Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
декември две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 6094 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Д.М.Д., ЕГН **********, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, иск да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответната страна сумата от 29,17 лв., недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно
по „констативен протокол“ по кл. номер ***и аб. номер ***за недоставена и непотребена
ел. енергия, обективирана във фактура ********** от
28.03.2019г., издадена на името на ищеца за периода от 04.12.2017г. до
03.01.2018г.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищецът притежава недвижим имот в ***. Същият е заведен под кл.
номер ***и аб. номер ***. Служители на ***са
съставили КП, въз основа на който ***, начисляват сумата от 29,17 лв. с ДДС по ф-ра
**********/28.03.2019г. Оспорва се дължимостта
на сумата, както и издаденият КП. Оспорва се начинът и методиката, по която е
начислена сумата. Сумата е произволно начислена. Не е ясно по какъв начин е
извършена корекцията на сметката на потребителя. Дружеството няма право да иска
заплащане на енергия, която не е доставена и не е потребена.
Корекционната процедура се основава на нищожни правни
норми. СТИ на ищеца не е от одобрен тип, същото не е било заявено в БИМ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника ***, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се,
че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право –
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищеца. Не се спори, че между страните е налице валидно договорно отношение,
по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.
енергия. Излага се, че процесната сума представлява
стойността на потребена ел. енергия по редовен отчет
за периода от 04.12.2017г. до 03.01.2018г. Навежда се, че ОУ са съставени, а
след това одобрени от ДКЕВР. Липсва споразумение между страните по реда на чл.
98а, ал. 5 ЗЕ и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката, резултат от изразеното несъгласие на потребителя с ОУ. Поддържа
се, че на 29.12.2017г. е извършена техническа проверка на СТИ в обекта на
ищеца. Електромерът е демонтиран поради „повреден броителен
механизъм“, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран е и е предоставен в
БИМ за метрологична експертиза. Експертизата установява, че не е осъществен
достъп до вътрешността на електромера. Часовникът отчита в 09:22 ч. – 11:56 ч.
Установени са показанията на тарифите Т1 – 000002,5 кв.ч. и Т2 – 000007,4 кв.ч.
На 28.03.2019г. ответното дружество сторнира фактура
от 19.01.2018г. и издава нова фактура на името на ищеца на стойност 29,17 лв.,
редовен отчет за периода от 04.12.2017г. до 03.01.2018г.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,
че ищецът е титуляр по партида
на обект, находящ се на
адрес на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер ***, по силата на
договорни отношения за доставка на
електрическа енергия с
"Е.П." АД.
От представен констативен протокол № 11238720 от 29.12.2017г., се установява, че на посочената дата,
длъжностни лица на ***извършили техническа проверка на СТИ на адрес ***. Отразено е, че е повреден броителният механизъм на СТИ.
От констативния протокол № 618/05.03.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. Варна, се установява, че не е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, но часовникът отчита в 09:22 ч. – 11:56 ч. Посочено е, че
електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия без часовник.
В
резултат на заключението на БИМ - Варна на абоната е начислена сумата от 29,17
лв., за която е издадена фактура № **********/28.03.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесният обект
е битов, като за целия период от 31 дни отчетеното количество ел. енергия общо
за дневна и нощна енергия е 153 кв.ч., т.е. отчетената енергия е в рамките на
допустимото количество. Остойностените количества ел.
енергия от 9 кв.ч., отчетени от електромер, тип Carat Digitron М02 с фабричен номер 1115031700818021 са в резултат на прочетена
информация в регистрите на СТИ на БИМ – Варна. Остойностените
количества ел. енергия от 144 кв.ч., отчетени от електромер, тип AMS B1B с фабричен номер
1127021703949518 са в резултат на засечени показания от СТИ. И в двата случая
се касае за редовен отчет.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже дължимостта
на начислената
сума, а именно следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка трябва да докаже,
че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ищеца.
В случая от събраните доказателства се установи, че СТИ с фабричен номер 8021 е бил демонтиран, а на негово място е монтиран СТИ с номер 9518. Демонтираният електромер е бил отнесен в БИМ – Варна, като от заключението на експертизата на института е преизчислена дължимата сума от потребителя. Следва да се отбележи, че проверката на адрес и демонтирането на електромера е извършена на 29.12.2017г., а издадената фактура за процесната сума обхваща периода от 04.12.2017г. до 03.01.2018г. Т.е. процесният период обхваща момента на демонтиране на процесния електромер с номер 8021.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 29.12.2017
год.
Предвид това след отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното
е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо, тъй като демонтирането на
електромера и начисляването на сума след становище на БИМ – Варна представлява
корекция, а не редовен отчет. Евентуално би било
налице редовен отчет едва след монтирането на новия електромер, но по делото
липсват данни, от които да се установи каква е дължимата сума по този отчет за
периода от 29.12.2017г. до 03.01.2018г.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 350,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
сумата от 29,17 лв., начислена за кл. номер ***и аб. номер ***, обективирана във фактура ********** от 28.03.2019г.,
издадена на името на Д.М.Д., представляваща корекция на потребена
ел. енергия за периода от 04.12.2017г. до 03.01.2018г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, сумата в общ размер от 350,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: