МОТИВИ към Присъда № 294/15.06.2017г. по
НОХД № 54/2017г.
на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу:
Х.Г.Х. ЕГН **********, за това, че :
Ha 04.06.2016г. в гр.Разград, е причинил
средна телесна повреда на П.В.А., живущ ***, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична
кома, която по своята медико - биологична характеристика обуславя разстройство
на здравето временно опасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 във вр.с
чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК,
и
На
същата дата и място, в съучастие като съизвършител с Г.А.К. ***, е причинил
лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо 32,5 дВ;
разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа; кръвонасядания в двете слепоочно-теменни
области, по-изразено в дясно; долния клепач на ляво ухо и скуловата област;
долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул; ребрената дъга от
дясната страна; подконюнктивилен кръвоизлив във видимата част на склерата на
ляво око външностранично от ириса; драскотина над извивката на дясна ушна мида,
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по
чл.131, ат. 1, т.12, пр.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.
И срещу Г.А.К. ЕГН **********, за
това, че На 04.06.2016г., в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с Х.Г.Х. ***,
е причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо
32,5 дВ; разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа; кръвонасядания в двете
слепоочно-теменни области, по-изразено в дясно; долния клепач на ляво ухо и
скуловата област; долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул;
ребрената дъга от дясната страна; подконюнктивилен кръвоизлиз във видимата част
на склерата на ляво око въшностранично от ириса; драскотина над извивката на
дясна ушна мида, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, по отношение на всеки един от подсъдимите, счита, че е доказано
по безспорен и несъмнен начин, пледира по
отношение на подс. Г. К. да бъде приложен института на чл. 78а от НК, като бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба в
максимален размер – 5000,00лв.
По отношение на подс. Х. Х. също счита
обвинението за доказано по несъмнен начин и предлага съдът за деянието по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 във вр.с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК да му
наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на три години, изтърпяването,
на което на основание чл.66, ал.1 от НК да отложи за изпитателен срок от пет
години, а за деянието по чл.131, ат. 1, т.12, пр.3 във вр.с чл.130, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 от НК да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на една
година, като изтърпяването бъде отложено за изпитателен срок от три години. На
основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът да определи едно общо наказание - по – тежкото от двете - „ лишаване от
свобода „ в размер на три години, изтърпяването, на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да отложи за изпитателен срок от пет години.
След постъпила молба, съдът е
конституирал пострадалите лица П.В.А. и Н.Д.И. в качеството им на частни
обвинители. Повереникът на частните обвинители – адв. К. от АК – Русе, счита
обвинението за доказано по несъмнен начин и пледира, съдът след като ги признае
за виновни по повдигнатото обвинение да наложи на подс. Г. К. наказание „
лишаване от свобода „ в размер на една година, а на подс. Х. Х. за деянието по чл.131,
ал.1, т.12, пр.2 във вр.с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК наказание „ лишаване
от свобода „ в размер на четири години, за деянието по чл.131, ат. 1, т.12, пр.3 във вр.с чл.130,
ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, наказание „ лишаване от свобода „ в размер на
една година, като съдът следва да определи едно общо наказание по реда на чл.
23 от НК.
Защитата на подс. Г. К. – адв. Др. П. ***, счита обвинението за
недоказано. Пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Защитата на подс. Х. Х. – адв. Ст. Д., също счита обвинението за
недоказано и моли съда да признае подзащитния му за невиновен и го оправдае по
повдигнатото обвинение.
Подс. Г. К. не се признава за виновен моли да бъде оправдан.
Подс. Х. Х. не се признава за виновен иска от съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х.Г.Х. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Г.А.К. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
На 03.06.2016г. св. Н. И.
празнувал рождения си ден на семейната вила, заедно със свои приятели, като
вечерта след полунощ решили да продължат в дискотека „ Сохо „ в гр. Разград.
Там св. Н. И. отишъл заедно със св. П. А., св. П. П., св. М. М., св. Ф. Х., св.
С. Г.. Малко по – късно към тях се присъединила и св. П. И. / сестра на Н. И./.
Охрана в заведението били св. Б. Б. и св. Ст. Н.. Не след дълго подс. Х. Х. на
няколко пъти предизвиквал св. Н. И. да излязат пред дискотеката „ да се
разберат „. Това принудило св. П. И. де са обади на съпруга си, който
пристигнал заедно с вуйчо й. Нарастването числеността на компанията, накарало
подс. Х. Х. за момента да не безпокои св. Н. И.. След известно време св. П. И.
си тръгнала заедно със съпруга и вуйчо си, а след това си тръгнали и св. С. Г.
и св. Ф. Х.. Около 03,30ч. на 04.06.2016г. свидетелите П. П. и М. М. излезли
пред дискотеката и в този момент видели подс. Х. Х. заедно с още няколко
момчета да извеждат насила подс. Н. И. от дискотеката, като едновременно с това
подс. Х. Х. нанасял удари по лицето на св. Н. И., които действия продължили и
пред дискотеката. Така подс. Х. Х. нанесъл около 4-5удара по лицето на св. Н. И.,
който паднал на земята. Св. П. А. в същото това време излизал от тоалетната на
зеведението и когато видял, че на масата им няма никой също се отправил към
изхода, виждайки последните удари нанасени от подс. Х. Х. на св. Н. И. и как
последният пада на земята. Св. П. А. се втурнал към падналия на земята Н. И. с
думите „ оставете приятеля ми”, подс. Х. Х. се обърнал към св. П. А. и му
нанесъл силен удар в областта на брадата, при което последният паднал на
земята, ударил си главата и замрял в това положение. Св. Н. А. виждайки това се
надигнал от земята, но бил хванат през кръста отзад от подс. Г. К., който не го
пускал да отиде при падналия на земята А.. Св. Н. И. се отскубнал и в следващия
момент подс. Г. К. му нанесъл отзад силен шамар по дясната страна на главата,
при което спукал тъпанчевата мембрана на това ухо. Св. Н. И. се свил, хвайщаки
с две ръце ушите си и започнал да повтаря, че не чува. Тъй като св. П. А.
продължително време останал да лежи на земята, откъснат от действителността, на
място била извикан и пристигнал екип на спешна помощ. Малко преди да дойде
екипа, св. Ив. И. изнесла от дискотеката вода и поляла св. П. А., който дошъл
на себе си. Св. В. М. лекар на екипа, първоначално разговаряла със св. Н. И., който
й се оплакал, че не чува с едното ухо, но тя му казала, да отиде в болницата
сам. След това била насочена към св. П. А., при снемане на анамнезата на когото
установила, че е дезориентиран и няма спомен за случилото се. Имало данни за
сътресение на мозъка, което налагало транспортирането му в Спешен център на
МБАЛ – Разград. Докато медицинския екип уточнявал състоянието на пострадалите,
свидетелите Ал. З. и Х. Х. – полицейски служители, назначени в наряд,
забелязали линейката, спрели служебния автомобил и отишли на място, за да
разберат какво се случва. Двамата разговаряли със св. Н. И., който им заявил,
че е бит, но отказал до посочи от кого. Свидетелите забелязали, че по лицето на
св. П. А. има кръв. В този момент на място пристигнала и св. П. И., повикана по
телефона от св. Н. И., който й казал, че са убили П. А.. Последният бил откаран
в МБАЛ Разград, където бил оставен за наблюдение и на следващият ден освободен.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно
заседание се установява, че в резултат на нанесения от подс. Х. Х. удар на св. П.
А. са причинени следните травматични увреждания - в окосмената част на главата - теменна
област по гръбна повърхност на площ 5,5/4см и по-надолу - теменно-слепоочно
3/2см - изразен оток, кръвонасядане и повърхностно охлузване върху него;
изразен оток на горна устна от лявата страна и рана с неправилно разкъсани
ръбчета, тапицирана със засъхнала кръвениста течност; разлят подлигавичен
кръвоизлив към предверието на устната кухина на горна устна с неправилно
вертикално разкъсване на лигавицата по средата; лек оток и зачервяване на
лигавицата към предверието на устната кухина на долна устна с две успоредни
разкъсвания; палпаторна болка в долночелюстната област и външностранична
повърхност на дясна лакътна област - видимо б.о.
Тези наранявания са довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота на пострадалия. Наред с това при депозираните
свидетелски показания, цитирани от вещото лице, следва да се приеме, че св. П. А. е изпаднал в безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по
своята медико- биологична характеристика обуславя разстройство на здравето
временно опасно за живота. От съприкосновението на главата с терена е и травмата в окосмената част на
тръбната й повърхност. Травматичните увреждания на А. са причинени от удари
с/върху твърди тъпи предмети и са в причинно-следствена връзка с причинената му
телесна повреда при инцидента от 04.06.2016г. Описаните видими травматични
увреждания търпят пълно обратно развитие за срок около 2седмици, а за
преживяното мозъчно сътресение и травматичната кома е необходимо продължително
проследяване от специалист-невролог.
От заключението на вещото
лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се
установява, че в резултат на нанесените от подсъдимите удари, св. Н. И. е
получил травматично
разкъсва на тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо
32,5дВ;
- разкъсно-контузна рана на лигавицата
на пъпа;
- кръвонасядания в двете
слепоочно-теменни области, по-изразено в дясно; долния клепач на ляво око и
скуловата област; долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул;
ребрената дъга от дясната страна;
- подконюнктивален кръвоизлив във
видимата част на склерата на ляво око външностранично от ириса;
- драскотина над извивката на дясна ушна
мида.
По своята медико-биологична характеристика описаните
травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия.
Травмите са причинени от удари с/върху
твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети, могат да бъдат получени по начин, като
сочат обстоятелствата по делото и са в причинно-следствена връзка с възникналия
инцидент.
Локализацията в различни анатомични области на лицевите части на тялото
показва, че ударите са многобройни и че нападателя/нападателите са се намирали
лице в лице с пострадалия.
Травматичната руптура на тъпанчева мембрана най-често се получава от силен
удар с шамар/юмрук в областта на ухото, при което се повишава налягането от
външната страна на мембраната и тя се разкъсва. При липса на усложнения
оздравителният процес при такъв вид травми е около 2-седмици.
Подс. Х.Г.Х. е неосъждан.
Подкс. Г.А.К. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. Ал. З., св. Х. Х., св. Н. И. /приобщени и по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1,т.1и 2 от НПК/, св. П. А.,
св. П. И., св. П. П., св. М. М., св. Ф. Х., св. С. Г., св. Ив. И. /приобщени и
по реда на чл.281, ал. 4 вр. ал. 1,т.1 и т.2 от НПК/, св. Дж. Х. /приобщени и
по реда на чл.281, ал. 1,т.1 и т.2 от НПК/, св. Б. Б., св. Н. Н. /приобщени и
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/, св. В. М., св. И.Х., св. Ст. С.,
св. Т. Р., св. Т. И., св. Ст. Н. и св. Ю. Ш., приобщени по реда на чл. 281,
ал.,т.4,пр.1 от НПК, както и от заключенията на вещото лице по назначените и
извършени в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи на
пострадалите, изслушани и приети в съдебно заседание, от писмените доказателства и доказателствени
средства, находящи се в ДП № 1873 ЗМ – 481/2016г. по описа на РУМВР – Разград,
приобщени по реда на чл.283 от НПК : Докладна записка, Жалба от П. А., 2бр.
Докладни записки, 7бр. Протоколи за разпознаване на лица с фотоалбум, Справки
за съдимост на подсъдимите, характеристични справки на подсъдимите, Декларации
от подсъдимите.
Посочените доказателства ценени поотделно и в съвкупност, дават
основание на съда да приеме описаната фактическа обстановка.
При анализа на свидетелските показания съдът не е затруднен, въпреки
наличието на няколко групи свидетели. Едната група на свидетелите Н. И., П. А.,
П. П., М. М., Ф. Х., С. Г. и П. И.. Показанията на тези свидетели са
еднозначни, логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което съдът
ги възприема изцяло за достоверни. От друга страна показанията на свидетелите Ив.
И., Дж. Х., Т. Р., Т. И. и Ю. Ш., към тях добавени и обясненията на подсъдимите
са както вътрешно противоречиви, така и противоречащи помежду си, нелогични и
непоследователни, противоречат и на останалия доказателствен материал, поради
което съдът не ги цени. Трета група свидетели Ал. З., св. Х. Х., В. М., И.Х. и
Ст. С. депозират показания, с които косвено подкрепят и потвърждават
показанията на първата група свидетели. Показанията на свидетелите Н. Н., Б. Б.
и Ст. Н. не допринасят за разкриване на факти и обстоятелства от значение за
предмета на доказване по делото.
От показанията на свидетелите Н. И., П. П. и М. М. категорично се
установява авторството на деянията извършени от подсъдимите. Тримата депозират
обяснения, от които се установява, че именно подс. Х. Х. е нанесъл множество
удари в лицето на св. Н. И. и е нанесъл удар в лицето на св. П. А., следствие,
на който той пада на земята, удря си главата и остава откъснат от околната
среда за около 5-10минути. Установяват също така и удара нанесен от подс. Г. К.
на св. Н. И., следствие на който получава перфорация на тъпанчевата мембрана.
Косвено показанията им се подкрепят от третата група свидетели, пристигнали на
мястото на инцидента и установяващи състоянието на пострадалите непосредствено
след него. Косвено показанията на първата група свидетели се подкрепят и от
заключенията на вещото лице по назначените и извършени на ДП съдебномедицински
експертизи, като вещото лице изрично отбелязва, че много добре отговаря
травматичните увреждания да са получени по начина, посочен от свидетелите.
Категорично от писмените доказателствени средства по ДП – 7бр. Протоколи за
разпознаване на лица / подсъдимите /, също дава основание на съда да възприеме
показанията на тази група свидетели за достоверни. Показанията на св. Ив. И.
единствено и само в частта относно безсъзнателното състояние на св. П. А. са
достоверни, тъй като кореспондират с показанията на останалите свидетели от
първата група по този пункт.
Съдът не цени паказанията на св. Ив. И. в останалата част, защото те са
вътрешно противоречиви и непоследователни, напр. твърди, че патрулката и
линейката пристигнали едновременно, което не отговаря на истината/предвид
показанията на св. Ал. З. и Х. Х. /, твърди, че процесната вечер на св. Н. И.
два пъти от охраната му е отправяно предупреждение от охранителите, което също
не отговаря на истината / предвид показанията на Б. Б. и Ст. Н. /, твърди, че с
подс. Х. Х. излезли заедно от дискотеката след инцидента, което противоречи на
останалите свидетелски показания. Показанията депозирани от св. Ив. И. пред
съда в хода на съдебното следствие противоречат на показанията й депозирани
пред органа на ДП, като единствена причина за това може да бъде само, че са
измислица. Явно целта на тази свидетелка е да подпомогне подсъдимите да
избегнат наказателна отговорност.
Св. Дж. Х. в показанията си пред съда в хода на съдебното следствие
твърди, че лично той е бъркал в устата на св. П. А., да му вади езика и го е
поливал с вода – обстоятелства, които не се съобщават от св. Ив. И., която
твърди, че лично тя е извършвала тези действия. Св. Х. твърди, че охраната на
заведението е правила забележки на св. Н. И., което противоречи на показанията
на охранителите. Твърди, че не е виждал някой от подсъмите да ходи до масата на
компанията на св. Н. И., което отново не отговаря на истината предвид
показанията на свидетелите от първата група.
Св. Т. Р. също не депозира показания от значение за предмета на
доказване по делото.
Св. Т. И. по същество също не дава обяснения от значение за делото,
като едновременно с това твърди за непристойно поведение от страна на св. Н. И.,
каквото по делото обективно не е установено. Твърди, че и той е носел вода, за
да свестяват св. П. А., при което възниква логичния въпрос – колко литра вода
са били необходими за свестяването на А., при положение, че св. Ив. И. твърди,
че съвсем леко напръскала А. и той се свестил.
Показанията на св. Ю. Ш. се отнасят за период преди възникването на
инцидента, тъй като той си е тръгнал по
– рано от заведението.
Обясненията на подсъдимите съдът възприема единствено и само като
защитна версия с цел да избегнат наказателна отговорност, като тази версия се
подкрепя единствено от показанията на св. Ив. И., които съдът не цени по вече
изложените съображения. Обясненията на подсъдимите остават изолирани и
неподкрепени с каквито и да било други доказателства.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че подс. Х.Г.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 04.06.2016г. в гр. Разград, е причинил
средна телесна повреда на П.В.А.,***, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по
своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето
временно опасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по
хулигански подбуди,
и по чл.131, ал. 1, т.12, пр.1, във вр.с чл.130, ал.1 от НК, като на същата
дата и място е причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в
кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области, по-изразено в дясно; долния
клепач на ляво ухо и скуловата област; подконюнктивилен кръвоизлив във видимата
част на склерата на ляво око външностранично от ириса; драскотина над извивката
на дясна ушна мида, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От възприетата от съда фактическа
обстановка се установяват всички признаци от обективната страна на деянието –
действията на подсъдимия – нанесените от удари по пострадалите Н. И. и П. А.,
обществената опасност – засягането на защитени обществени отношения, в частност
увреждането на здравето на пострадалите, противоправността на действията му –
обявени от закона за наказуеми, защото засягат защитен от правото интерес. Доколкото
процесните престъпления са резултатни, с оглед настъпване на съставомерен
резултат, то е налице и последвалите съставомерни последици – причинените от
действията на подсъдимия – средна телесна повреда на П. А. и лека телесна
повреда Н. И.. Категорично в случая е налице и причинната връзка между действията
на подсъдимия и настъпилия, следствие престъпен резултат. Видно от изложената
фактическа обстановка на конкретната дата, с нищо не предизвикан, подсъдимият е
причинил престъпния резултат, демонстрирайки своето явно физическо
превъзходство над пострадалите, показвайки грубо неспазване на етичните норми
на поведение и своята недосегаемост и чувството, че е над закона.
От субективна страна – подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че действията му са обществено
опасни / засягат непозволено чужда правна сфера/, противоправни /наказуеми от
закона/, съзнавал е, че следствие нанесените от него удари по лицето на Н. И. и
главата на П. А. ще им причини телесни увреждания и е целял настъпването на
противоправния резултат.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че подс. Г.А.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130,
ал.1 от НК, като на 04.06.2016г., в гр. Разград, е причинил лека телесна
повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо 32,5 дб. обусловила
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
От възприетата от съда фактическа
обстановка се установяват всички признаци от обективната страна на деянието –
действията на подсъдимия – нанесения удар задно странично на пострадалия П. А.,
обществената опасност – засягането на защитени обществени отношения, в частност
увреждането на здравето на пострадалия, противоправността на действията му –
обявени от закона за наказуеми, защото засягат защитен от правото интерес.
Доколкото процесното престъпление е резултатно, с оглед настъпване на
съставомерен резултат, то е налице и последвалата съставомерна последица –
причинената от действието на подсъдимия – лека телесна повреда на Н. И.. В
случая е налице и причинната връзка между действието на подсъдимия и
настъпилия, следствие престъпен резултат. Видно от изложената фактическа
обстановка на конкретната дата, с нищо не предизвикан, подсъдимият е причинил
престъпния резултат, демонстрирайки своето явно физическо превъзходство над
пострадалия, показвайки грубо неспазване
на етичните норми на поведение и своята недосегаемост и чувството, че е над
закона.
От субективна страна – подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че действията му са
обществено опасни / засягат непозволено чужда правна сфера/, противоправни
/наказуеми от закона/, съзнавал е, че следствие нанесения от него удар задно –
странично по главата на Н. И. ще му причини телесни увреждания и е целял
настъпването на противоправния резултат.
С оглед изложеното съдът намира,
че подсъдимите не са действали в условията на съучастие, в какъвто смисъл е и
повдигнатото срещу тях обвинение. Липсва общност на умисъла при осъществените
от подсъдимите деяния и по тази причина всеки от тях следва да носи отговорност
за така установените в хода на съдебното следствие свои действия. Подсъдимите
следва да бъдат признати за невиновни да са осъществили дейнията в условията на
съучастие и оправдани по този пункт от обвинението. На следващо място с оглед
установената фактическа обстановка, подсъдимите следва да бъдат признати за
невиновни и да са причинили част от уврежданията на пострадалите лица, тъй като
обективно те не са мигли да бъдат получени от конкретните действия на
подсъдимите.
По вида и размера на наказанието:
По отношение на подс. Х. Х., съдът като
съобрази относително младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, от друга страна настойчивостта при извършване на
деянията, личният пример, който е дал на подс. Г. К., намира, че следва да
определи наказание за деянието по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, „ лишаване от свобода „ в размер на три години,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК да отложи изтърпяването за изпитателен
срок в размер на четири години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът намери,
че следва да наложи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за изпитателния срок на
наказанието. Така определеното наказание се явява справедливо и съответно на
извършеното от подс. Х. Х. деяние и в най – пълна степен ще осъществи целите си
– до поправи и превъзпита подс. Х. занапред да съобразява поведението си със
забранителните норми на Закона. При същите мотиви, за деянието по чл.131, ал.
1, т.12, пр.1, във вр.с чл.130, ал.1 от НК, съдът намира за справедливо и съответно на извършеното, наказание „лишаване
от свобода” в размер на една година, изтърпяването на което на основание чл.
66, ал. 1 от НК, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подс.- Х. Х.
- „ лишаване от свобода „ в размер на три години, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок в размер на четири години. На
основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът наложи пробационна мярка по чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
изпитателния срок на наказанието.
По изложени вече съображения, съдът призна подс.
Х. Х., за невиновен да е извършил
престъплението в съучастие като съизвършител, в условията на чл. 20, ал. 2 от НК, с подс. Г. К. ***, както и да е
причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо
32,5 дб, разкъсно-контузна рана на
лигавицата на пъпа; долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул;
ребрената дъга от дясната страна, поради което го оправдава в тази част на
обвинението.
По отношение на подс. Г. К., съдът като
съобрази относително младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, едновременно с това поведението му при извършване на
деянието, непредизвикано с нищо от страна на св. Н. И., като взе предвид, че за
деянието, чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, предвижда
наказание „ лишаване от свобода „ до три години, намери, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК, поради което подс. К. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание „ глоба „. Съответен
размер на това наказание, който би осъществил целта си да мотивира подсъдимия
да се въздържа за в бъдеще от престъпни посегателства, съдът определи
3000,00лв.
Подс. Г. К., по изложените съображения, съдът
призна за невиновен да е извършил процесното деяние в условията на чл. 20, ал.
2 от НК в съучастие като съизвършител с подс. Х. Х. и да е причинил лека
телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
лигавицата на пъпа; кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области,
по-изразено в дясно; долния клепач на ляво ухо и скуловата област; долната част
на гръдната кост и към левия гръден мускул; ребрената дъга от дясната страна;
подконюнктивилен кръвоизлиз във видимата част на склерата на ляво око
въшностранично от ириса; драскотина над извивката на дясна ушна мида, и го оправда по тази част на обвинението.
По разноските по делото:
На основание чл.189 НПК, съдът осъди
подсъдимите да заплатят по сметка на ОДМВР гр. Разград, сумата 231,83лева,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр. Разград, сумата от 150.00 лева
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: