Решение по КНАХД №348/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/ във вр. чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ [населено място], депозирана чрез процесуален представител юрисконсулт К. М., против Решение № 43/18.06.2025 г., постановено по АНД № 56/2025 г. на Районен съд - Мездра, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ [населено място], с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/на Железопътна секция – Враца, представлявана от директорът инж. И. П. е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. Зб от ЗДвП, имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на съда за невъзможност процесното нарушение да бъде санкционирано с издаването на ЕФ. Поддържа довод, че такава възможност изрично е предвидена от законодателя с разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП именно за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б, установени в отсъствие на нарушителя. Излагат се съображения, че не само нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но и нарушенията по чл. 179, ал. 3 буква „а“ и „б“ от ЗДвП се санкционират с ЕФ, обосновани с логическото и систематическо тълкуване на нормите и доклада и мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП при приемане на измененията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски. С жалбата не са приложени допълнителни писмени доказателства.

В с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител юрисконсулт М. е депозирано Становище с вх. № 2458/29.10.2025 г., с развити съображения по хода на делото и същество на спора.

Ответникът, Железопътна секция - Враца, се представлява от ст. юрисконсулт Е. И., която оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, дава заключение за допустимост , но неоснователност на касационната жалба. Излага становище, че правилно първоинстанционния съд е приел, че за да бъде издаден електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е необходимо това да бъде предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП приема, че електронен фиш може да бъде издаде само за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Моли да оставим решението в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е против Решение № 43/18.06.2025 г., постановено по АНД № 56/2025 г. на Районен съд - Мездра, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от същия закон, на Железопътна секция – Враца е наложена, на основание чл. 187, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗП, имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Административно-наказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че на 21.04.2022 година в 16:22 часа с устройство № 40072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътища, намиращо се на път I-1 км. 160+506 с посока нарастващ километър, е установено нарушение № DDFFB6564E65792EE053041F160D3355 с ППС товарен автомобил КАМАЗ 53212, с регистрационен номер [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18225, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в Община Враца по път за движение I-1 км. 160+506 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Посочено е, че за конкретното ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карата или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

С обжалваното Решение е отменен издадения Електронен фиш. За да постанови този резултат съдът е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, съдържа реквизитите по чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП и не са налице формални пороци от външна страна, които да водят до неговата незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето и издаването на ел.фиш, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които водят до опорочаване на санкционната процедура и са основания за отмяната му. В обжалваното въззивно решение като основание за незаконосъобразност на ЕФ е прието, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението предвижда санкция с ЕФ само за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, който текст е допълнен с изменението в ДВ бр.13/2024 г., в сила от 14.02.2024 г. Съдът е направил извод за неправилно ангажиране отговорността на дружеството по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, посредством издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП, каквато възможност закона не предвижда

Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия. Разгледано по същество обжалваното решение е правилно.

Въззивният съд е събрал и анализирал относимите за решаването на спора доказателствени средства, обсъдил е всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал правилни правни изводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция споделя.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство /ППС/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Нарушена в настоящия случай е съществено процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника по касационната жалба, което е установено от въззивния съд и изводите му в тази насока са правилни.

Касационната инстанция намира, че касаторът е допуснал смесване на хипотезите на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и подвеждането им под приложното поле на разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, без да държи сметка за редакцията на последната към датата на извършване на нарушението.

Нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена с отменения процесен ЕФ.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Настоящият случай обаче не е такъв.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, считано към 21.04.2022 г. /в редакцията, ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 01.09.2019 г./ - „при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП - по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10“.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се налага извод, че неправилно на ответника е ангажирана отговорността по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал.1 на чл. 189ж от ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност, а не задължение за наказващия орган/, когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, законът не е предвиждал да се издава ЕФ, считано към момента на сочената в процесния ЕФ дата на извършване на нарушението – 14.06.2022 г. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Различни са нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 от ЗДвП/ и категория на превозното средство по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/, както и размера на предвидените санкции.

Ето защо приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това, противно на доводите, изтъкнати от касатора в противоположен смисъл.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице. В този смисъл и разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА забранява, при непълнота на нормативния акт, обосноваването на наказателната, административната и дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване.

Видно от изложеното, в случая е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, считано към датата на деянието. Това се дължи на пропуск на законодателя, с оглед анализа на цитираните разпоредби, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва с изменение на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е добавено, че ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179 ал. 3б от ЗДвП, а именно чл. 179 ал. 3-3б. В процесния случай отговорността на ответника е следвало да се ангажира посредством съставяне на АУАН и в съответния срок на НП. Като е издал ЕФ при липса на законова делегация, АНО е нарушил правата на санкционираното лице, произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН – да прави възражения и да дава обяснения, евентуално да сочи и доказателства в подкрепа на твърденията си.

Като е достигнал до същото заключение и като е обосновал краен извод за незаконосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса, дължими за присъждане са разноските, поискани от ответника по касация в размер от 150,00 лева за настоящата съдебна инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/18.06.2025 г., постановено по АНД № 56/2025 г. на Районен съд - Мездра за 2025 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, Регионално поделение „Железопътна секция – Враца“, с [ЕИК] сума в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.