РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Пловдив, 26.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Михайлова ад. дело № 1394
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е повторно във връзка с
Решение № 7541/16.06.2020 г. постановено по адм. д. № 978/2020 г. по описа на
ВАС, I О., с което е отменено Решение № 2494/02.12.2019 г.,
постановено по адм. д . № 3861/2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, в частта, в която е отменен РА № Р-16001617008921-091-001/29.08.2018
г. относно установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2013, 2014
и 2015 г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, като са дадени указания в насока, назначаване на експертиза, която да
установи дали сумите, получени по договор за продажба на търговско предприятие
от 08.05.2006 г. и по договор за банков кредит от 23.03.2007 г. са налични към
01.01.2011 г., както и да се установят приходите и разходите на лицето за
периода 2006 – 2010 г. и съответно, разполагаемите му парични средства към
01.01.2011 г. и да се изчисли размерът на данъка по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за
2013, 2014 и 2015 г.
Образувано е по жалба на В.Й.И., ЕГН **********,
с адрес *** против Ревизионен акт № Р-16001617008921-091-001/29.08.2018 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение
№ 670/27.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени спрямо него задължения за данък по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. – главница в размер на 9 757.00 лв. и лихви в
размер на 4 291.00 лв.; за 2014 г. главница в размер на 6 258.00 лева и лихви в
размер на 2 116.75 лева и за 2015 г. главница в размер на 73 399.00 лева и
лихва в размер на 17 333.03 лева.
В подадената до съда жалба се твърди
незаконосъобразност на РА в тази част поради наличие на съществени нарушение на
административно производствените правила и противоречие в материалноправните
разпоредби. Излагат се съображения за нарушение на принципите за обективност и
добросъвестност при упражняване на правомощията от длъжностните лица, като се
сочи, че са формирани неправилни изводи.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адв. Е.К., които поддържат жалбата и ангажират гласни и писмени
доказателства. По същество на спора в представената по делото писмена защита се
излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт в частта за
определени задължения по чл.48 ал.1от ЗДДФЛ за трите посочени по-горе години.
Ответникът по жалбата, Директор на дирекция
ОДОП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност
на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата основания, доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На ревизираното лице допълнително е установен
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за: - 2013 г. в размер на 9 757.00 лв. и
лихви 4 291.70 лв.; за 2014 г. –
6
258.00 лв. и лихви 2 116.75 лв. и за 2015 г. данък в размер на 73 399.00
лв. и лихви 17 333.03 лв.
Задълженото лице е имало регистрация
като ЕТ „Агроинженеринг-В-В.И.“, но към момента търговецът е заличен.
Установено е, че В.И. е съдружник в дружество „Обединена агрохимическа компания
– Интерагро – България“ ООД.
Органите по приходите са установили,
че за периода 2012 – 2015 г. лицето не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
С Протокол № 1353458/21.05.2018 г.
(л.506, т.3, адм.д. № 3861/2018 г.) е присъединена извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства на В.И. за периода от 2011 до 2015 г.,
документирана с Протокол № ПФ-16001617000306-073-001/04.12.2017 г. (л.508, т.3,
адм. д. № 3861/2018 г.), ведно с приложените доказателства.
Във връзка с определяне на данъчните
задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства, имащи
отношение към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На
основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното
производство, на В.И. е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения – ИПДПОЗЛ № Р-16001617008921-04-001/05.01.2018 г. (л. 350, т.2, адм.
д. 3861/2018 г.), и ИПДПОЗЛ № Р-16001617008921-040-002/25.04.2018 г. (л.113,
т.1, адм. д. № 3861/2018 г.), с които са изискани данни, сведения, документи и
обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както
и направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от
трети лица и др., за ревизирания период.
От страна на лицето са представени
документи и обяснения във връзка с връченото искане, подробно описани в РД
(л.л.334 – л.335, т.2, адм. д. № 3861/2018 г. и л. 115, т.1, адм. д. №
3861/2018 г.)
Установено е, че В.И. е предоставил
парични средства на дружество „Обединена агрохимическа компания – Интерагро –
България“ ООД. В хода на присъединената проверка с искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от „Обединена агрохимическа компания –
Интерагро – България“ ООД са изискани документи относно внесените от В.И.
парични средства в дружеството и върнатите такива на ревизираното лице. В
отговор на връченото искане са представени оборотни ведомости за ревизираните
периоди, справка за разчети с В.И. за получени и върнати суми за периода от
01.01.2011 г.до 31.12.2015 г. Получените и възстановени суми на РЛ са
осчетоводени като задължения по с/ка 492 – Разчети със собственици общо по
години, както следва: - през 2011 г. – предоставени в дружеството
общо в размер на 232 900.00 лв., от които върнати на лицето
146 402.05 лв.; - през 2013 г. – предоставени в дружеството общо в размер
на 295 00.00 лв. и върнати на лицето 325 113.38 лв.; - през 2014 г. .
предоставени в дружеството общо в размер на 320 000.00 лв. и върнати на
лицето – 351 420.27 лв. и през 2015 г. – предоставени в дружеството общо в
размер на 896 800.00 лв. и върнати на лицето 251 279.76 лв.
От представената справка за разчети
по с/ка 492 – Разчети със собственици за получени и върнати суми на В.И. за
периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. от сметките на дружеството многократно
са извършвани плащания за лични разходи на В.И., с които суми са намалявани
задълженията на „Обединена агрохимическа компания – Интерагро – България“ /ОАКИ
– България“/ ООД към ревизираното лице.
За целите на ревизията е извършена
съпоставка на получените доходи и направените разходи, с оглед установяване на
недостиг или излишък на парични средства. След анализ на установените доходи и
източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансово
състояние на РЛ, е установено, че жалбоподателят е внасял парични средства в
дружество „ОАКИ – България“ ООД е и покривал разходите си за издръжка, без да е
имал декларирани и получени доходи в такива размери.
Във връзка с удостоверяване на
доходите, жалбоподателят твърди, че от учредяването на „ОАКИ – България“ ООД,
до настоящия момент не е участвал в управлението на дружеството и не е
получавал никакви доходи, като това твърдение потвърждава констатацията, че
лицето не притежава доходи, които да покрият извършените от него разходи.
С цел установяване действителния
размер на наличните парични средства в брой към 01.01.2011 г. с искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ, от В.И. е изискана
информация за наличните парични средства в брой в началото и в края на всяка
ревизирана година и документи за техния произход. От РЛ при проверката е
представено заверено копие на договор за дарение от 04.03.202 г., в който е
посочено, че М.Я. Р. (починала) дарява на сина си В.И. безвъзмездно и веднага
сумата от 385 000.00 щатски долара по волята на починалия й преди година
съпруг Й. И. Р. и със знанието и съгласието на дъщеря й С. Й.ова П.. В договора е посочено, че същият служи и за
разписка, удостоверяваща предаването на дарението. Дарителят декларира, че
парите са придобити от селскостопанска дейност – животновъдство и
растениевъдство. Други доказателства от лицето не се представят.
В писменото обяснение от И. се
твърди, че при дарението са присъствали лицата – Г.Р.С. от гр. Пловдив, С. Й.ова
И. /сестра/ от гр. Русе, М.П.П. /в статут на съвместно съжителство/ от гр.
Пловдив и И.Г.Г. от гр. Пловдив. На посочените от В.И. лица са изпратени
запитвания относно твърденията за получено дарение. От получените писмени
обяснения от лицата (л. 129, л.133, л.148 и л.145, т.1, адм. д. № 3861/2018 г.)
се установява, че всяко едно от лицата потвърждава, че е присъствало при
даряването на сумата от М.Р. на В.И..В представеното обяснение от адв. И. Г.,
се декларира, че тя е подготвила договора за дарение и е присъствала при
предаването на паричните средства.
От страна на приходната
администрация е прието, че при проверката и извършената ревизия не са налице
доказателства, от които да е видно, че родителите на В.И. са осъществявали
селскостопанска дейност и са имали възможност да спестяват парични средства в
такъв значителен размер. Във връзка с твърденията за осъществявана от
родителите на РЛ селскостопанска дейност, от ДФ „Земеделие“ е изискана
информация за наличието на регистрация като земеделски производители на лицата М.и
Й. Р.и. От получените отговори е установено, че лицата не са имали регистрация
като земеделски производители. Установено е и, че М.и Й. Р.и не са подавали ГДД
по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ и не са
декларирали получени доходи от селскостопанска дейност. Не е установено
наличието на собствени или наети земеделски земи от М.и Й. Р.и в големи
размери, от които да се реализират значителни доходи. Органите по приходите не
са кредитирали представения договор за дарение и твърдението на лицето, че е
разполагало с парични средства към 01.01.2011 г. в размер на 385 000.00 щатски
долара.
Предвид изложеното, органите по
приходите са приели, че към 01.01.2011 г. РЛ е разполагало с налични парични
средства в брой в размер на 5 000.00 лв.
На В.И. е извършена съпоставка на
получените доходи и средства и извършените разходи за ревизираните данъчни
периоди, при което е установено несъответствие на получените доходи и
извършените разходи по години, както следва: - за 2011 г. – в размер на
145 238.40 лв.; за 2013 г. – 104 607.63 лв.; за 2014 г. – 69 613.67
лв. и за 2015 – 743 139.99 лв.
След извършен анализ на всички представени
документи, писмени обяснения, декларации и отговори от направени запитвания до
трети лица, получена информация от други контролни органи за периода 2011 и
2013 – 2015 г. г. е констатирано наличието на предпоставките на чл.122 ал.1 т.7
от ДОПК, според който текст, „декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните
основи за посочения период по реда
на чл.122 ал.2 от с. к. С оглед на това,
на основание чл.124 ал.1 от ДОПК, на лицето е връчено уведомление № Р-16001617008921-113-001/25.04.2018 г. изх.
№ РД-22-163/25.04.2018 г. (л.115, т.1, ад. Д. № 3861/2018 г.), с което е
уведомено, че при извършване на ревизията са установени обстоятелства по чл.122
ал.1 т.7 от ДОПК за ревизираните период, поради което основата за облагане с
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за тези данъчни периоди ще бъде определена по реда
на чл.122 от ДОПК.
Предвид установеното обстоятелство п чл.122
ал.1 от ДОПК, органът по приходите е пристъпил към определяне на основата за
облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето
обстоятелство по чл.122 ал.2 от ДОПК, а именно: - т.2., т.3, т.14. и т.16.
С оглед извършения анализ, ревизиращият орган
определя данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на
установените недекларирани доходи, подробно посочени по-горе, след приспадане
на ЗОВ, както следва: - 2013 г. дължим данък – 9 757.00 лв.; 2014 г. –
6 258.00 лв. и 2015 г. – 73 399.00 лв.
За да потвърди РА в тази част, решаващият
орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е изложил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, анализирал е
отново събраните доказателства, с оглед обстоятелството, че с жалбата до
последния не се представят нови такива и, предвид разпоредбата на чл.124 ал.2
от ДОПК, е приел, че РА в обжалваната част е правилен и законосъобразен.
В хода на съдебното производство са изслушани
и приети без възражения от страните основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи /ССчЕ/, за изготвянето на които вещото лице е използвало всички
приложени по делото документи, в т.ч. допълнително представените от НАП
преписки по ревизионни актове; посетил е жалбоподателя и е поискал счетоводни
документи на ЕТ „Агроинженеринг" за 2006 г., както и на „ОАК-Инетрагро
България" ООД за периода 2006 -2010 г., като посочва, че му е обяснено, че
счетоводството е водено от различни лица, с които няма контакт, поради което не
са му предоставени счетоводни журнали.
В резултат на извършения анализ на представените документи, експертът е установил
следното:
Не разполага със счетоводни документи на ЕТ
„Агроинженеринг" за 2006 г., поради което не е в състояние да установи
наличието на изплатени суми на В.И..
В представената от НАП преписка по РА
№1600-610/28.02 2006 г. е открил оборотна ведомост към 31.12.2004 г., от която
е установил, че ЕТ има задължения по с/ка 493 Разчети със собственици в размер
на 378 513.32 лв., по с/ка 499 Други кредитори в размер на 23 802.40 лв.
и вземания по с/ка 498 Други дебитори в размер на 1 054.79лв. По с/ка 501
Каса е налична сума в размер на 21.18 лв. Неразпределената печалба по с/ка 122
е 6 809.88 лв., а текущата за 2004 г. загуба по с/ка 123 е 4 627.50 лв.,
което според вещото лице означава, че на практика предприятието е финансирано
от В.И..
Няма счетоводни данни дали тези суми са
възстановени на собственика преди продажбата на предприятието през 2006 г..
Според Договор за покупко-продажба на
предприятие на ЕТ от 08.05.2006 г. /л.789/, предприятието на ЕТ
„Агроинженеринг-В-В.И." е продадено за сумата от 500 лв., като купувачът „М.
евро пест" ЕООД, представлявано от М.Я. Р. декларира, че е изплатило
сумата изцяло и в брой.
Освен посочения договор, някакви конкретни
документи за изплащане на посочената сума не са налични. Предвид незначителния
размер на сумата и факта, че купувач на предприятието е майката на В.И., за
целите на експертизата е прието, че сумата е платена.
От проверката на преписката по РА
*********/18.02.2008г. експертът установява налични предоставени писмени
обяснения от В.И.. Според тези обяснения В.И. декларира за периода 2003 – 2006
г. вкл., че е предоставил финансови средства на „ОАК-Инетрагро България"
ООД, които средства е „получил като безлихвени заеми от роднини, близки,
приятели/без да посочва точна дата на получаване/ с уговорката да ги върне
когато му е възможно", като лицата са описани подробно в експертизата в
табличен вид със съответните дадени суми в заем. Според вещото лице, няма данни
кога е получена сумата от 20 000 щ.д., поради което не може да посочи
конкретен курс БНБ. Предвид това е изчислил левова равностойност на тази сума
при централен курс на БНБ за щатски долар на 02.01.2003 г. - 1,87232 лв. за 1$.
При този курс заетата сума от 20 000 $ се равнява на 37 446.00 лв.
Относно посочената сума като заем от ПИБ в размер на 210 000.00 лв., е
установил следното:
-
НА
за Договорна ипотека № 98/05.04.2007 г. - ПИБ предоставя
банков
заем предназначен за текущи нужди и погасяване на съществуващи задължения – 150 000.00
лв. с Договор за банков кредит № 06 КР-АА-3486/23.03.2007 г. /договорът е
цитиран в НА/. В.И. е страна по НА за договорна ипотека като пълномощник на С. П.,
М.Р. и М.П. в качеството и на управител на „ОАК-Интерагро България" ООД.
-
НА
за договорна ипотека № 183/09.08.2004 г. - ПИБ
предоставя 60 000.00 лв. банков
заем на В. И.
с Договор №37-КР-АА-0059/04.08.2004 г.
/договорът е посочен в НА, не е наличен по делото/. Договорната ипотека е
заличена на 21.07.2005 г.
Предвид
тези данни, е формиран извод, че В.И. е разполагал за периода 2003 – 2006 г. със
сумата от 437 004.00 лв., които средства според дадените от лицето
обяснения са послужили за покриване недостиг на финансови средства на
„ОАК-Интерагро България" ООД.
Според РД 800079/04.02.2008г. за периода 2003
– 2006 г. в дружеството са внесени: - 2003 г. – 277 000.00 лв.; - 2004 г.
– 427 800.00 лв.; - 2005 г. – 206 446.00 лв.; - 2006 г. – 155 242.00
лв.
Частта от тези средства, която се пада на В.И.
е 1/3 или 355 496.00 лв. според Протокол от ОС на съдружниците на
дружеството от 01.12.2003 г. В протокола е посочено, че съдружниците се
задължават при необходимост от финансови средства да осигурят същите, като
вноските се разпределят по равно между тях.
Разликата между посочените за получени
средства от 437 004.00 лв. и внесените в дружеството 355 496.00 лв.,
ако се приеме тази информация, според експерта, към 31.12.2006 г. е положителна
в размер на 66 503.11 лв.
Поради липса на друга информация е приел
сумата от 66 503.00 лв. за налична към 31.12.2006 г. във В.И..
Според оборотни ведомости на ЕТ
„Агроинженеринг-В-В.И.", налични в представената от НАП преписка по РА
№1600-610/28.02.2006 г., В.И. е внесъл в предприятието на ЕТ, суми в следния
размер: - за 2003 г. -54 895.57 лв., която сума вещото лице е взело
предвид, с оглед посочените за получени суми от заеми в периода 2003 – 2006 г.;
- за 2004 г. - внесена сума в размер на
7 160.00 лв., като му е възстановена сума в размер на 72 232.58 лв.
Нетна възстановена сума – 65 072.58лв. /72 232.58 – 7 160.00 лв./.
Сумите на ЕТ са взети от вещото лице в предвид
при определяне на наличните средства към 31.12.2006 г., а именно: - За периода
2003 – 2004 г. -внесени 54 895.57 лв., - възстановени 65 072.58 лв.
Така според експерта, към 01.01 2005 г. хипотетично В.И. е разполагал с 10 177.00
лв. Тази сума е прибавена към установената хипотетично за налична към
31.12.2006 г. сума от 66 503.00 лв. и е получена наличност от 76 680.00
лв.
Според вещото лице, проблем е, че не са
налични данни за дейността на ЕТ „Агроинженеринг-В-В.И." през 2005 г. и
2006 г., което е наложило извода, че сумата от 76 680.00 лв. е теоретично
възможна само предвид ограничената и непълна информация.
Вещото лице е проверило налични по делото - НА
за Договорна ипотека, според които В.И. е предоставял заеми. След 2005 г. липсва
информация да е предоставял заеми. За определяне на приходите на лицето, са
взети предвид датите на заличаване на договорните ипотеки и посочените в тях
суми, които данни са представени в табличен вид в експертизата.
За целите на експертизата са приети за
получени сумите: - през 2006 г. - от И.П.
– 8 000.00 лв. Тази сума не е посочена като налична в цитираните по-горе
обяснения на В.И. от 21.01.2008 г., но е взета предвид от експерта, при
определяне на наличната сума към 01.01.2011 г.; - през 2007 г. - от К.Д. –
13 490.00 лв. Сумата от заличаването на договорната ипотека на
„Хел-Ве" ЕООД не я взета предвид за 2003 г., тъй като жалбоподателя не я е
посочил като такава в дадените писмени обяснения по РА *********/18.02.2008 г.
Няма данни за други доходи на В.И., освен
заемните средства, поради което експертизата приема, че предоставените заеми са
с източник получените такива.
Вещото лице е установило остатък от
невъзстановени предоставени средства на Обединена агрохимическа
компания-Интерагро-България ООД, според публикувани в TP баланси на дружеството
- посочени като други задължения, които също е представило в табличен вид по
години и размер.
При съобразяване с Протокол от ОС на
съдружниците на дружеството от 01.12.2003 г., според който съдружниците се
задължават при необходимост от финансови средства да осигурят същите, като
вноските се разпределят по равно между тях, според вещото лице, частта, която
се полага на В.И. за периода 2007 – 2009 г. е 142 хил. лв.
По делото е наличен Протокол от ОС на
съдружниците на дружеството от 20.01.2010 г. /л.737/, според който, при
възникване на необходимост от финансови средства , съдружникът В.И. внася
собствени средства. През 2010 г. са предоставени на дружеството 295 хил. лв. в
нетен размер. Експертизата е приела, че тази сума е изцяло внесена от В.И..
За целите на експертизата е прието за периода
2007 -2010 г. предоставени от В.И. суми на „Обединена агрохимическа
компания-Интерагро-България" ООД в нетен размер на 437 хил.лв. Нетен е
размерът предвид факта, че има внасяне в дружеството и възстановяване от
дружеството.
По делото е налична оборотна ведомост на
„Обединени български агроаптеки" ЕООД за с/ка 492 Разчети със собственици
/л.836/. От тази ведомост е установено от вещото лице, че през 2010 г. В.И. е
внесъл в дружеството 15 000.00 лв., а е получил 67 000.00 лв. Това
определя нетна сума получена от дружеството в размер на 52 000.00 лв.
Според писмено обяснение /л.654/, сумата е била налична в касата на дружеството
и е предадена за съхранение на В.И.. Тази сума според счетоводна справка, е
върната от В.И. на „Обединени български агроаптеки" ЕООД през 2011 г.
/л.628/.
Експертизата е установила също така, че В.И.
сключва Трудов договор № 1-2010/02.02.2010 г. с Асоциация на българските
агроаптеки за длъжност – юрисконсулт с възнаграждение – 492.00 лв., добавки за
стаж -10,8%, брутен доход за 2010 г. – 5 119.00 лв.
На база изложеното до тук е изчислена възможна
наличност на средства към 01.01.2011 г., която е представена в табличен вид в
ССчЕ, и която е наложила извода у вещото лице, че за периода 2003 – 2010 г. за В.И.
е налице недостиг на средства в размер на 291 136.00 лв. За целите на
експертизата не коментирана сумата от 385 000.00 щатски долара, посочена
за получена през 2002 г. от В.И.. Извън тази сума вещото лице не е установило
други налични парични средства към 01.01.2011 г. у В.И..
По отношение изчисляването на данъка по чл.48
ал.1 от ЗДДФЛ за процесните три години, вещото лице е разработило два варианта,
с подробни таблици за приходи и разходи – първият вариант е, че лицето е
разполагало със сумата от 385 000.00 щатски долара. Според обяснения по
делото на В.И., той е обменял тази сума в различни бюра и на различни дати,
като не е представил информация относно обменените суми и датите на обмяна.
Предвид това е приета за дата на обмяна, датата на получаването им - 04.03.2002
г.
Централният курс на БНБ за тази дата е 2,26134лв.
за 1 $. При този курс левовата равностойност на 385 000.00 $ е 870 616.00
лв.
Във втори вариант, тъй като не е установил
други налични средства към 01.01.2011 г. експертът е работил с началното салдо
определено от ревизията.
Вариант
l - c
приети за налични 385 000.00 $
2015 г.
Данък довнасяне - 19 594.00 лв.
Лихви 02.05.2016 г. - 29.08.2018 г. – 4 627.08
лв.
Вариант
II
- с
начално салдо на суми в брой, определеното от ревизията
201З г.
Данък довнасяне - 10 313.00 лв.
Лихви 01.05.2014 r. - 29.08.2018 r. – 4 536.26
лв.
2014 г.
Данък довнасяне - 6 813.00 лв.
Лихви 01.05.2015 г. - 29.08.2018 г. – 2 304.48
лв.
2015 г.
Данък довнасяне - 74 165.00 лв.
Лихви 02.05.2016 г. - 29.08.2018 г. - 17 513.92 лв.
От допълнителната ССчЕ се
установява, че въз основа само на свидетелски показания не може по безспорен
начин да се заключи, дали семейство Р.и обективно са имали възможността да
спестят подобна сума. Според свидетелските показания същите са извършвали
активна дейност и са могли, но експертът не може да се ангажира с такова
заключение.
С оглед условията на поставената задача, експертът
е приел за налична към 01.01.2011 г. сума в равностойност на 385 000.00 $.
Получени средства от продажби на недвижими имоти: - НА № 126/21.06.2012 г.
Продажба на имот -М.Р., С. И. и К. И. продават недвижим имот за 50 000.00
евро. - НА №109/07.06.2012 г. Продажба на имот - К. И. продава недвижим имот за
50 000.00 евро.
Вещото лице сочи, че продажбите на недвижими
имоти са извършени през 2012 г. и, съответно, са неотносими към определянето на
приходи и разходи на В.И. през периода 2006 -2010 г. Сумата е съобразена при
отговора на въпрос 2 и 3 и оказва влияние на паричния поток за периода 2012
-2015 г.
На база отговора на въпрос 1, като съобразява
поставената задача вещото лице приема за налични към 01.01.2011 г.
385 000.00 $, както и постъпили 100 000.00 евро от продажба на имоти
през 2012 г. В останалата част от паричния поток сумите на приходите и разходите
остават идентични с тези, установени в хода на ревизията, при което се
установява, че само и единствено за 2015 г. разходите надвишават приходите със
сума в размер на 1 842.19 лв., и
така установеното задължение за довнасяне на данък за тази година е в размер на
36.55 лв. и лихви за периода 02.05.2016 г. – 29.08.2018 г. – 8.63 лв.
Експертизата съобразява искането сумата от
385 000 $ да бъде приета за налична към 01.01.2011г.,-според поставеното
във въпрос 1 и 2 изрично условие за това.
По
отношение на третия въпрос от експертизата, вещото лице сочи, че сумата от
100 000.00 евро от продажбите на недвижими имоти е включена в приходната
част на паричния поток на жалбоподателя за 2012 г., според поставеното във
въпрос 1 изрично условие за това. По този начин тя е се е отразила на наличните
му средства през 2013, 2014 и 2015 г. Това отражение е подробно посочено в
паричния поток наличен в отговора на въпрос 2, където са изчислени задълженията
по ЗДДФЛ и съответните лихви.
В съдебно заседание на 19.05.2021 г. са
разпитани като свидетели лицата: - И. Й.И., И. Г. Г. и П.Ц.В..
От показанията на свид. И. се установява, че
е роден в с. Пиргово, на 18 км. от град Русе. Там е живял от 1995 година, а
понастоящем в Русе. Й. и М.Р.и познава от малък, тъй като са кумове на майка му
и баща му и негови кръстници. Семействата се събирали по празниците, събота и
неделя, и когато имало нужда от помощ. Й. бил горски, а М.- счетоводител в „Дунавия“.
Извън тези трудови отношения, те се занимавали с отглеждане на животни. Имали
30-40 телета за угояване. Взимали ги малки - около 50 килограма и когато
станели 500 кг., ги издавали на „Родопа“. Ходели са да им помагат. Имали овце,
които отглеждали на кошари, всяка махала си имала кошари, имали около 60 овце,
имали и кон. Гледали са и прасета за угояване, няколко години. С това се
занимавали, откакто се помни, някъде от около 1998 година. Помнел от 1975 г.,
преди това пак са гледали животни, но не знае откога. Телетата ги гледали в
двора си - имали двор около 2 декара и около 300-400 квадрата били направени с
боксове за тези телета, отпред имало ясла, която била метална и там ги
отглеждали до достигане на 500 кг. Угоявали се за около година до 14 месеца,
след което угоените телета отивали в месокомбината, където ги изкупували.
Когато достигнели тези килограми, месокомбинатът ги изкупувал, давал им ги като
малки, носели им храната, жито, царевица, люцерна и като достигнели тези 500
кг., месокомбинатът си ги взимал обратно. Свидетелят твърди, че преди да
започне делото, говорил с баща си и той му казал, че тогава живо тегло се е
изкупувало за около 2 лева кг., това е била изкупната цена на месокомбината. Й.,
освен с това, се занимавал с производство на вино - в мазето му имало около 10
големи бъчви, може би по 1 тон. Изкупувал грозде, правел ракия и вино, и
продавал. Изкупувал гроздето от околните села. Преди имал доста лозя и имал
доста грозде, което оставал на хората и той го изкупувал. Според свидетеля,
това вино, по сведение пак от баща му, го продавал на цени между 2,3 и 4 лева,
според гроздето и качеството на виното. Това вино се продавало пак на
населението, тъй като тогава се правели много юбилеи, сватби - големи по два
дни, и го изкупували почти всичкото.
От показанията на свид. Г. се установява, че
работи от 25 години като адвокат, в Пловдивска адвокатска колегия. Познава сем.
Р.и, тъй като те са били от първите й клиенти. Знае, че са се занимавали с
животновъдство и земеделие. Отглеждали телета, овце, а за Й. Р. знае, че се е
занимавал и с производство на вино и
ракия. До смъртта му, той се занимавал основно със земеделие. Цялото им
семейство било ангажирано в стопанството. М.била и счетоводител, но всички били
ангажирани с животновъдство и земеделието на семейството.
За дарение от М.към сина й знае. През 2002
г., края на февруари месец, тя се обърнала към нея за консултация във връзка с
изявено желание да направи дарение на парични средства на сина й, и свидетелят
изготвил договора за дарението. Дарената сума била 385 000 долара, като много
добре си спомня сумата, защото г-жа Р., на единия ден отишла при нея,
разговаряли по какъв начин да бъде направено дарението, тя следвало да го
коментира с дъщеря си С.. На другия ден отишла при свидетеля в кантората, тя и
дала договора за дарение, като я помолила да остави тези средства – 385 000
долара в нейната каса. Спомняла си за това, защото сумата не била никак малка,
дори и за времето си. Тези долари били основно в купюри по 100 долара - 38
пачки и 5 000 долара по 50 долара купюра. Казвала това, защото във връзка с
призоваването й като свидетел, си опреснила доста от нещата, които се случили
през 2002 г. Три, четири дни, максимум седмица по–късно г-жа М.Р. дошла при
нея, взела парите и казала, че същия ден са се уговорили да подпишат договора
за дарение, тъй като тя й разяснила, че не е необходимо да бъде нотариално
заверен, а тя, за всеки случай е поканила приятели на В. да присъстват на подписването
на договора. Дъщеря й С. също щяла да присъства. По–късно разбрала от нея, че
всичко е подписано, всичко е минало гладко, С. също е присъствала на
подписването, както и двама приятели на В..
От показанията на свид. В. се установява, че
през 2009 г. – 2010 г. работела в Асоциация на българските агроаптеки, като
технически секретар. Това било браншова неправителствена организация, която
защитава и обединява служителите и собствениците на агроаптеки в страната.
Отговаряла за приемане на кореспонденция, писане на писма, телефонни разговори,
отговаряла и за сейфа, помагала и на колегите си, ако имали нужда от помощ.
Офисът се намирал в град Пловдив, на улица ***. В една от стаите свидетелката
била с друга колежка – М., която работела към друга фирма „Обединена
агрохимическа компания „Интерагро-България“. Председател на асоциацията бил г-н
В. И.. В сейфа, за който свидетелката отговаряла, който бил в офиса, имали
лични средства на г-н В. И. - 850 000 лева. Помни я, защото, когато приемала
сейфа, трябвало да се изброят тези средства на машина; броили ги. Когато
напуснала асоциацията, тогава касата я предала на колежката си М.. Свидетелят
твърди, че през времето, през което била там, тази сума, когато се налагало и
не достигали средства, г-н В. И. казвал да вземат от тази сума - за заплати; за
закупуване на стоки, така че не е била постоянно една и съща, защото се е
налагало да ползват от нея. Когато се
събирали пари от продажби, взетите суми се възстановявали към тази сума от 850
000 лева. Когато свидетелката напуснала асоциацията, предала на колежката точно
850 000 лева. По спомен твърди, че били повече в пачки по 100 лева, по малко по
50 лева и някъде около 90 пачки. Тези пари били лични на В. И. - доколкото
знае, дарения от неговите родители.
В хода на съдебното производство към делото
са приобщени: - заверени копия на издадените РА и преписките към тях на „ОАКИ –
България“ ООД за ревизираните периоди от 2002 до 2010 г., включително и заверени
копия на издадените РА и преписките към тях на ЕТ „Агроинженеринг – В – В.И.“
за ревизираните периоди от 1996 до 2006 г. включително.; НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 126, том I, рег. № 1795, н. д.
№ 116/2012 г. и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том I,
рег. № 1620, н. д. № 101/2012 г. и удостоверение за наследници изх. №
16 798/16.08.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения
за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така
постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същества жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК
в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения
ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за
установяване на данъчната основа по реда на чл.122 ал.2 във връзка с ал.1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е
оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при
условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдените от него
факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В
тежест на жалбоподателят е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателствени средства.
На първо място, относно наличието на
предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното:
приходните органи са анализирали събраните при ревизията и проверката писмени
доказателства и са формирали извод относно невъзможността към 01.01.2011 г. В.И.
да е разполагал със сумата от 385 000 щатски долара, дарени от майка му.
По отношение сумата в размер на 385 000 щатски долара са формирали извод, че
няма как да бъдат налични, тъй като не са представени доказателства за
възможността родителите на жалбоподателя да генерират подобни средства. По
отношение другите парични суми, представляващи получени и възстановени суми за
периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. от дружество „ОАКИ – България“ ООД на В.И.,
е прието, че последният не е разполагал с лични средства и като е използвал
заеми от физически лица и от банкови институции, е внасял средства в цитираното
дружество и е покривал разходите си за издръжка, без да има декларирани и
получени доходи в такива размери.
При повторното разглеждане на делото са
представени РА и преписките към тях, както на едноличния търговец на
жалбоподателя за периодите от 1996 г. до 2006 г. вкл., така и на дружеството
„ОАКИ – България“ ООД за периоди от 2002 до 2010 г., както и два броя НА за
продажба на недвижими имоти.
В тази насока, в първото съдебно заседание по
делото са дадени изрични указания на жалбоподателя относно подлежащите на
установяване факти и за последиците от недоказването. Предвид така изложеното, не са опровергани
констатациите в обжалвания ревизионен акт относно недостиг на парични средства към
01.01.2011 г. при И.. Правилно са изчислени и задълженията за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 757.00 лв. и лихви 4 291.70 лв. за 2013 г.; за 2014 г. – 6
258.00 лв. и лихви 2 116.75 лв. и за 2015 г. данък в размер на 73 399.00 лв. и
лихви 17 333.03 лв. Горното се подкрепя и от приетите без възражения от
страните основна и допълнителна ССчЕ, от които съдът кредитира основната
експертиза, само и единствено в частта, в която са анализирани резултатите от
извършените ревизии през предходни години на ЕТ и на „ОАКИ – България“ ООД и са
установени горните обстоятелства, а именно: - към 01.01.2011 г. И. за периода
2003 – 2010 г. е имал недостиг на парични средства в размер на 291 136 лв.
На следващо място, по отношение на произхода
на обсъжданите суми, с които И. е извършвал разходи през ревизираните отчетни
периоди, се поддържа, че същият е получил сума в размер на 385 000 щатски
долара, като дарение от майка му М.Р. през 2002 г. В този смисъл е представен
договор за дарение от 04.03.2002 г., сключен с В.И., който е частен писмен
документ. Във връзка с преценка достоверността на обсъждания документ, и с
оглед становището, възприето от ревизиращите органи, че въпросния документ няма
достоверна дата, следва да се отбележи, че без всякакво съмнение в случая се
касае за именно за частен писмен документ, който, като такъв няма обвързваща за
съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата. Частният
писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че
съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/, съответства
на обективната действителност. Такъв документ няма достоверна дата, която да е
противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да
бъдат засегнати при антидатиране. Въпросният документ няма нотариална заверка,
като не се твърди и не се установява наличие на друг от подробно изброените в
чл.145 от ГПК (отм.), респ. съответстващия му чл.181, ал.1 от ГПК белези, които
да доказват достоверно, че същият е съставен на посочената дата. Поради
изтъкнатите причини, обсъжданият частен писмен документ не установява по
безспорен начин, че същият е бил съставен, респ., че е съществувал към
посочената дата и въз основа на него жалбоподателят е получил въпросните
парични средства.
На следващо място, както вече бе казано, по
отношение на обсъжданите парични средства, ревизиращите органи са приели, че дарителката е в
невъзможност да предостави парични средства в посочения размер, респ. за
произхода/източника на средства, от който М.и Й. Р.и са придобили въпросните
парични средства. В обсъжданата насока следва да се посочи, че по делото не са
ангажирани безпротиворечиви доказателства, че М.и Й. Р.и /починали към момента
на извършване на ревизията/ са разполагали с въпросните парични суми. Конкретно
по отношение на двете лица не е установено да са разполагали с въпросната сума
от 385 000 щатски долара към момента на сключване договора за дарение - 04.03.2002
г., така, че да е възможно М.Р. да я предостави на сина си В.И.. В тази връзка,
относно произхода на въпросните парични средства, е установеното в започнала
проверка за наличие на съответствие между придобитото имущество и доходите на
лицето за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г., резултатите от която са
обективирани в Протокол № ПФ – 24-1424230-073-01/20.01.2015 г. (л.442, т.2,
адм. д. № 3861/2018 г.), а именно: - М.Р. е имала участия в дружествата: „М.
евро пест“, ЕИК *********, „Обединени български агроаптеки“, ЕИ ********* и ЕТ
„ М. – М.Р.“, ЕИК ********* – неактивна; проверяваното лице няма извършвана
предходна данъчна ревизия и не е регистрирано по ЗДДС; за проверявания период
2008 - 2012 г. лицето няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ; за този период от ИС
на НАП са установени изплатени суми на лицето от ренти, аренда или друго
предоставяне на земеделски земи в
размери от порядъка на 94.50 лв. - минимален, до 315.00 лв. М.Р. е пенсионер и
се е самоосигурявала чрез дружество „М. евро пест“ ЕООД до м.12.2010 г.; няма
данни за получени доходи през 2008 – 2012 г., както и относно получени или
предоставени земи. Установено е, че през периода 1997 - 2012 г. Р. е осъществила прехвърлителни
сделки с недвижими имоти, касаещи основно сграда и поземлен имот в гр. Пловдив,
ул. Д-р Иван Кесяков“, една доборволна делба в с. Питово и два договора за наем
на земеделска земя, съответно от 28.04.2010 г. – ниви в с. Екзарх Йосиф, и за 03.09.2004 г. – нива в с. Питово. В
същото време, по данни от счетоводните регистри на „М. евро пест“ ЕООД, е
установено, че лицето е вложило в дейността на дружеството – през 2008 г. –
15 500 лв. и през 2012 г. – 70 000.00 лв., като от страна на Р. не са
представени документи, с които да потвърди, че е предоставила тези средства.
Проверката е приключила със заключение, че не е установено нарастване на
имущественото състояние на лицето, нито недостиг на парични средства по
отношение на извършените от него разходи за периода 2008 – 2012 г.; не са
установени данни за недекларирани от лицето доходи.
Каквито и да е други доказателства не са
ангажирани. Предвид установеното обаче,
и като съобрази факта, че домакинството й, което, най-малко от 2002 г. е
едночленно, нормално е покривало разходите за живот през периодите от 2000 г. -
2002 г., и е извършвало други разходи, които са обичайни за едно домакинство,
съдът намира, че обсъждания договор за дарение, не може да се приеме за
безспорно доказателство за наличието на спестени и разполагаеми парични
средства в размер на 385 000 щатски долара, които да бъдат предоставени на И..
Все в обсъжданата насока, следва да се посочи, че относно фактът на предаване
на сумите по договора за дарение с М.Р., също не са ангажирани конкретни и
безпротиворечиви доказателства, предвид близките отношения със свидетелите.
Показанията на разпитаните в настоящото съдебно производство свидетели в
съвкупност със събраните по делото доказателства относно финансовите
възможности на Й. и М.Р.и изключват всякаква житейски логика и икономическа
обоснованост за спестявания у семейството в такива размери, независимо от
твърденията, че още от 1975 г. то се е занимавало с животновъдство и земеделие,
още повече, че всяка частна инициатива именно в този период в България не беше
насърчавана по никакъв начин.
На второ място, не се отчита обстоятелството,
че на 05 юли 1999 г. се извърши деноминация на българския лев, според закон,
приет от 38 Народно събрание на 19 февруари същата година. Старите 1000 лева
стават нов 1 лев. Българска народна банка пуска в обращение нови банкноти и
монети: банкнотите са с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, а
монетите – с 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев. Всички банкноти и монети от
старата емисия се приемат без ограничения като законно платежно средство до
края на 1999 г., а след 1 януари 2000 г. като платежно средство остава само
новият лев. Освен за банкнотите и монетите, деноминацията се отнася също и за:
всички имуществени и парични права и задължения; активите и пасивите на
предприятията; ценни книжа и размера на акционерните дяловете; размера на
капитала, записан в търговския регистър; всички платежни средства, чиято
стойност се измерва в левове. Последното предполага сем. Р.и през периода 1975
– 2002 г. да се е занимавало само и единствено с описаната селскостопанска,
което е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства –
информацията от ОД „Земеделие“, общинска администрация и пр., и посочени
подробно по-горе в настоящото изложение.
На следващо място, освен представения
договор, не са представени нито обяснения, които да дават задоволителен отговор
на въпросите за начина на съхранение на тези средства, които са в значителен
размер – 385 000 щатски долара, до момента, до който са предадени на адв. Г..
Съвършено неясно е какъв е произходът на средствата. По отношение на тези
обстоятелства в хода на ревизионното производство писмени доказателства не се представят,
не са събрани такива и от органите по приходите поради липса на данни за
осъществявана селскостопанска дейност от М.и Й. Р.и, като освен гласните
доказателства, събрани в настоящото производство, не са представени никакви
документи, както и притежавани недвижими имоти с големи площи, наети под наем
помещения или земи, подходящи за отглеждане на животни като телета, овце и
прасета.
Ето защо, всичко изложено до тук остава в
производството само и единствено като твърдения на страната, за които не се
представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства.
Действително, от правна гледна точка парите
се разглеждат като заместими движими вещи, за чието прехвърляне законът не
изисква определена форма. В ГПК е предвидено, че се изисква писмен акт (чл.164
ал.1 т.3), когато договорът е на стойност над 5 000 лв., но това не е
форма за действителност, а за доказване, в случай на възникнал съдебен спор,
какъвто е и настоящия случай.
Ето защо съдът намира, че не е установено по
безспорен начин, че И. е получил въпросната парична сума в размер на 385 000 щатски
долара, на основание сключения договор за дарение, като правилно въпросните
парични средства не са зачетени от ревизиращите, като налични в патримониума на
ревизираното лице. В тази насока съдът не кредитира ССчЕ в тази и в останалите
части, както се посочи по-горе, тъй като и основната и допълнителната
експертиза са изготвени под условия и самият експерт сочи, че приема данните за
„хипотетични“.
Не на
последно място, следва да се посочи, че често при извършвана ревизия на
физическо лице и установени несъответствия между имущественото и финансовото
състояние на лицето и декларираните приходи и доходи през ревизирания период,
ревизираното лице се опитва да оправдае несъответствията, като твърди, че
констатираните разлики са в резултат на получени парични дарения от трети лица.
Съгласно чл.44 ал.1 от Закона за месните
данъци и такси (ЗМДТ): „Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по
дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и
моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.“ Следователно,
безвъзмездно получените суми следва да бъдат декларирани и да се обложат със
съответния данък. При една ревизия, както е в случая, се установят задължения
към НАП. Т. е. в релеция с цитираната
по-горе разпоредба на ГПК, в случай като настоящия – дарение в особено голям
размер, би следвало да бъде декларирано и пред местната дирекция, нещо, което
не се установи в процесния случай.
Съдът намира за необходимо да отбележи също
така, че при анализ на събраните гласни доказателства в предходното и настоящо
съдебно производство се установяват редица противоречия, а именно: - така от
показанията на свид. Г.Р.С. става ясно, че се касае до сума в размер на
38 500 долара, като същият твърди,
че се е подписал на гърба на договора, а на предявеният му такъв в съдебно
заседание, подпис липсва. В настоящото производство, от всички свидетели се
твърди, че сумата е 385 000.00 долара. В показанията си в предходното
съдебно производство свид. И. Г. Г. твърди, че: „… и след няколко дни се върна и ми донесе личните карти на сестра му,
на приятел на В. – Г., и на жената, от която В. има дете – М.П.… Аз съставих
договора за дарение и го предадох на г-жа Р. с ангажимента, когато бъде
подписан договора за дарение, да и върне един екземпляр…“, което тя сторила след седмица или 10 дни. Р. й донесла договора, подписан и приподписан от Г.
и М.П.. Аналогични са дадените от И. Г. обяснения и в ревизионното
производство. В настоящото съдебно производство свид. Г. твърди, че: „На другия ден дойде (Р.) при мен в
кантората, аз й дадох договора за дарение и тя ме помоли да остави тези
средства – 385 000 долара в моята каса, в моя сейф…. Три-четири дни,
максимум седмица по-късно г-жа М.Р. дойде при мен, взе парите и каза, че същия
ден са се уговорили да подпишат договора за дарения…, тя за всеки случай е
поканила приятели на В. да присъстват на подписването на договора, дъщеря й С.
също щяла да присъства.“
Видно от договора за дарение обаче, в него
липсват каквито и да било данни от личните карти на тримата свидетели на
дарението, а при съпоставка на горните показания, се установява, че според свид.
Г. С., присъствал на дарението, сумата е била 38 500 долара, и е поставил
е подписа си на гърба на договора, а на предявения му екземпляр, такъв подпис липсва на гърба на договора.
От всичко изложено дотук следва извода, че в хода на съдебното
производство не са събрани достатъчно категорични и безпротиворечиви доказателства,
които да опровергаят презумпцията за вярност на фактическите констатации на
ревизионния акт при условията на пълно обратно доказване. Доказването е
обратно, когато се цели оборване на законова презумпция, и пълно, когато се
цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или неистинността
на съответното фактическо твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за
създадения факт. В случая от доказателствата по делото не може да се направи
безспорен и категоричен извод, че посочената в жалбата сума от 385 000.00
щатски долара е била налична към 01.01.2011 г., за да участва във формирането
на началното салдо за този период. И това е така, защото всякакви твърдения за
получени приходи преди началото на ревизирания период са хипотетични при липса
на категорични доказателства за всички приходи и разходи на ревизираното лице
за тези периоди.
Ето защо, съдът намира за
недоказано претендираното начално салдо у жалбоподателя към 01.01.2011
г., поради което обжалваният РА се явява правилен и законосъобразен, като
размерът на данъчните основи е определен по начин, доближаващ се в максимална
степен, до обективно проявения данъчен фактически състав, с оглед на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава, а РА, като правилен и законосъобразен в
оспорената част – потвърден.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 8 683.22 (осем
хиляди шестстотин осемдесет и три и 0.22) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на В.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** против Ревизионен акт №
Р-16001617008921-091-001/29.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 670/27.11.2018 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която са установени спрямо
него задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. – главница в размер
на 9 757.00 лв. и лихви в размер на 4 291.00 лв.; за 2014 г. главница в размер
на 6 258.00 лева и лихви в размер на 2 116.75 лева и за 2015 г. главница в
размер на 73 399.00 лева и лихва в размер на 17 333.03 лева.
ОСЪЖДА В.Й.И., ЕГН**********,
с адрес ***, Национална агенция по приходите – София, сумата от 8 683.22 (осем
хиляди шестстотин осемдесет и три и 0.22) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: