№ 592
гр. Бургас, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201764 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Б. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0769-001192/28.05.2024 г., издадено от началник на група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, поддържа подадената жалба и
моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.
Ж...., която моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2023 г., около 10:15 ч., в гр. Бургас, по бул. Д.Д., в посока бензиностанция
Л....., при извършена проверка от служители на МВР, било установено, че жалбоподателят
управлява собствения си л.а. Пежо с рег. № ..........., който не е регистриран по надлежния
ред. МПС било със служебно прекратена регистрация на 07.09.2023 г., поради
1
непрехвърляне в срок след покупко-продажбата пред нотариус.
За установеното нарушение св. Х. Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 20.05.2024 г. прокурор
при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите
били върнати отново в МВР - Бургас. На 28.05.2024 г. било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателя, който не отрича да е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е знаел, че регистрацията е била служебно прекратена. От показанията на
актосъставителя става ясно, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Предвид
изложеното, съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични,
правдиви и подкрепящи се от приобщените писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Настоящият състав, като инстанция по същество, констатира, че при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния срок.
При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен - за това, че управлява МПС със служебно
прекратена регистрация. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на производството.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Установи се по безспорен
начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила със
служебно прекратена регистрация.
В случая приложение намира чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно който служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
2
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и контролните органи са нямали задължението да
информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен
да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е
знаел и не е действал виновно. В случая, автомобилът не е бил пререгистриран от новия
собственик, поради което и правилно регистрацията е била служебно прекратена.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил нарушението,
поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и
правилно двете кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер.
На последно място, съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се
счете за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Конкретният
случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат на АНО, но доколкото не е
направено искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001192/28.05.2024 г.,
издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя
П. Б. Б. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3