№ 637
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500693 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****,
действащ чрез адв.Д. Т., със съдебен адрес: ****, против Решение №4318/02.12.2024г.,
постановено по гр.д.№20233110109819 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са
уважени предявените от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №52а, ет.2, ателие, чрез адв.Р. М., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.99 от ЗЗД за
установяване съществуването на задължение на жалбоподателя в размер от 6700.38лв.,
представляващи дължима главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2014г.,
сключен между “Сибанк“ ЕАД и П. С. Х., което задължението е прехвърлено в полза на
“ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-05.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и задължение в размер от
1183.64лв., представляващи дължима лихва за периода от 16.12.2021г. до 04.06.2023г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№7195/2023г. по описа на Районен съд Варна.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на съда, че не е налице недействителност на процесния
договор за кредит или на отделни негови клаузи, като се сочи, че насрещната страна по него
е потребител и с оглед съществуващите уговорки /чл.13 от договора/, предвиждащи ред за
увеличаване на главница, чрез прибавяне на изтекли лихви и начислена върху тях договорна
лихва, по три стари кредита, то те са нищожни на основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10,
ал.3 от ЗЗД, тъй като водят до анатоцизъм. На следващо място се твърди се, че договора е
1
недействителен на основание чл.143, т.3 и т.10 от ЗЗП, поради неравноправния характер на
клаузите предвиждащи възможност за едностранна промяна на базовия лихвен процент,
който участва при формиране на възнаградителната и наказателната лихви. Поддържа се, че
съдът е приложил неправилно закона при обсъждане на възражението на ответника за
нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.12.2021г., поради липсата съгласие на страните по него по отношение на
съществен негов елемент-цената на договора. Сочи се, че по дефиниция договора за цесия е
възмезден, а в процесният такъв липсва уговорка за конкретна цена или начин на
определянето й, като това не е възможно да стане на база обичаите в практиката. Ето защо
се поддържа, че договора за цесия е недействителен, поради липса на постигнато от страните
съгласие, съответно че в полза на въззиваемия не е възникнало правото да претендира
процесното вземане от П. Х.. Във връзка с оплакването за допуснати нарушения на
съдопроизводствени правила, се поддържа, че не е налице произнасяне на съда по направено
от ответника възражение за нередовност на исковата молба-липса на ясно формулиран
петитум с посочване на размери и периоди на претендираните главница, договорна лихва и
обезщетение за забава, както и на брой неплатени вноски и техният размер. Поддържа се
още, че в решението не са изложени мотиви по оспорването на ответника за кумулация на
три стари задължения за главници и лихви, посочени в чл.13, т.1, т.2 и т.3 от Договор за
потребителски кредит от 10.06.2014г. Твърди се, че доклада по делото е непълен и
схематичен, без да са посочени подлежащи на доказване обстоятелства и да е разпределена
доказателствена тежест на страните. В този смисъл се поддържа, че ответника е бил лишен
от възможността да ангажира доказателства и да наведе доводи в подкрепа на тезата си.
Твърди се още, че съдът не е провел служебна проверка за действителност на процесният
договор за кредит в хипотезата на чл.22 вр. чл.11 от ЗПК, поради което атакуваното решение
е и необосновано. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна, е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, тъй като съдът е обсъдил всички твърдения на страните и е взел предвид
направените възражения по делото. Поддържа се още, че първоинстанционният съдът е
разпределил правилно доказателствена тежест и извършил задълбочено обсъждане на
събраните по делото доказателства, поради което постановеното решение е правилно и
обосновано. Моли се отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторени съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, не се представляват, като от
пълномощниците на страните са представили писмени становища, с които се подържат вече
направените изявления.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.99 от ЗЗД,
предявени от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, против П. С. Х., с ЕГН **********,
за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6700.38лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2014г.,
сключен между “Сибанк“ ЕАД и П. С. Х. и сумата от 1260.94лв., представляваща дължимата
лихва за периода от 10.06.2021г. до 04.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-05.06.2023г. до окончателното й
изплащане, които задължения са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. и за които има издадена Заповед за изпълнение
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7195/2023г. по описа на Районен съд Варна.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2014г. между ответника и “СиБанк“ ЕАД е
2
сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала кредит в
размер на 27000лв. Твърди се, че към датата на сключване на договора размера на годишния
лихвен процент е 7.60%, както и че задължението следва да се погаси, чрез 84 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер от по 416.34лв. Сочи се, че
окончателният падеж на предоставения кредит е 10.06.2021г., след която дата ответника
дължи и лихва за забава. Поддържа се, че на 15.12.2021г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземанията, по силата който ищецът е придобил вземанията на банката
спрямо ответника. Твърди се, че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера на 17.01.2023г., по силата на упълномощаване от цедента.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който
се поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Сочи се,
че процесният договор за кредит по съществото си преструктурира стари кредити.
Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен, поради липса на подписани общи
условия между страните, липса на погасителен план и защото не са посочени
последователността на разпределение на вноските, ГПР и условията за издължаване на
кредита. Твърди се, че липсва реално предоставяне на суми на ответника. Оспорва се
дължимостта на такси по кредита и се твърди, че договора е недействителен, поради
противоречие със закона. Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като уговорките за
увеличаване на главницата, чрез изтекли лихви и начисления върху тях на възнаградителна
лихва е недопустимо, тъй като представлява анатоцизъм. Сочи се, че са налице и
неравноправни клаузи в договора за кредит, тъй като банката едностранно е променяла
размера на възнаградителната и наказателната лихва. Поддържа се, че договорът за цесия е
недействителен, тъй като липсва съгласие на страните за размера на дължимата цена по
договора и защото не са представени доказателства за заплащане на цената по него. Оспорва
се, че е налице уведомяване на ответника за извършената цесия. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност.
Настоящият съдебен състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Тук е мястото да се посочи, че развитите от ответника-жалбоподател оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при разглеждане на делото,
който по своята същност са доводи за недопустимост на атакуваното решение, са изцяло
неоснователни. Оплакването на въззивника, че не е налице произнасяне по повод на
направено възражение за нередовност на исковата молба, е невярно. При извършена
служебна проверка от съда се установява, че първата инстанция е взела предвид направения
протест, като включително в съдебно заседание от 08.02.2025г. е посочила, че намира същия
за неоснователен и счита исковата молба за отговаряща на съдържателните изисквания на
чл.127 от ГПК. Наред с това, настоящият съдебен състав намира, че за неоснователно
твърдението на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
първоинстанционното производство. Напротив, първоинстанционният съд ясно е очертал
предмета на делото, указал е пределите на доказване на страните, съответно е осигурил
равна възможност на ищеца и ответника да реализират правото си на защита, разглеждайки
3
и уважавайки доказателствените им искания.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на формираните от районния съд изводи за процесуална
легитимация на ищеца като кредитор, въз основа на сключен договор за цесия, съответно за
действителността на договора за кредит, който е съобразен с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
В настоящия случай, предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно
и главно доказване да установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен
договор за кредит, съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви,
такси, обезщетения и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на
кредитополучателят. Следва да установи още, че е станал титуляр на вземането по силата на
договор за цесия, сключен с предишния кредитор. Ответникът, следва да установи
правоизключващите си възражения, че процесният договор за цесия не е породил ефект, или
че е налице погасяване на задължението по давност.
От представените по делото заверени преписи от Договор за потребителски кредит
№РК14-035644/10.06.2014г., ведно с погасителен план и Общи условия, се установява, че
между ответника и “Сибанк“ ЕАД, е сключен договор за кредит за сумата от 27000лв., която
е следвало да се върне в срок до 10.06.2021г., на 84 равни месечни анюитетни вноски в
размер от по 416.34лв., включващи главница и лихва. Съгласно т.6 от договора за кредит,
размера на възнаградителната лихва е променлив, като към датата на сключване на договора
приложимия годишният лихвен процент е 7.60 % и е формиран от сбора на банков лихвен
процент и надбавка, като същия може да се променя при условията на т.15.3.1 от договора.
Годишният процент на разходите е определен на 8.55 %. От съдържанието на договора е
видно, че същия има за предмет: покриване на текущи нужди и рефинансиране на
задължения по договор за потребителски кредит в размер на 4229.70лв., по договор за
кредитна карта в размер на 200 евро и по договор за кредитна карта в размер на 200 евро.
Кредитът се усвоява еднократно, със заверяването на отпуснатата сума по посочената в т.5
от договора, банкова сметка. При забава в плащането на дължимите погасителни вноски от
страна на длъжника, се дължи наказателна лихва върху непогасения дълг в размер на
годишният лихвен процент увеличен със размера на законната лихва. Към договора са
представени Общи условия на “Сибанк“ ЕАД за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица и Погасителен план от 12.06.2014г., носещи подписи на кредитополучателя.
По делото са представени заверен преписи от Договор за прехвърляне на парични
вземания от 15.12.2021г., ведно с Приложение №1а, 1б, 2, 3, 7, както и Потвърждение с рег.
№ИД-31566/22.12.2021г., от които се установява, че ищецът е придобил вземането,
произтичащо от посочения по-горе договор за кредит, чрез закупуването му от “ОББ“ АД, в
качеството на правоприемник на “Сибанк“ ЕАД.
Като приложение към исковата молба е представен заверен препис от адресирано до
П. С. Х., Уведомление за извършено прехвърляне на вземането от цедента, действащ чрез
пълномощника си и цесионер “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което се съобщава за прехвърлянето
на задълженията по договора за кредит, считано от 15.12.2021г. Към уведомлението е
приложено Пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 21.12.2021г., от което се
установява, че цедента “ОББ“ АД е упълномощило “ЕОС Матрикс“ ЕООД да извърши
уведомяване на длъжниците, за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Уведомяването от страна на цесионера е станало, чрез пълномощника му адв.М., с валидно
учредена представителна власт да извършва уведомяване на длъжниците, което е видно от
4
прието по делото пълномощно.
С оглед естеството на възраженията на ответника, на първо място следва да се
разгледат тези за отсъствието на материалните предпоставки за настъпването на частно
правоприемство по договора за прехвърляне на вземане легитимиращи ищеца като носител
на процесното вземане, а след това тези за действителност на договора за потребителски
кредит.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недействителност на прехвърлянето
на процесното вземане с договор за цесия от банката в полза на ищеца, поради липса на
постигнато съгласие в договора за прехвърляне на вземания по отношение на цената, същата
като съществен елемент от облигационното отношение. Последното, както правилно е приел
първоинстанционният съд, не представлява възражение, с което разполага въззивникът,
поради това, че същият се явява трета страна за сключената сделка. Въпреки това, от
съдържанието на договора за цесия и по конкретно от т. 3.1, насрещната престация по
сключения облигационен договор е уговорена, а с Приложение №3, както и с представеното
по делото потвърждение рег.№ИД-31566/22.12.2021г., банката е потвърдила както
сключването на договора за цесия, така и получаването на цената по договора. Ето защо и
тъй като по делото няма спор, че вземането на цедента по Договора за потребителски
кредит №РК14-035644/10.06.2014г. е предмет на договора за цесия, настоящия съдебен
състав намира, че сключеният Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. е породил
своето действие, съответно че ищецът е придобил процесното вземане.
За пълнота, следва да се посочи, че правилни са мотивите на първоинстанционният
съд за това, че най-късният момент, в който уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, е
дотегнало до длъжника, е този при получаването на препис от исковата молба, към която са
приложени договора за прехвърляне на вземания, пълномощно и уведомление. От този
момент длъжникът се счита за надлежно уведомен и цесията проявява действието си по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Също така следва да се има предвид, че нормата на чл.99, ал.4
от ЗЗД, с която е установено задължението на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, не влага ограничение по отношение на начина, по
който следва да бъде извършено то. Ето защо няма пречка уведомяването да бъде направено
чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай. В теорията
и практиката е безспорно, че целта на уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД, е да позволи на
длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването
за цесията, а такива възражения в случая не са наведени от задълженото лице. След като
ответникът не възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на спора,
следва подадената искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С оглед действителността на договора за цесия и установеното уведомяване на
длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД, следва да се разгледат направените от въззивника
възражения и оспорвания на действителността на договора за потребителски кредит.
Извършената от настоящия състав на съда служебна проверка за валидност на
договора за потребителски кредит, чрез приложение на закрилата, съдържаща се в ЗПК, не
установи нарушения на изискванията, заложени в посочения закон относно претенциите
предмет на настоящото въззивно произнасяне, респективно недействителност на договора
или на част от него. Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна
информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и
основанието за неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с
изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с
предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съдът намира за неправилна развитата с въззивната жалба интерпретацията на
ответника за нищожност на клаузи от договора, поради наличие анатоцизъм, с аргумент, че
договорът за кредит обслужва три други правоотношения, възникнали по-рано, съответно
5
главницата бива формирана от изтекли лихви, върху които се начислява договорна лихва.
Въпросните договори-процесният договор за кредит и тези, които биват рефинансирани,
макар и сключени между едни и същи страни, са самостоятелни правоотношения, по които
кредитополучателят има отделни самостоятелни задължения да върне предоставените му
различни парични суми на падежи, които са различни за всеки от договорите.
Обстоятелството, че сумата по кредита от 2014г. е послужила за погасяване на други три
отделни кредитни задължения не променя горния извод, доколкото самото рефинансиране
по същността си предполага съществуването на повече от едно кредитно правоотношение.
Със сключването на нов договор за кредит, с който се погасяват съществуващи задължения,
страните новират задълженията си като ответника консолидира задълженията си при нови и
обичайно по-изгодни условия. Освен това оплакванията на ответника за допуснат
анатоцизъм са неоснователни и защото видно от т.13 от процесния договор с отпусната сума
се погасяват единствено главници, но не и лихви.
По отношение на възраженията за недействителност на клаузите по т.6 и т.15 от
договора за формиране на лихвеният процент, следва да се посочи, че е налице ясно и
разбираемо дефиниране по размер и начин на формиране, като конкретният й размер се
съдържа в договора и в погасителния план, подписан от потребителя. Всички компоненти на
договорената лихва са обстойно описани, като същите не позволяват едностранно
субективно изменение на размера й от страна на кредитора. Освен това от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза-т.9, е видно, че по време на срока на
договора не е извършвана промяна на първоначално договорената лихва, която е константна
за целия период на кредита и която е изрично приета от потребителя.
Годишният процент на разходите по договора, в размер на 8.55%, е в рамките на
максимално предвидения размер на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, актуална към датата на
подписване на договора за кредит, като не се установяват непълноти при формирането му.
В заключение въззивният съд не констатира наличие на неравноправни клаузи, които
да водят до неравновесие в правата и задълженията на банката и потребителя по смисъла на
чл.143 от ЗЗП или на основания обуславящи недействителност на договора по чл.22 от ЗПК.
С оглед извода за наличие на валидно сключен договор за кредит, включително за
прехвърлянето на дълга от стария към новия кредитор, както и поради настъпване на падежа
на цялото задължение на 10.06.2021г., т.е. преди завеждане на иска по смисъла на чл.422 от
ГПК, в тежест ответника, бе да установи погасяване на задължението.
Твърдения за погасяване на дълга не са наведени, като наред с това от неоспореното
заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-05.06.2023г., непогасената
главница е в размер от 6700.38лв., а наказателна лихва за периода от 10.06.2021г. до
05.06.2023г. е в общ размер от 1260.94лв. Последната, съгласно договора за кредит, е
формирана като към размера на редовната /възнаградителната/ лихва се добави размера на
законната лихва. След датата на цесията, ищецът е изчислявал наказателната лихва само в
размера на законната. Предвид това, правилно районният съд служебно е приложил нормата
на чл.33 от ЗПК, съгласно която размерът на наказателната лихва не може да надхвърля
размера на законната лихва, респективно клаузата на т.15.5.1 във вр. с т.6.2 от договора се
явява нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД като противоречаща на чл.33, ал.2 от
ЗПК. С оглед на изложеното основателна се явява претенцията за наказателна лихва за
периода от датата на цесията-16.12.2021г. до 04.06.2023г.
С оглед горното съставът на въззивният съда приема, че атакуваният съдебен акт, е
правилен и законосъобразен, поради което и същия следва да бъде потвърден.
При този изход на делото в полза на въззиваемия, се полагат деловодни разноски, но
поради липса на ангажирани доказателства за направата на такива, разноски не следва да се
присъждат.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4318/02.12.2024г., постановено по гр.д.
№20233110109819 по описа на Районен съд Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на
чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7