Определение по дело №119/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 158
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20253000500119
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
гр. Варна, 17.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500119 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 264/25.11.24г., по
гр.д. № 228/24г. на ОС-Шумен, с което е отхвърлен иска й срещу Е. Х. Х. и Р.
Р. М., и двамата от с. Изгрев, общ. Венец, обл. Шумен, ул. „Лудогорие“ № 62,
с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата
на следното имущество: лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел „Голф“, с
рег. № Н7259ВН, рама № WVWZZZ1JZYB090283; двигател № AJM196980,
цвят сив металик, на стойност 3 000 лв. На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ
Комисията е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд-Шумен, държавна такса по делото в размер на 120
лева, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на ответниците
направените деловодни разноски в размер на 1 700 лв. Във въззивната се
поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно,
поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане
на незаконно придобитото от ответниците имущество. Посочено е, че съдът е
извършил неправилно и превратно тълкуване на приложимия материален
закон. Поддържа се, че „несъответствието“ обхваща целия проверяван период,
касаещ проверката и цели да установи дали е налице превишаване на
придобитото имущество над чистия разполагаем доход. Поради това
изискването, посочено от съда, че стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което е налично в техния
патримониум към края на периода, да е на стойност над 150 000 лв., не
съответства на материалния закон, защото последният изисква значително
несъответствие от 150 000 лв. като разлика между имуществото и нетния
доход. Като аргумент, че законодателят не е въвел като предпоставка за
1
отнемането, имущество да е на стойност над 150 000 лв., се привежда
отхвърлянето на предложение за изменение на ЗОПДНПИ (отм.) с § 13 от
2013г. в този смисъл. Следователно, имуществото по смисъла на закона, е
съвкупност за целия проверяван период и същото се различава от понятието
„значително несъответствие“, изискващо установяване на доходи и източници
на финансиране, обичайни и извънредни разходи, за да се определи нетният
доход и разполагаемите средства и тогава да се определи възможността за
придобиването на имуществото. В подкрепа на изразеното становище е
цитирано определение № 4810/24.10.24г. на ВКС, ІІІ г. о., определение №
50228/08.06.23г. по гр. д. № 3094/22г. на ВКС, ІV г. о. Въвеждането от съда на
допълнително изискване, за да бъде уважен предявения иск (като минимална
стойност на наличното и претендирано за отнемане имущество), съставлява не
само превратно тълкуване на материалния закон, но и създава предпоставка за
неравно третиране на лицата с придобито незаконно имущество. Счита се, че
неправилно приетият от решаващият съд извод е обоснован с ТР №
4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, тъй като последното не въвежда
праг на имуществото. Сочи се, че в конкретния случай чрез заключението на
СИЕ е било установено, че законните доходи, приходи или източници на
финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 45 22.28
лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците през проверявания
период възлизат на 424 429.36 лв., при което нетният доход е в отрицателен
размер от минус 379 174.08 лв. (недостиг на средства). Поради това и е налице
значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от
2 950 лв. и нетния доход, равняващо се на 382 124.08 лв. и поради това
надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради наличието и на останалите
предпоставки от закона, искът е основателен и следва да се уважи, ведно с
присъждане на разноските по делото за двете инстанции, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Е. Х. Х. и Р. Р. М. чрез адв. Е. С., с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не съдът, а
жалбоподателят се опитва да даде разширително тълкуване на закона, без да
са налице предпоставките за това. Решаващият съд се е съобразил с най-
новата съдебна практика след постановяване на ТР № 4/18.05.23г. по т. д. №
4/21г. на ОСГК на ВКС – решение № 50007/02.12.24г. по гр. д. № 4429/19г. на
ВКС, определение № 2788/06.06.24г. по гр. д. № 3926/23г. на ВКС. Сочи се, че
до момента вещите лица неправилно са сумирали разходите с недостига на
доходи и по този начин е бил определян отрицателен нетен доход, вместо „0“.
Така на практика се дублирали суми, което е водело до постановяване на
неправилни съдебни решения относно размера на несъответствието. Поради
това се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък на разноските.
Настоящото производство има за предмет и подадената от КОНПИ
частна жалба, насочена против определение № 73/21.01.25г. по същото
2
първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата й за
изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъдените на
ответниците разноски. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се
претендира същото да бъде отменено и вместо него да се постанови
отхвърляне на искането на ответниците за присъждане на разноски или
евентуално – да се намали размера на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че не е била налице изискуемата от закона
предпоставка, за да се присъдят разноски - страната да е представила списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Представянето на такъв списък е станало след
приключване на последното заседание по делото. Освен това съдът е
присъдил разноски на стойност от 1 700 лв., която е по-висока от посоченото в
несвоевременно представения списък на разноските от 1 500 лв.
Съобразявайки защитаваният по делото материален интерес от 3 000 лв.,
предвиденото в Наредба № 1 на ВАдв.С минимално възнаграждение е 600 лв.,
поради което възнаграждението следва да се редуцира до този минимален
размер. Това би съответствало и на извършените действия от адвоката по
осъществяване на защитата пред първата инстанция и би съответствало на
правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка се поддържа, че
претендираният размер на възнаграждението се явява прекомерен и следва да
бъде определен под минималните размери, посочени в цитираната наредба на
ВАдв.С. Допълва се още, че не е било релевирано възражение за прекомерност
на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от ищеца, тъй като не е
бил представен списък по чл. 80 от ГПК от ответниците. Изтъква се още, че
съобразно решение от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, цитираната
Наредба № 1 на ВАдвС е нищожен акт и не следва да се съобразява от съда.
Поради всичко изложено, ако не се приемат всички други възражения за
неприсъждане на разноски на ответниците, то адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено под минималния по наредбата размер.
Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, но същите не
са депозирали отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото. Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 16.04.25г. от 09:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4