Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 12.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 17.12.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 508 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.М.Х. против Наказателно постановление № 20-1204-000383 от 06.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание са депозирани подробни писмени бележки.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 05.02.2020 г. в община Ихтиман, около 22.30 часа по автомагистрала „Тракия“ имало снеговалеж. Пътната настилка била мокра, а на места покрита със сняг.

Около 22.36 часа в района на 23-ти км. с посока на движение към град София при управление на влекач марка „И.“, модел „….“ с регистрационен номер …., с прикачено полуремарке марка „Ш.“, модел „…“ с регистрационен номер ….. жалбоподателят Х. загубил контрол върху моторното превозно средство, вследствие на което се завъртял и самокатастрофирал в ляво по посока на движението, удряйки с предна дясна част в еластичната ограда (мантинела), която била увредена заедно с управлявания от него влекач.

Вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие било блокирано движението по автомагистрала „Тракия“ в района на 23-ти километър в посока гр. София. Свидетелите А.А. и И.Й. – полицейски служители при ОДМВР – София, били изпратени на мястото на катастрофата.

Същите установили пътната обстановка и свид. А. в качеството на мл.автоконтрольор към ОДМВР – София съставил срещу жалбоподателя Акт № 168467 за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че поради движение с несъобразена с атмосферните условия – снеговалеж и пътните условия – мокра пътна настилка, се завърта и самокатастрофира в ляво по посока на движението, удряйки с предна дясна част еластичната ограда (мантинела) и реализира ПТП с материални щети.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 20-1204-000383 от 06.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А., Й., С., обясненията на жалбодателя, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и декларация за ПТП. Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви. Те не са оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – усложнената пътна обстановка предвид наличие на снеговалеж, мокра пътна настилка, както и начинът, по който жалбоподателят е загубил контрол върху моторното превозно средство и последиците от това.  

Предвид изложеното следва извод, че административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в НП, която въззивният съд възприема.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Неоснователни са доводите за липса на компетентност административнонаказващият орган да издаде обжалваното НП. Тя се установява от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата в рамките на предвиденото в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП право министъра на вътрешните работи е оправомощил началник група сектор „Пътна полиция“  да издава наказателни постановления. Промяната на физическото лице, което изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, не отменило действието на процесната заповед, тъй като същата не е издадена в лично качество. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав.  

Съдът споделя и правните изводи на АНО.

Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост.

Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят както всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на причинените повреди. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. Минимални предпоставки за това в конкретния случай са налице. От съставения АУАН и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установи, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие пътната настилка е била мокра в резултат на снеговалеж, т.е. макар и лаконично са установени конкретните условия на движение. В този смисъл са несъстоятелни твърденията на жалбоподателя за това, че липсва описание на нарушението. Нещо повече – при констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма задължение да посочи каква е била конкретната скорост на движение – принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации и пр., така че да са в състояние да спрат пред предвидимо препятствие. Достатъчно е от формална страна да е посочено, че скоростта не е съобразена с обстоятелствата, за да са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (Решение № 2348 от 17.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2658/2020 г. и Решение № 685 от 7.08.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 401/2017 г.). В случая е несъмнено установено, че жалбоподателят се е движел със скорост на движение, която обективно не е била съобразена с мократа пътна настилка, въпреки че е бил длъжен и е могъл да съобрази валежа на сняг, в резултат на което е загубил управлението на автомобила и е предизвикал ПТП с материални щети като се е ударил в мантинелата, която увредил, заедно с упралвяваното от него МПС. Особено показателни в този смисъл са показанията на свид. С. – колега на жалбоподателя, който подробно разяснява колко са били утежнени метрологичните условия. При това положение правомерното поведение, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е предполагало движение с по-ниска скорост или преустановяване на движението до подобряване на условията.

Не може да се сподели тезата а защитата, че липсват причинени материални щети. Същите се описват от двамата полицейски служители и свид. С. – увреждания на мантинелата и управляваното от жалбоподателя МПС.

С оглед изложеното жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че 05.02.2020 г. в община Ихтиман, около 22.36 часа в района на 23-ти км. с посока на движение към град София при управление на влекач марка „И.“, модел „….“ с регистрационен номер …., с прикачено полуремарке марка „Ш.“, модел „…“ с регистрационен номер … не избира скорост на движение съобразена с атмосферните условия – снеговалеж и пътните условия – мокра пътна настилка, вследствие на което губи контрол върху моторното превозно средство, завърта се и самокатастрофира в ляво по посока на движението, удряйки с предна дясна част в еластичната ограда (мантинела), която била увредена заедно с управлявания от него влекач.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Водачът е съзнавал пътните и метрологични условия, съзнавал е избраната от него скорост и пряко е целял да се движи с такава, с което като неизбежна последица е настъпило процесното произшествие.

От настъпилото ПТП е затворена за кратък период автомагистрала „Тракия“, което е причинило неудобство на множество граждани и е създаден е риск за живота и здравето на другите участници в движението. При това положение противно на тезата на защитата случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

По вида и размера на наказанието:

         Видът на наказанието за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание глоба.

         Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно определения в нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1204-000383 от 06.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: