МОТИВИ към ПРИСЪДА № 159/21.10.2019 г. по НОХД № 2931/2019 г. на БРС:
Производство
по делото е образувано по повод на постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас против подсъдимия Ж.Т.Ж., ЕГН **********, с
обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно за това, че през периода от месец септември 2014 г. до месец февруари 2019
г., в гр. Бургас, след като е бил осъден с влязло в сила на 02.11.2012 г.
Решение № 1126/02.11.2012 г. по гр. д. № 5086/2012 г., по описа на Районен съд
- Стара Загора, да издържа свой низходящ, а именно сина си Ж.Ж.Ж., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ж.К.Н., ЕГН **********, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно в
размер на 54 месечни вноски по 100 лева всяка - общо в размер на 5400 лв.
Представителят
на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, аргументира доказаността му както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че преди постановяване на присъдата са представени доказателства
за заплащане на дължимата издръжка, поради което спрямо подсъдимия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да не му се налага наказание.
Процесуалният
представител на частният обвинител, заяви също, че дължимата издръжка, предмет
на обвинението, е заплатена изцяло, поради което поддържа становището на
прокуратурата за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК и да не му се
налага наказание.
Подсъдимият и неговият
защитник, заявяват, че задължението за заплащане на издръжката е заплатено
изцяло, поради което спрямо подсъдимия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да не му се налага наказание.
След преценка
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж.Т.Ж.
е роден на *** ***, с ЕГН **********, български гражданин, с висше образование,
разведен, управител на „Н“ ЕООД, живущ ***.
Подсъдимият Ж.Т.Ж. и Ж.К.Н. са бивши съпрузи, като на *** г. се родило детето им
Ж.Ж.Ж..
С Решение № 1126 от 02.11.2012 г.,
постановено по гр. д. № 5086/2012 г., по описа на Районен съд - Стара Загора,
влязло в сила на 02.11.2012 г., бил прекратен сключеният с Акт №
0027/24.01.2007 г. граждански брак между Ж.Т.Ж. и Ж.К.Н., като упражняването на
родителските права върху роденото от брака им дете Ж.Ж.Ж. били предоставени на
майката Ж.К.Н., а на бащата Ж.Т.Ж. бил определен режим на лични контакти с
детето, и осъден да заплаща на детето си ежемесечна издръжка в размер на 100
лева, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака с развод
до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Въпреки
това подсъдимият неизпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни
вноски, а именно за периода от месец септември 2014 г. до месец февруари 2019
г. или общо 54 месечни вноски в размер на 5400 лв. На 31.07.2019 г. подсъдимият
заплатил изцяло дължимата издръжка за инкриминирания период, както и сумата от
700 лв., издръжка за периода от м. 03.2019 г. до м. 09.2019 г. На 17.10.2019 г.
е заплатена и издръжка в размер на 1472.39 лв. за периода до м. 12.2019 г.,
вкл. и дължими лихви.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства – Решение № 1126
от 02.11.2012 г., постановено по гр. д. № 5086/2012 г., по описа на Районен съд
- Стара Загора, влязло в сила на 02.11.2012 г., справка за
съдимост, удостоверение за раждане, платежни нареждания.
Посочените доказателства са безпротиворечиви и
допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите допринасят за
категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка, като по
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Съдът намира,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Ж.Т.Ж. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, след като е бил осъден
със съдебно решение да издържа свой низходящ – детето си Ж.Ж.Ж., чрез неговата майка Ж.К.Н., съзнателно не изпълнил
за периода от месец септември
2014 г. до месец февруари 2019 г., задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 54 месечни вноски по 100 лева всяка - общо
в размер на 5400 лв.,
платими в гр. Бургас.
От субективна
страна подсъдимият Ж.Т.Ж.
е действал при наличие на пряк умисъл, тъй като е имал знанието, че е осъден с
влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка, но
въпреки това не е изпълнявал задължението си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Съдът не
наказа подсъдимия, спазвайки разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, съгласно
която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия,
както е случая. Преди
постановяването на присъдата подсъдимият е изплатил изцяло задължението си и не
са настъпили други вредни последици за детето. При това положение са налице
предпоставките на чл. 183, ал. 3 НК и не следва да му се налага наказание.
По разноските:
По делото e направено искане
от процесуалния представител на частния обвинител за присъждане на разноски по делото в размер
на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие (л. 14 от
делото) договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500
лв., поради което и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати сумата
от 500 лв. в полза на частния обвинител.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени
доказателства, които да изискват произнасяне в този смисъл.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.