Решение по дело №1659/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 643

 

гр.Бургас,17.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р, като разгледа НАХД № 1659 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.Н.Б. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № 508480-F528513/27.04.2020г., издадено от изпълнителен директор в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 174, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗПКОНПИ и на основание същата разпоредба на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.  

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Фактическата обстановка не се оспорва, но се посочва, че дори да има пропуск, то той е неволен и неумишлен. Застъпва се, че дружеството, в което жалбоподателката е имала дялове, не е действало от повече от три години и тя е забравила за съществуването му. Допълва се, че в момента, в който жалбоподателката е осъзнала този факт, тя веднага е прекратила участието си в дружеството. Твърди се, че жалбоподателката не е орган по приходите, а лице по трудово правоотношение, както и че цитирането само на нормата на чл. 174 ЗПКОНПИ е неправилно.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е допуснала нарушението поради незнание, доколкото не е предполагала, че щом фирмата не е действаща, пак следва да се декларира. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката л. 28 гръб, НП е връчено на жалбоподателката на 04.05.2020г., а жалбата е депозирана на 07.05.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 10.05.2019г. бил сключен трудов договор между жалбоподателката Б. ***, по силата на който Б. приела да изпълнява длъжността „специалист“ (шифър по НКПД: 33593009) в ТД на НАП – Бургас със срок на изпитване от 6 месеца и до завръщане на титуляра Жасмина Мирчева, считано от 13.05.2019г. На 13.05.2019г. жалбоподателката попълнила декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ (л. 71), в която собственоръчно декларирала, че не е управител на търговско дружество и не е съдружник в такова.

В последствие била извършена тематична проверка от Инспектората на НАП във връзка с подадените декларации, като в хода на проверката св. И.Д. – ст. инспектор, констатирал, че към 13.05.2019г. жалбоподателката Б. е била управител и съдружник в търговско дружество „Усмивка 78“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********, видно от справка от търговския регистър (л. 66). При тези факти свидетелят преценил, че с факта на невярното деклариране жалбоподателката е осъществила нарушение по чл. 174, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което и в нейно присъствие съставил срещу нея АУАН № F528513/02.12.2019г. (л. 35-36). След съставяне на акта препис бил връчен на Б., която го подписала и получил копие от него, заявявайки, че в тридневен срок ще подаде възражения, както и че действията й са били без умисъл, понеже тя не е държавен служител, а дружеството не е действащо от 2016г.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката депозирала писмено възражение (л.55), в което възпроизвела твърдения, аналогични с тези в процесната жалба.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката, не дал вяра на възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 174, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на жалбоподателката „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателката не оспорва и фактическата обстановка, а излага доводи от правно естество.

При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗПКОНПИ, видно и от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-266/25.02.2019г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието/санкцията за нарушението е индивидуализирано правилно.

Противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че коректно АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 174, ал. 2 , която предвижда, че лице по § 2, ал. 1, което не декларира или невярно декларира обстоятелство, което е длъжно да декларира по този закон, се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв. В случая нормата освен санкционна, съдържа и правило за поведение, поради което и самостоятелното й посочване е напълно достатъчно. Не следва да се подминава и че в обстоятелствената част на АУАН и НП съответните лица са направили детайлно и изчерпателно описание на всички съставомерни факти, включително и посредством цитиране и препращане към относимите нормативни актове, поради което и АНО не може да бъде упрекнат в нарушение на законовите изисквания при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението.

По същество съдът следва да посочи следното. Няма спор, че считано от 13.05.2019г. жалбоподателката е започнала да изпълнява длъжността „специалист“ (шифър по НКПД: 33593009) в ТД на НАП – Бургас със срок на изпитване от 6 месеца и до завръщане на титуляра. Съгласно чл. 4, ал. 3, вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1-3 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията – тази длъжност е „експертна“, а не „техническа“. От своя страна съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на  ЗПКОНПИ - разпоредбите на глави пета, осма и петнадесета се прилагат съответно за служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. Доколкото НАП е орган създаден със закон (ЗНАП) и доколкото, както стана вече ясно, Б. е била назначена в администрацията на експертна длъжност, то и за нея е било налице задължение за подаване на декларация по Глава пета от ЗПКОНПИ и по точно – чл. 35, ал. 1, т. 1 от закона, предвиждащ, че при постъпването си на работа служителите трябва да подадат декларация за несъвместимост. Именно заради това на 13.05.2019г. Б. е попълнила собственоръчно декларация (л. 71), в която е посочила, че не е съдружник в търговско дружество и не е управител на такова. Видно от справката в търговския регистър обаче – към тази дата жалбоподателката в действителност е била и управител и съдружник в „Усмивка 78“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********, поради което и правилно АНО е приел, че тя е декларирала неверни данни.

С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение с посочената правна квалификация и правилно е приложил съотносимата санкционна норма.

Следва да се посочи и, че законът не прави разлика относно причините, довели до невярното деклариране. Нарушителката е била длъжна да подаде декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗПКОНПИ и реално го е сторила, поради което и доводите й, че не е знаела, че трябва да подава декларация не се споделят от настоящия състав. Законът изисква в тази декларация да се посочат всички основание за несъвместимост, сред които по силата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 Кодекс на труда, попадат и обстоятелствата, относно участието в управлението или в дяловете на търговско дружество. В случая Б. е била управител и съдружник в търговско дружество, поради което и е трябвало да декларира тези обстоятелства пред органа по назначението й, без значение дали дружеството развива дейност или не. Щом въпросното дружество не е било заличено от Търговския регистър, жалбоподателката е следвало да го посочи, но не е изпълнила това си задължение. Доводът, че тя е забравила, няма как да се счете за уважителен. Той би могъл евентуално да се инвокира, ако се касае за забравяне за подаване на декларация в срок, но в случая декларация е била подадена и в нея жалбоподателката сама е посочила неверни обстоятелства, поради което и защитната й позиция не се възприема от съда. Дали се касае за пропуск поради недоглеждане или за целенасочено невярно деклариране в случая няма значение, доколкото законът не прави разлика в тази насока, но този факт може да се отчете при индивидуализацията на наказанието, както е и сторено.

 Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН, както пледира жалбоподателят. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.

В конкретния случай нарушението е типично за вида си и с нищо не се отличава от останалите такива. Извършеното нарушение е свързано с основни обществените отношения, които са предмет на правната уредба от ЗПКОНПИ. Първото по ред нарушение на жалбоподателката представлява смекчаващо обстоятелство, което е взето предвид от административнонаказващият орган при определяне и налагане на минималната в закона санкция. С оглед горното съдът счита, че в случая приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай отговорността на Б. е била правилно ангажирана, а наложената санкция справедлива, поради което и обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 508480-F528513/27.04.2020г., издадено от изпълнителен директор в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 174, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗПКОНПИ и на основание същата разпоредба на И.Н.Б. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

 ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН И.Н.Б. с ЕГН: ********** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.