Р Е Ш Е
Н И Е
№ 146
град Велико Търново, 28.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. д. №
571/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Спринк” ЕООД, ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона, Дълга лъка,
Мелница Търново против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен
с Ревизионен акт за поправка № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г.,
потвърден с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново. Според жалбоподателя РА е нищожен, тъй като единият от
неговите издатели – възложителят на ревизията, на длъжност „началник на
сектор“, поначало не притежава материална компетентност да издава такъв вид актове,
понеже не е сред посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП органи. По същество
излага мотиви, че не е доказано наличието на предпоставките за установяване на
данъчни задължения по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Сочи, че
приобщените доказателства от Специализирана прокуратура и от Специализирания
наказателен съд – кантарни дневници и т.нар. „черни книги“, не са събрани по
надлежния ред и не представляват годни доказателства, а освен това същите не са
официални счетоводни документи, относими към данъчното облагане на ревизираното
лице. Навежда, че в противоречие с доказателствата била отречена реалността на
извършените доставки по 17 бр. фактури, издадени от „Палермо“ ЕООД и от други
доставчици, посочени в РД, а в частта по ЗКПО неоснователно били приложени
разпоредбите на чл. 26, т. 1 и 2, чл. 42, ал. 1, чл. 67 и чл. 75, ал. 7 от ЗКПО, което е довело до непризнаване на счетоводни разходи за данъчни цели.
Предвид изложеното моли РА и РАПРА да бъдат обявени за нищожни или отменени
като незаконосъобразни, като с молба вх. № 4477/20.09.2016 г. уточнява, че в
условията на алтернативност по същество не се оспорват РА и РАПРА в частта
относно установения за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48 лева и
съответните лихви за данъчни периоди месеци 12.2011 г., 05, 08, 09, 10, 11 и
12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и
09.2014 г., представляващи деклариран, но невнесен ДДС по подадени от
жалбоподателя справки-декларации. В съдебно заседание се представлява от адв.
И. Д., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. В хода по
същество развива допълнителни доводи за нищожността на РА, тъй като
ревизионното производство било възложено от некомпетентен орган. Претендират се
разноски съгласно представен списък, общо в размер на 27 830 лв.
След служебно
извършена справка се установи, че на 27.06.2017 г. е вписана промяна в
седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател, а именно с.
Беляковец, общ. В. Търново, Стопански двор.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител юриск. И. Р. оспорва същата като
неоснователна. В писмена
защита излага доводи за валидността на РА, а по същество твърди
законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовава на мотивите, изложени в
решението по чл. 155 от ДОПК. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, като претендира за
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 268,27 лв., съгласно
приложен списък.
Прокурорът дава становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид констатациите
в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Процесното ревизионно производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г., в съдържанието на която е посочено, че е
издадена от И.К.А.на длъжност Началник сектор, в качеството си на заместник на Ц.М.,
на длъжност Началник сектор. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията –
установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. –
31.12.2013 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2009 г. – 31.10.2014
г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000414002829-020-02/23.01.2015 г.,
издадена от Ц.М., на длъжност Началник сектор, е разширен обхвата на ревизията,
като е включено установяване на задълженията за ДДС и за периода 01.11.2014 г.
– 31.12.2014 г. Със ЗИЗВР № Р-04000414002829-020-02/23.01.2015 г., издадена от Ц.М.
на длъжност Началник сектор, е удължен срока за приключване на ревизията до
04.05.2015 г. Въз основа на искане от директора на ТД на НАП В. Търново, на
основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК изпълнителният директор на НАП със Заповед №
Р-04000414002829-ЗИД-001/29.04.2015 г. е удължил срока за извършване на
ревизията до 30.10.2015 г. Въз основа на тази заповед е издадена ЗИЗВР №
Р-04000414002829-020-02/23.01.2015 г. от Ц.М., с която срокът на ревизията е
определен до 30.10.2015 г. Със Заповед № Р-04000414002829-023-001/19.05.2015 г.
на Ц.М. е спряно ревизионното производство, като същото е възобновено със Заповед
№ Р-04000414002829-143-001/10.09.2015 г. на същия орган по приходите.
Съставен е Ревизионен доклад №
Р-04000414002829-092-001/08.03.2016 г., който не е подписан от единия от
членовете на ревизиращия екип /В.Г.Н./, тъй като същият е отсъствал поради
заболяване /приложен болничен лист на л. 194, папка 1 от адм. преписка/. Срещу
РД дружеството е подало възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, към което не са
приложени доказателства. Възражението не е прието за основателно и ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. от Ц.М., на длъжност Началник сектор,
възложил ревизията и Г.П.Т.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, с който са установени задължения за внасяне в размер на
2 125 308,82 лв. и лихви върху тях в размер на 897 809,75 лв. С Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издаден от същите органи по приходите,
са поправени допуснати очевидни фактически грешки в първоначалния РА, в
резултат на което са установени за внасяне главници в размер на
2 125 308,82 лв. и лихви върху тях – 882 356,76 лв.
Задълженото лице е обжалвало изцяло РА по административен ред. С Решение № 202/04.07.2016 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е потвърдил РА и РАПРА в обжалваната според ответника част, в която по ЗДДС за дан. периоди м. 12.2009 г., 01 и 02.2010 г., 03, 04, 05 и 08.2011 г. е начислен ДДС в размер на 234 861,34 лв., за м. 04-06, 08, 09-12.2010 г., 01-07.2011 г., 07 и 09.2012 г., 04 и 10.2013 г. и м. 11.2014 г. е отказан данъчен кредит в размер на 84 615,39 лв., в резултат на което са определени лихви в размер на 214 017,54 лв., и в която по ЗКПО за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са извършени преобразувания на ФР, в резултат на което за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г. са установени допълнителни задължения за КД общо в размер на 536 098,78 лв. и лихви – 347 310,93 лв., в т.ч. лихви за авансови вноски в размер на 38 585 лв., а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 43 204,51 лв. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на жалбоподателя на 08.08.2016 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез ответника на 22.08.2016 г.
Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Съдът приема за основателни направените оплаквания
за нищожност на обжалвания РА, като съображенията за това са следните:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
нищожност на процесния РА поради обстоятелството, че възложилият ревизията
орган по приходите, който е и един от издателите на РА, не е сред органите по
приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съгласно Тълкувателно решение
№ 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на Върховен административен съд
ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на
лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП не е
нищожен.
Основателен е обаче другият довод на жалбоподателя
за нищожност на РА. Производството по издаване на РА започва с възлагане на
ревизия, следователно актът, с който се задвижва това производство, е заповед
за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия не се създават
права или задължения и не се засягат законни интереси на ревизираните субекти,
а само се поставя началото на ревизионните действия, след приключването на
които се издава ревизионен акт. Въз основа на нея, обаче, започват действия по
ревизиране и издаване на ревизионен акт. Като начало на производството,
заповедта за възлагане на ревизията, следва да отговаря на определени законови
изисквания. Следва да бъде издадена от компетентен орган – този по чл. 112, ал.
2 или чл. 134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично посоченото в чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Органът, възлагащ ревизията, следва да определи ревизирания
субект, ревизиращите органи, срок за извършване на ревизията, ревизираните
данъчни периоди и вида на ревизираните задължения, както и други обстоятелства,
имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства се извършва с
нова заповед за възлагане на ревизия, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и
чл. 114 от ДОПК. Неспазването на изброените по-горе изисквания води до
незаконосъобразност на извършените въз основа на тях действия, съответно до
незаконосъбразност на развилото се на тази база производство по издаване на
ревизионния акт.
В конкретния случай от фактическа страна е
безспорно, че ревизионното производство е започнало въз основа на ЗВР №
Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г., в която е посочено, че е издадена от И.К.А.на
длъжност Началник сектор, в качеството си на заместник на Ц.М., на длъжност
Началник сектор /папка 1, л. 197 от адм. преписка/, а всички останали заповеди
и РА са издадени от Цв. П./последният
съвместно с ръководителя на ревизията/. За доказване компетентността на тези
органи от ответника са представени Заповед 532/25.08.2014 г. и Заповед №
533/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП В. Търново /папка 1а, л. 31-34 от
адм. преписка/ С първата заповед директорът на ТД на НАП - Велико Търново на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е определил поименно в 11 точки органите
по приходите, компетентни да издават ЗВР, като в т. 5 и 6 са посочени съответно
Ц.М. и И. К. А., заемащи длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – В.
Търново, ИРМ – Враца. Със Заповед № 533/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП
В. Търново в 25 точки са определени органи по приходите, заместващи
служителите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават ЗВР, вкл. и
резолюции за възлагане на проверки по чл. 110 от ДОПК, чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК, проверки по делегация при условията
на чл. 46 от ДОПК, като съгласно т. 22 при законоустановено отсъствие на Ц.М.
същата да бъде замествана от И. К. А..
С цел доказване предпоставките за издаване на ЗВР в
условията на заместване, в административната преписка /папка 1, л. 0/ е
приложено заверено копие от Заповед № 7463/01.12.2014 г., според която на
основание чл. 57, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на Ц.М. е
разрешен отпуск от 2 работни дни за 2014 г., считано от 02.12.2014 г. до
03.12.2014 г., като по време на отпуската служителят ще бъде заместван от И. К.
А.. Представеното копие от заповедта не съдържа данни да е разпечатка на
електронен документ, като в нея няма имена, подпис и точно означение на
длъжността на разрешилия отпуска, а освен това в нея са посочени данни за
остатъка от отпуски на лицето за 2015 г. и 2016 г., т.е. същата не представлява
годно доказателство за разрешено ползване на отпуск по отношение на 02 и
03.12.2014 г. Предвид това в хода на съдебното производство бе изискан
оригинала на въпросната заповед, като от ТД на НАП В. Търново, офис Враца бе
представена оригинална Заповед № 7463/01.12.2014 г. /л. 348 по делото/,
съдържаща имена, длъжност и подпис на разрешилия отпуска /директорът на офис
Враца/. В тази заповед, оспорена своевременно от жалбоподателя относно нейната
автентичност, вярност и достоверност на датата, са налице очевидни разлики в
графичното оформление в сравнение с коментираното по-горе копие, като в нея
присъства и слоганът на НАП, утвърден през 2017 г.
По делото е прието без оспорване от страните
заключението на съдебно-компютърна техническа експертиза в съдебно заседание на
21.02.2018 г. От заключението, от обясненията на вещото лице Й. И. в с.з.,
както и от показанията на свидетеля Ал. А. – директор на офис Враца /който е
такъв и към датата на издаване на въпросната заповед, както е служебно известно
на съда/, се установява по безпротиворечив начин, че системата, с която е
организирано ползването на платения годишен отпуск на служителите в НАП е „HeRMeS Self Services“. Служителят си създава сам заявката за отпуска с персоналния си
достъп в системата, като в нея е посочен заместващ колега /в случая И. К. А./,
който следва да даде одобрение чрез кликване, за което Ц.П.получава електронно
писмо /съобщение/ за резултата. След одобряване от заместника е следвало
съгласуване с Началника на отдел „Ревизии“ В. Търново и Директор на Дирекция
„Контрол“ В. Търново, също електронно, като за резултата П.получава отново
електронно съобщение, а информацията е записана в базата от данни на HeRMeS като заповед № 7463/01.12.2014 г. В този процес никой не използва
квалифициран електронен подпис. Директорът на офис Враца не е съгласувал или
разрешавал ползването на отпуск от П., вкл. по електронен път, а според
показанията на св. А. същият е подписал представения по делото „оригинал“ през
ноември 2017 г. Според вещото лице няма данни въпросната заповед да е
разпечатвана на хартиен носител през 2014 г., а представените по делото
варианти са били разпечатани от системата съответно на 09.05.2016 г. и на
20.11.2017 г. Предвид тези факти следва да се приеме, че оспорването от
жалбоподателя на истинността на документа на л. 348 от делото е успешно.
От изложеното е видно, че при ползване на цитираната информационна
система се осъществява електронно подаване на заявка за отпуска, електронни
одобрения на посочените нива и като краен резултат потвърждаване по електронен
път на одобряването до подалия заявката. Но никъде при изложената схема няма
полагане на електронни подписи, включително и на органа по назначаването при
окончателното разрешаване на платения отпуск.
Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител ползва платения си
годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването, а съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗДСл заповедта за заместване се издава от органа по назначаването.
Според чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронния подпис /в
ред. към 01.12.2014 г./ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис идва да
установи по безспорен начин изявлението на определено лице, обективирано по
електронен път. Ето защо ЗЕДЕП поставя редица изисквания към този подпис.
Според чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен
подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че квалифициран електронен
подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на
чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните: подписът да е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от същия закон и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и
да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. По делото
няма данни цитираните законови изисквания да са съобразени в ползваната от
Националната агенция за приходите електронна система за заявяване и разрешаване
на годишния платен отпуск, нещо повече, вещото лице изрично е посочило, че при
този механизъм никой не е използвал квалифициран електронен подпис. Казаното се
отнася и до наличието на уговорка по смисъла на чл. 13, ал. 4, предложение
второ от ЗЕДЕП
На следващо място доколкото не се твърди и няма
данни за приложимост на чл. 59, ал. 6 от ЗДСл, императивно законово изискване
за ползването на отпуск от държавния служител е разрешаването му от компетентен
орган – от органа по назначаването съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗДСл или от
оправомощено от него лице съгласно делегацията на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 на същия
закон. В случая не се установява нито една от тези хипотези. Безспорно
ползването на въпросния отпуск не е бил разрешаван от изпълнителния директор на
НАП. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-380/24.03.2014 г. на изп. директор
на НАП, с която същият е оправомощил директорите на офиси да разрешават
ползването на всички видове законоустановен отпуск по ЗДСл. Тази заповед в
случая обаче се явява неотносимо доказателство, тъй като както от заключението
на СКТЕ, така и от показанията на директора на офис Враца безспорно се
установява, че последният не е съгласувал и разрешавал ползването на отпуск от Ц.П.за
периода 02-03.12.2014 г., вкл. по електронен път. Същевременно от страна на
ответника не се твърди и не се представят доказателства, че такива правомощия
са били делегирани на Началника на отдел „Ревизии“ В. Търново или на Директора
на Дирекция „Контрол“ В. Търново, които са посочени в заключението на
експертизата като съгласували отпуска на П..
При така изложените факти се налага изводът, че на Ц.П.не
е било разрешено ползването на платен годишен отпуск за посочените дати
съгласно изискванията на закона. В тази връзка са изцяло неотносими
представените от ответника разпечатки на записи от системата HeRMeS – присъствена таблица и фиш за заплата, според които лицето е ползвало
такъв отпуск и същият му е платен.
От гледна точка на закона П.не се е намирала в законоустановен отпуск предвид
липсата на годни доказателства за надлежното му разрешаване, независимо от
нейното фактическо отсъствие, субективната й увереност и отразяванията в информационната
система. Несъмнено
използването от НАП на информационни системи за отразяването на факти от
значение за служебното правоотношение на служителите е похвално, но това не
следва да води до неспазване на императивни норми на Закона за държавния
служител и трябва да се осъществява при строго спазване на изискванията на
Закона за електронния документ и електронния подпис, което не е сторено в
случая.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
приема, че оспореният ревизионен акт и поправящият го ревизионен акт са
издадени от лице, което не е имало материална и персонална компетентност за
това. След изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 г.,
ревизионният акт се издава съвместно от два органа – единият е органът,
възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Тоест
компетентността за издаването на ревизионния акт е нормативно установена и
персонално определена /така и Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ВАС
по т.д. № 4/2014 г./, а в Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. №
10/2016 г. на ВАС изрично е посочено, че за да е налице валидно издаден
ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва
да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на
ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ
качеството на „възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция. Изискването ръководителят на ревизията да
бъде единия от издателите на РА е в пълно съответствие с принципа за
непосредственост, който изисква именно персонална неизменност на органа,
извършил ревизията и оформил акта от нея, и гарантиращ, че именно участвалия в
ревизия най-точно и пълно ще съобрази събраните при нея доказателства при
установяване задълженията на ревизираното лице. Или както и в коментираното
по-горе Тълкувателно решение № 5/13.12.2016
г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС е посочено, включването на органа, възложил
ревизията в екипа на актосъставителите цели по-добър контрол и ангажиране
отговорността на възложителя на ревизията за резултатите от нея, дължащи се на
избрания от него ревизионен екип от органи по приходите при издаване на
заповедта за възлагане на ревизията.
В случая от доказателствата по делото следва
категоричния извод, че не се доказва хипотеза на законоустановено отсъствие
/отпуск, командировка и пр./ на Цв. П.към датата на издаване на ЗВР № Р-04000414002829-020-01/02.12.2014
г. Както бе посочено, първата ЗВР е издадена от И.А., която е действала в
качеството на заместник на Ц. П., т.е. в конкретния случай черпи
компетентността си именно от факта на законоустановено отсъствие на П., а
такова не се установи по делото. При липсата на основание за заместване
съответно не възниква правомощие за А.да възложи процесното ревизионно
производство. Липсата на компетентност на възложилия ревизията орган винаги е
приемана в съдебната практика като съществен порок, водещ до нищожност на
издадения впоследствие РА и РАПРА.
Този извод не се променя дори да бъде прието, че И.
А. е била надлежно оправомощена да възложи процесната ревизия предвид
самостоятелното й посочване в Заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на
НАП В. Търново. В такъв случай обаче именно тя е следвало да извърши
последващите процесуални действия, а Ц.П.не е била компетентна да издава ЗВР и
да участва при издаването на РА и РАПРА, предвид липсата както на решение по
чл. 7, ал. 3 от ДОПК, така и на някое от изчерпателно посочените в закона
основания за изземване на преписката от възложилия ревизията орган – отвод,
самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Предвид
това следва да се приеме, че органите по приходите,
подписали ревизионния акт, съответно в качеството на възложител на ревизионното
производство и в качеството на ръководител на ревизията /като определен
впоследствие със ЗИЗВР № Р-04000414002829-020-02/23.01.2015 г. от възложителя на ревизията/, не са компетентни. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона
съвместна компетентност на издателите на РА опорочаване участието дори и на
единия от тях влече нищожност на РА и РАПРА като цяло. В случая се касае за порок, който не може да
бъде отстранен. За наличието му съдът следи служебно, независимо от това дали
жалбоподателят се е позовал на него. Ето защо при извършване на такава проверка и
констатиране на порок, водещ до нищожност на обжалвания акт, то нищожността
следва да бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част
от предметните предели на съдебната проверка.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените от него и доказани разноски по производството в общ
размер на 2780 лв. Неоснователно се претендира сума от 50 лв. – депозит за
свидетел, тъй като с протоколно определение на съда от 21.02.2018 г. е
разпоредено нейното възстановяване на жалбоподателя. Не следва да се присъжда и
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв., предвид
недоказаното му заплащане от жалбоподателя – същото е платено от трето лице, а
в константната съдебна практика е отречена възможността като съдебни разноски
да се присъжда платено от трето лице възнаграждение за адвокат, осъществил
процесуално представителство на страната – така напр. Определение
№274/15.05.2017 по дело №739/2017 на ВКС, ТК, II т.о. и цитираната в него
задължителна практика.
По изложените съображения
и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНИ Ревизионен
акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и
Ревизионен акт за поправка № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени
от органи по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП да заплати на
„Спринк” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.
В. Търново, Стопански двор, разноски по делото в размер на 2780 лв. (две хиляди
седемстотин и осемдесет лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: