М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 73/20г.
Срещу
подсъдимия Х.М.П. е повдигнато обвинение по чл.194 ал.1 от НК затова,че на
15.07.2019г. в с.Е. общ.Н. е отнел чужди движими вещи кобила и конче на обща
стойност 1900 лв. от владението на К.П.М. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание при приложението на разпоредбата на чл.197 от НК.
Подс.
Х.М.П. не се явява в съдебното заседание. Получена справка ,че е напуснал границите на страната
като местоживеенето му е неизвестно.
Предвид
на това съдът даде ход на делото в негово отсъствие на основание чл. 269 ал.3 т.4 б.А от НК.
Защитника
на подс. Х.П. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да признае
подс. за виновен като му определи наказание при условията на чл.197 от НК в
рамките на предвидения в закона минимален размер.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с
доказателствени средства по реда на НПК и след преценка поотделно и в
съвкупност приема за установено следното;
Св.К.М.
имал пет годишна кобила кафява на цвят .
От жребец порода „Каракачанка“ кобилата родила приплод женско
конче родено през месец май 2018г..И кобилата и кончето били
регистрирани в Община Н. като притежавани от него.
Св.
М. се занимавал със животновъдство като
животновъдния му обект се намирал в южния край на с.Е. общ. Н..
На
15.07.2019г. около 14.00ч. св. М. вързал
на поляната пред животновъдния му обект кобилата и кончето с въже за метален
кол.Кобилата била бременна в четвъртия месец .
На
същата дата вечерта около 20.00ч. с
каруца покрай конете минал подс. П. с непълнолетния О.О. .
Двамата
били тръгнали от гр. Н. за гората над с.Е. за дърва.
След
като видял конете подс. П., извадил металния кол със въжето и вързал кобилата и
кончето за каруцата и двамата със св. О. *** като не ходили за дърва .
Кобилата
и кончето подс. П. оставил в дома на дядо си Ж. в гр. Н. тъй като къщата била
празна.
След
4-5 дни подс. П. се обадил на св. М.Л. *** и със когото преди това бил
извършвал сделки с животни като му казал,че продавал кобила и конче.
Св.
Л. отишъл в гр. Н. със микробус и купил кобилата и
кончето за сумата от 950 лв., които след това откарал в дома си в с. Е..
След
това се свързал със св. Г.А. *** който
освен крави и телета отглеждал и коне и му предложил да му продаде кобилата и
кончето.
Св.
А. се съгласил и ги купил за сумата от
1100 лв. .
След
около една или две седмици св. А. откарал
на панаира в гр. П. кобилата и кончето и ги продал на непознати за него лица.
На
16.09.2019г. подс.П. дал на пострадалия К.М. сумата от 2000 лв. като
обезщетение за отнетите от него кобила и конче на 15.07.2019г..
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че
стойността на отнетите кобила и конче е за сумата от 1900 лв..
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. К.М. и М.Л.
депозирани в хода на съдебното следствие и от показанията на св. Г.А. и О.О.
прочетени на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.5 от НПК от експертното
заключение на съдебно-оценъчната експертиза и от разписката за платена сума като обезщетение .
Описаните
доказателствени средства разкриват изцяло обективната истина по делото поради
което според съдът разпитът на подс. П. не е необходим.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка
съдът намира,че подс. Х.М.П. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл.194 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна чрез отнемането на кобилата и кончето подс. П. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението кражба- отнемане. Посредством него е отнел чужди движими вещи
имащи определена стойност/ св. показания и експертиза/.
По
този начин подс. П. е прекъснала
връзката между вещите и техния собственик като е установил своя трайна
фактическа власт тъй като е имала възможност да се разпорежда със тях както във
своя така и във полза на трето лице , което и направил.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. следва
извода,че към момента на извършването на деянието е действал умишлено.
Подс.
П. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си /знаел е ,че тези коне
са чужди/, предвиждал е настъпването на
обеществено-опасния му характер и се е
стремил към тях.
Преди
приключване на съдебното следствие по своя инициатива доброволно подс. П. е дал
сумата от 2000 лв. на пострадалия св. М. като по този начин е възстановил
причинените имуществени вреди поради което деянието му следва да се
преквалифицира по чл.197 т.1 от НК, а
по по отношение на първоначално
повдигнато обвинение само по чл.194 ал.1 от НК
подс. следва бъде оправдан.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Р-29/86г. ОСНК, Р-241/98г.-2-ро и др...
Предвид
изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст съдът
счита,че подс. Х.М.П. следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- извършено е престъпление кражба,
най-често извършваното престъпление в нашето общество.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно минало,
добрите му характеристични данни и
доброволно възстановените щети преди
приключване на съдебното следствие.
Предвид
на обстоятелството,че отнетите вещи са били заместени / подс. е възстановил
доброволно щетите/ наказанието му следва да се определи на основание чл.197 т.1
вр. чл.194 ал.1 от НК и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- десет месеца
лишаване от свобода с оглед масовостта на извършване на тези деяния в нашето
общество
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. П. същото не следва да
се изтърпява ефективно а на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок
от три години.
Касае
е се млад човек извършеното от който се явява изолиран случай в досегашния му
живот, поради което съдът счита,че целите на наказанието ще бъдат постигнати и
без ефективното му изтърпяване.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Х.М.П. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 50,40лв. по
сметка на ОДМВР-Стара Загора и 50 лв. в полза на бюджетна на съдебната власт по
сметка на Казанлъшкия РС- възнаграждение за експерта.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ;