№ 209
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110106608 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на "ФИРМА" ЕАД срещу С. Ч., Н. Ч. и
Ц. Ч..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на С. Ч., Н. Ч. и
Ц. Ч. да заплатят на ищеца ФИРМА суми както следва:
- за С. Ч. - сумата от 60,90 лева за главница за периода от 05.2019 г. до
12.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., ателие 1, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 14,87 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г.;
- за Н. Ч. - сумата от 60,90 лева за главница за периода от 05.2019 г. до
12.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., ателие 1, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 14,87 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г.;
- за Ц. Ч. - сумата от 243,60 лева за главница за периода от 05.2019 г. до
12.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., ателие 1, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 59,48 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г.;
Ищецът претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с отвтениците въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото
ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици
на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от Л. Ч., а
ответницата Ц. Ч. - и чрез покупко продажба.
С молба от 01.09.2023 г. заявява, че всички дължими суми за процесния
периода за имота, както и за съдебните разноски са платени, но поддържа
исковете. Претендира разноски за юрисконсулт.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Н. Ч., в която е заявил, че всички дължими суми са заплатени.
Представя доказателства. Ответникът претендира разноски.
В проведеното единствено открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца уточнява, че остава дължима незаплатена сума в
размер на 1,16 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се осъждането на ответниците за сумата от общо 1,16 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ АД не изразява
становище по иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът
намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете са допустими.
С молби от 18.05.2023 г., 10.08.2023 г. и 04.12.2023 г., депозирани от Н. Ч.
чрез адв. Н., се излага и поддържа, че от името на Н. Ч. и за сметка на другите
двама ответници е заплатена сумата от 613,64 лв.
Същевременно ищецът изрично признава неизгодния за него факт, че
претендираните с исковата молба суми са му заплатени, с изключение на
сумата от 1,16 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от датата на
депозиране на исковата молба /07.02.2023 г./ до окончателното плащане
/05.05.2023 г./, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че извършеното от ответниците плащане представлява
извънсъдебно признание на задълженията по основание и размер, което е
подкрепено и от изложеното в молбата от 04.12.2023 г., в която се посочва, че
няма спор относно дължимостта на претендираната сума. Следователно
възникването на вземанията в претендираните размери в полза на ищеца е
установено по делото.
Същевременно извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде
съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което исковете за главница и за
лихва за периода от 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г. следва да бъдат изцяло
отхвърлени, а претенцията за лихва за забава за периода от 07.02.2023 г. до
05.05.2023 г. следва да бъде уважена за сумата от 1,16 лв.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна
2
енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните
обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.
6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
В случая се установява, че през процесния период /05.2019 г. – 12.2019 г./
топлоснабден имот – ателие № 1, находящо се в ..., е принадлежало на Ц. Ч. и
Л. Ч.. Това обстоятелство се установява от представените и приети по делото
нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.1998 г. и
от 06.12.2019 г.
Към датата на придобиването Ц. Ч. и Л. Ч. са били в граждански брак.
Съгласно § 4 ПР СК от 1985 г. (отм.) правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните
имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени
бракове. Ателието е станало съпружеска имуществена общност по смисъла
на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).
Видно е от представените удостоверения за наследници, че след смъртта си
на 08.06.2021 г. Л. Ч. е оставл като наследници по закон съпругата си Ц.
Човаковска, Н. Ч. и С. Ч..
От изложеното следва, че Л. Ч. и ответницата Ц. Ч. са станали собственици на
топлоснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба.
Договорът между ищеца и собствениците на топлоснабдени имоти съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: Ателие № 1, находящо се в
..., № 78.
Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която е присъединена към топлопреносната мрежа, което не е спорно по
делото, а и се установява от заключението на приетите писмени доказателства
– договор от 04.09.2002 г., протокол от обко събрание на ЕС на сградата, в
която е разположен имотът от 07.08.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната
стойност са представени по делото съобщения към фактури, писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца. Доставката в
3
претендираното количество не се оспорва от ответниците.
При това положение се установява, че за процесния период, в който е
доставяна топлинна енергия до описания имот, за собствениците на
топлоснабдения имот да възникнали задължения в полза на ищцовото
дружество в претендираните с исковата молба размери. Задълженията не са
погасени, а с настъпването на наследствено правоприемство, следващо
откриването на наследството на Л. Ч., неговият дълг е наследен от
наследниците му по закон – съпруга и две деца в равни квоти – по 1/3. С оглед
на горното ответницата Ц. Ч. е задължена за 4/6 от дълга, а всеки от
останалите двама ответници – Н. Ч. и С. Ч. – за по 1/6 от дълга.
Всичко изложено обуславя извод, че искът срещу ответниците за стойността
на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Дължи се на ищеца цената на реално доставената топлинна енергия през
исковия период, като размерът се признава от ответната страна и се
установява от представените от третото лице – помагач писмени
доказателства /изравнителна сметка/.
От представеното извлечение от нареждане за банков превод се установява, а
и от ищеца се признава, че от ответниците е заплатена сумата от 613,64 лв.
Задължението за главница за цена на доставената в периода 05.2019 г. –
12.2019 г. топлинна енергия възлиза на 365,44 лв.
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи,
че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат
заплатени в 45 дневен срок.
В случая всеки от ответниците е изпаднал в забава в плащането на главното
задължение предвид липсата на твърдения и доказателства за извършени
плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2020 г.
Размера на дължимата от мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
26.01.2023 г. върху непогасената по давност главница съдът определи по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от 125,09 лв. Доколкото ищецът претендира от
него мораторна лихва в по-нисък размер, искът е изцяло основателен за
сумата от 89,27 лв.
4
Ищецът претендира и лихва за забава от датата на предявяване на иска –
07.02.2023 г. до плащането на задължението, което не се спори между
страните, че е настъпило на 05.05.2023 г. Размерът на дължимата мораторна
лихва за забава върху главницата от 365,44 лв. за периода 07.02.2023 г. –
05.05.2023 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 10,19 лв.
С плащането в размер на 613,24 лв. са погасени изцяло задълженията за
главница – 365,44 лв. и за мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
26.01.2023 г. – 89,27, както и разноските, сторени от ищеца за държавна такса
– 150 лв. С остатъка от 8,53 лв. частично е погасено задължението за
мораторна лихва върху главницата от 365,44 лв. за периода 07.02.2023 г. –
05.05.2023 г. Остава незаплатена сумата от 1,66 лв., от която ищецът
претендира 1,16 лв., до който размер следва да му се присъди.
Сумата от 1,16 лв. се дължи разделно от ответниците, като Ц. Ч. дължи 4/6
/0,78 лв./ от нея, а всеки от ответниците С. Ч. и Н. Ч. – по 1/6 /0,19 лв./
По разноските:
След като плащането от ответниците е извършено в хода на исковото
производство, което е видно от представените писмени доказателства, се
налага извод, че те са станали повод за завеждане на делото, поради което
следва да понесат отговорността за исковото производство, относими към
предявените срещу тях искове. Ето защо тя дължи на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответниците дължат на ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение, както следва: разноски за заповедното производство в общ
размер на 30. 27 лв., включващи: 18. 41 лв. – държавна такса; 11. 86 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; Ц. Ч. дължи 66,66 лв., а всеки от
ответниците С. Ч. и Н. Ч. – по 16,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД С. Л. Ч., ЕГН **********, да заплати
на ФИРМА, ЕИК ..., сумата от 0,19 лева, представляваща законната лихва за
периода 07.02.2023 г. – 05.05.2023 върху главницата за топлинна енергия от
60,90 лв. за периода от 05.2019 г. до 12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 60,90 лева за главница за периода от 05.2019 г. до 12.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ..., ателие 1, както и за сумата от 14,87 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023
г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Н. Л. Ч., ЕГН **********, да заплати
на ФИРМА, ЕИК ..., сумата от 0,19 лева, представляваща законната лихва за
периода 07.02.2023 г. – 05.05.2023 върху главницата за топлинна енергия от
60,90 лв. за периода от 05.2019 г. до 12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 60,90 лева за главница за периода от 05.2019 г. до 12.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
5
топлоснабден имот находящ се в ..., ателие 1, както и за сумата от 14,87 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023
г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ц. И. Ч., ЕГН **********, да
заплати на ФИРМА, ЕИК ..., сумата от 0,78 лева, представляваща законната
лихва за периода 07.02.2023 г. – 05.05.2023 върху главницата за топлинна
енергия от 243,60 лв. за периода от 05.2019 г. до 12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 243,60 лева за главница за периода от 05.2019 г. до 12.2019
г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ..., ателие 1, както и за сумата от 59,48 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023
г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Л. Ч., ЕГН **********, да
заплати на ФИРМА, ЕИК ..., сумата от 16,66 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Л. Ч., ЕГН **********, да
заплати на ФИРМА, ЕИК ..., сумата от 16,66 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. Ч., ЕГН **********, да
заплати на ФИРМА, ЕИК ..., сумата от 66,66 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца "ФИРМА" АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6