№ 749
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200637 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.
В. ИВ.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000034 /
03.02.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което са му
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че при съставяне на акта и издаване на
постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
не били отразени правилно обстоятелствата, при които било извършено нарушението.
Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз. И., редовно призован, не се явява. Постъпила е молба
от надлежно упълномощен представител на жалбоподателя- адв. А.Д., който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. Отново са изложени съображения
за това, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за това, че закъснението констатирано в протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта се дължи на техническа грешка и др. Поради това и се иска отмяна
на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
1
Постъпили са писмени бележки, с които се оспорва въззивната жалба , изложено е
становище за това, че наказателното постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно, иска се неговото потвърждаване, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2022г. в 20.05ч. въз. И., въпреки че бил употребил алкохол, управлявал
л.а. „Опел Астра” с ДК № В 1174 НВ, като се движел в гр.Варна, по ул.” Първи май” в
посока „Лукойл“. По същото време на този пътен участък, в изпълнение на служебните
си задължения се намирали полицейски служители при ІV РУ-Варна, един от които св.
А.А., които го спрели за проверка. Въз. И. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „ Дрегер 7510” с № 0045. При пробата с № 01804, направена в
20.09ч. се установило съдържание на 0,65 промила алкохол. Поради това св. А.
съставил против въз. И. акт за установяване на нарушение - управление на МПС след
употреба на алкохол, което квалифицирал като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. При
личното предявяване на акта , както и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били
направени и депозирани възражения.
На въз. И. в 20:45 ч. бил издаден талон за кръвна проба, в който било посочено,
че следва да се яви до 35 мин. В МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Въззивникът предприел
незабавно изпълнение на даденото му предписание и се явил в болничното заведение в
21:17ч., т.е в рамките на определеното му в талона време от 35 минути. За резултатите
от изследването бил изготвен протокол за химическа експертиза № 49/17.01.2021г. , в
който било посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта на въз. И. е била 0,46
промила.В протокола бил отразен като час на явяване в болницата 21:47ч.
Въз основа на така съставения акт и с оглед отразеното в заключението като
време на явяване в болничното заведение, против въз. И. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел описаната
фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушенията по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДП. Резултатите от химическата експертиза не били взети предвид поради
отразеното в протокол № 49/ 17.01.2022г. закъснение за явяването на въз. И. в
медицинското заведение. На въззивника било наложено наказание „Глоба” в размер
на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена и без разпита на св.А., съдът го
заличи от списъка за призоваване.С оглед на наведените в жалбата срещу
постановлението възражения, съдът служебно изиска доказателства за времето, в което
въз.И. се е явил и е дал кръвна проба. От представеното копие от страница на журнал
за прием в спешно отделение от 14.01.2022г., което съдът кредитира изцяло като
2
относимо съм спора, е видно чевъз.И. е бил регистриран в 21:17 часа.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0442-000034/03.02.2022г.. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че неправилно е бил приложен материалния закон. Нормата
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП задължава водачът на МПС да не управлява след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или под въздействието на
упойващо вещество. Безспорно по делото е установено, че на 14.01.2022г. в 20:05 часа,
въз. Б.И. е управлявал собственият си лек автомобил, като при извършената му
проверка с техническо средство „ Дрегер“ 7510 с №0045, е бил отчетен положителен
резултат от 0.65 промила алкохол.На въз.И. е бил издаден талон за изследване
№0022606, със срок за явяване в болничното заведение 35 мин., считано от 20:45 мин.
Видно от журнала за прием в спешно отделение, жалбоподателят е регистриран в 21:17
мин., като след него в 21:40 мин, 22:16 мин. и т.н., са вписани други лица. В
изготвеният протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби от д-
р К.В., също като час на извършване на манипулацията е вписан 21:17 мин.
Единствено в Протокола за химическа експертиза №4 / 17.01.2021г., в който е
посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта на въз. И. е 0,46 промила, като час
е отразен 21:47ч. Именно този протокол е бил известен на наказващият орган и той се
е съобразил с отразеното в него, като съобразно посочения час, е приел, че въз.И. не е
изпълнил даденото му с талона за кръвна проба предписание за явяване в болничното
заведение в определеното му време от 35 минути, поради което и е възприел
показанията на дрегера, с който въззивникът е бил изпробван, на основание чл.15 ал.6
от Наредба № 1 / 19.02017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това обаче не е
3
било правилно, доколкото видно от останалите писмени доказателства е, че въз.И. се е
явил в указания му срок от 35 минути, дал е кръвна проба и установения резултат е
показал, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била под 0,5 на хиляда, а именно
0,46 на хиляда.В този смисъл въззивникът не е допуснал нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз.И. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр.
чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе предвид невисоката сложност и
продължителност на делото, съдът намира, че на въз. И. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0442-000034/ 03.02.2021г. на
Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на Б. В. ИВ. са наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД-МВР- Варна да заплати на Б. В. ИВ. 300 /триста/ лева
представляващи сторените от него разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4