РЕШЕНИЕ
№…
13. 09. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ТАТЯНА БЕТОВА
Секретар А.Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №594 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от И.Г.И. чрез пълномощника си адв.И.К.П. срещу Решение № 1177/ 24. 06. 2019 г. по г. д. № 1942/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която съдът е осъдил въззивника да заплаща на пълнолетната си дъщеря Д. И.И. ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. считано от 01. 04. 2019 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на Диана И. направените по делото разноски в размер на 34, 29 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, като бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 144 СК от Д. И. като неоснователен.
Въззиваемата страна по въззивната жалба на И.И. Д. И.И. чрез процесуалния си представител адв.К.Д. е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По делото е постъпила въззивна жалба от Д. И.И. чрез процесуалния си представител адв.К.Д. срещу Решение № 1177/ 24. 06. 2019 г. по г. д. № 1942/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд, с която е отправено искане да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която искът за присъждане издръжка на Д. И. е отхвърлен за разликата от 80 лв. до 350 лв. и да бъде уважен предявеният иск в пълния размер от 350 лв., като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна И.И. по въззивната жалба на Д.К. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв.И.П., че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 303/25.06.2008г., постановено по гр.д.№ 42/2008г. на РС-Плевен, издръжка, която И.Г.И., ЕГН********** е осъден да заплаща на детето Г. И. И., ЕГН**********, гр.П., ж.к.Д., бл.**.., вх**, ет.**, ап.**, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Х.Г. Д., ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА от 50.00 лева на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, считано от 01.04.2019г. ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК И.Г.И., ЕГН********** да заплаща на Д.И.И., ЕГН**********, гр.П., ж.к.**, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 01.04.2019 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата от 80 лв. до пълния предявен размер от 350 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Г.И., ЕГН********** да плати на Д.И.И., ЕГН**********, гр.Плевен, ж.к.**, бл.**, вх.** ет.**, ап.** сумата от 34,29 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Г.И., ЕГН********** да плати на Г.И. И., ЕГН**********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** сумата от 150,00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН********** да плати по сметка на РС-Плевен сумата от 244,80 лева държавна такса, както и 5 лв в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
В мотивите на решението в обжалваната част районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че Д.И. не притежава недвижимо имущество и МПС, че е ученичка в 12 клас за учебната 2018/ 2019 г. и получава ежемесечно от ДПС 450 лв. за установеното си заболяване. Съдът е установил въз основа на неоспорените твърдения на И.И., че същият реализира месечни трудови доходи в Кипър в размер на 650 евро, че дължи издръжка на другото непълнолетно дете Георги И. и че заплаща наем и консумативи. Въз основа на тези обстоятелства и предвид критериите на чл. 144 СК първоинстанционният съд е приел, че дължимата издръжка за Д.И. следва да бъде в размер на 80 лева, считано от 01. 04. 2019 г. когато е предявен искът.
Въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценявани при определяне размера на дължимата от И.И. издръжка по отношение на Д. И.. По делото са събрани всички доказателства относно възможностите на родителите и наличието или липсата на доходи и имущество от Д. И. при предявяване на иска с правно основание чл. 144 СК. Съгласно цитираната разпоредба, освен изискването правоимащото лице да е навършило пълнолетие и да се обучава в средно учебно заведение до 20 години или висше учебно заведение до 25 години и да не може да с издържа от доходите си или имуществото си, следва да е налице и кумулативната предпоставка родителите да могат да дават издръжка без особени затруднения. В случая от доказателствата по делото става ясно, че И.И. реализира месечен доход по негови неоспорени твърдения в размер на 650 евро, заплаща наем и консумативи за жилището, в което живее в К., изплаща издръжка в размер на 140 лв. за другото непълнолетно дете Г.И.. Във въззивната жалба И.И. твърди, че не установено по безспорен начин какъв месечен доход реализира, тъй като не са събрани доказателства в тази насока и не е установено дали доходът от 650 евро не е за упражняване на сезонна работа. Действително такива доказателства не са налице по делото в първоинстанционното производство, но И.И. е заявил в отговора на исковата молба, че реализира такъв доход, като не е представил доказателства за това. Независимо от това ищцовата страна не е оспорила твърденията за размера на дохода на И.И. , както и липсват твърдения от негова страна, че трудовото правоотношение е от сезонна работа. По тези причини съдът е възприел, че същият реализира месечен доход от 650 евро и на това основание е определил месечната издръжка за Д.И..
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че Д.И. не е в състояние да получава доходи и липсва имущество, от което да се издържа. По делото са представени доказателства, че същата е със заболяване, което значително ограничава възможностите й да полага труд и да реализира доходи, тъй като е с установена с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност 80 %.
С оглед възможностите на бащата и пред вид задължението му за изплащане на месечна издръжка и на непълнолетния Г.И., съдът счита, че бащата е в състояние без особени затруднения да заплаща месечна издръжка за пълнолетната Диана И. в размер на 150 лв. за задоволяване на нейните потребности за храна, облекло, лечение и всички необходими за обучението й пособия.Дължимата издръжка следва да се заплаща от бащата считано от 01. 02. 2019 г., както е поискано от ищцата и с оглед разпоредбата на чл. 149 СК, до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Съдът приема, че предявеният иск за разликата от 150 лв. до 350 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не са налице предпоставките на чл.144 СК за присъждането на претендираната издръжка в пълния й размер от 350 лв.
Въз основа на изложеното съдът приема, че въззивната жалба на И.И. е неоснователна, тъй като от установените по делото обстоятелства е видно, че въззивникът е в състояние да заплаща издръжка за пълнолетното си дете Д.И. с оглед на това, че са налице изискванията на чл.144 СК и с оглед на това, че е налице заболяване на Д. И., което не й позволява да полага труд за собствената са издръжка.
При така изложените фактически и правни изводи въззивният съд счита, че следва решението в частта, в която е определена издръжка в размер на 80 лв. на основание чл.144 СК за Д.И. и в частта, в която е определена държавна такса върху присъдената в полза на Д.И. издръжка и относно присъдените в полза на Диана И. деловодни разноски да бъде отменено, като бъде осъден И.И. да заплати на Д.И. на основание чл.144 СК ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. считано от 01. 02. 2019 г. до настъпване на законни причини за изменяването й или прекратяването й, като за разликата до 350 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва решението в частта относно държавната такса да бъде отменено за разликата от 129, 60 лв.( присъдена за изменението на издръжката за Георги И.) до 244, 80 лв. и на основание чл. 78, ал.6 ГПК И.И. да бъде осъден заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху присъдения размер на издръжката от 150 лв. в размер на 216 лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати в полза на Д.И. направените по делото разноски в размер на 64, 28 лв. съобразно уважената част от иска.
Въззивницата Д. И. е отправила искане чрез процесуалния си представител на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗА да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуалния й предста-вител във въззивното производство. Въз основа на цитираната разпоредба и чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът счита, че следва въззвиаемият по въззивната жалба на Д.И. да заплати на същата деловодни разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба И.И. е отправил искане за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства, поради което съдът не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемия.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно Решение № 1177/ 24. 06. 2019 г. по г. д. № 1942/
2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която съдът е осъдил
И.Г.И., ЕГН********** да заплаща на
пълнолетната си дъщеря Д. И.И. ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. считано
от 01. 04. 2019 г. до настъпването на законни причини за изменяването или
прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , и в ЧАСТТА, В КОЯТО И.Г.И., ЕГН********** е
осъден да заплати на Д. И. направените по делото разноски в размер на 34, 29
лв. за адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК И.Г.И., ЕГН**********
да заплаща на Д.И.И., ЕГН**********, гр.Плевен, ж.к.**, бл.**, вх.**, ет.**
ап.** ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от
01.02.2019 г. до настъпването на законни причини за изменяването или
прекратяването ѝ, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а
за разликата от 150 лв. до пълния предявен размер от 350 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 вр. чл.80 ГПК И.Г.И., ЕГН********** да заплати на Д.И.И., ЕГН**********
направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер
на 64, 28 лв. съобразно уважената част от иска.
ОТМЕНЯ Решение №
1177/ 24. 06. 2019 г. по г. д. № 1942/ 2019 г. по описа на Плевенския районен
съд в ЧАСТТА, в която съдът е осъдил И.Г.И., ЕГН********** да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса
за разликата от 129, 60 лв. до 244, 80 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН**********
да плати по сметка на РС-Плевен сумата от 216 лева държавна такса по сметка на
Плевенския районен съд върху присъдената издръжка на основание чл.144 СК в
размер на 150 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК И.Г.Инков, ЕГН********** да заплати на Д.И.И., ЕГН**********
направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл.280, ал.3, т. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :