Р Е Ш Е Н И Е
№
2640
гр. Варна, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 20443 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.М.С., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, чрез пълномощника
му адв. С.Д. *** срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество:
сумата от 3370.75 лв. /три хиляди
триста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, претендирана от
ответното дружество като цена на начислена със становище за начисление на
електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от
13.03.2018г. до 12.03.2019г., за обект на потребление находящ се в гр.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното
дружество е издало фактура № ***г. с получател А.М.С..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът бил клиент на „Е.П.“ АД по партида с клиентски номер:*** и абонатен номер:***.
През месец декември 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се претендира сума в размер на 3370.75 лв. по издадена фактура №***г. за обект на потребление находящ се на адрес в гр. *** за периода от 13.03.2018г. до 12.03.2019г..
Процесната сума по предоставена информация от ответника представлявала корекция на сметка и била служебно начислена.
Ищецът твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество.
Към датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - ***г., в който е обективирано количеството електрическа енергия посочено в процесната фактура липсвала нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Това било така, защото към този момент не съществували налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на не измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Към датата на съставянето на протокола за проверка от служителите на „Е.С.“ АД действащи били Общите условия на „Е.П." АД и „Е.С." АД приети в далечната 2007г. Съгласно чл.21, ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР следвало да одобри Общите условия предвидени в този закон, които след одобряването трябвало да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката (за „Е.П.“ АД) и чл.104а, ал.3 от Закона за енергетиката ( за ,,Е.С.“ АД). За да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014г. следвало да са осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник. С Решение № 798 от 20.01.2017г. по адм. дело № 3068/2016г. на Върховен административен съд било отменено Решение № ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД. С Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд било отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Е.М.“ АД (със сегашно наименование „Е.С." АД). След като били налице решения на Върховния административен съд, с които са отменени решенията на КЕВР, с които са одобрени Общите условия от 2014г. то липсата на една от императивните предпоставки за действието им отпаднала, считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не можело да бъдат прилагани.
Общите условия от 2007 година обаче, не били съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е.П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е.С.“ АД) от Закона за енергетиката, където било посочено, че трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Ищецът твърди още, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Този срок бил определен в чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, където е посочено, че периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава се явявала заповед №А-102/05.03.2010г., която на основание чл.43, ал.3 от Закона за измерванията посочва, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от мощността.
В задължение на „Е.С.“ АД собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва такива периодични проверки. В тази връзка „Е.С.“ АД, не проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не можело да се приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия, а напротив същата се дължала на неизпълнение на цитираното дружество.
В случай, че ответната страна се позовяла на някоя от разпоредбите си от Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е.С.“ АД приети през 2007г. следвало да се има предвид практиката на ВКС, която отричала възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следвало да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба е нищожна.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ответникът не оспорва, че между страните по делото съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на адрес, находящ се в гр. Варна, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
Ответникът поддържа, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.С.“ АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.П." АД. Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.) и били действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
Страните по делото били и страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищеца.
На ***г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е.С." АД, в присъствието на абоната и двама свидетели. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №***г. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №*** и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата била извършена от ***, ***, Регионален отдел - ***. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №***г. Установено било, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличие на преминала енергия на тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът отговарял на метрологичните изисквания и изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.
Констативният протокол на ***“, Регионален отдел - *** бил официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
На ***г., „Е.С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. На ***г. „Е.П.“ АД издало фактура, с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.
Начислена била сума, представляваща стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването било установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлявало служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а било реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Доколкото се касаело за реално потребена енергия, която е отчетена, но не е заплатена, то стойността на енергията се дължала на основание общите разпоредби на гражданското законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД. Консумираното количество електрическа енергия било остойностено по цени за технологични разходи, които били значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят бил поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не била извършена и електроенергията била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.
***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на
измервателната система в обекта на потребление на ищеца. Средството за
търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка,
запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието
на двама свидетели – И.С.С. и М.Б.И. /л.19-20/.
В
седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е
изпратен за метрологична проверка в ***, ***, Регионален отдел ***. За
резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № ***г.,
в който е отразено, че е установена
намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия
в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка
не е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера /л.21-22/.
Със
становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително
количество ел. енергия в размер на 17360 кВтч, от които 5232 кВтч за периода от
13.03.2018г. до 30.06.2018г. и 12128 кВтч за периода от 01.07.2018г. до 12.03.2019г.
по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че
корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на
съхранената в паметта на електромера информация /л.23/.
По
делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане
на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на
допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за
това.
Допълнително
начисленото количество електроенергия е остойностено от ответното дружество,
като същото е издало фактура № ***г. за сумата от 3370.75 лева, с получател А.М.С.
/л.24-25/.
Ищецът
е уведомен за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.26-29/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна
електротехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е преминал
метрологична проверка през 2017г. и е подлежал на повторна метрологична
проверка през 2023г., т.е. метрологичната годност на електромера не е изтекла
към момента на демонтирането му от обекта на потребление на ищеца. Наличието на
показания в регистър 1.8.3 означавало, че посоченото количество ел. енергия
действително е преминало през електромера и е потребено. Не се установявало в
кой момент е започнало вмешателството и в коя часова зона. Налице била
софтуерна намеса, при която е въведена още една тарифа Т3 към вече заводските
Т1 и Т2, в която се отчитала част от потребената ел. енергия /л.53-56/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на
процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена
стойност на потребена ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта
на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно
средство за търговско измерване.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл.
83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От
гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да
извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно
установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия
и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите
условия начин.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г.
по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение
на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение №
13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав,
обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на ***г., след тяхната отмяна.
Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни
процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да
обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на
електроенергия.
На
следващо място от събраните по делото доказателства не се установи твърдяното
от ответника основание за процесното вземане - претендираното количество електроенергия
реално да е доставено на абоната. Наличието на количество ел. енергия в
невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява,
че тази енергия е доставена на абоната. Вписването на допълнителното количество
електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето на
произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел. енергия не
доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия действително е
доставено на абоната, още по-малко в
посочения в справката период. Не е установена грешка при отчитането и кога е
възникнала същата, а констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на
показанията на електромера, което може да е извършено и преди монтирането на
електромера на обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на
показанията на електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива
показания в регистрите на електромера.
По
изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира
процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 614.83 лева, съобразно представения списък на разноските. Разноските в посоченият размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.М.С., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3370.75 лв. /три хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 13.03.2018г. до 12.03.2019г., за обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател А.М.С..
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.С., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** сумата от 614.83 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: