Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1080 27.03.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви
гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 8568 по описа на ПРС за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание член 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ и сл. от ТЗ и член 86 ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“
АД с ЕИК ********* е предявил против М.Г.С., с ЕГН ********** *** искове за
признаване за установено дължимостта на парично вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит № ***/28.05.2014г.,
сключен между Юробанк България“ АД с ЕИК
********* и ответницата в размер на общо 12991,05 лева, от които неиздължена
главница в размер на 11291,59 лева, възнаградителна лихва за перидоа
29.12.2015г. - 06.12.2016г. в размер на 1378,54 лева, наказателна лихва за
периода 16.10.2015г. – 13.01.2017г. в размер на 319,92 лева, ведно със зак.
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по член 417 ГПК - 15.02.2017г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендират се направените разноски по
заповедното и исковото производство.
Ищецът
сочи, че между „Алфа Банк – клон България“ АД с ЕИК
*********,
в качеството му на кредитодател, от една страна, и ответницата М.Г.С., с ЕГН ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит № ***/28.05.2014 г. по силата на който, банката е предоставила на
ответницата потребителски кредит в размер на 12 360,00 лева, срещу което
ответницата се е задължила да върне така отпуснатия й кредит, ведно с дължимите
лихви в уговорените срокове и условия.
Ищецът
твърди, че има подписан и погасителен план, явяващ се неразделна част от този
Договор, в който са уговорени размера на предостванета главница,
началото на усвояване на кредита, края на издължаването му, размера на
погасителните вноски, броя и падежа им.
Ищецът твърди, че считано от 01.03.2016 г. е
придобил на основание чл. 15 и сл. от ТЗ собствеността върху цялото предприятие
на „Алфа Банк – клон България“ АД, като върху него са преминали всички права и
задължения по сключения договор, като за извършеното прехвърляне е била
уведомена и ответницата, с писмо с обратна разписка, връчено чрез „Български
пощи“ ЕАД, за което прилага заверени копия на уведомление и обратна разписка.
Ищецът
сочи, че ответницата е спряла да погасява кредита, като не е погасила тринадесет вноски за главници и тринадесет вноски за лихва, съгласно погасителния план в
резултат, на което банката е обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем, за
което ответницата е била надлежно уведомена, като за това се прилагат заверени копия на уведомление и обратна разписка.
В
писмения отговор ответницата е оспорила предявените искове по основание и размер, като
възразява, че няма правоотношения с „Алфа Банк – клон България“ АД. Оспорила е
всички представени документи, върху които има положени нейни подписи, с
възражението да не ги е подписвала. Направила е възражение за изтекла
погасителна тригодишна давност, както досежно главницата, така и касателно претендираните лихви. Отрича да й е бил отпускан кредит и да е ползвала процесната
сума.
Сочи, че кредитът е бил застрахован срещу неплащане, като банката следва да
получи сумата от застрахователя. Заявява,
че прехвърлянето на кредита не може да й бъде противопоставено. Заявява, че представеното
извлечение от счетоводната сметка не удостоверява задължение на ответницата, тъй като липсват данни за
размера за движението на погасяването му, за размера на просроченото
задължение, като главница, договорна и
наказателна лихва, като опусната сума, като дни, като просрочие, като датата на
настъпване на предсрочно изискуемост, като размер на невнесената сума и подписи
на длъжностни лица. Счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем.
Заявява, че извършеното прехвърляне на търговското предприятие между двете
банки не е извършено в предвидения за това специален ред, поради което сделката
за прехвърлянето й се явява нищожна и не може да породи права за ищеца. Прави
възражение за нищожност на сделката за прехвърляне на търговското предприятие
като противоречаща на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 2049/2017 г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., в полза на банката против ответницата са издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 г. и изпълнителен лист от
20.02.2017
г. за следните суми: главница
в размер на 11291,59 лева, възнаградителна лихва за перидоа
29.12.2015г.-06.12.2016г. в размер на 1378,54 лева, наказателна лихва за
периода 16.10.2015г. – 13.01.2017г. в размер на 319,92 лева, ведно със зак.
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по член 417 ГПК - 15.02.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, въз основа на
които е образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ *. *, рег. № *КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд - Пловдив. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
За да се уважат предявените
искове е необходимо ищецът, при
условията на пълно и главно доказване, да установи следните правопораждащи
факти: основанието, от което произтича
претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит между страните, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума; че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за
редовно обслужване на кредита; конкретния размер на главния дълг, който
се претендира, настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, конкретния
размер на претендираните суми за договорна
лихва и наказателна лихва. В негова тежест е да докаже осъществяване на
твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора.
С оглед релевираните от ответника възражения, основните спорни
по делото въпроси са – има
ли сключен договор за банков кредит, връчено ли е до длъжника уведомление за
предсрочна изискуемост и с оглед на това настъпила ли е предсрочната
изискуемост на процесния кредит. Тези възражения се основават на обстоятелството, че ответницата е оспорила
подписите върху договора за кредит, погасителния план, обратната разписка, с
която банката е изпратила до ответницата уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита.
Съдът
е предоставил възможност на ищеца да заяви изрично дали ще се ползва от
оспорените от ответницата частни писмени документи, като е указал на страната
/настоящ ищец/, че ако не стори това в дадения от съда срок, представените от нея
писмени доказателства ще бъдат изключени като доказателства по делото.
В
предоставения от съда срок ищецът не е заявил изрично до съда изявление дали ще
се ползва от оспорените документи, като с протоколно определение от
13.02.2018г. документите са били изключени като доказателства. Изключването на
тези документите като доказателства по делото е вследствие на неупражненото от
ищеца право да изрази волята си относно обстоятелството, че желае да се ползва
от оспорените документи, доколкото е възможно такова поведение на страната по
различни нейни съображения.
Според приетото в т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, съдържащо уговорка за предсрочната изискуемост на кредита при
неплащането на определен брой вноски или други обстоятелства, настъпва след
едностранното изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите,
когато в договора е предвидена т.нар. „автоматична” предсрочна изискуемост,
т.е. вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно
решение е постановено още, че правото на кредитора да обяви предсрочната
изискуемост следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Очевидно е, с оглед на доказателствата по делото, длъжникът не е бил уведомен
за упражненото от банката потестативно право да обяви кредита с длъжника за
предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по член 417 ГПК, и с оглед заявеното от банката основание
– предсрочна изискуемост на кредита, искът следва да се отхвърли изцяло като
недоказан и неоснователен.
С
оглед изхода от спора и на осн. член 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят
направените в това производство разноски, които съобразно представения списък
на разноските възлизат на 1000 лева платено адв. възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, по–горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Юробанк България“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, ул. Околовръстен
път № 260 искове против М.Г.С., с ЕГН ********** *** за признаване за
установено дължимостта на парично вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/28.05.2014г., сключен
между Юробанк България“ АД с ЕИК
********* и ответницата в размер на общо 12 991,05 лева, от които неиздължена
главница в размер на 11291,59 лева, възнаградителна лихва за перидоа
29.12.2015г. - 06.12.2016г. в размер на 1378,54 лева, наказателна лихва за
периода 16.10.2015г. – 13.01.2017г. в размер на 319,92 лева, ведно със зак.
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по член 417 ГПК - 15.02.2017г. до окончателното
изплащане на главницата, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 17.02.2017 г. и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ч. гр. д.
№ 2049/2017 г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Юробанк България“ АД с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.С., с ЕГН ********** *** разноски от 1000 лева платено адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.