МОТИВИ
към
Присъда №190 от 03.07.2018г. по НОХД № 2487/2018г. по описа на Варненския
районен съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 04.06.2018г.
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения
срещу подсъдимия: Х.М.Т., роден
на *** ***, ЕГН**********, за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т.4 вр. чл.194 ал.1, за това, че: на 05.05.2016 г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, чрез
използване на техническо средство - отвертка, отнел чужда движима вещ - сумата
от 70.00 лева, представляваща оборотни пари на магазин „Старс
94", собственост на „С.9." ООД, с управител Г.Й.П., от владението на
Г.Й.П., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертното заключение,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещото лице.
Участващият в производството представител на
ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение и моли същият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.чл.
194, ал. 1 от НК. Пледира при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено
като отегчаващо вината обстоятелство съдебното минало на подс.
Т., който бил многократно осъждан за извършени от него престъпления против
собствеността. Като смекчаващо вината обстоятелство, се предлага да бъде
отчетено направеното от него самопризнание.
По отношение вида и размера на наказанието счита, че съдът следва да приложи разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК и да
определи наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг
режим и на осн.чл.58А от НК така определеното
наказание да бъде намалено с една трета. Пледира се в тежест на подсъдимия да
бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия Т.- адв.Д. моли на подзащитния му да
бъде наложено наказание към минимума, като счита, че целите на личната и на
генералната превенция биха се постигнали с такова наказание.
Подсъдимият Х.Т. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума моли за по-малко
наказание.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Х.М.Т.
е роден на *** ***. Той е със средно образование, неженен, осъждан,
неработи, като към момента на съдебното заседание по делото изтърпява наказание
„лишаване от свобода". Многократно е осъждан за престъпления против
собствеността на различни граждани.
Тъй като имал нужда от парични средства,
с каквито не разполагал, на 05.05.2016 г., подс. Т. решил да извърши кражба. Около 20.00 часа на
същата дата, подс. Т. отишъл до магазина за авточасти
„Старс-94", находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево", на ул. „Нежност"№ 24, под „Пфое Мол". Той бил облечен в
тъмен суитчър с качулка, тъмно долнище и черни маратонки
с бели ивици по средата. В себе си, подс. Т. носел
отвертка, която пъхнал между входната врата на магазина и касата на вратата, в
областта под езика на бравата. С помощта на отверката,
поставена по описания начин, той натиснал входната вратата, при което тя се
отворила. Подс.Т. забелязал, че в помещението имало
поставени охранителни камери, поради което преди да влезе в него си сложил
качулката на главата. След като подс.Т. влязъл във вътрешността
на магазина, в него се задействала алармата сигнализация. Въпреки това подс. Т. минал зад стъкления плот в магазина и под него
намерил поставено в кутия найлоново пликче, затварящо се в горната си част, в
които имало банкноти с различен номинал и монети, на обща стойност 70 лева,
които били оборотни средства на магазин „Старс
94". Подс. Т. взел пликчето с парите и напуснал с
него магазина. Паричната сума, отнета по описания начин, обв.
Т. изхарчил за свои нужди.
Малко след като подс.Т.
напуснал магазина, там паради задействаната алармена сигнализация отишли служители на охранителна фирма СОД –DSC- свидетелите С.С. и Р.К.,
които установили, че входната врата на магазина е в отворено положение, като
езикът на заключващия механизъм бил в заключено положение. Те уведомили
управителя на магазина и служителите на полицията. На място пристигнала и
дежурна група на Трето РУ-Варна, която извършила оглед на местопроизшествие.
При огледа не били фиксирани и иззети следи, а били изготвени фотоснимки. Така
в условията на неотложност, с първото действие по разследването- оглед на
местопроизшествие било образувано
досъдебно производство.
Действията на подсъдимия
били заснети от охранителните камери в магазина. Записите от същите били
предадени в хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 06.05.2016
г. от св. Г.Й.П..
В хода на предприетите издирвателни
мероприятия за установяване на извършителя на деянието, записите от
охранителните камери на магазина били прегледани от св. И.К. – оперативен
работник в 03 РУ-ОД МВР-Варна. На записите тя разпознала подс.
Х.М.Т., като лице от криминалния контингент, с което била работила многократно.
В хода на ДП била назначени
и изготвена видеотехническа и лицево-идентификационна
експертизи /л.110-111/, обект на изследване на която били предоставените от св.П.
записи от охранителната камера на магазина. От заключението на експертизата
изготвена от вещото лице Д.Й. не се
установили следи от монтажи и наслагване на кадри. На записите било заснето
лице от мъжки пол на около 30 години, облечено в черно яке, с по три сиви
вертикални линии на ръкавите, с черно долнище и черни спортни обувки с по
четири бели ивици, което стояло пред входната врата няколко минути и си поставило
качулка на главата. От заключението на вещото лице е видно, че са проследени
действията на лицето, като същото клякало пред вратата и я отваряло посредством
инструмент наподобяващ отвертка, след което влизало в помещението. После ровело
под рафт и вземало вещи наподобяващи пари. От действията на лицето били
извлечени кадри, подредени във фотоалбум съдържащ 16 снимки. Според
заключението на експертизата, след сравняване на кадрите от записа с
изображения на подс. Т., заснетото на записите от
охранителните камери лице най-вероятно е подс. Х.М.Т..
Вещото лице открило съвпадения в телосложение, стойка на тялото, походка,
граница на растеж на косата, форма на лицето, на ушите, гръб и връх на носа,
форма на устата, долна челюст и брадичка. Като причината за даденото заключение
вещото лице сочи, ниската разделителна способност на заснемащото устройство и
неподходящото разположение на камерите /ъгъл на насоченост/.
От приетите по делото справки съдимост, ведно
с бюлетини за подс.Т. е видно, че същият е осъждан,
както следва:
1. По НОХД № 289/2010 г. със Споразумение на РС
Сливен, в сила от 22.02.2010 г. за деяние, извършено на 19.09.2009 г. в
с.Тополчане, общ.Сливен, наказуемо по
чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 вр. чл.69 ал.1
от НК е отложено с изпитателен срок от две години.
2. По НОХД № 3516/2010 г. с Присъда на РС Варна, в
сила от 24.11.2010 г., за деяние, извършено на 30.11.2009 г. в град Варна,
наказуемо по чл.195 ал.1 т.3, пр.2 и
т.4, пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца.
На осн.
чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК му е наложено
най-тежкото от така определеното му наказание и наказанието му с присъдата,
постановена от PC Сливен по НОХД № 289/2010 г., а именно лишаване от свобода за
срок от четири месеца, чието изтърпяване на осн.
чл.66 ал.1, вр. чл.69 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от две години.
3. По НОХД № 6551/2011 г. с Присъда на РС Варна, в
сила от 01.03.2012 г. за деяние, извършено на 01/02.04.2011г. в гр. Варна,
наказуемо по чл. 195 ал.1 т.3, т. 4 и т.7 вр. чл.194
ал.1 и чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при
първоначален строг режим.
На осн.
чл.68 ал.1 от НК е приведено наложеното общо наказание по НОХД № 289/2010 г. по
описа на PC Сливен и по НОХД № 3516/2010 г. по описа на PC Варна, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на осн. чл.57 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
4. По НОХД № 372/2012 г. с Присъда на РС Варна,
в сила от 10.03.2012 г., за деяние, извършено в периода 27.05.2011 г. –
13.10.2011 г. в гр. Варна, наказуемо по
чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и пр.2 т.4 пр.2 и т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК , за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален
строг режим.
С протоколно определение от
22.03.2012 г. по НОХД № 372/2012 г., по описа на РС Варна, в сила от
07.04.2012г, на осн. чл.69 ал.2 вр.
чл.68 ал.1 от е приведено частично в изпълнение определеното му общо най-тежко
наказание с НОХД 3516/2010 г. по описа на РС Варна, влязло в сила на 24.11.2010
г., а именно лишаване от свобода за срок от два месеца, като на осн. чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим. Зачетено е изтърпяното до момента
наказание по всички осъждания на лицето.
5. По НОХД № 224/2012 г. с Присъда на РС
Габрово, в сила от 18.04.2012 г. за деяние, извършено в периода 11-18.12.2011
г. в гр. Габрово, наказуемо по чл. 195 ал.1 т.3,4 предл.
второ и т. 7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 във вр. с чл.
26 ал.1 във вр. с чл. 58 а ал.1 от НК му е наложено
наказание осем месеца лишаване от свобода.
На осн.
чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е определено
едно общо наказание по НОХД №224/2012 г. на РС Габрово, НОХД № 6551/2011г. на
PC Варна, и НОХД № 372/2012г. на PC Варна, в размер на най-тежкото от тях, а
именно осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, на осн.
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС. На осн. чл. 59 ал.1 т.1 от НК е
приспаднато времето, през което е била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
6. По НОХД № 1652/2012 г., с Присъда на РС Варна, в
сила от 05.05.2012 г., за деяние, извършено през
нощта на 19.06 срещу 20.06.2011г., в гр. Варна, наказуемо по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК , за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален СТРОГ режим на осн. чл.61 т.2 от ЗИН.
На осн.
чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК му е наложено
най-тежкото от така определеното му наказание и наказанията по НОХД №6551/2011
г. на PC Варна и НОХД №372/2012 г. по описа на PC Варна, а именно лишаване от
свобода за срок от осем месеца при първоначален СТРОГ режим на осн. чл.61 т.2 от ЗИН.
На осн.
чл. 68, ал. 1 от НК е приведено наложеното общо наказание по НОХД № 289/2010г.
по описа на PC Сливен и по НОХД № 3516/2010г. по описа на PC Варна, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален СТРОГ
режим в условията на затвор на осн. чл.61 т.2 от ЗИН.
7. По НОХД № 1298/2012 г. с Присъда на РС Варна, в
сила от 23.05.2012 г., за деяние, извършено през периода 01.10.2011 г. -
08.11.2011 г. в гр.Варна, наказумо по чл.195 ал.1 т.З
и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26
ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален
СТРОГ режим в условията на Затвор.
С протоколно определение от 30.03.2012 г.по НОХД № 1298/2012 г. на РС
Варна, в законна сила от 15.06.2012 г., на осн. чл.68
ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното общо наказание по НОХД №
289/2010 г. на РС Сливен и по НОХД № 3516/2010 г. на РС Варна, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца първоначален строг режим
в условията на Затвор на осн. чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
8. По НОХД № 1979/2012 г., с Присъда на РС Варна, в
сила от 29.05.2012 г. за деяние, извършено на 16/17.09.2011 г. в гр.Варна,
наказуемо по чл.195 ал.1 т.З и т.7 и
чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца при първоначален строг режим в условията на Затвор на осн. чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
С протоколно определение от
30.03.2012 г. по НОХД № 1979/2012 г, на РС Варна, в законна сила от 15.06.2012
г. на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното общо наказание по НОХД № 289/2010 г. на РС Сливен и по НОХД №
3516/2010 г. по описа на РС Варна, а именно наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца при първоначален строг режим в условията на затвор, на осн. чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
С протоколно по ЧНД №
2834/2012 г., на РС Варна в законна сила от 13.07.2012 г. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
от НК са групирани наказанията по НОХД № 6551/2011 г. на РС Варна, НОХД №
372/2012 г. на РС Варна, НОХД № 224/2012 г. на РС Габрово, НОХД № 1652/2012 г.
на РС Варна, НОХД № 1298/2012 г. на РС Варна и НОХД № 1979/2012 г. на РС Варна,
като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието по НОХД №
1298/2012 г. на РС Варна, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца
при първоначален строг РЕЖИМ в условията на Затвор на осн.
чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС. На осн. чл.25 ал.2 от НК е зачетено изцяло изтърпяното до
момента наказание.
9. По НОХД № 557/2012 г. с Присъда на РС Шумен,
в сила от 13.06.2012 г. за деяние, извършено
на 31.01.2011г. срещу 01.02.2011г. в с. Салманово, обл.
Шумен, наказуемо по чл. 195 ал.1 т.З и
т.7, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и чл.58а от НК , за което му е
наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим
в затвор или затворническо заведение от закрит тип.
На осн.
чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено
общо наказание от наложените по НОХД № 557/2012 г. на РС Шумен и по НОХД №
1652/2012 г. на РС Варна, НОХД № 224/2012 г. на РС Габрово, НОХД № 6551/2011 г.
на РС Варна и НОХД № 372/2012 г. по описа на РС Варна, а именно една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или
затворническо заведение от закрит тип на осн. чл.60
ал.1 от ЗИНЗС. На осн. чл.25 ал.2 от НК е приспадната
изтърпяната част от кумулираните присъди.
На осн.
чл.68 ал.1 от НК е приведено определеното общо наказание по НОХД № 289/2010 г.
на РС Сливен и НОХД № 351б/2010г. на РС Варна, а именно четири месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо заведение от
закрит тип на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
С протоколно определение по ЧНД
№ 1118/2012 г, на РС Шумен, в законна сила от 29.09.2012 г. на осн. чл.25 ал.1 от НК вр. чл.23
ал.1 от НК му е определено общо наказание от наложените по НОХД № 6551/2011 г.
на РС Варна, НОХД № 372/2012Г. на РС Варна, НОХД № 224/2012Г. на РС Габрово,
НОХД № 1652/2012г. на РС Варна, НОХД № 1298/2012г. на РС Варна, НОХД №
1979/2012г. на РС Варна и НОХД № 557/2012г. на PC Шумен, а именно една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
заведение от закрит тип на осн. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС. На осн. чл.25 ал 2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
10. По НОХД № 1643/2016 г. с Присъда на РС Варна, в
сила от 01.07.2016 г. за деяние, извършено на 26.10.2015 г. в гр. Варна, наказуемо
по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шестнадесет месеца,при първоначален строг режим на основание чл. 61 т. 2 от
ЗИНЗПС.
11. По НОХД № 6626/2016 г. с Присъда на РС
Варна, в сила от 24.02.2017 г. за деяние, извършено в периода от 05.10.2015 г.
до 30.10.2015 г. в гр. Варна, наказуемо по
чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.З и т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „б"
от НК , за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, което на осн. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
За деяние, извършено на 05.10.2015
г. в гр. Варна, на осн. чл.216, ал.1 вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на осн.
чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален строг режим в условията на Затвор.
На осн
чл.23 ал.1 от НК е определено да изтърпи по-тежкото от така наложените
наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което на
основание чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален строг режим .
С протоколно определение по ЧНД №
1080/2017 г. на РС Варна в законна сила на 26.04.2017г, на осн.
чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК са групирани
наказанията по НОХД №1643/2016 г., НОХД №5582/2016г. и по НОХД №6626/2016 г.,
трите по описа на РС-Варна, като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а
именно наказанието по НОХД №6626/2016 г. на РС Варна, а именно лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в условията на
Затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК
е зачетено изцяло изтърпяното до момента наказание.
12. По НОХД № 5582/2016 г. с Присъда на РС
Варна, потвърдена с Решение по ВНОХД № 320/2017 г. на Окръжен съд Варна, в сила
от 18.05.2017 г., за деяние, извършено на 28.10.2015г. в гр. Варна, наказуемо
по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.З и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1, б.„а" от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на осн. чл.57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
С протоколно определение по
ЧНД № 2362/2017 г, на РС Варна, в законна сила от 21.06.2017 г. на осн. чл.25 ал.1 от НК вр. чл.23
ал.1 от НК му е определено общо наказание по присъди по НОХД № 1643/2016 г. с
на РС Варна, НОХД № 6626/2016 г. на РС
Варна и НОХД № 5582/2016 г. на РС Варна, а именно лишаване от свобода в размер
на четири години лишаване, което да бъде изтърпяно при строг режим. На осн. чл.24 от НК, със същото определение е увеличено с три
месеца определеното на осъдения Х.М.Т. общо най- тежко наказание „лишаване от
свобода” в размер на четири години.
13. По НОХД № 1242/2017 г. с Присъда на РС Варна, в сила от 14.06.2017 г., за деяние, извършено
на 30.04.2016г. в гр. Варна, наказуемо по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Със същата присъда са групирани наказанията по нея и наказанията
по НОХД №1643/2016 г., НОХД №5582/2016г. и по НОХД №6626/2016 г., на РС-Варна,
като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно„лишаване от свобода”
в размер на четири години, което да бъде изтърпяно при строг режим.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия Т., който
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
от показанията на свидетелите Г.Й.П., И.Т.К., Р.Г.К. и С.Т.С., дадени в хода на досъдебното производство, видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за доброволно
предаване, видеозапис съхранен на 1 бр. диск с надпис „С.– 9.“ ООД, справка за съдимост,
както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия Т., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Г.Й.П., Р.Г.К. и С.Т.С.,
тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и
кореспондиращи със заключението на приобщената по делото видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза и с останалия доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на
свидетелката И.Т.К.. Макар същата да е служител на МВР, няма никакви данни тя
да е предубедена или заинтересована по някакъв начин от изхода на делото.
Нейните показания кореспондират с останалите гласни доказателства по делото, с
приобщения видеозапис от охранителните камери в магазина и със заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза.
Съдът приема заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, като компетентна и безпристрастна, като
освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата
по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Х.М.Т., роден на *** ***, ЕГН********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т.4 вр. чл.194
ал.1 от НК, тъй като на 05.05.2016 г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, чрез
използване на техническо средство - отвертка, отнел чужда движима вещ - сумата
от 70.00 лева, представляваща оборотни пари на магазин „Старс
94", собственост на „С.9." ООД, с управител Г.Й.П., от владението на
Г.Й.П., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Т. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази
връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетелката И.К., която е
разпознала подс.Т. на видеозаписа.Отделно от това
същата е провела беседа с подсъдимия, като пред нея той е признал, че е извършил
деянието. Обвинението се подкрепя и от показанията на свидетелите Р.Г.К. и С.Т.С.
–служители на СОД, пристигнали на място след деянието, които сочат положението
в което са заварили входната врата на инкриминираното помещение. Техните
показания кореспондират и с изготвените фотоснимки, приложени във фотоалбум към
огледния протокол. Все в подкрепа на обвинението са и
показанията на св.П., управител на магазина, който също сочи за положението на
входната врата, както и за точната сума на липсващите пари. Безспорно
обвинението е подкрепено и от заключението на видеотехническата
и лицево-идентификационна експертиза, което е категорично, че на записите от деянието
е заснет най-вероятно подс.Т.. Даденото заключение е
обосновано от вещото лице с ниската разделителна способност на заснемащото
устройство и неподходящото разположение на камерите и техния ъгъл на
насоченост, въпреки това са открити множество съвпадения от анатомичните
признаци на подсъдимия, обусловили заключението на вещото лице. Нещо повече
заключението на експертизата, проследява и действията на подсъдимия, като сочи,
че входната врата е отворена с предмет наподобяващ отвертка. Горното прочие е
съвсем видно и при преглед на приложения по делото видеозапис, обект на
експертизата. Експертното заключение дава информация и за предмета на
престъплението, като в него е посочено, че заснетото на записа лице взема вещи
наподобяващи пари от под рафт. В тази посока експертното заключение е в унисон
с показанията на св.П., че от магазина липсва парична сума в размер на 70 лева,
оставена под щанда. То е в унисон и с показанията на служителите на
охранителната фирма, които също свидетелстват за липса на парични средства от
магазина.
Възприетата от съда фактическа обстановка не
се оспорва от подс. Т., който в с.з заявява съжаление
за стореното. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които
в своята съвкупност установяват безпротиворечиво,
както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието,
а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т.4 вр. чл.194
ал.1 от НК се изразява в отнемане от подсъдимия на чужди движими
вещи, посочени в диспозитива на обвинението,
собственост на юридическото лице „С.9."
ООД, при което се прекъсва владението върху вещите,
без съгласието на владелеца Г.Й.П.
и се установява нова фактическа власт.
Квалификацията на извършеното
по чл.195, ал.1, т.4 от НК се определя
от факта, че за отнемане на вещите е използвана отвертка, която съгласно
константната съдебна практика /ППВС№6/71г. изменено с ППВС №7/87г./ е
техническо средство.
Квалификацията
по чл. 196 ал.1 т.2 от НК се
определя от обстоятелството, че подс. Т. е извършил
деянието при условията на опасен рецидив. От обективна страна
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като при
предходна съдимост на Т. са налице
условията на чл.29 ал.1 от НК
–подсъдимият е осъден за умишлени престъпления, като са му налагани
наказания една година лишаване от свобода, които е изтърпял ефективно и от
изтърпяването им не са изтекли сроковете по чл.30 от НК. При квалифициране на
деянието му като опасен рецидив следва да се вземат предвид осъжданията на
подсъдимия по НОХД № 6551/2011 г. на РС Варна, НОХД №
372/2012г. на РС Варна, НОХД № 224/2012г. на РС Габрово, НОХД № 1652/2012г. на
РС Варна, НОХД № 1298/2012г. на РС Варна, НОХД № 1979/2012г. на РС Варна и НОХД
№ 557/2012г. на PC Шумен, групирани по ЧНД № 1118/2012 г, на РС Шумен с
определено общо наказание в размер на 1г. лишаване от свобода. Определеното
общо наказание по тази група е било изтърпяно на 18.04.2013г., видно от
бюлетина за съдимост и следователно не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30 от НК от изтърпяване на определеното общо наказание. При определяне на
квалификацията „опасен рецидив” по разбиране на настоящия състав и предвид
разпоредбата на чл.29, ал.2 от НК не следва да се отчитат наказанията по НОХД №289/2010
г. на РС-Сливен в размер на 4 месеца приведено в изпълнение и изтърпяно на
11.04.2012г. и НОХД №3516/2010г. на РС-Варна,в размер на три месеца, изтърпяно
на 11.04.2012г., тъй като се касае за
наказания за престъпления извършени от Т. като непълнолетен.
Касае се за престъпление против
собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху
движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва
владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т.
е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. Т.
за престъплението по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. чл.
195 ал. 1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК, съдът отчете
като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелство трайно формираните престъпни навици у
подсъдимия Т., както и наличие на осъждания -невлияещи на настоящата
квалификация /тези за престъпления извършени от Т. като непълнолетен/. Прави
впечатление, че престъпната деятелност на подсъдимия е започнала още във
възрастта на непълнолетието, като при него са налице множество влезли в сила
присъди и то все за деяния против собствеността. Наличните осъждания на подс.Т. го характеризират като личност с висока степен на
обществена опасност. Същите сочат, че по отношение на него наложените наказания
не са постигнали целения ефект от упражнената спрямо него наказателна репресия.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното,
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство – пари в размер на 70
лева, значително под размера на МРЗ към момента на довършване на деянието,
сравнително младата възраст на подсъдимия, социалното му положение-
обстоятелството, че е безработен. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
приема също и изминалия продължителен период от време от извършване на
престъплението до осъществяване на наказателната репресия. По отношение на
последното обстоятелство, съдът отчете и критериите за неразумна
продължителност на настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от
ЕКПЧ. На първо място следва да се отбележи, че деянието е извършено на 05.05.2016г., като още след предаване на приобщения по делото
запис-06.05.2016г. подсъдимият Т. е бил
известен на органите на досъдебното производство, като от този момент
авторството на деянията е било очевидно. Делото не разкрива фактическа и правна
сложност, като в тази посока следва да се посочи, че на ДП са разпитани общо четирима
свидетели свидетели, изискани и приобщени са писмени материали и е назначена
една експертиза на процесния запис. Въпреки това
досъдебната фаза е продължила две години като ОА е внесен в съда на 04.06.2018
г. Самопризнанието в съдебното
производство, предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не
би могло да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство както предлага
прокуратурата, тъй като това би било в
разрез със задължителната съдебна практика по приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г.,
ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР,
при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Причините
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане
на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът
за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на
НК и предвид изричната разпоредба на
чл.373,ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съгласно
действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За престъплението по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т.4 вр. чл.194
ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите, когато
едновременно са налице условията по чл.58, ал. 1 от НК и условията на чл.
55 от НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Предвид
коментираните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът
намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
което и най- лекото предвидено в закона наказание /в случая 3 години лишаване
от свобода/ се явява несъразмерно тежко, поради което при определянето му приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК. Съдът, счете
че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на
подсъдимия Т. бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Това наказание би било съответно както на
обществената опасност на дееца, така и на извършеното деяние и би било
необходимо и достатъчно за постигане на нужното поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би
имало по-скоро негативно въздействие спрямо Т.. С оглед специалната и генерална превенция и
предвид предходната съдимост и срокът на наложеното наказание съдът намира, че
същото следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, тъй като не за първи път на подсъдимия се
налага наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Вещественото доказателство по делото -1 бр.
диск с надпис „С.– 9.“ ООД, съдът постанови да остане към материалите по
делото.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 139.62 лева в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :