Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.Сливница,
12.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.
Сливница, IV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ Н.
при участието на секретаря МАРИЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 135 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от С.М.Г., ЕГН **********,***,
с която е предявен осъдителен иск срещу „МЕДМАР С ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Банско шосе“, № 2.
Твърди се в исковата молба, че от 26.07.2018г. ищцата работи в ответното
дружество, на длъжността „ръководител транспорт“. За полаганият от нея труд, тя
следвало да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500
лева. Въпреки, че изпълнявала съвестно своите трудови задължения за исковия
период не й било изплатено договореното трудово възнаграждение, независимо от
обстоятелството, че трудовият й договор не бил прекратен и към момента на
предявяване на иска.
Моли, да бъде осъден ответникът
да й заплати 1. сумата от 5950 лв, представляваща, договореното и незаплатено трудово
възнаграждение за периода от месец януари 2019г. до месец януари 2020г., ведно със
законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. 2.
сумата от 339.71 лева съставляваща
обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата за периода
от настъпване на падежа за всяко едно от вземанията додатата на завеждането на
иска. и 3. разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът – „МЕДМАР С ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Банско шосе“, № 2, редовно уведомен,
не изпраща представител, не взема становище по така предявения иск и не е подал
отговор на исковата молба.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно
по делото е установено обстоятелството, че ищцата се намира в трудово
правоотношение с ответника, където заема длъжността „ръководител транспорт“.
Не е
оспорено обстоятелството, че за посочения в исковата молба период, същата е изпълнявала съвестно
своите трудови задължения и не й било изплатено от ответника договореното
трудово възнаграждение.
От
назначената по делото, изслушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за исковия период
- месец
януари 2019г. до месец януари 2020г. на ищцата не е било изплащано договореното
трудово възнаграждение. Вещото лице след запознаване с ведомостите за
заплатите на персонала в ответното предприятие е дало заключение за
неизплатените и дължими на ищцата суми, както следва: Начислено но неизплатено
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 6518 лева. От същото е увържан
ДОД в размер на 651.80 лева, като дължимата сума за неизплатено трудово
възнаграждение за исковия период възлиза на сумата от 5866 лева. Установен е
размера на мораторната лихва за периода от датата на падежиране на първото
дължимо вземане – 11.02.2019г. до датата на завеждане на исковата молба –
06.03.2020г., общо в размер на 339.71 лева.
При така установените факти, съдът
направи следните правни изводи:
Предявените
обективно съединени искове намират своето правно основание в чл. 245 ал. 1, вр.
чл. 128 от КТ и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно
е по делото, че ищцата се намира в трудово правоотношение с ответника, от което
произтичат определени права и задължения и за двете страни по сключения между
тях трудов договор. Основното задължение на работодателя е да заплаща на ищеца
трудово възнаграждение за престираната от него работна сила. В настоящата
хипотеза, предявеният иск по чл.245, ал.1, вр. с чл.128 от КТ, съдът намира за основателен.
Разпоредбата
на чл. 245, ал.1 от КТ изисква наличието на добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от страна на работника или служителя, за да бъде адекватно
приложена. Добросъвестно изпълнение означава, че през съответния период
предшестващ изплащането работникът или служителят е изпълнявал точно
задължението си да престира работната си сила. Не се спори по делото, че ищецът
при заетостта си по съществуващото с ответното дружество трудово
правоотношение, през исковия период е бил изправен. В този смисъл е налице
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, което
предпоставя задължението на ответника да плаща в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение в размер не по – нисък от минималната
работна заплата за страната. Съобразно констатациите на вещото лице по
счетоводната експертиза, за наличието на неизплатено трудово възнаграждение на
ищеца, за исковия период, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5866 лева. До този размер
искът по чл.245, ал.1 във вр. с чл. 128 от КТ подлежи на уважаване, а за
разликата до пълния предявен размер на отхвърляне.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забавата на плащанията на
трудовите възнаграждения /мораторна лихва/ в размер на 339.71 лева, за периода
от 11.02.2019г. до 06.03.2020г.
Предвид
изложеното по – горе и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, на уважаване подлежи и
предявеният аксесорен иск за заплащане на законната лихва върху уважената част
от иска по чл.245, ал.1 във вр. с чл. 128 от КТ, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 06.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора ответникът, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, ще следва да бъде осъден да
заплати на държавата в полза на Районен съд Сливница, сумата от 248.23 лв. - такса за производството по
делото, както и направените по същото разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение за вещо лице. Предвид липсата на сторени
разноски от страна на ищцата за заплащане на държавна такса и възнаграждение за
вещо лице, на същата такива не се дължат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МЕДМАР С ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Банско шосе“, № 2, да
заплати на С.М.Г., ЕГН **********,***, сумата 5866 лева., съставляваща неизплатено
трудово възнаграждение за времето от месец януари 2019г до месец януари 2020г.
включително, ведно със законната лихва върху посочената сума от момента на
завеждането на иска – 06.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 339.71 лева – мораторна
лихва представляваща обезщетение за забава в плащанията на трудовото
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245, ал.1 във вр. с чл. 128 от КТ, за разликата до пълния
предявен размер от 5950 лева.
ОСЪЖДА „МЕДМАР С ТРАНС” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Банско
шосе“, № 2, да
заплати на държавата, по сметка на Районен
съд гр. Сливница, държавна такса за водене на производството в размер на 248.23 лв., както и направените по
същото разноски в размер на 300 лв.
за възнаграждение за вещо лице..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: