РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500521 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 266824/16.06.2021 г. от П.Р.Б.
против решение № 260155/20.05.2021 г., постановено по г. д. № 3149/2020 г.
по описа на ОС – С.З. в частта, с която е осъдена П. да заплати на Т. Р. Г. ЕГН
********** от **** сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение на
претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, причинени в
резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК по ДП № ***/**** г. по описа на ** Р.
С.З., за което е призната за невинна и оправдана с присъда № 14/20.03.2015 г.,
постановена по НОХД № 152/2013 г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с
решение № 95/03.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 141/2015 г. по описа
на АС - П., потвърдено с решение № 434/30.11.2015 г., постановено по
КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и да
заплати сумата 5 300.00 лева, представляваща за обезщетение на претърпени
1
имуществени вреди (заплатено възнаграждение за адвокатска защита в
наказателното производство), причинени в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК
по ДП № ***/**** г. по описа на ** Р. С.З., за което е призната за невинна и
оправдана с присъда № 14/20.03.2015 г., постановена по НОХД № 152/2013 г.
по описа на ОС - С.З., потвърдена с решение № 95/03.08.2015 г., постановено
по ВНОХД № 141/2015 г. по описа на АС - П., потвърдено с решение №
434/30.11.2015г., постановено по КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС,
заедно със законната лихва, считано от 25.11.2017 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответните части и да отхвърли исковете или да бъде
намален размера на присъденото обезщетение.
Ответникът счита, че тази въззивна жалба е неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 266964/22.06.2021 г. от Т. Р. Г.
ЕГН ********** против решение № 260155/20.05.2021 г., постановено по г. д.
№ 3149/2020 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на Т.
Р. Г. ЕГН ********** да бъде осъдена П. да заплати сумата над присъдения
размер от 30 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00 лева,
представляваща за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от
болки и страдания, причинени в резултат на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК по ДП №
***/**** г. по описа на ** Р. С.З., за което е призната за невинна и оправдана
с присъда № 14/20.03.2015 г., постановена по НОХД № 152/2013 г. по описа
на ОС - С.З., потвърдена с решение № 95/03.08.2015 г., постановено по
ВНОХД № 141/2015 г. по описа на АС - П., потвърдено с решение №
434/30.11.2015 г., постановено по КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2015 г. до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответната част и да уважи иска в пълния предявен размер.
Претендира разноски.
Ответник П.Р.Б. счита, че жалбата е неоснователна.
2
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Предявени от Т. Р. Г. ЕГН ********** от **** против П.Р.Б..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 100 000.00 лева, представляваща за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди от болки и страдания,
причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК по ДП № ***/**** г. по описа на ** Р.
С.З., за което е призната за невинна и оправдана с присъда № 14/20.03.2015 г.,
постановена по НОХД № 152/2013 г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с
решение № 95/03.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 141/2015 г. по описа
на АС - П., потвърдено с решение № 434/30.11.2015 г., постановено по
КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и да
заплати сумата 5 300.00 лева, представляваща за обезщетение на претърпени
имуществени вреди (заплатено възнаграждение за адвокатска защита в
наказателното производство), причинени в резултат същото обвинение.
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
В исковата молба се твърди, че против Г. е водено наказателно
производство по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК по ДП № ***/**** г. по описа на ** Р. С.З., за което е
призната за невинна и оправдана с присъда № 14/20.03.2015 г., постановена
по НОХД № 152/2013 г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с решение №
95/03.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 141/2015 г. по описа на АС - П.,
потвърдено с решение № 434/30.11.2015 г., постановено по КНОХД №
1376/2015 г. по описа на ВКС. Тези обстоятелства не са спорни и се доказват
от документите по приложеното наказателно дело.
Наказателното производство е продължило около 3 години и 4
месеца.
Мярката за неотклонение е била „подписка“.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР №
3
3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен
недвусмислен извод, че е налице хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Д. и П. следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за
причинените вреди.
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Това възражение е неоснователно.
Крайният съдебен акт по наказателното производство е влязъл в сила на
30.11.2015 г. Исковата молба е подадена на 25.11.2020 г. Към този момент не
е бил изтекъл петгодишния давностен срок.
І. по искът за неимуществени вреди:
Както вече беше посочено, налице са основания за ангажиране
отговорността на Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Спорът е за неговия размер.
В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно
производство Г. е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в психически, емоционални и физически болки и страдания, загуба на
самочувствие, безпомощност, притеснение, злепоставяне, несигурност,
неспокоен сън, промяна на мястото работата, понижаване нивото и размера на
доходите, преграждане възможността за развитие и професионален растеж.
Били разпитвани нейни колеги от отделението, в което работела в болницата.
Тези обстоятелства довели до емоционален срив. За нея било мъчително да
отива на работа, да изпълнява служебните си задължения и да се вижда почти
ежедневно с колеги, които били разпитвани и имали отношения по случая.
Поради притеснението и нараняване на личното и професионално
достойнство, самочувствието на човек и л., тя подала молба с искане за
прекратяване на трудовия й договор по чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно
съгласие, която молба била удовлетворена. Впоследствие започнала работа в
МБАЛ "С.И.Р." С.З.. Още от момента, в който започнало разследването, тя
считала, че е неправилно обвинена и това я измъчвало. Чувствала се унизена.
Продължителността на разследването и на съдебния процес като цяло
оказало влияние върху психиката и начина на живот. Изпаднала в депресия и
във всяка пациентка, която идвала на преглед, виждала човек, който се
съмнява в качеството на нейната работа. Освен работата в МБАЛ същата
4
имала и кабинет за прегледи в медицински център. Обстоятелството че има
висящ съдебен процес срещу нея станало известно на голям кръг хора от
града, колеги-л.и, вкл. пациенти, които започнали да избягват посещение в
кабинета. Постепенно пациентите намалели като бройка значително.
Обстоятелствата по разследването и водене на съдебен процес станало
известно и разпространено от медиите, представители на които присъствали в
съдебно заседание на 29.09.2014 г.
Твърди, че всички обстоятелства, свързани с тежестта на съдебния
процес, призовки, връчвани в дома на ищеца, включително на нейната дъщеря
и на съседи, довел до силен емоционален и психически стрес и отражение
върху нейното здравословно състояние. За лечение потърсила помощ и били
осъществени прегледи при невролог и кардиолог с оплаквания от сърцебиене,
главоболие, напрегнатост, безсъние, тежест в стомаха, с предписани
медикаменти, които ищцата приемала през периода 09.2014 г. - 10.2015 г. По
време на досъдебното производство ищцата подготвяла документи за работа
като л. във Ф., но заминаването не било осъществено, тъй като наложената
мярка ограничила възможността за пътуване. Извън това пак по същите
причини, тя нямала възможност за допълнителна квалификация и подготовка
извън страната. Повдигнатото обвинение повлияло върху социалния живот и
контакти, личния живот и семейните отношения. Тя се променила като човек,
като майка, която се чувствала виновна пред подрастващата си дъщеря, като
л.. Получавала често главоболие и страдала от безсъние. Това повлияло върху
социалните контакти, отношенията с пациентите, било уронено нейното
достойнство, професионалния и личен авторитет.
Няма спор, че ищецът е л. с над 25 годишен професионален опит.
От показанията на свидетелите Н.Н.Г., Д.К. Г. и М.С.З.-А. се
установява, че във връзка с воденото наказателно производство ищецът е
била подложена на силен стрес, загубила е самочувствие, чувствала е
безпомощност и притеснение, злепоставена пред колегите си, срамувала се,
била е несигурна, имала е неспокоен сън, оплаквала се е от главоболие,
настроението и се меняло, започнала да вдига кръвно, имала сърцебиене.
Случилото се отразило отрицателно на целия и семеен живот. Преди съдебно
заседание атмосферата в дома била непоносима, все още се възстановява от
5
преживяното, според свидетел Г.. Преди това тя била спокоен и ведър човек,
уверен в себе си и отговорен, добър професионалист. След започване на
делото се променила, станала затворена и отказвала да излиза, не празнувала
професионалния празник, престанала да ходи на семинари и конгреси, според
свидетелите Д. Г. и М.З.-А..
Според заключението на медицинската експертиза (л. 102 – 118 от
делото на ОС), наказателното производство представлявало стресогенно
събитие за ищеца, което е предизвикало разстройство в адаптацията
(тревожно-депресивна реакция), продължило около 5 години. Налице е
негативно отражение на делото върху всички аспекти в живота.
Разстройството в адаптацията е затруднило значимо нейното нормално
социално, семейно и професионално функциониране. Вещото лице приема, че
са налице данни за белези на промяна на личността на ищцата, причинена от
преживения продължителен стрес, изразяващи се в средно изразена
личностна тревожност и нарушение на съня, както и известна несигурност и
липса на свобода в социалните контакти, което е довело до трайното им
ограничаване. Вещото лице е установило и данни за типичните за стресовите
състояния телесни реакции главоболие, повишено артериално налягане и
сърцебиене.
Видно от представените писмени доказателства, на 31.01.2013 г. е
прекратено трудовото правоотношение между ищеца и МБАЛ „П.Д.С.К.“ АД,
по взаимно съгласие. Тя е постъпила на работа в МБАЛ „С.И.Р.“ ЕООД.
Видно от представените отчети, извършената от нея специализирана
извънболнична медицинска помощ е намаляла за годините от 2012 до 2015 г.
в сравнение с 2009 г., т. е. преди започването на наказателното производство.
Не са представени доказателства за медийни публикации във връзка
с воденото наказателно производство. Не са представени доказателства за
непосредствена възможност за работа на ищеца във Ф., която да е осуетена от
воденото наказателно производство. Не са представени медицински
доказателства за прием на медикаменти.
При тази фактическа обстановка (продължителност на наказателно
производство, обвинение за престъпление, което е тежко и то във връзка с
професионалното качество на ищеца, мярка за неотклонение с нисък
6
интензитет, влошеното здравословно, включително психическо състояние,
личните притеснения (в качеството на съпруг и родител), финансовите
затруднения, продължителност на натрупания професионален опит,
ограничаване на възможността за професионално развитие за определен
период, продължаване на работа по специалността, макар и в друго лечебно
заведение, невъзстановеното от преживяното и при приложението на чл. 162
от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 50 000.00
лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени
вреди от цялото наказателно производство. Сумата от 30 000.00 лева вече е
присъдена. Ето защо следва да бъдат присъдени още 20 000.00 лева.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение, в тази част, следва да бъде отменено над
размера от 30 000.00 лева до размера от 50 000.00 лева и следва да бъдат
присъдени още 20 000.00 лева.
ІІ. по искът за имуществени вреди:
В исковата молба се претендира и сумата от 5 300.00 лева,
представляваща за обезщетение на претърпени имуществени вреди (заплатено
възнаграждение за адвокатска защита в наказателното производство),
причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение по същото
наказателно производство.
Видно от представените писмени доказателства(л. 22 – 26 от делото
на ОС), ищецът е заплатила адвокатско възнаграждение за защита по
воденото наказателно производство в общ размер от 5 300.00 лева.
Следователно твърдените вреди са налице и исканата сума следва да бъде
присъдена, ведно с обезщетение за забавено плащане от 25.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение, в тази част, следва бъда потвърдено.
С оглед горното, на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена
П. на Р.Б. да заплати на Т. Р. Г. ЕГН ********** още 1 290.50 лева,
представляваща разноски в производството пред двете инстанции по
съразмерност, съобразно новоприсъдения размер на обезщетението за
7
неимуществени вреди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260155/20.05.2021 г., постановено по г. д. №
3149/2020 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на Т. Р.
Г. ЕГН ********** за осъждане на П.Р.Б. да и заплати сумата над присъдения
размер от 30 000.00 до размера от 50 000.00 лева, представляваща
обезщетение на претърпени неимуществени вреди от болки и страдания,
причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК по ДП № ***/**** г. по описа на ** Р.
С.З., за което е призната за невинна и оправдана с присъда № 14/20.03.2015 г.,
постановена по НОХД № 152/2013 г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с
решение № 95/03.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 141/2015 г. по описа
на АС - П., потвърдено с решение № 434/30.11.2015 г., постановено по
КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Т. Р. Г. ЕГН ********** от **** още
20 000.00 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение на претърпени
неимуществени вреди от болки и страдания, причинени в резултат на
неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК по ДП № ***/**** г. по описа на ** Р. С.З., за което е
призната за невинна и оправдана с присъда № 14/20.03.2015 г., постановена
по НОХД № 152/2013 г. по описа на ОС - С.З., потвърдена с решение №
95/03.08.2015 г., постановено по ВНОХД № 141/2015 г. по описа на АС - П.,
потвърдено с решение № 434/30.11.2015г., постановено по КНОХД №
1376/2015 г. по описа на ВКС, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260155/20.05.2021 г., постановено по
г. д. № 3149/2020 г. по описа на ОС – С.З. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Т. Р. Г. ЕГН ********** от ****
8
още 1 290.50 (хиляда двеста и деветдесет лева и 50 стотинки),
представляваща разноски в производството пред двете инстанции по
съразмерност, съобразно новоприсъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок
от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9