Твърди се, че Х. Г. М. е собственик по наследство от родителите си Г**** М.
и **** Д.а М.а на апартамент № 7, които били кооператори в ЖСК с К.Н.А.
№ 21, том XIII, дело № 4980/31.10.1966 г. Твърди се, че Ю. И. В. е собственик
на ½ ид.ч. от апартамент № 11, по наследство от майка си **** И.а, която пък
от своя страна е наследила имота от сестра си А****, която била
съкооператор в ЖСК със съставен К.Н.А. № 25, том XIII, дело №
4984/31.10.1966 г. Твърди се, че Н. С. М. е собственик на ½ ид.ч. от
апартамент № 13, вх. „А“ чрез покупка от **** **** и **** - **** с Н.А. №
118, том III, рег.№ 9573, дело № 518/03.08.2017 г., а последните двама от своя
страна закупили имота с Н.А. № 10, том III, per. № 5266, дело №
321/19.08.2013 г. от ****, ЕГН **********, единствен наследник на
кооператорите ЖСК **** и ****, на които бил съставен К.Н.А. № 28, том
XIII, дело № 4987/31.10.1966 г. Твърди се, че Е. А. Н. е собственик на
апартамент № 15, по наследство от баща си **** и майка си ****,
кооператори в ЖСК с к.н.а. за собственост № 29, том XIII, дело №
4988/31.10.1966 г. Твърди се, че М. А. П. е собственичка на 4/6 ид.ч.
апартамент № 16, по силата на прекратена СИО (3/4 ид.ч.) и по наследство от
съпруга си Петър Костов Петров (1/6 ид.ч.), който бил кооператор в ЖСК с
К.Н.А. № 30, том XIII, дело № 4989/31.10.1966 г.
Според отразеното в исковата претенция блоковете № 1 и № 2 от
бившата ЖСК „Хоризонт“, са изградени върху дворно място с номер по стар
4
план на гр. **** - 1-11, 12, 13, 14, 15, 15А в квартал 411, с площ от 1704,00
кв.м., който бил отчужден през 1962 г. на основание чл. 55а от ЗПИНМ (отм.)
и върху него Изпълнителният комитет на ГНС **** отстъпил право на строеж
в полза на СУ „Жилищно строителство“ ****. Впоследствие съкооператорите
в учредената ЖСК закупили възмездно апартаменти в бл. 1 и 2, както и
припадащите им се идеални части от поземления имот (дворното място) като
заплатили последните чрез съществуващата тогава Българска Инвестиционна
банка - ****, на основание формулираното изрично искане за това в писмо №
1120/ 1966 г. на Управителя на Българска Инвестиционна банка **** до ****
В. - Председател на ЖСК „Хоризонт“. За закупуването пред държавния
нотариус били представени съответните доказателства и той снабдил всеки от
член-кооператорите с К.Н.А. от дата 31.10.1966 г. В актовете било вписано,
че освен собственик на апартамент, всеки отделен кооператор е собственик и
на ид.ч. от дворното място, както и каква е общата стойност на апартамента с
дворното място. Независимо от обстоятелството, че нотариалните дела по
издаване на К.Н.А. от дата 31.10.1966 г. били унищожени, ищците поддържат,
че са налице писмени доказателства за заплащане на дворното място, като
писмо от Българска Инвестициона банка - **** изпратено до **** В., като
председател на ЖСК ****л. 1 и 2; Протокол №19/20.03.1964 г. за проведено
събрание на ЖСК „Хоризонт“ за разпределяне на обектите им;
ценообразуването на двата блока на бившата ЖСК „Хоризонт“. Държавата
обаче не зачела нотариалните актове от 31.10.1966 г. и незаконосъобразно
актувала дворното място от 1704 кв.м, парцел II-11,12,13 в квартал 411 по
плана на IV подрайон на гр. **** като държавно с АДС № 11759/24.02.1973
година.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община ****, чрез гл. ю.к.
**** е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен.
От фактическа страна пред решаващия съд е било установено, че по
силата на т. VI oт Решение № 16 към протокол № 18/28.11.1962 г. от
заседание на ИК на ГНС-**** парцели I-15,15А и II-11,12,13,14 (на ул. ****,
7) са слети в парцел I-11,12,13,14,15,15A, който е отчужден за групово
жилищно или кооперативно строителство.
Видно от протокол № 37/09.10.1963 г. ИК на ГНС – **** е взел решение
№ 9 за отстъпване право на строеж на ЖСК „Хоризонт“ върху парцел I-
11,12,13,14,15,15A от кв. 411 очужден с решение № 18/16 от 28.11.1962 г. на
ИК на ГНС.
С билет № 472 за строеж в гр. **** от 12.05.1964 г. старши архитект
при сектор „Архитектура, градоустройство и конструкция“ е позволил на
ЖСК да изгради в I-11,12,13,14,15,15A два жилищни блока на четири етажа с
отдръпнат терасовиден нежилищен етаж, по одобрен архитектурен проект с
протокол № 48/19.11.1963 г. по дадена строителна линия, с квадратура на
5
всеки от блоковете от по 325 кв.м.
Представен е Протокол № 19/20.03.1964 г., за провеждане на събрание
на ЖСК „Хоризонт“ за разпределяне на апартаментите, таванските и избените
помещения в ЖСК. За всеки от 28-те съкооператори е посочено, че получават
съответния апартамент, ведно с избено помещение и таванска стая. Посочена
е стойността на всеки апартамент, процента на общи части и стойност на ид.ч.
от дворното място.
От представения АДС № 11759/24.02.1973 г. се установява, че е
съставен за имот с площ 1704 кв.м., представляващ парцел II-11,12,13 в кв.
411 по плана на 4-ти подрайон, находящ се в гр. ****, ул. „Жечка
Карамфилова“ № 12,14, 16, 18, отчужден на основание чл. 55д от ЗПИНМ и
пр. реш № 18/16 от 28.11.1962 г. на ИК на ГНС, идентичен с ПИ
10135.1504.36 по КККР на гр. **** съобразно приложената скица от СГКК.
В писмо от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“
от 23.06.2016 година до Зам.кмет на Община **** е посочено, че имотът
представляващ зад блоково пространство на ул. „**** е частен.
От представената кореспонденция между **** ****., областния
управител на област **** и община **** се установява, че с писмо от
12.07.2016 г. общината е отказала да отпише ПИ 10135.1504.36 по КККР на
гр. **** с площ 1704 кв.м., представляващ парцел II-11,12,13 в кв. 411 по
плана на 4-ти подрайон, с мотива, че същият е станал общинска собственост
на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, Дв, бр. 96 от 1999 г., след като е
бил отчужден за кооперативно строителство от Държавата с решение №
18/28.11.1962 г. на ИК на ГНС-****.
Били са разпитани свидетели, по въпроси свързани с нарушеното
владение.
От заключението на съдебно техническата експертиза става ясно, че по
първият КП за процесната територия от 1950 година, за който няма данни да е
одобрен, процесната територия на ПИ-10135.1504.36 попада в ПИ-11, ПИ-12,
ПИ-13, ПИ-14, ПИ-15 и ПИ-15Б. По КП/1965 г., за който също няма данни да
е одобрен са отразени ПИ-12 идентичен с блок-2, площ 329 кв.м. и
собственици 16 член-кооператори и ПИ-13 идентичен с блок-1, площ 323
кв.м. и собственици 12 член-кооператори. По КП от 1999 г. одобрен със
Заповед № РД-02-14-2218/22.11.1999 г. за процесната територия са отразени
ПИ-24 за хуманитарна гимназия с площ 11542 кв.м. и ПИ-24 с площ 1550
кв.м. и с посочен собственик община ****. Вещото лице сочи, че по скица от
2013 г. в КККР на гр. **** от 2008 г. се установяват записвания за
собствеността върху ПИ-10135.1504.36 както следва: Община ****, ****
****. за 7,539 % ид.ч., Б. Х. Л. за 11/1704 кв.м. ид.ч., **** ****.а за 7,539%
ид.ч., а като притежатели на право на собственост са записани: ****, ****
6
**** С., **** С.а, **** ****., ****, М.И. Д**** и Д. Г. Д.. Вещото лице сочи,
че в КАИС съгласно Заповед № 18-161/07.01.2016 г. на началника на СГКК-
**** като собственици на процесния имот освен община **** – без посочено
основание и ид.ч., са записани **** С.а, **** ****., Б. Х. Л., **** С., М. К.
С., М. И. Е., И. И. Е., **** ****.а, Г**** М., **** Д.а М.а, Я. М. М., С. А. У.,
**** Г. У.. Като притежатели на ПС са записани и ****, **** **** С., ****,
М.И. Д**** и Д. Г. Д.. По първият одобрен РП от 1959 г. територията на
процесния имот е ситуирана върху различни имоти, части от имоти и части
от улици. При действието на РП от 1962 г. с решение № 16 към протокол №
18/28.11.1962 г. от заседание на ИК на ГНС-**** парцели I-15,15А и II-
11,12,13,14 (на ул. "Жечка Карамфилова" 12, 14, 16, 18 и ул. „Господин х. И.“
1, 3, 5, 7) са обединени в парцел I-11,12,13,14,15,15A, който е отчужден за
групово жилищно или кооперативно строителство. При действието на същия
регулационен план и съгласно решение № 9 към протокол № 37/09.10.1963 г.
от заседание на ИК на ГНС-**** на ЖСК "Хоризонт" е отстъпено право на
строеж върху парцел I-11,12,13,14,15,15A, а старшият архитект на ГНС-**** е
издал на ЖСК билет за строеж № 472/19.11.1963 г. на два четириетажни
жилищни блока. Сочи, че в предмета на нотариални актове на
кооператорите e включена цялата площ от 1704 кв.м. на парцел I-
11,12,13,14,15,15А от квартал 411 по плана на града, тъй като сбора на
ид.части от „общите части" на сградата и от „дворното място" по
нотариалните актове възлиза на 100 %. Последващият ЗРП 1981 г. е
одобрен със заповед № РД-12-557/30.12.1981 г., впоследствие отменена с
Решение № 11477/20.12.2005 г. на ВАС. С последващия ЗРП от 1990 г.
процесната зона не е регулационно засегната. С РП от 1998 г. е увеличена
площа на парцел 11-12,13 от 1482 кв.м. на 1560 кв.м. Сочи, че със ЗРП от
2001 г. е увеличена площа на парцел III-12,13 на 1579 кв.м. Твърди, че АДС
№ 11759/24.02.1973 г. е съствен при действието на РП от 20.04.1962 г. и
КП/1965 г. касае парцел II - 11,12,13 идентичен на парцел I -11, 12, 13, 14, 15,
15A с площ 1704 кв.м. по действалия тогава за територията РП/20.04.1962 г.
Впоследствие за ПИ-10135.1504.36 с площ 1564 кв.м. е съставен АЧОС №
9265/04.11.2016 г. на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Вещото лице е
установило, че между имота по отчуждителната процедура през 1962 г., по
отстъпеното право на строеж през 1963 г., по първичните нотариални актове
от 1966 г. и по АДС от 1973 г. е налице идентичност, но между тях и ПИ-
10135.1504.36 по АЧОС от 2016 г. с площ от 1564 кв.м. и ПИ - 36 липсва
такава, а само частично препокриване по площ от 1411 кв.м. с последния
имот. При оглед на място вещото лице е установило, че понастоящем откъм
западната и източната страна имотът не е ограден, откъм северната има
масивна ограда, а откъм южната ограждението е контура на сграда № 2. Сочи,
че в процесния имот има две поддържани градинки и детска площадка в
добро състояние. Експертът излага, че в строителната документация на ЖСК
"Хоризонт" и в кметство „Одесос" е установено, че няма проекти за
изграждане на „паркинг или паркоместа" в пространството между двата
7
жилищни блока и около тях.
При тези данни, ВРС е приел, че претенцията се явява неоснователна,
като е изложил съображения, че отчуждителната процедура се явява пречка за
ищците.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
В съответствие с константната практика на ВКС и съгласно чл.
55а от ЗПИНМ /нова И. бр. 54 от 1956 г./, имотите, отчуждени за
държавно и групово жилищно строителство, се отчуждават с решение
на ИК на ОНС или ГНС. Нормата на чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) е
специална по отношение на нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.),
тъй като урежда един специфичен случай на отчуждаване за конкретно
посочени в нея мероприятия по улично-регулационния план- за
държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване право на
строеж на обществени организации или на жилищно-строителни
кооперации. Поради това и допустимо е тази специална норма да
урежда друг начин на отчуждаване, различен от този, посочен в чл. 39,
ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) - по силата на самата заповед за отчуждаване, а
не след заплащане на обезщетение за отчуждения имот. Действително и
в този случай, съгласно чл. 55б от ЗПИНМ (отм.) се дължи обезщетение
на бившите собственици за отчуждения им имот, но заплащането на
това обезщетение не е елемент от фактическия състав на придобиването
на правото на собственост на Държавата върху отчуждения имот. В този
смисъл е и практиката на съдилищата, обективирана в решение № 1* от
11.10.1969 г. по гр. д. № 1* от 1969 г. на ВС, Първо г. о., решение № 1*
от 21.10.1971 г. по гр. д. № 851 от 1971 г. на ВС и решение № 2* от
2.02.2004 г. по гр. д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г. о.
По делото е несъмнено установено, че процесният имот е бил отчужден
от ищците още с т. VI oт Решение № 16 към протокол № 18/28.11.1962 г. от
заседание на ИК на ГНС-**** парцели I-15,15А и II-11,12,13,14 (на ул. ****,
7).С него са били слети в парцел I-11,12,13,14,15,15A, който е отчужден за
групово жилищно или кооперативно строителство.По делото е приложен
още и Протокол № 37/09.10.1963 г. ИК на ГНС – ****, които е взел Решение
№ 9 за отстъпване право на строеж на ЖСК „Хоризонт“ върху парцел I-
11,12,13,14,15,15A от кв. 411 очужден с решение № 18/16 от 28.11.1962 г. на
8
ИК на ГНС.Наличен е и Билет № 472 за строеж в гр. **** от 12.05.1964 г.
старши архитект при сектор „Архитектура, градоустройство и конструкция“ е
позволил на ЖСК да изгради в I-11,12,13,14,15,15A два жилищни блока на
четири етажа с отдръпнат терасовиден нежилищен етаж, по одобрен
архитектурен проект с протокол № 48/19.11.1963 г. по дадена строителна
линия, с квадратура на всеки от блоковете от по 325 кв.м.Представен е
Протокол № 19/20.03.1964 г., за провеждане на събрание на ЖСК „Хоризонт“
за разпределяне на апартаментите, таванските и избените помещения в ЖСК.
За всеки от 28-те съкооператори е посочено, че получават съответния
апартамент, ведно с избено помещение и таванска стая. Посочена е
стойността на всеки апартамент, процента на общи части и стойност на ид.ч.
от дворното място.С оглед на горното и при тези данни, ВОС приема, че
правилно е приложен материалният закон /разпоредбата на чл. 55а от ЗПИНМ
(отм.)/, като е прието, че отчуждаването на процесния жилищен имот е
настъпило по силата на решението на ИК на ГНС - С. З., а не след заплащане
на обезщетение на бившите собственици. Предвид на това възстановяването
на собствеността върху този имот е можело да бъде извършено само по
административния ред, предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ
и ЗС.
Редно е да се посочи, че единствено при отчуждаване по реда на чл. 55а
от ЗПИНМ /отчуждаване на имоти в полза на Държавата за държавно и
групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на
обществени организации или на ЖСК/ плащането на обезщетение за имотите
не се включва във фактическия състав на придобиването на право на
собственост. В този случай съгласно чл. 55а, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.)
отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за
това отчуждаване.Следователно изводите на ВРС, че е налице валидно
отчуждаване са направени при спазване на материалния закон и
съдопроизводствените правила, тъй като са обсъдени всички доказателства,
които са от значение за спора. След отчуждаване на имота върху него е било
отстъпено право на строеж в полза на ЖСК, като е била представена и
цялата преписка във връзка с учредяване право на строеж върху същия имот в
полза на ищците.Съставен е и Акт за държавна собственост, в който са
отразени същите обстоятелства, а решаващия съд е обсъдил тези
доказателства, поради което изводът, че не са налице основания за
уважаването на претенциите, се явява обоснован.
Това е така, защото този извод е направен в съответствие с нормата на
чл.55 а от ЗПИНМ, което представлява специална хипотеза на отчуждаване
на парцели за жилищно строителство и не се подчинява на общото правило на
чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ, че имотите се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика. Съгласно чл. 55а, ал. З ЗПИНМ отчуждаването
на имотите се извършва с решение на Изпълнителния Комитет на Градския
Народен Съвет, каквото в случая е представено.Следователно отчуждаването
9
настъпва по силата на този индивидуален административен акт, а не след
обезщетяване на собственика. Освен това отчуждаването в полза на
държавата представлява оригинерен способ за придобиване право на
собственост и затова е без значение кое е лицето, посочено като собственик
на имота. Отчуждаването настъпва в патримониума на действителния
собственик, в случая на ищците. Без значение за настъпване ефекта на
отчуждаването е и завземането на имота, тъй като отчуждаването е правно,
а не фактическо действие. Дори и да са продължили да владеят имота, той
вече не принадлежи на ищците. За да възстановят собствеността си е трябвало
да проведат процедурата по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., което
очевидно не е направено.Следователно е без значение обстоятелството, какво
е отразено в КНА, сочени от ищците – довод развит във въззивната жалба.От
правна страна е важно да се констатира, че отчуждителната процедура е
започнала по силата на закона и е завършила също по този начин.Също става
ясно, че с Протокол № 37/09.10.1963 г. на ИК на ГНС – **** на ЖСК
„Хоризонт“ с 28 член кооператори е отстъпено право на строеж по реда на чл.
55ж от ЗПИНМ (отм.) на два жилищни блока на четири етажа върху
отчуждения парцел I-11,12,13,14,15,15A от кв. 411, като жилищното
строителство е реализирано, както и че с Протокол № 19/20.03.1964 г. от ОС
на ЖСК на всеки от кооператорите е разпределен апартамент, а впоследствие
на 31.10.1966 г. всички са били признати за собственици на съответните
апартаменти с констативни нотариални актове издадени по реда на чл. 55к от
ЗПИНМ (отм.) от нотариус при ВНРС, по силата на които правото на
собственост върху отделните обекти е преминало от ЖСК към
кооператорите.Мотивите на решаващия съд в тази насока за изцяло
правилни.Правилни и са и досежно ищеца Н. С. М..
По силата на закона - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн. ДВ, бр. 96/99 г. е
преминал в собственост на община ****, която се легитимира като негов
собственик и понастоящем.
Съставените н.а. по реда на чл. 55к от ЗПИНМ и § 163 от ППЗПИНМ са
за самостоятелни обекти в сграда, построена върху парцел, отчужден за
групово жилищно строителство, а не за снабдяване на членове на
ЖСК/учредена при действието на чл. 48 от ЗС и Правилника за ЖСК/ с н. а.
за обекти в изградена от нея сграда. В тази връзка и неоснователно е
твърдението на въззивниците, че ЖСК е продължила да бъде собственик на
парцела, а праводателите им са го придобили с прекратяване на ЖСК.
Собственост е придобила държавата чрез отчуждаването на парцела с
решението на ИК на ГНС **** за групово жилищно строителство по реда на
чл. 55а от ЗПИНМ(отм.); , а членовете на ЖСК са обезщетени с жилища в
сградата, предвидена за изграждане в него.
При тези данни, настоящия съд приема, че решението се явява правилно
и че същото следва да бъде потвърдено.
10
Предвид изхода на спора, в полза на Община – **** следва да се
присъди възнаграждение на ю.к. в размер на 300 /триста/ лева.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261347 от 20.11.2020 година,
постановено по гр.дело № 3877/2019 година, по описа на ВРС, в частите, с
които са били отхвърлени предявените от 1.М. И. Е., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** за 9,967 % кв.м. ид.ч.; 2) И. И. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. ****, ул. „**** за 7,466 % ид.ч.; 3) В. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ул. „****“ № 12, вх. Б, ап.3 за 7,539 % ид.ч.; 4) Б. Х. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 8,631 % ид.ч.; 5) М. К. С., ЕГН **********,
с адрес: г**** за 5,135 % ид.ч.; 6) В. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** за 5,7975 % ид.ч.; 7) Д. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.
„**** за 3,9525 % ид.ч.; 8) С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** за
4,3745 % ид.ч.; 9) Г. Д. У. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „Д-р
Головина“ № 19, ет. 2, ап.85 за 1/6 от 7,882 % кв.м. ид.ч.; 10) С. А. У. , ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 4/6 от 7,882 % кв.м. ид.ч.; 11) И. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****0 за 4/6 от 5,88 % ид.ч.; 12) Л. И. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 1/6 от 5,88 % ид.ч.; 13) П. Н. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 7,173 % ид.ч.; 14) Т. В. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. **** за 8,055 % ид.ч.; 15) Д. Г. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр.
**** за 0,887 % ид.ч.; 16) „Гея комерс – 5“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **** за 7,344 % ид.ч.; 17) Я. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 15,801 % ид.ч.; 18) Х. Г. М. , ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 5,962 % ид.ч.; 190) Н. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** за 3,640 % ид.ч.; 20) Е. А. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. **** за 5,579 % ид.ч.; 21) М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** за 4,092 % ид.ч., субективно-кумулативно съединени искове срещу
Община ****, бул. **** с правно основание чл. 108 от ЗС за приемането на
установено по отношение на ответника, че всеки от посочените ищци е
собственик на съответната ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.1504.36 по
КККР на гр. ****, с площ 1 564 кв.м и осъждането на ответника да предаде
владението върху тези ид.ч., като неоснователни.
ОСЪЖДА 1.М. И. Е., ЕГН ********** 2. И. И. Е., ЕГН **********,
3.В. П. Н., ЕГН ********** 4. Божимир Христов Л., ЕГН ********** 5.М.
К. С., ЕГН **********; 6. В. Т. М., ЕГН **********; 7. Д. Г. Д. , ЕГН
**********; 8. С. П. В., ЕГН **********; 9. Г. Д. У. , ЕГН **********; 10. С.
А. У. , ЕГН **********; 11. И. Л. И., ЕГН **********; 12. Л. И. Л., ЕГН
**********; 13. П. Н. Г. , ЕГН **********; 14. Т. В. К., ЕГН **********; 15.
11
Д. Г. Н., ЕГН **********; 16. „Гея комерс – 5“ ООД, ЕИК *********; 17. Я.
М. М., ЕГН **********; 18. Х. Г. М. , ЕГН **********; 19. Н. С. М., ЕГН
**********; 20. Е. А. Н., ЕГН **********; 21. М. А. П., ЕГН ********** да
заплатят в полза на Община – град **** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред ВОС – възнаграждение за
ю.к.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р ****, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12