№ 25
гр. гр.Несебър, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101216 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца „..................“ ООД срещу собствениците от Етажната собственост „К.К.“, сграда с
идентификатор 61056.501.647.1, е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.08.2021г. Ищецът
оспорва начина, по който е изчислен процентът на представените идеални части от общите части
на сградата на присъствалите на общото събрание лица. Обръща се внимание, че в нотариалния
акт на ищеца идеалните части са посочени като кв. м., а не като процент. Оспорва се посоченият в
протокола кворум от 80,468 %. Сочи се, че не са били налице предпоставките на чл. 15, ал. 2
ЗУЕС. Твърди се, че в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС липсват пълномощни. Оспорва се
представителната власт на адв. М., като се твърди, че представлявал повече от три лица в
нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС. Излага се, че пороците в упълномощаването са довели до
неправилно изчисление на кворума. Сочат се множество грешки в протокола при определяне
процента на гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“. Акцентира се върху обстоятелството, че
дружеството ищец е гласувало и „за“, и „против“ по отношение на отделните решения. С тези
доводи от съда се иска да уважи претенциите. Не се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост „К.К.“,
сграда с идентификатор 61056.501.647.1, е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Сочи се, че твърдението на ищеца за отразените в нотариалния му акт
идеални части не се установява по делото. Твърди се, че на проведеното събрание е попълнен
списък на присъствалите на събранието лица, наименуван „протокол за регистрация“ от
09.08.2021г. Излага се, че представител на ищеца се е подписал срещу регистрираните на негово
име идеални части, не е възразил и не е коригирал същите. Акцентира се върху обстоятелството, че
подготовката на събранието е била направена от ищеца, който е изготвил поканата за свикване и
1
предоставил чрез пълномощника си готов протокол за регистрация. Развиват се съображения в
насока, че чл. 14, ал. 4 ЗУЕС е спазен, тъй като адв. М. е преупълномощил за събранието други
адвокати с предоставените му права. Обръща се внимание, че дори да се приеме извършено
преупълномощаване в нарушение на закона, от кворума следва да се извадят 8,931 % идеални
части и това не би могло да се отрази на кворума и мнозинството. Сочи се, че действително е
налице техническа грешка относно гласуването на ищеца, която в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС е
поправена. Твърди се, че тези грешка не се е отразила на кворума и мнозинството. Акцентира се
върху обстоятелството, че ищецът не е оспорил протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. От съда се
иска да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички
решения, взети на 09.08.2021г. от общото събрание на Етажната собственост „К.К.“, сграда с
идентификатор 61056.501.647.1. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелни
обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията,
чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е, че събранието е проведено при спазване на чл. 14 и
чл. 15 ЗУЕС относно изискванията за участие на пълномощници и изчисляване на кворума за
провеждане на общото събрание
По делото се установява, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда (от
представените към отговора на исковата молба нотариални актове на л. 50 – л. 182). Не е спорно,
че са взети решения по протокол от 09.08.2021г. (представен на л. 6 – л. 23 от делото, с коригирано
съдържание на л. 232 – л. 249 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на
ищеца са следните: 1. Нарушения във връзка с кворума от проведеното събрание; 2. Нарушения
във връзка с учредената представителна власт; 3. Нарушения при формиране на мнозинството на
вземане на решения.
По възраженията за нарушения във връзка с кворума от проведеното събрание:
Видно от протокол от проведено общо събрание на ЕС от 09.08.2021г. (на л. 6 – л. 23 от
делото) на събранието били представени 80,468 % идеални части от общите части на етажната
собственост – комплекс „М.“, сграда с идентификатор 61056.501.647.1 по плана на с. Равда. От
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 264 – л. 271), която не е
оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се
установява, че сграда с идентификатор 61056.501.647.1 е жилищна – многофамилна, с 91 броя
самостоятелни обекти, нанесени в кадастралната карта със Заповед № 18-8744 от 10.06.2014г. на
началник на СГКК Б.. При извършен анализ на документите за собственост и вписаните данни в
2
кадастралната карта вещото лице е достигнало до извод, че отразените идеални части от общите
части за съответните собственици съвпадат. Вещото лице е достигнало до извод, че неговите
изчисления на идеалните части (отразени в колона 6 от приложение 2 на л. 267 – л. 268 от делото)
съвпадат с изчисленията, направени от общото събрание, като сборът на идеалните части е 100 %.
От отразените като присъствали на събранието 70 апартамента, вещото лице е изчислило кворум
от 81,123 % (по-висок от вписания в протокола от 80,468 %). Следователно възраженията,
свързани с начина, по който е изчислен кворумът, са неоснователни. В протокола е посочен
кворум, който е дори по-нисък от реалния (съответен на вписаните като присъствали собственици
и представители на самостоятелни обекти), поради което са били налице предпоставките на чл. 15,
ал. 2 от ЗУЕС за провеждане на събранието при присъствие на представители на повече от 33 %
идеални части от общите части в сградата. Това е така, тъй като в протокола е отразено, че към
18:00 часа на 09.08.2021г. не са били регистрирани собственици на най-малко 67 на сто идеални
части от общите части и събранието е отложено за провеждане по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС с
един час, като в таблица е вписано, че в 19:00 часа вече са присъствали необходимият процент (за
надлежен кворум) собственици и представители. Тук следва да се посочи, че отразеното в
протокола относно констатациите в 18:00 часа на 09.08.2021г. следва да се кредитира, тъй като в
задължителната практика на ВКС, напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4294/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че протоколът е свидетелстващ документ, установяващ
извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил
специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва
се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства.
Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в
етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол. Смисълът на тази
процедура е да се провери още веднъж съдържанието на протокола освен от подписалия го
председател и от етажните собственици. Предвиден е и 7-дневен срок от оповестяване на
протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик,
ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността
на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена
сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният
собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира,
че изготвеният по делото протокол е обвързал с доказателствената си сила ищеца, поради което
възраженията му срещу констатациите във връзка с чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС са неоснователни. В
случая по надлежния ред (на 16.08.2021г. – видно от протокол на гърба на л. 5 от делото, който не е
оспорен) е постановено съобщение за изготвен протокол и няма данни съдържанието му да е
оспорено от ищеца в предвидения срок.
Налага се краен извод, че събранието е проведено при надлежно определен кворум, който
съответства на изискванията в чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС, поради което не се констатират сочените в
исковата молба възражения, свързани с кворума.
По възраженията за нарушения във връзка с учредената представителна власт:
На първо място не се установява да липсват пълномощни, тъй като към отговора на
3
исковата молба са приложени такива и нормата на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС е спазена. Съгласно чл. 14,
ал. 4 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели.
Действително видно от пълномощни (на л. 197, л. 198, л. 199 – л. 200, л. 202, л. 204 – л. 205, л. 206
– л. 207, л. 209 – л. 210, л. 212, л. 214, гърба на л. 215, гърба на л. 217, л. 220) адв. М. е бил
упълномощен от различни лица – собствениците на ап. А 102, собственика на ап. А 304,
собственика на ап. А 309, собственика на ап. А 401, собствениците на ап. А 403, собственика на
апартаменти А 404 и А 405, собственика на апартамент В 305, собственици на апартамент В 401,
собственика на апартаменти В 405 и В 502, собственика на апартамент В 501. Всички пълномощни
са конкретни – за събранието на 09.08.2021г., дават широки правомощия за изявления (и
гласуване) от името на упълномощителите и изрично разрешават на адв. М. да упълномощава
трети лица. Възползвайки се от това свое право адв. М. е преупълномощил адв. Д.П. да
представлява Л.Ш. (собственик на ап. В 501), Л.Б. и В.С. (собственици на ап. В 401).
Преупълномощил е адв. З.Ч. да представлява В.К. (собственик на ап. А 403), Н.П. (ап. А 102) и
Д.А. (също ап. А 102). Преупълномощил е адв. К. да представлява В.Д. (ап. А 401), А.С. (ап. А
309) и А.К. (ап. В 305). Т.е. на събранието адв. М. е представлявал Г.М. (ап. А 304), А.Р.
(апартаменти А 404 и А 405) и Петро Кочетков (апартаменти В 405 и Б 502). Следователно адв. М.
не е представлявал повече от трима собственици в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС. По същия
начин адв. Павлова е представлявала три лица (собствениците на апартаменти В 501 и В 401), адв.
Ч. също три лица (собственици на апартаменти А 102 и А 403) и адв. К. три лица (собственици на
апартаменти А 401, А 309 и В 305). Т.е. всеки от посочените адвокати е представлявал не повече
от три лица. Тук е моментът да се посочи, че съгласно чл. 43 от ЗЗД пълномощникът може да
преупълномощи друго лице, ако е овластен за това. В правната теория е възприето разбирането, че
такова преупълномщаване е от името на упълномощителя и с действие за него („Гражданско право
– обща част“, М.П., Второ преработено и допълнено издание, Софи – Р, 2002г., стр. 631). Чрез
преупълномощаването се учредява последващо представително правоотношение, което възниква
между упълномощителя и преупълномощения (пак там – стр. 632). Представителна власт е
„производна“ само дотолкова, доколкото преупълномощения няма право да излиза от рамките на
упълномощаването на първото упълномощено лице. Т.е. според трайно възприетото разбиране при
преупълномощаването правоотношението възниква директно между упълномощителя и
преупълномощеното лице, като следва да се счита, че именно упълномощителят е дал
представителна власт на това лице. Поради тази причина не могат да се приемат доводите в
исковата молба, че за целите на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС от значение е първоначалното
упълномощаване. В рамките на дадения обем представителна власт по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС и в
рамките на правомощията му, дадени в чл. 43 от ЗЗД, чрез действията си по преупълномощаване,
адв. М. е учредил представителна власт в полза на посочените по-горе лица (също адвокати), като
правоотношението по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС е възникнало директно между собствениците на
апартаменти и преупълномощените адвокати. Ето защо представителната власт е надлежно
учредена и по време на общото събрание са спазени правилата на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС.
Нещо повече – дори и да се приемат сочените в исковата молба пороци на
преупълномощаването и представителите на апартаменти В 501 и В 401, А 102, А 403, А 401, А
309 и В 305 да се извадят от общия кворум (посочен в приложение № 3 към приетата по делото
експертиза на л. 269 от делото), то кворумът за провеждане на събранието би бил 71,352 %. От
съществено значение обаче е въпросът по какъв начин това нарушение би се отразило на
формирането на кворум за провеждане на общото събрание (с оглед изричните възражения във
4
връзка с кворума). В тази връзка по делото се установи, че общото събрание е проведено по реда на
чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. По този ред събранието се счита за законно, при присъствие на 33 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост. В такъв случай дори и да се приеме, че
процентът на идеалните части от общите части на сградата всъщност е 71,352 % (ако възражението
по чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС беше основателно) това по никакъв начин не се е отразило на кворума за
провеждане на общото събрание. Налага се извод, че по арг. от чл. 15, ал. 2 ЗУЕС заседанието е
проведено при спазване на предвидения в закона кворум и възраженията срещу формирания
кворум са неоснователни.
По възраженията за нарушения при формиране на мнозинството на вземане на решения:
Както се посочи съдът не констатира пороци при упълномощаването, поради което не се
установяват сочените в исковата молба нарушения във връзка с мнозинството на вземане на
решенията. Видно от протокол (на л. 232 – л. 249 от делото), в окончателното съдържание на
протокола (след изменение по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, направено по молба на собственик –
Ласко Стойков, на л. 250 от делото) е вписано коректното гласуване на ищеца по съответните
точки от дневния ред (против по всяка от точките от 1 до 12). Следователно цитираните в исковата
молба „неясноти“ относно гласуването „за“, „против“ и „въздържал“ са отстранени в предвидения
ред по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС и не представляват нарушения във връзка с гласуването. Както се
посочи дори и възражението във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС да беше основателно (а то не е
според отразеното по-горе) това не би се отразило на кворума, но и на мнозинството на взетите
решения, тъй като дори и след приспадане на процента идеални части на преупълномощените от
адвокат М. представители, то решенията отново са взети с допустимото от ЗУЕС мнозинство (чл.
17, ал. 3 от ЗУЕС).
С оглед изложеното до тук съдът достигна до краен извод, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1100 лв.,
от които 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 49 от делото) и 500
лв. – платен депозит за експертиза (видно от платежно нареждане на л. 263 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от „..................“ ООД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. П. № 6, ет. 6, ап. ..., за отмяна на
всички решения от 09.08.2021г., взети от общото събрание на Етажната собственост „К.К.“, сграда
с идентификатор 61056.501.647.1, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „..................“ ООД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление в гр. Б., ул. П. № 6, ет. 6, ап. ..., да заплати на собствениците от Етажната
собственост „К.К.“, сграда с идентификатор 61056.501.647.1, сумата от 1100 лв., представляваща
направени по делото разноски, от които 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 500 лв. –
платен депозит за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
5
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6