Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Пазарджик, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД **17 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 416657-F407204 от 08.03.2019
г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив е наложена имуществена
санкция в размер на 3610,46 лв. на основание чл.180а, ал.1 ЗДДС на „т.т.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „И.Ш.“ ** за нарушение
на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.84 и чл.63, ал.4 ЗДДС.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „т.т.” ЕООД, в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, издаването му в нарушение
на процесуалните правила и се моли да бъде отменено. Счита се, че следва да
намери приложение чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител
на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното постановление в писмено становище.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението. Ангажира писмени доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 17.10.2017 г. между дружеството-жалбоподател и шведското
дружество „Волво Трак Корпорейшън“ бил сключен договор за покупко-продажба на
два броя товарни автомобили „***FH62R“ за общата сума 184 600 евро
(92 300 евро за всеки). На 21.12.2017 г. била издадена фактура от
шведското дружество № 271901 на стойност 92 300 евро за товарен автомобил „***FH62R“ с посочен
номер на рама, а на 22.12.2017 г. била издадена фактура от шведското дружество
№ 271991 на стойност 92 300 евро за втория товарен автомобил „***FH62R“ с
посочен номер на рама. Дружеството-жалбоподател издало Протокол по чл.117, ал.1
от ЗДДС № 295/01.03.2018 г. във връзка с осъществения ВОП, с който е начислен
ДДС в размер на 72 209,24 лв. Същият е отразен в дневника за продажби за
данъчния период м. 03/2018 г. и в подадената СД по ЗДДС за същия период. С
оглед изискването на чл.63, ал.4 от ЗДДС, свидетелката Р.П. – инспектор по
приходите в ТД на НАП приела, че дружеството-жалбоподател е следвало да начисли дължимия данък, като го включи при
определяне на резултата в Справка-декларация по ЗДДС, която се подава до
15.01.2018 г. и го отрази в дневника за продажби за данъчен период м.12/2017 г.
Тъй като това не било сторено и нарушението било довършено с подаване на СД за
м.12/2017г. с вх. № 13001520439/12.01.2018 г. в ТД на НАП Пловдив, Офис
Пазарджик, П. съставила АУАН на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.86, ал. 1, т.1, т.2 и т.З от ЗДДС във
връзка с чл. 84 и чл. 63, ал.4 от ЗДДС. Актът е надлежно предявен на законов представител срещу подпис и е
връчен препис. Въз основа на него е издадено и обжалваното НП. Жалбата против
него е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на делото. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя
– свидетелката Р.П.. Те са ясни и логични, като се допълват от писмени такива.
Така установеното не се оспорва от страните по делото и конкретно от дружеството-жалбоподател.
Основните доводи в жалбата им са в две насоки – данъчното събитие не е
настъпило през м.12.2017 г., тъй като договорът бил сключен под отлагателно
условие – предаването на вещите и дори и да е налице нарушение, то следвало да
се приложи чл.28 ЗАНН.
При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушението
е несъмнено установено и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Няма спор по делото, че дружеството-жалбоподател към
горепосочения период е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало
статут на данъчно задължено лице по този закон. Не е спорно и това, че
дружеството е осъществило ВОП от гореописаното шведско дружество, което
извършило доставка на два броя товарни
автомобили, за което са били издадени две фактури № 271901/21.12.2017 г. на
стойност 92 300 евро за товарен автомобил „***FH62R“ с посочен номер на
рама и фактура № 271991/22.12.2017 г. на стойност 92 300 евро за втория
товарен автомобил „***FH62R“ с посочен номер на рама. Все така не е спорно и
обстоятелството, че във връзка с осъществения ВОП дружеството-жалбоподател е издало
Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС № 295/01.03.2018 г., с който е начислен ДДС в
размер на 72 209,24 лв. Същият е отразен в дневника за продажби за
данъчния период м. 03/2018 г. и в подадената СД по ЗДДС за същия период, както
и че за получената доставка дружеството е имало право на пълен данъчен кредит. Установи
се от събраните по делото доказателства, а не се оспорва и от страна на
дружеството, че по горецитираните фактури то е извършило плащането на два
пъти - на 17.10.2017 г. авансово плащане
10% от стойността на доставката и окончателно плащане на 19.12.2017 г. –
останалите 90% от стойността на доставката.
При това положение няма никакво съмнение, че
дружеството не е изпълнило задължението си по чл.86 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с
чл.84 и с чл.63 ал.4 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗДДС
независимо от разписаното в ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване
на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на
издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство,
когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е
настъпило данъчното събитие. Както вече бе посочено по-горе, фактурите за
закупуването на товарните автомобили са
били издадени на 21.12.2017 г. и 22.12.2017 г. Именно към този момент данъкът е
станала изискуем, а за регистрираното лице е възникнало задължението да го
начисли. Начинът на изпълнение на това задължение е регламентиран в
разпоредбата на чл.86, ал.1,
т. 1-3 от ЗДДС.
Законодателят е предвидил поредица от действия на регистрираното по ЗДДС лице,
които формират фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на
данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване на документа по т.1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Обсъдено в конкретиката на
настоящия казус, за регистрираното лице е възникнало задължение да начисли
дължимия данък, като го включи при определяне на резултата в Справка-декларация
по ЗДДС и го отрази в дневника за продажби за данъчен период м.12/2017 г.,
която се подава до 15.01.2018 г. (14.01.2018 г. е почивен ден). Това обаче не е
било направено в посочения срок, т.к. във връзка с осъществения ВОП
дружеството-жалбоподател е издало Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС с № 295 едва
на 01.03.2018 г., с който е начислен ДДС в размер на 72 209,24 лв. Същият
е отразен в дневника за продажби за данъчния период м. 03/2018 г. и в подадената
СД по ЗДДС за същия период. При това положение настоящият съдебен състав
намира, че правилно дружеството е било санкционирано на основание чл.180а ал.1
от ЗДДС.
Съдът намира
възраженията в жалбата за неоснователни по следните съображения:
Не може да бъде споделено възражението, че данъкът не
е бил станал изискуем на датата на издаване на фактурите, а в един по-късен
момент, т.к. придобиването на собствеността върху процесните товарни автомобили,
т.е. данъчното събитие, било настъпило по-късно, тъй като в договорът за
покупката на МПС имало отлагателно условие за придобиването на собствеността им
и то било при фактическото предаване на вещта, а това станало едва през месец март
2018 г. По делото е приет като писмено доказателство договорът за
покупко-продажба на процесните МПС. При преглед на същия обаче е видно, че
договорът не е сключен под отлагателно условие. Още в чл.1 на същия е посочено,
че продавачът продава на купувача два броя товарни автомобила „***FH62R“. От
формулировката на така посоченото е видно, че собствеността върху вещите, които
са индивидуализирани в приложените към договора спецификации се прехвърля с
момента на сключването на самия договор. Това например е и в съответствие с
чл.24 ЗЗД, съгласно който при договори за прехвърляне на собственост върху
определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия
договор, без да е нужно да се предаде вещта. Видно е от договора също, че са
уговорени стойност на продажбата, начин на плащане и местодоставяне на вещите,
но нито една от тези уговорки не е свързана с отлагателно условие за
прехвърляне на собствеността – никъде не е записано изрично например, че
собствеността с се прехвърля след плащането на цялата цена или при предаването
на стоките. Последното по принцип като отлагателно условие касае продажбата
обикновено на родово определени вещи, при което при предаването им се извършва
тяхната индивидуализация. В случая предмет на договора са конкретно определени
два броя товарни автомобила, които са ясно посочени и индивидуализирани като марка, модел и други
технически характеристики. Неплащането на цената в цялост също не отменя
транслативния ефект на сключения договор, то само влече право на продавача да
иска пълното плащането на цената. Ето защо съдът намира, че договорът
категорично не е сключен под отлагателно условие. Но дори и доводите на
процесуалния представител за отлагателно условие да имат някаква опора в самия
договор, то такова евентуално само може да бъде окончателното плащане на цената
според уговореното за заплащането ѝ в цялост преди доставката, но никъде
в договора не е предвидено, че собствеността ще се прехвърли при фактическото
предаване на стоката във Вертле, Германия. Там само е следвало да се изготви
протокол за извършването на доставката. Този протокол обаче също не отлага във
времето прехвърлянето на собствеността върху вещите до изготвянето му, нито
неизготвянето му влече като последица отпадане на задълженията на страните или
до разваляне на договора. Установи се от събраните по делото доказателства, че
по горецитираните фактури дружеството-жалбоподател е извършило плащането на два
пъти - на 17.10.2017 г. авансово плащане
10% от стойността на доставката и окончателно плащане на 19.12.2017 г. –
останалите 90% от стойността на доставката. От това следва, че дори да е налице
отлагателно условие с плащането на цената, то собствеността върху стоките е
прехвърлена на дружеството - жалбоподател , т.е. данъчното събитие е настъпило през
м.12.2017 г.
Съдът намира за напълно неоснователни и доводите за
маловажност на случая. Без значение за подобно обсъждане е фактът, че АНО е
посочил, че нарушението е за първи път, още повече, че по делото е приложено
като писмено доказателство протоколът за извършена проверка и е видно, че там
се сочат и други подобни нарушения, с различни други контрагенти на
дружеството. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е
санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Нещо повече – законодателят е
предвидил привилегирован състав на нарушението в чл.180а, ал.3 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател не попада дори под тази разпоредба, тъй като е
бездействало повече от посочения там следващ данъчен период. При подобно бездействие
деянието не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Всъщност всяко
отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни
последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверки,
съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство,
завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в
отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените
отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната
администрация с извършването им. Няма данни това бездействие да се дължи на някакви
особени, непредвидени обстоятелства, които дружеството-жалбоподател да не е
могло да преодолее. Действително в случаите като процесния не може да се
достигне до щета за бюджета, тъй като едновременно с начисляването на данъка за
получателя по доставката възниква право да приспадне данък в същия размер. Това
обстоятелство обаче е отчетено като смекчаващо от законодателя при формулиране
на привилегирования състав на чл.180а от ЗДДС
и в частност при определяне размера на санкцията, поради което то не може да
бъде повторно отчетено и от съда при извършване преценка дали се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (в тази насока - Решение № 2549 от 16.12.2015 г. по н. д. №
2401/2015 г. на Административен съд Пловдив). Ето защо са неоснователни
възраженията на дружеството-жалбоподател, че с деянието не били причинени щети
за бюджета. Още повече, че самият наказващ орган не твърди да са били причинени
такива, поради което подобно обстоятелство не е било взето предвид нито при
преценката за съставомерността на деянието, нито при определяне на размера на
следващата се имуществена санкция.
При това положение следва да се приеме от правна
страна, че установеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл.86, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл.84 и чл.63, ал.4 ЗДДС, при което правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Наложената санкция въз основа на правилно определената
санкционна норма е в предвидения от
закона размер, и именно за това отмерване наказващият орган е съобразил
обстоятелствата по чл.27 ЗАНН. В случая приложим е не общият състав по чл.180 от ЗДДС, а привилегированият по чл.180а, ал.1 ЗДДС, тъй като данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има
право на пълен данъчен кредит. Понеже нарушителят е юридическо лице, се наказва
с имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко
от 50 лева. По делото неначисленият в срок данък е в размер на 72 209,24
лв., а наложената имуществена санкция е 3610,46 лв., поради което размерът
ѝ е правилно определен. Както се посочи по-горе не са налице и
предпоставките за приложението на привилегирования състав по чл.180а, ал.3
от ЗДДС.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност
на издаденото наказателно постановление, съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен на горепосочената дата в присъствие на управителя на
дружеството-нарушител. Обстоятелствата, изложени по извършване на нарушението в
АУАН и НП и съответните, посочени като нарушение законови разпоредби следва да
се разглеждат в своето единство, поради което нарушението е ясно и точно
описано, както и правилно са посочени нарушените разпоредби. След като коректно
и правилно е описал нарушението, АНО е приложил и правилната санкционна
разпоредба.
С оглед гореизложеното издаденото
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно наказателно постановление № 416657-F407204 от 08.03.2019 г. на Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 3610,46 лв. на основание чл.180а, ал.1 ЗДДС на „т.т.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „И.Ш.“ ** за
нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.84 и чл.63, ал.4 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: