Решение по дело №12179/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1003
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110212179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212179 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ИВ. Л. от сД. срещу наказателно постановление
№7255/07.06.2021 г. на началника на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на
основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 2
500 лв. за нарушение на чл.26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37
ал. 1 т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В жалбата се излагат оплаквания за нарушение на процесуалните правила –
липсва посочено място на извършване на нарушението и описание на същото, в
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, не става ясно как за съответното ППС няма
издадено разрешение или че не е платена такса, като нарушена разпоредба е посочена
чл.26 ал.2 т. 1 Закона за пътищата, в която няма задължение за водачите на ППС, като
адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в зависимост от
това, от чие име се извършва превоза, т.е., нарушението е несъставомерно от
субективна страна. Алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна
на НП като незаконосъобразно. Жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
НИКОЛОВ, който излага доводи в законосъобразност на НП, представя писмени
бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
1
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 18.05.2021 г. в 13.28 ч., на
път АМ Хемус, км. 22+500, на 50 м. преди разклон за с. Ж. в посока Ботевград - София,
спрели за проверка жалбоподателят, който управлявал движение на съчленено ППС с
пет оси -МПС с две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.440 БЛС“ с peг. №СА 9998 ХН и
полуремарке с три оси с peг. №СВ 0060 ЕА. Жалбоподателят превозва стъкло.
Контролните органи извършили измерване с технически средства,
представляваши: ел. везна DFW-KR №118844 и ролетка 1302/18 (5 м.), при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1/ Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12.675
тона, при максимално допустимо натоварване 11.5 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „А”
от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС;
2/ При измерено разстояние между осите 1.42 м., сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 30.025 тона, при максимално допустимо
натоварване 24 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „Б” от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Контролните органи приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26
ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Свидетелят АДР. М. АНГ. заемащ длъжността „инспектор контрол по РПМ при
АПИ” съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №8071/18.05.2021 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни по преписката жалбоподателят да подал
писмено възражение срещу акта.
Наказващият орган приел изцяло установената фактическа обстановка и издал
обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:

Съдът не констатира при издаване на АУАН и НП да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени в съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, от материално компетентни лица, съдържат
2
всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен се съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – вкл. дата и място на
извършване на нарушението. АУАН и НП са издадени при спазване на посочените в
разпоредбата на чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни. Разпоредбите на чл.56 ал.2 и ал.3 от Закон
за пътищата определят компетентността за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления в зависимост от
принадлежността на пътя към републиканската, както е в случая или общинската пътна
мрежа. Съгласно чл.56 ал.2 т. 1 т ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени
от длъжностни лица на Агенция “Пътна инфраструктура” и на Агенция “Митници” - за
нарушения по републиканските пътища.
Актосъставителят АДР. М. АНГ. има такова качество на длъжностно лице в
Агенция “Пътна инфраструктура”, тъй като същият заема длъжността инспектор -
контрол по РПМ, поради което актът за установяване на административно нарушение е
съставен от кръга на компетенциите на посоченото длъжностно лице. Съгласно
разпоредбата на чл.56. ал.З, т.1 от ЗП. Наказателните постановления се издават за
републиканските пътища от Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от
управителя длъжностно лице от Агенцията. Със Заповед № РД-11 - 1266 от 17.10.2019
г. на председателя на УС на АПИ е упълномощен Виолета Богданова Асенова -
началник отдел “Контрол по РПМ”, Агенция “Пътна инфраструктура”, да издава
наказателни постановления по реда предвиден в ЗП, поради което процесното
наказателно постановление е съставено от кръга на компетенциите на посоченото
длъжностно лице.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелите АДР. М. АНГ. и Н. М. АМБ., Протокол от измерване
0000022/05.05.2021 г., лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2, пътен
лист, заповеди за компетентност, серитфикати за съотвествие на измерватели уреди.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите-очевидци, които са извършили лично проверка на
жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по делото
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Съгласно чл. 3 т.2 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, при надвишаването на нормите по чл., ППС е
тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR №118844 и
ролетка 1302/18 (5 м.) ППС превозва стъкло. Измерените параметри на
гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по арг. на§1 т.1 от ДР на
3
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл. 3 т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
В настоящия случай по безспорен начин е установено, че жалбоподателят Л. е
управлявал процесното тежко ППС, без разрешение издадено от АПИ, тъй като при
проверката същият не е представил на контролните органи разрешително/квитанция за
платени пътни такси - документ за платена такса.
Съгласно чл.53 ал.1 т.2 ЗП. шофьорът на ППС е физическо лице. което извършва
в нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” ЗП, движение на извънгабаритно ППС, без
разрешение на компетентната администрацията.
Движейки се по републиканския път, без издадено разрешение от
администрацията, само по себе си е достатъчна степен общественоопасно, поради това,
че е в разрез с разрешителния режим, въведен като допълнителна гаранция за
безопасност на движението. Т.е., жалбоподателят е следвало да се подаде Заявление
съгласно чл.15 ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. по приложения към наредбата
образец в администрацията управляваща пътя – АПИ, за да му бъде издадено
Разрешение за превоз на извънгабаритен товар и да се заплати дължимите за това
такси.
Жалбоподателят в качеството на водачът е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите
норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно
административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а” ЗП.
Съдът намира, че нарушението извършено от жалбоподателя Л. не представлява
маловажен случай с оглед значимостта на регулираните обществени отношения,
касаещи безопасността на участниците в движението. Това нарушение от друга страна
не се и отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
е неприложима в настоящия случай.
Административнонаказващият орган не е изложил съображения защо е определил
размера на глобата за жалбоподателя, надхвърлящ минималния. Нарушението е първо
такова за жалбоподателя и целите на административното наказание могат да се
постигнат и с налагане на минимално предвиденото в закона такова – глоба в размер
на 1000 лв. в каквато насока се измени и наказателното постановление.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 120
лв.
4
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №7255/07.06.2021 г. на началника на отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на Г. ИВ. Л. от сД., на основание чл. 53
ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 2 500 лв. за
нарушение на чл.26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1
на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, като НАМАЛЯВА глобата на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Л. от сД., обл.Плевен, ул. „Янтра” №6, с ЕГН **********, да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София сума в размер на 120 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ИВ. Л. от с. Драгичево срещу наказателно
постановление №7255/07.06.2021 г. на началника на отдел „Контрол по РПМ”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”
- гр. София, с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата му е наложена
глоба в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата
във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се излагат оплаквания за нарушение на процесуалните правила –
липсва посочено място на извършване на нарушението и описание на същото, в
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, не става ясно как за съответното ППС няма
издадено разрешение или че не е платена такса, като нарушена разпоредба е посочена
чл.26 ал.2 т. 1 Закона за пътищата, в която няма задължение за водачите на ППС, като
адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в зависимост от
това, от чие име се извършва превоза, т.е., нарушението е несъставомерно от
субективна страна. Алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна
на НП като незаконосъобразно. Жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
НИКОЛОВ, който излага доводи в законосъобразност на НП, представя писмени
бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 18.05.2021 г. в 13.28 ч., на
път АМ Хемус, км. 22+500, на 50 м. преди разклон за с. Ж в посока Ботевград - София,
спрели за проверка жалбоподателят, който управлявал движение на съчленено ППС с
пет оси -МПС с две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.440 БЛС“ с peг. №СА 9998 ХН и
полуремарке с три оси с peг. №СВ 0060 ЕА. Жалбоподателят превозва стъкло.
Контролните органи извършили измерване с технически средства,
представляваши: ел. везна DFW-KR №118844 и ролетка 1302/18 (5 м.), при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1/ Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12.675
тона, при максимално допустимо натоварване 11.5 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „А”
от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС;
2/ При измерено разстояние между осите 1.42 м., сумата от натоварването на ос
1
на тройната ос на полуремаркето е 30.025 тона, при максимално допустимо
натоварване 24 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „Б” от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Контролните органи приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26
ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Свидетелят АДР. М. АНГ. заемащ длъжността „инспектор контрол по РПМ при
АПИ” съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №8071/18.05.2021 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни по преписката жалбоподателят да подал
писмено възражение срещу акта.
Наказващият орган приел изцяло установената фактическа обстановка и издал
обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:

Съдът не констатира при издаване на АУАН и НП да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени в съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, от материално компетентни лица, съдържат
всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен се съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – вкл. дата и място на
извършване на нарушението. АУАН и НП са издадени при спазване на посочените в
разпоредбата на чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни. Разпоредбите на чл.56 ал.2 и ал.3 от Закон
за пътищата определят компетентността за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления в зависимост от
принадлежността на пътя към републиканската, както е в случая или общинската пътна
мрежа. Съгласно чл.56 ал.2 т. 1 т ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени
от длъжностни лица на Агенция “Пътна инфраструктура” и на Агенция “Митници” - за
нарушения по републиканските пътища.
Актосъставителят АДР. М. АНГ. има такова качество на длъжностно лице в
Агенция “Пътна инфраструктура”, тъй като същият заема длъжността инспектор -
контрол по РПМ, поради което актът за установяване на административно нарушение е
съставен от кръга на компетенциите на посоченото длъжностно лице. Съгласно
разпоредбата на чл.56. ал.З, т.1 от ЗП. Наказателните постановления се издават за
републиканските пътища от Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от
управителя длъжностно лице от Агенцията. Със Заповед № РД-11 - 1266 от 17.10.2019
г. на председателя на УС на АПИ е упълномощен Виолета Богданова Асенова -
началник отдел “Контрол по РПМ”, Агенция “Пътна инфраструктура”, да издава
наказателни постановления по реда предвиден в ЗП, поради което процесното
наказателно постановление е съставено от кръга на компетенциите на посоченото
длъжностно лице.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелите АДР. М. АНГ. и Н. М. АМБ., Протокол от измерване
0000022/05.05.2021 г., лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2, пътен
2
лист, заповеди за компетентност, серитфикати за съотвествие на измерватели уреди.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите-очевидци, които са извършили лично проверка на
жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по делото
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Съгласно чл. 3 т.2 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, при надвишаването на нормите по чл., ППС е
тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR №118844 и
ролетка 1302/18 (5 м.) ППС превозва стъкло. Измерените параметри на
гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по арг. на§1 т.1 от ДР на
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл. 3 т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
В настоящия случай по безспорен начин е установено, че жалбоподателят Л. е
управлявал процесното тежко ППС, без разрешение издадено от АПИ, тъй като при
проверката същият не е представил на контролните органи разрешително/квитанция за
платени пътни такси - документ за платена такса.
Съгласно чл.53 ал.1 т.2 ЗП. шофьорът на ППС е физическо лице. което извършва
в нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” ЗП, движение на извънгабаритно ППС, без
разрешение на компетентната администрацията.
Движейки се по републиканския път, без издадено разрешение от
администрацията, само по себе си е достатъчна степен общественоопасно, поради това,
че е в разрез с разрешителния режим, въведен като допълнителна гаранция за
безопасност на движението. Т.е., жалбоподателят е следвало да се подаде Заявление
съгласно чл.15 ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. по приложения към наредбата
образец в администрацията управляваща пътя – АПИ, за да му бъде издадено
Разрешение за превоз на извънгабаритен товар и да се заплати дължимите за това
такси.
Жалбоподателят в качеството на водачът е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите
норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно
административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а” ЗП.
Съдът намира, че нарушението извършено от жалбоподателя Л. не представлява
маловажен случай с оглед значимостта на регулираните обществени отношения,
касаещи безопасността на участниците в движението. Това нарушение от друга страна
не се и отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
е неприложима в настоящия случай.
3
Административнонаказващият орган не е изложил съображения защо е определил
размера на глобата за жалбоподателя, надхвърлящ минималния. Нарушението е първо
такова за жалбоподателя и целите на административното наказание могат да се
постигнат и с налагане на минимално предвиденото в закона такова – глоба в размер
на 1000 лв. в каквато насока се измени и наказателното постановление.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 120
лв.
4