РЕШЕНИЕ № 58
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 14.02.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание
от
двадесет и
четвърти януари през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното от съдия Р. Чолакова, възз.търг.дело №679 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба
от К.Т.Б.АД - в несъстоятелност, представлявано дружество от синдиците А.Н.Д. и
К.Х.М., против постановеното решение
№387 от 26.07.2019 г. по търг.дело №254/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. в
частта му, с която се посочва, че в случай на изчерпване на стойността на
ипотекираното, респективно заложеното имущество остатъкът от приетото вземане
ще се удовлетворява по реда на чл.722, т.11 от ТЗ.
С
посоченото решение е признато
за установено по отношение на ответника Х. ООД -
в несъстоятелност съществуване на вземания в полза на банката ищец в общ размер на 10 238 449,12 лева, с поредност на удовлетворяване по реда на
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, като в случай на изчерпване стойността на
ипотекираното, респективно заложеното имущество е постановено остатъкът от
приетото вземане да се удовлетвори по чл. 722,т.11 от ТЗ, както и вземане в
размер на 550 лева - разноски в
производството по несъстоятелност на ответника с поредност на удовлетворяване
по реда на чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ.
Жалбоподателят К.Т.Б.АД - в несъстоятелност счита, че постановеното
решение в обжалваната му част за удовлетворяването на остатък в случай на изчерпване стойността на ипотекираното,
респективно заложеното имущество по реда на чл.722,ал.1 от ТЗ да бъде по реда
на чл.722,ал.1,т.11 от ТЗ, е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Първо, излага съображения за недопустимост на решението в тази
му част, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено искане,
с което се нарушава диспозитивното начало. На следващо място, не е съгласен с
изводите на съда във връзка с договорите за встъпване в дълг, а именно, че
същите са безвъзмездни. Изложил е подробни съображения, че това не е така, като
е обосновал възмездния им характер.
Моли решението в обжалваната част „като в случай на изчерпване стойността на
ипотекираното, респективно заложеното имущество остатъкът от приетото вземане
да се удовлетвори по чл. 722,т.11 от ТЗ“, да бъде
обезсилено, респективно отменено, като
вместо него да се постанови друго, с
което да се признае за установено спрямо ответника, че в случай на изчерпване
на стойността на ипотекираното, респективно заложеното имущество остатъкът от
приетото вземане следва да се удовлетвори по чл.722,т.8 от ТЗ в производството
по несъстоятелност на Х. ООД – в несъстоятелност.
Ответникът Х. ООД – в
несъстоятелност, действащ чрез управителя си Р. М. И., не е представил отговор, но след
постановяване на посоченото решение, предмет на настоящото производство, е
представил заявление, в което посочва, че признава вземането на банката.
Синдикът на Х. ООД – в
несъстоятелност Д.П.Ш. не е представил отговор, но в настоящото производство е
приложил становище, в което счита, че въззивната жалба е основателна, като
остатъкът относно обезпеченото вземане на кредитора-въззеивник следва да бъде удовлетворено с привилегия по чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
Третото лице помагач А.п.
ООД, представлявано дружество от управителя Е. Т. Я., не е представил отговор,
но след постановяване на посоченото решение, предмет на настоящото
производство, е представил заявление, в което посочва, че признава вземането на
банката.
Третите лица Х.С. ООД,
представлявано дружество от управителя си Т. Х. Л., и Х.п. АД, представлявано
дружество от изпълнителния директор Т.
Х. Л., също не са представили отговори, но след постановяване на посоченото
решение, предмет на настоящото производство, са представили заявление, в което
посочват, че признават вземането на банката.
Съдът, след като се запозна с акта
предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба срещу връченото на
жалбоподателя съдебно решение на 21.08.2019 г. е депозирана по пощата с
пощенско клеймо от 03.09.2019 г. Спазен е срокът за нейното подаване,
регламентиран в чл.259 от ГПК. Подателят и е надлежна страна. Ето защо,
следва да се пристъпи към разглеждането
и по същество, като се обсъдят доводите на жалбоподателя съгласно чл.269 от ГПК.
Видно от исковата молба, ищецът-банка
твърди, че е кредитор на ответното дружество по силата на два договора
за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. във връзка с два договора за банков кредит
в евро и лева от 22.07.2011 г., сключени между банката и кредитополучателя Е.
**** ЕООД. По силата на двата договора
за встъпване в дълг ответникът е встъпил
в дълга на Е. **** ЕООД към банката, като солидарен съдлъжник. Също така той е
обезпечил задълженията по двата договора за банков кредит в евро и лева с
договорна ипотека и съответно с особен залог върху ДМА, вписан в ЦРОЗ.
Твърди, че с решение №66 от 07.03.2017 г. на
Окръжен съд С.З., постановено по т.д. №248/2016 г., е открито производство по
несъстоятелност на Х. ООД, ЕИК *********. В предвидения от закона едномесечен
срок е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, като
вземанията му в общ размер 10
238 449,12 лева са включени от синдика с списъка на приети предявени
вземания, обявен на 16.05.2017 г. в Търговския регистър. Синдикът
е включил тези вземания в пълен размер с ред на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като вземанията по двата договора за банков кредит, по
които Х. ООД, встъпил в дълга като солидарен съдлъжник, са обезпечени с
договорна ипотека и съответно с особен залог върху ДМА, вписан в ЦРОЗ. В
забележки под списъка, а именно Забележка № 2 и Забележка № 3, е посочил, че
при изчерпване на стойността на обезпеченото имущество вземането на банката ще
се удовлетвори, както следва: по договор за банков кредит в евро при изчерпване
на стойността на ипотекираното имущество половината от размера на остатъчното
прието вземане ще бъде удовлетворен по т.8 на чл. 722 от ТЗ, а другата половина
по т.11 на чл. 722 от ТЗ, по договор за банков кредит в лева при изчерпване на
стойността на заложеното имущество приетото вземане ще бъде удовлетворено по
същия начин.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок
съгласно чл. 690,ал.1 от ТЗ е оспорил този списък в частта му за забележките.
Посочва, че възражения срещу списъка са постъпили и от други лица – длъжника и
кредитори - третите лица помагачи по настоящото дело.
С определение №967 от 10.08.2017 г., постановено
по т.д. № 248/2016 г. на Окръжен съд С.З., обявено в Търговския регистър на
11.8.2017г., са уважени възраженията на длъжника и кредиторите, като вземането
на банката общ размер
10 238 999,12 лева е изключено от списъка на приетите вземания
на кредиторите.
Така
се е достигнало до предяваване на иск с правно основание по чл. 694,ал.2, т.2 от ТЗ, по който е прието
съществуването на вземанията на банката в общ размер 10 238 999,12
лева с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. Решението в тази
част е влязло в сила, като необжалвано. Обжалваната
част е „като в случай
на изчерпване стойността на ипотекираното, респективно заложеното имущество
остатъкът от приетото вземане да се удовлетвори по чл. 722,т.11 от ТЗ“. За тази
част не следва да бъде постановено решение при признание на иска в съответствие
с чл.237 от ГПК. В с.з. пред въззивната инстанция пълномощникът на
жалбоподателя е направил искане в този смисъл, но следва да се имат предвид
видът на заявения петитум и
оплакванията, които са във връзка, както с допустимостта на решението, така и с
основателността на решението. Ето защо не може да се определи какво точно са
признали ответника и третите лица помагачи. Следва да се отчетат моментът, в
който е направено искането - във въззивното производство, както и действието на
решението за обявяване в несъстоятелност. На практика ответникът длъжник признава права, с които не може да се
разпорежда. Ето защо, не са налице предпоставките по чл.237 от ГПК, налице е
изключението на чл.237,ал.3 от ГПК и следователно съдът следва да изложи
съображенията си по повод подадената въззивна жалба на база събраните
доказателства, като вземе предвид и
становищата на страните.
Така, установява се, че ответното
дружество на база сключените договори от 22.07.2011 г. има качеството солидарен
длъжник, както и качеството ипотекарен длъжник. Качеството солидарен длъжник е
възникнало по силата на сключените договори за встъпване в дълг, съгласно които
ответникът поема всички задължения по договорите за банков кредит, описани в
чл.1. Видно от чл.5 на двата договора,
всяко плащане, извършено от ответника, намалява неговите и на кредитополучателя
задължения по договорите. С всяка платена от поемателя сума по задължението, последният
се суброгира в правата на удовлетворения кредитор спрямо кредитополучателя.
Следователно страните са се съгласили освен кредитополучателя Е. **** ЕООД за
задълженията му по конкретните договори за банков кредит към кредитора да
отговаря и ответникът при условието на солидарност. Във вътрешните отношения
между двамата длъжници ответникът има регресни права към кредитополучателя
съгласно клаузата на чл.5.
На база тези уговорки и при изследване на
въпроса дали тези договори са възмездни или безвъзмездни се установява
възмездният им характер. Несъмнено при възмездните договори е налице еквивалентно разместване на имуществени
права, а при безвъзмездните – не е налице. При тях едната страна получава нещо
без насрещна престация, а страната, която дава няма намерение да получи нещо в
замяна, някакъв еквивалент. Тя проявява щедрост. В случая с уговарянето на
регресни права срещу Е. **** ЕООД ответникът е получил правото да се суброгира
в правата на кредитора срещу кредитополучателя до размера на регресните му
права. Оттук произтича и възмездният характер на процесните договори за
встъпване в дълг. Поради това при изчерпване на ипотекираното и заложено
имущество, вземанията на банката следва да се удовлетворят по реда на
чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.724 от ТЗ за
разпределението на осребреното имущество, съгласно която в случай, когато продажната цена от заложено или ипотекирано
имущество не покрива изцяло вземането с лихвата, за остатъка кредиторът участва заедно с кредиторите с необезпечени
вземания.
Допълнителен аргумент в подкрепа на
възмездният характер на процесните договори е, че те са сключени между търговци, представляват търговски
сделки, които по принцип не са безвъзмездни. В същото време по съществото си те
са една гаранция за кредитора, без която той не би сключил договор с
кредитополучателя.
Не до този извод е достигнал окръжният
съд, като е коментирал безвъзмездният характер на процесните договори за
встъпване в дълг, въз основа на който е постановил обжалваната
част от решението. В същото време в чл.686 от ТЗ е
посочено съдържанието на списъка на приетите вземания, в който задължително следва да се отбележат
кредиторите, размера и основанието на вземанията, привилегиите и обезпеченията
според чл.722 от ТЗ. Нормата е императивна. Целта и е да има яснота за
вземанията, за да може при наличието на достатъчно парични средства да се
пристъпи към удовлетворяване на кредиторите в съответствие с реда на
вземанията. Обжалваната част на решението е със съдържание в повече от
посочените привилегии и обезпечения според чл.722 от ТЗ. В нея е посочен
начинът на удовлетворяване на обезпечен кредитор, каквото качество
притежава жалбоподателят-банка, след
като вече се е пристъпило към осребряване на имуществото на длъжника и се е
получила продажната цена, който е уреден в разпоредбата на чл.724 от ТЗ. Този
начин е от значение при разпределението на получените парични средства и
следователно намира приложение в сметката за разпределение. Ето защо е
недопустимо да бъде отразен в списъка на приетите вземания и да се устоновява
по реда на чл.694 от ТЗ. Следва да се посочи и, че няма искане в този смисъл в
настоящата искова молба, като произнасянето в съдебното решение по този въпрос
е извън заявения петитум и поради това е недопустимо.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна, като решението в обжалваната му част следва да се
обезсили, като недопустимо. Тъй като това е първото искане във въззивната жалба
и то се явява основателно, безпредметно остава второто искане, свързано с основателността на обжалваната част.
Водим от гореизложеното, апелативният
съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното
решение №387 от 26.07.2019 г. по търг.дело №254/2017 г. по описа на Окръжен съд
С.З. в частта му „като
в случай на изчерпване стойността на ипотекираното, респективно заложеното
имущество остатъкът от приетото вземане да се удовлетвори по чл. 722,т.11 от ТЗ“, като недопустима.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.