№ 446
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Ал. В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Ал. В. Цветков Въззивно гражданско
дело № 20233100500513 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Община Суворово, подадена чрез
процесуален представител адв. Р. А. срещу Решение № 3403/09.11.2022г. по гр. д. №
2868/2022г. по описа на РС-Варна, с което е признато за незаконно прекратяването на
трудовото правоотношение на П. А. И., ЕГН **********, на длъжността „директор“ на ОУ
„Христо Ботев“ - с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, извършено на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 1 от КТ, и е отменена Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, с
която същото е извършено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при несъобразяване със събрания доказателствен материал,
както и непълно изследване на същия, при несъобразяване с константната съдебна практика
на ВКС и необосновано. Не били обсъдени доводите му за недобросъвестност на
служителката П. И., тъй като тя е била наясно, че към момента на депозиране на
заявлението за едностранно прекратяване на ТПО не са били налице изискуемите
предпоставки за допускането му. От показанията на свидетелката Й. Х. се установявало, че
И. е била известена посредством телефонен разговор, проведен на 08.02.2022г. за
обстоятелството, че е налице заповед за прекратяване на ТПО, предвид влязлата към тази
дата присъда, с която е била лишена от право да заема ръководна държавна длъжност за
срок от три години. Не била обсъдена и цитираната в отговора на исковата молба съдебна
практика на ВКС. Съдът не съобразил още и акцентираните с писмените бележки на
жалбоподателя несъответствия на свидетелските показания на свид. Б.Й. относно
заболяването на ищцата и удостоверената с медицински документи нейна диагноза. Другата
свидетелка Н. Й.-М. била наета за детегледачка от ищцовата страна, което индикирало
възможната заинтересованост, поради близки отношения между двете. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с присъждане
на разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. А. И., чрез процесуален
представител адв. К. Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Противопоставя се срещу твърдението за злоупотреба с права от нейна страна, като сочи, че
от събраните свидетелски показания се установявало, че на 08.02.2022 г. при посещението
на комисия от РУО-Варна в училището, П. И. е отсъствала от работното си място, като е
известила зам. директорът, че се намира в лекарски кабинет. Установявало се още, че
болничният и амбулаторният й листове са издадени преди тя да бъде потърсена по телефона
от началника на РУО-Варна. В същото време видно от показанията на свид. Б. Ив. било, че
при обаждането не е било съобщено, че ще бъде освободена от заеманата длъжност, или че
е осъдена за извършено престъпление. От друга страна свидетелските показания Й. Х.,
които били в противоположния смисъл не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същата е
в служебно правоотношение с РУО-Варна, а те не се подкрепят от показанията на другия
свидетел на ответника. Позовавайки се на съдебна практика въззиваемият обосновава
становището си, че работодателят не разполага с правна възможност да връчи заповедта за
уволнение, чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS) по мобилен
телефон. На следващо място сочи, че не е доказано да е знаела за постановената присъда от
наказателния съд, а освен това не бил изпълнен и фактическия състав на чл.330 ал.2 т.1 от
КТ, тъй като присъдата и решението на на ВОС, с което тя е потвърдена, били отменени с
решение на ВАпС, а наказателното производство възобновено от фазата на
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Твърди недопустимост на
отговора на исковата молба от ответника Община Суворово, тъй като не следвало на
новоконституираният ответник да бъде предоставян нов срок по чл. 131 от ГПК. Отправя
искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
искова молба, подадена от П. А. И., чрез процесуален представител адв. К. Г., срещу ОУ
„Христо Ботев“ – с. Николаева, заменено на основание чл. 227 от ГПК в хода на процеса,
поради закриването му от Община Суворово, Булстат *********, с адрес: гр. Суворово,
обл. Варна, пл. „Независимост“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищцата, извършено
със Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна.
В исковата си молба ищцата, че между нея и ответника е възникнало по силата на
споразумение № ЛС08-199/08.03.2005 г., вследствие на спечелен конкурс, безсрочно
трудово правоотношение, по което е заемала длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“.
Същото било прекратявано два пъти едностранно със заповеди на началника на РУО -
Варна, като и двете заповеди впоследствие били отменени по съдебен ред като
незаконосъобразни. След отмяна на втората такава, ищцата била възстановена на
длъжността „директор“ при работодателя със Заповед от 18.05.2021 г. на Началника на РУО
– Варна. С влязла в сила Заповед № РД14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и
науката, обн. в ДВ, брой 99 от 26.11.2021 г., било постановено ОУ „Христо Ботев“ - с.
Николаевка, обл. Варна да бъде закрито, считано от 01.07.2022 г. Поради това ищцата
твърди, че е депозирала в РУО – Варна заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г., с което
едностранно и без предизвестие прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 10 от КТ на същата дата. Сочи, че на 02.03.2022 г., докато е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност, на ищцата била връчена процесната Заповед № РД 07-
4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, с която отново било прекратено трудовото й
правоотношение на осн. чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ, считано от 02.03.2022 г. При връчването на
заповедта на същата дата – 02.03.2022 г. ищцата записала саморъчно, че трудовото
правоотношение вече е прекратено на предния ден – 01.03.2022 г. от нея едностранно, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. По изложените съображения относно невъзможността
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, което вече е било преустановено
едностранно по искане на работника, обосновава становището си за незаконосъобразност на
2
уволнението и моли за неговата отмяна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от първоначалния ответник ОУ
„Христо Ботев“ с. Николаевка, с който искът се оспорва като неоснователен. Той възразява
срещу твърдението, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение от страна
на РУО е незаконосъобразно. Сочи, че изявлението на ищцата по чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ е
лишено от предмет. Същото било извършено недобросъвестно от ищцата, която е била
запозната с влязлата в сила присъда,както и със заповедта за уволнение, поради което
същата не е произвела действие. Същата въпреки множеството опити да бъде уведомена,
недобросъвестно е осуетявала връчването на заповедта, с чието съдържание е била
запозната още на 08.02.2022 г. По съображения, че никой не може да черпи правата от
собственото си противоправно поведение, обосновава извод, че едностранното изявление на
ищцата не е породило целения правен ефект, а ТПО е прекратено въз основа на издадената
от РУО заповед. Въз основа на горното отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Правоприемникът на закритото училище Община Суворово депозира писмен
отговор, чрез адв. Р. А., който следва да бъде ценен като писмено становище, доколкото по
силата на чл. 227 от ГПК производството продължава с негово участие, а процесуалните
срокове, включително и този по чл. 131 от ГПК не започват да текат отначало. В него
ответникът излага доводи за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е налице
фактическият състав на чл. 327, ал.1, т. 10 от КТ и депозираното от ищцата Заявление вх. №
94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО – Варна, не е произвело правен ефект, тъй като е
осъществено при злоупотреба със субективното право за едностранно прекратяване от
работника. Заявява, че към датата, от която ищцата счита ТПО за прекратено – 01.03.2022 г.,
ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, все още не е преустановило дейността си. Последното е
закрито, считано от 01.07.2022 г., и от тази дата фактически е преустановило дейността си.
Сочи, че липсват данни за постъпило от името на ищцата писмено заявление до Областна
инспекция по труда – Варна, не е реализирана и съвместна проверка с представители на
НОИ и НАП. Поддържа становище, че ищцата е била запозната със съдържанието на
процесната заповед за уволнение. Уточнява, че ищцата била запозната с наличието на
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.02.2022 г., посредством
телефонен разговор с началника на РУО – Варна, д-р Ир. Р.. Настоява за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а и от представеното по делото Споразумение №
ЛС-08-199/07.03.2005 г., между РИО - Варна и П. А. И., се установява, че последната е била
в трудово правоотношение за длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка,
община Суворово, обл. Варна - общинско училище за неопределен срок.
Със Заповед № РД14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и науката, обн.
в ДВ, брой 99 от 26.11.2021 г., е закрито ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, обл. Варна,
считано от 01.07.2022 г.
От представената по делото Присъда № 260002/21.04.2021 год., постановена по
НОХД № 71/2020 г. Районен съд – гр.Девня, ищцата П. А. И. е призната за виновна в това,
че: 1. На 02.10.2015 год. в с. Николаевка ,обл.Варна, в качеството си на длъжностно лице -
Директор в Основно училище "Христо Ботев " с. Николаевка, при условията на
продължавано престъпление, в кръга на службата си съставила официални документи –
Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014350, с рег. № 509-15 от 02.10.2015
год.,издадено на лицето Н.Д.Здр. и Свидетелство за основно образование серия Е-15,
№014351 с рег. № 509-16 от 02.10.2015 год., издадено на лицето Юл.Н.Н., в които
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че лицата са завършили основно
образование, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тези
обстоятелства, поради което и на основание чл.311,ал.1във вр. чл.26,ал.1 и чл.54 от НК й е
3
наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение на
основание чл.66,ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, както и наказание
"лишаване от право" да заема държавна ръководна длъжност в учебно заведение в
структурата на Министерство на образованието и науката за срок от три години, на
основание чл.311,ал.1,вр.чл.37,ал.1,т.6 вр.чл.49,ал.2 от НК. С неподлежащо на касационно
обжалване Решение № 9/21.01.2022 г. по ВНОХД 1196/2021 г. по описа на ВОС
първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена и е влязла в сила.
Видно от Амбулаторен лист № 001331, същият е издаден от д-р В. Г. от АПИМПГП
„Евромед“ ООД на 08.02.2022 г. в 14:55 ч. за преглед на пациент П. А. И.; на последната е
издаден Болничен лист № Е202113323949. Видно от Болничен лист № Е202113323949,
издаден от АПИМПГП „Евромед“ ООД, П. А. И. е ползвала отпуск по болест от 08.02.2022
г. до 11.02.2022 г. при режим домашен-амбулаторен, с диагноза: увреждания на лумбо-
сакралните коренчета некласифицирани другаде. Видно от Болничен лист № Е20220952215,
издаден от „ДКЦ V Варна Св. Екатерина“ ЕООД след решение на ЛКК № 100440 от
15.02.2022 г., П. А. И. е ползвала отпуск по болест от 12.02.2022 г. до 03.03.2022 г. при
режим домашен амбулаторен, с диагноза: нестабилна стенокардия.
С процесната Заповед № РД 07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна,
трудовото правоотношение на П. А. И. на длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“ - с.
Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ,
считано от датата на връчване на заповедта. Видно от съдържанието на заповедта,
служителят е възразил срещу прекратяването на ТПО, по съображения, че същото вече е
преустановено на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ със заявление №94-218/01.3.2022 г. до
Началника на РУО – Варна, породило действие от 01.3.2022г.
С писмо до Началника на РУО – Варна прокурор при Районна прокуратура – Варна е
приложил влязлата в сила присъда с указания същата да бъде изпълнена в най-кратък срок,
който да не е по-дълъг от три дни.
Видно от Доклад № 80-52/14.02.22 г. на Ал. Д. и В.Р., служители на РУО- Варна, е, че
на 14.02.2022 г. двамата са посетили адресите на П. И. за да й връчат процесната заповед за
уволнение, но на адреса в *********** никой не е отговорил на позвъняването им, а бл. №
23 в кв. „Вл. Варненчик“ не съществувал, поради което същата не била надлежно връчена.
От приложената разписка от куриерска фирма „Интерлогистика“ се установява, че на
22.02.2022 г. е осъществен опит от служител на фирмата да връчи процесната заповед за
освобождаване, но никой не е отворил на куриера, който е оставил стикер на вратата.
От приложеното по делото заявление № 94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО-
Варна, се установява, че П. А. И. е отправила едностранно волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение с ОУ „Христо Ботев“ – село Николаевка, на основание чл. 327,
ал. 1, т. 10 от КТ, поради закриване на училището със заповед от 18.11.2021 г. на Министъра
на образованието.
Видно от констативен протокол от 02.03.2022 г., съставен от Т. Г. – помощник ЧСИ
при ЧСИ З. Д. на 17.02.2022 г. и 25.02.2022 г. П. И. не е открита на адреса си в
**************** поради което и при двете посещения връчителят е залепил съобщение на
входната врата, че книжата следва да бъдат получени в кантората на ЧСИ. На 02.03.2022 г.
адресатът е посетил кантората и Заповед № РД 07-4/08.02.2022 г. му е била редовно връчена
на посочената дата по реда на чл. 45 от ГПК.
С Решение № 126/04.08.2022 г. на Апелативен съд - Варна, III състав, е възобновено
ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд - Варна, отменени са Решение № 9/21.01.2022 г.,
постановено по ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд - Варна, и Присъда № 260002 на РС
- Девня, постановена на 21.04.2021 г. по НОХД № 71/2021 г. по описа на РС - Девня, и
делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд - РС - Девня, от фазата на
разпоредително заседание.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на
4
свидетелите Б.Й. Ив., Н. И. Й.-М. Й. Ст. Х. и Ал. Н. Д..
В показанията на свид. Б. Ив. – съпруг на ищцата, по отношение на които е
приложимо правилото на чл. 172 от ГПК, заявява, че на 08.02.2022 г. около 17 ч. бил в
кухнята, когато телефонът на съпругата му, който бил оставен на масата, звъннал.
Изписвало се „Ир. Р.“, за която свидетелят знаел, че е началничката на съпругата му.
Последната вдигнала телефона си на високоговорител, поради което свидетелят чул как Р. я
попитала какво се случва с нея и къде се намира сега. Съпругата му отговорила, че е в
болнични до петък, на което Р. отвърнала с „добре“ и разговорът приключил. Свидетелят
отрича по време на него да е обсъждано връчването на документи, уволнение или присъда.
Считано от посочената дата съпругата му била в болнични, тъй като имала неврологичен
проблем - била изнервена. Ир. Р. се обадила отново на 14.02.2022 г. около 9 ч. На тази дата
свидетелят закарал съпругата си в другия им апартамент - в кв. „Левски“, и тя си забравила
телефона в колата, поради което при позвъняването на Р. вдигнал той. Обяснил, че П. си е
забравила телефона и ще й го занесе по-късно, на което Р. отвърнала: „Добре тогава“ и
разговорът приключил.
В показанията си свид. Н. Й.-М. заявява, че се познават с П. И. от не по-малко от 14
години, тъй като са работили заедно в училището в с. Николаевка. Към 08.02.2022 г.
свидетелката била заместник-директор по учебна дейност на ОУ „Христо Ботев“, когато в
училището дошли трима души от РУО - началничката и още двама инспектори. Спрели на
първия етаж и когато разбрали, че директорката я няма, нито информирали свидетелката за
причината на посещението, нито пожелали да се качат. Накарали свидетелката да позвъни на
г-жа И., последната вдигнала телефона и казала, че е пред лекарския кабинет и чака да
влезе. Сочи, че на този ден на И. й станало внезапно лошо и помолила колежка да я закара
до болницата. Свидетелката предложила на проверяващите съдействие, но те не се качили,
не се и вписали в книгата за проверките и тя не знае в какво се е изразявало
неразположението. Имало издадена заповед за заместване, но свидетелката я взела по-късно,
към 17 ч. на същия ден, когато отишла в дома на И., за да види как се чувства.
От показанията свид. Й. Х. - служител на РУО - Варна, ценени по-реда на чл. 172 от
ГПК, с оглед служебното правоотношение, в което се намира с органа, издал процесната
заповед се установява, че при опит същата да бъде връчена на П. И. на 08.02.2022 г.,
свидетелката и началникът на отдел АПФСИО, когато тръгнали да се качват по стълбите от
първия към втория етаж, ги посрещнали двамата заместник-директори. Те им отвърнали, че
нея я няма. Проверяващите поискали заповед за заместване, такава нямало. Помолили
заместник-директорите да позвънят на директорката. Оказало се, че тя е на лекар, но
заявила, че ще дойде в РУО. Свидетелката предполага, че по това време ищцата вече е
знаела защо искат да й връчат заповед. В късния следобед тя била в кабинета на г-жа Р.,
когато последната позвънила на И. и й казала, че я търсят, за да й връчат заповедта, с която я
освобождават във връзка с постановената присъда. Свидетелката уточнява, че не е практика
в РУО такива важни факти и актове да се съобщават по телефона, но счита, че от гледна
точка на човешките и колегиални отношения е етично да се съобщи по телефона за какво
искат да връчат даден документ. Впоследствие на двама колеги било разпоредено да отидат
да търсят И. на адресите, които имали, за да й връчат заповедта, а след като те не успели,
Началникът решил заповедта да бъде връчена чрез съдия-изпълнител.
От свидетелските показания на свид. Ал. Д. - служител на РУО - Варна, ценени също
по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че заедно с Началника на РУО и свидетелката Х. е
бил на 08.02.2022 г. в училището в с. Николаевка, за да връчат процесната заповед.
Свидетелят не се сеща кога точно са отишли - било преди обед или някъде около обед. Не
успели да връчат заповедта, тъй като директорката отсъствала. Колежката му Х. пожелала да
види заповедта за възлагане на управлението на училището на заместник и доколкото
свидетелят си спомня, единият от заместниците представил такава заповед, но подписана не
от директорката, а от самия него. След този случай, пак през зимата, свидетелят и негов
колега трябвало да връчат заповедта на И. в дома й, някъде около Ботевата градинка, където
не открили адресата. Затова отишли да я търсят и на друг адрес, който бил даден в
5
съдебните книжа - в някакъв блок във „Владиславово“, обикаляли два часа да търсят адреса,
но накрая се оказало, че такъв блок няма. На връщане минали пак през нейния адрес, но
синът й доста остро им казал, че я няма. Свидетелят сочи, че не е присъствал на телефонни
разговори на г-жа Р. с И., но знае, че е имало такива.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в производството е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно, с който ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. По него в
исковата молба следва да са изложени всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В
доказателствена тежест на последния е да установи в условията на главно и пълно доказване
законосъобразността и спазването на всички изисквания за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и съществуването на конкретното правопораждащо основание,
обуславящо упражняването на потестативното право.
В настоящия случай не е спорно между страните съществуването на трудов договор
между П. А. Ив. и ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка, община Суворово.
Не се спори още относно осъществяването към момента на издаване на процесната
заповед на основанието за едностранно прекратяване на правоотношение от горестоящия
орган без предизвестие. Същото се установява от приложената по делото Присъда №
260002/21.04.2021 г., постановена по НОХД № 71/2020 г. Районен съд – гр.Девня,
потвърдена с необжалваемото Решение № 9/21.01.2022 г. по ВНОХД 1196/2021 г. по описа
на ВОС, с която на въззиваемата е наложено кумулативно наказание "лишаване от право" да
заема държавна ръководна длъжност в учебно заведение в структурата на Министерство на
образованието и науката за срок от три години, на основание чл.311,ал.1,вр.чл.37,ал.1,т.6
вр.чл.49,ал.2 от НК.
С постановяване на присъдата и налагане на посоченото кумулативно наказание се
осъществява основание по чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ. При тяхното настъпване работодателят,
респ. горестоящият орган, е лишен от дискреционната си власт на преценка дали да запази
съществуването на трудовото правоотношение или да го прекрати, като при неизпълнение
на това свое задължение същият носи отговорност, включително и наказателна такава за
непривеждане в изпълнение на присъдата. В подкрепа на изложеното относно безусловното
задължение на Началника на РУО, чиято компетентност произтича пряко от разпоредбата
на чл. 217, ал. 2 от ЗПУО, да прекрати трудовото правоотношение е и изпратеното до него
писмо от 11.02.2022 г. от прокурор при ВРП, с което му се предоставя най-кратък срок, не
по-дълъг от три дни да приведе присъдата в изпълнение. В този смисъл следва да се посочи,
че съгласно чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, не може да заема длъжност на педагогически
специалист лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо
от реабилитацията. Това изискване, съобразно ал. 4 на същия член, важи и за всички
останали длъжности в училищата.
Както вече беше изложено, самото настъпване на основанието, обуславящо
задължението на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение без
предизвестие не е спорно между страните. Основният спорен въпрос е дали подаденото
изявление на въззиваемата до Началника на РУО от 01.03.2022 г. за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ по
нейна инициатива е породило действие преди уволнението от горестоящия орган, с оглед на
което последното е лишено от основание. Респективно правният спор между страните е
концентриран относно разрешаване на конкуренцията между осъществените по отношение
на ТПО прекратителни основания.
Действително от доказателствата по делото се установява, че ищцата, настояща
въззиваема, в периода от 08.02.2022 г. до 03.03.2022 г. е ползвала отпуск, поради временна
6
нетрудоспособност, за което са издадени приложените по делото болнични листи.
Съставената на първия ден от болничният заповед за уволнение не е надлежно връчена
преди датата на подаване на изявлението по чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ нито на работното
място, нито по постоянния адрес, въпреки многобройните опити на служителите на РУО.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя трайната съдебна практика в смисъл, че
съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без
предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия
договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за
уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в
изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/
прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага
само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите,
които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да
иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.
Поради изложеното без правно значение са обстоятелствата относно невъзможността
за връчване на заповедта за уволнение и несъществуването на вписаното в едностранното
изявление на работника основание за едностранно прекратяване на правоотношение,
относно съществуването на субективното право на последния да го прекъсне едностранно
по собствена инициатива. Същите обаче в конкретния случай имат значение на косвени
доказателства за установяване от ответника на релевираното още в срока по чл. 131 от ГПК
с първия отговор на закритото училище възражение за злоупотреба и недобросъвестно
упражняване на това нейно право. Изводът относно наличието на злоупотреба при
упражняване на потестативното право се явява релевантен за изхода на спора, доколкото
съгласно трайната съдебна практика, обективирана например в Определение №1071 от
15.10.2010 г. по гр. дело №562/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение 289/18.11.2014 г. по гр. дело
№ 1289/2014 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 34/03.04.2017 г. по гр. д. № 3010/2016 г. на
ВКС, III г.о. и др., трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби
с правото си по чл. 327 от КТ.
В настоящия случай, съвкупният анализ на ангажираните писмени и гласни
доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност, обуславя единствения възможен и
категоричен извод, че въззиваемата е упражнила своето субективно право недобросъвестно,
с цел да избегне едностранното прекратяване на трудовото си правоотношение от
горестоящия орган на работодателя. Това е така, защото видно от приложените по делото
разписка от куриерска фирма „Интерлогистика“, Доклад № 80-52/14.02.22 г. на Ал. Д. и В.Р.
и констативен протокол от 02.03.2022 г., съставен от Т. Г. – помощник ЧСИ при ЧСИ З. Д.
се установява, че са извършени четири неуспешни опита за връчване на заповедта на
различни дати - 14, 17, 22 и 25 февруари 2022 г. по постоянен и настоящ адрес на ищцата, на
която в процесния период и е предписано домашно-амбулаторно лечение. В посочения
период са провеждани разговори със съпруга и сина на ищцата от служители на РУО-Варна.
Отделно от това, от свидетелските показания на Н. Й.-М., Й. Х. и Ал. Д. се
установява безпротиворечиво, че още на датата на издаване на заповедта – 08.02.2022 г.
служители на РУО са отишли и на място в училището за да връчат процесната заповед, но
ищцата е отсъствала. При обаждане от свидетелката Н. Й.-М. тя е била уведомена, че
началникът на РУО/която по силата на закона разполага с правомощие да назначава и
прекратява ТПО на директора на училището/, заедно с други двама служители я издирват
във връзка с работата . Действително отсъствието на ищцата от работното място в
посочения момент е установено по делото, но напълно нелогичен и противоречащ на
7
формалната логика би бил извод, че същата не е проявила никакъв интерес и не е попитал в
период от близо един месец каква е причината лицето, разполагащо с работодателска власт
над нея да я издирва. Всичко това ценено в светлината на доказания по делото факт, че И. е
знаела, че е осъдена на първа инстанция за извършено престъпление и е наложено наказание
да не заема ръководни длъжности в МОН, а на 20.01.2022 г. ВОС в открито съдебно
заседание, на което тя е присъствала, съдебният състав е обявил, че ще се произнесе с
окончателно решение по отношение на наказателната отговорност в рамките на
законоустановения срок. Като индиция несамостоятелно значение за знанието относно
причината, поради която началникът на РУО може да издирва ищцата на работното място
е фактът, че от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че препис от
окончателното решение по ВНОХД 1196/2021 г. по описа на ВОС е редовно връчен на
процесуалния представител в наказателното производство на подсъдимата – адв. Г. Х. на
07.02.2022 г.
В продължение на изложеното следва да се посочи, че от свидетелските показания на
свидетелите Б. Ив. и Й. Х. безспорно се установява,че следобеда на 08.02.2022 г. е проведен
телефонен разговор между ръководителя на РУО – Варна Ир. Р. и въззиваемата. Налице са
обаче съществени различия относно съдържанието на разговора, като настоящият въззивен
състав изцяло дава вяра на изложеното от свид. Х., макар и по отношение на двамата
свидетелите да е приложимо правилото на чл. 172 от ГПК. Съдът кредитира показанията на
Й. Х. в частта, с която установява, че по време на телефонния разговор Ир. Р. е заявила
причината, поради която е търсила П. И. на работното място, а именно за да връчи
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като същите са
непосредствени, конкретни, последователни, логични, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, както подкрепящи се помежду им и добросъвестно поднесени пред
съда, поради което и като обективни и неопровергани по делото. Както вече беше изложено,
в посочената част същите кореспондират и с правилата на формалната логика, тъй като
напълно нелогично и необосновано би било да се приеме, че И. в нито един от двата
телефонни разговора, проведени през деня във връзка с посещението на лицето,
разполагащо с работодателски правомощия спрямо него, не се е поинтересувала за
причината, поради която то я издирва, дори и да се приеме, че не я е заявило по собствена
инициатива.
От друга страна, напълно нелогични и недостоверни се явяват свидетелските
показания на свид. Ив. в посочената част, като същите не само, че не се подкрепят от
доказателствения материал по делото, а пряко му противоречат. На първо място
недостоверно се явява изложеното обстоятелство, че началникът на РУО по време на
разговора единствено е попитал И. какво се случва с нея и след получен отговор, че
последната е в отпуск по болест, същата е прекратила разговора, тъй като, както вече беше
установено, Р. при предходния разговор между Н. Й.-М. и директорката на училище е била
известена, че директорката е на преглед при лекаря си. Напълно нелогично е при последващ
разговор тя да не заяви причината, поради която я търси за втори път в рамките на деня, а да
се задоволи единствено с информацията, за която вече е била известена по-рано през деня.
Недостоверни се явява и заявеното от свидетеля обстоятелство, че е чул целият разговор,
тъй като съпругата му е провела разговора с прекия си ръководител на високоговорител. По
същия начин абсолютно нелогично е и изявлението му, че на следващата дата, за която има
данни за проведен разговор с телефонния номер на съпругата му, същият е вдигнал
телефона на „началника“ на съпругата му само за да му заяви, че последната е забравила
телефона си. Необективността на дадените показания следва още от факта, касаещ
причината за ползваният отпуск по болест, като свидетелят е заявил, че пряката такава е
изпитвана нервност от ищцата, а в болничният лист е записана диагноза „увреждане на
лумбо-сакралните коренчета“, състояние, некореспондиращо с описаните от свидетеля
оплаквания.
В продължение на изложеното следва да се посочи отново обстоятелството, че в
периода от 08.02.2022 г. до 03.01.2022 г. са установени седем самостоятелни опита ищцата
8
да бъде известена относно причината, поради която е търсена от лицето, разполагащо с
работодателска компетентност спрямо нея. Провеждани са телефонни разговори с нея, с
нейният съпруг, а впоследствие и личен разговор със сина й, залепяни са уведомления от
ЧСИ и стикери от куриерска фирма на входната врата, и в целия този период тя не е
проявила интерес каква е причината да бъде издирвана именно от органа, разполагащ с
работодателска власт спрямо нея. Всичко тези обстоятелства следва да бъдат съобразени и с
оглед темпоралния аспект на развитие на събитията, а именно, че в посочения период дори и
да се приеме, че не е била изрично известена за изготвеното окончателно решение по
наказателното дело, то същата безспорно е знаела, че то следва да бъде постановено именно
през този времеви период. Гореизложените установени факти, ценени поотделно и в своята
съвкупност, водят до единствения възможен и обоснован извод, че ищцата е отправила
едностранното си волеизявление за прекратяване на трудовото си правоотношение по реда
на чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ единствено за да бъде възпрепятства то да бъде прекратено по
силата на влязлата в сила присъда. В подкрепа на изложеното е дори и посоченото от нея
основание за прекратяването, което към момента на заявлението не е било осъществено, а
преустановяването на дейността на конкретното училищно заведение се е случило след
близо четири месеца. И макар това обстоятелството да не е годно само по себе си да
обоснове, че правоотношението не е прекратено по силата на едностранното изявление на
работника, то същото е такова, което следва да бъде ценено съвкупно с останалите факти и
обстоятелства, от които се извлича извод за злоупотреба с упражненото право от страна на
работника.
С оглед гореизложените съображения следва да се приеме, че изявлението по чл. 327,
ал. 1, т. 1 от КТ на въззиваемата не е породило действие, тъй като същата е упражнила
правото си злоупотребявайки с него, с цел да избегне едностранното прекратяване на
правоотношение от страна на работодателя. Както вече беше обосновано, настъпването на
правопораждащия фактически състав на потестативното право на горестоящия орган е
доказано и същото произтича непосредствено от влязлата в сила присъда и императивната
норма на чл. 215, ал. 3, от ЗПУО, предвиждаща при възникване на обстоятелство по ал. 1,
т.е. и при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, че трудовото
правоотношение следва да бъде прекратено едностранно от работодателя без предизвестие.
Последващото възобновяване на наказателното производство с Решение №
126/04.08.2022 г. на Апелативен съд – Варна не влияе на извода относно осъществяването на
последното, тъй като релевантния момент за извършване на проверката за
законосъобразност на заповедта е моментът на нейното издаване. Това е така, защото
основанията за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 10 от КТ предвиждат не само право, но
едновременно с това създават и задължение за прекратяване на трудовия договор с
работника или служителя, при наличието на предвидените в тях основания. Работодателят
не разполага с възможността да избира дали да прекратили или не трудовото
правоотношение на работника или служителя, а трябва да го направи, тъй като в противен
случай ще наруши установени със закон забрани за заемане на длъжността от определени
лица. Затова от момента, в който съдебния акт по административното или наказателното
производство, материализиращ основанието по чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ влезе в сила,
работодателят трябва да прекрати трудовото правоотношение с посочения в тях работник
или служител, без да се съобразява с възможността за евентуално възобновяване на
наказателното или административното производство, по реда на някой от извънредните и
специални способи за това. Самото възобновяване ще доведе до възстановяване на
висящността на наказателното производство, но няма да се отрази пряко на вече
упражненото и породило действие потестативно право на работодателя да прекрати
едностранно трудовото правоотношение на работника или служителя. Затова неговите
последици не могат да отпаднат само въз основа на възобновяването на производството по
някой от установените за това извънредните способи – така Определение № 715/02.08.2018
г. по гр. д. № 4737 / 2017 г. на ВКС, IV г.о.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ответникът, настоящ въззивник
9
е доказал законосъобразността и спазването на всички изисквания за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и съществуването на конкретното правопораждащо
основание, обуславящо упражняването на потестативното право, поради което предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а
първоинстанционното съдебно решение – отменено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат възстановени сторените съдебно деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 40 лева за държавна такса, както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
тези, извършени пред първоинстанционния съд в общ размер на 810 лева, от които 750 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение и 60 лева за внесен депозит за разпит на двама
свидетели.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3403/09.11.2022г. по гр. д. № 2868/2022г. по описа на РС-
Варна, с което е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на П.
А. И., ЕГН **********, на длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка,
общ. Суворово, обл. Варна, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ, и е отменена Заповед
№ РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, с която същото е извършено, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и в частта му относно разноските, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. А. И., ЕГН **********, с адрес: **************** срещу
Община Суворово, Булстат *********, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна, пл.
„Независимост“ № 1 /конституирана в производството като правоприемник на ОУ „Христо
Ботев“ – с. Николаева, основание чл. 227 от ГПК, поради закриването му/, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна.
ОСЪЖДА П. А. И., ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на Община
Суворово, Булстат *********, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна, пл. „Независимост“ № 1
сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща сбора на извършените от
страна съдебно-деловодни разноски в хода на първоинстанционното и въззивното
производства по делото, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд, като едномесечния срок за обжалване започва да тече от датата, на която е обявено, че
същото ще бъде постановено – 11.04.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10