Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 09.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 420 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 /отм./, респ. чл. 500,  ал. 1, т. 1 КЗ

              Предявени са искове от *********, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника, адв. М.Г., САК,  срещу Р.И.Р., ЕГН **********,***, за регресно вземане за вреди, причинени при осъществено застрахователно събитие.

Ищецът твърди, че на 08.09.2014 год., в с. Якимово, обл. Монтана е реализирано ПТП с участието на л.а. ФИАТ ТИПО, рег. № ******, собственост на ответника и управляван от същия и паркираният л.а., м. ОПЕЛ ВЕКТРА, с рег. № ******, собственост на третото лице Л.Н.П..

Издаден бил Протокол за ПТП от органите на КАТ, като причина за произшествието е противоправно поведение на ответника.

Твърди се, че автомобилът на ответника е имал валидна застрахователна полица за застраховка ГО при ищеца и за това била заведена щета, а след направена оценка, същият заплатил на пострадалия исковата сумата  261,72 лв.

От протокола за ПТП било установено, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, поради което и на осн. чл. 274 ищецът има право на регрес.

Ответникът бил уведомен писмано за регресната претенция, но до момента платената сума не е възстановена.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 276,72  лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба /23.03.2018 год., до пълното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Р.Р.-С., САК, оспорва исковете по основание и размер. Счита ги за недоказани.

Оспорва писмените доказателства представени с исковата молба, в т.ч. Протоколът за ПТП.

Оспорва твърдението, че към момента на настъпилото ПТП, 08.09.2014 год., между страните е имало валиден и действащ договор Гражданска отговорност, доколкото застрахователна полица не се представя.

В съдебно заседание ищецът не се представлява с писмено становище пълномощникът на ищеца, адв. М. г., САК не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа исковете по основание и размер. Претендира разноски.

Ответникът Р.И.Р.  се представлява от особения си представител, адв. П. П., МАК, който оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 08.09.2014 год., в 20,00 часа от служителят на РУ Лом мл.автоконтрольор Ц. Ц. е съставен Протокол за ПТП № 1370315, за ПТП, възникнало между л.а. Фиат Типо, рег. № ******, собственост и управляван от отв. Р.И.Р. и паркиран л.а. Опел Вектра с рег. № ******, 1 72 ВА, собственост на Л. К. П. ***. В протокола е отразено, че и двата автомобила са имали застраховка ГО за автомобилиста, съответно – ответникът при ищеца, а другият автомобил – при ДЗИ. Като механизъм на ПТП е посочено, че управляваният от ответника автомобил (участник № 1), управлявайки с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, без да е правоспособен водач, се е движел с несъобразена скорост загубил контрол над автомобила, излязъл в ляво извън пътното платно и се блъснал в паркиран автомобил – участник № 2.

Служебно известно на съда е, след справка в електронната деловодна система, че с Определение от 30.09.2014 год. по НОХД № 567/2014 год. на ЛРС е одобрено споразумение, с което отв. Р. Р. се е признал за виновен в това, че на 08.09.2014 год., около 18,10 часа, в с. Якимово, обл. Монтана, по ул. Г. Димитров е управлявал МПС – л.а., м. Фиат, мод. Типо, рег. № ******, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,66 на хиляда, установени по надлежния ред – с Протокол за медицинско изследване № 894/10.09.2014 год. на НТЛ пи ОД МВР Монтана -  престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено съответно наказание. Кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от права не е наложено, тъй като подсъдимият е бил неправоспособен водач. Определението, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с обявяването му.

За пострадалият автомобил е заведена щета Г.О. № 14963838000073/18.09.2014 год., за повреди по десен калник, охлузвания и нарушаване целостта на боята, откъсната странична лаисна на задна дясна врата. Съгласно представеният опис-заключение на претенция от 06.10.2014 год.,, общата сума по претенцията е на стойност 261,72 лв. на същата дата е издаден и ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение. 

С платежно нареждане от 14.11.2014 год. ищецът е изплатил на собственика на пострадалия автомобил – Л.Н.П. сумата от 261,72 лв.

С регресна покана, изх. № ПГ-00214/24.01.2018 год. ищецът е поканил ответника да заплати в петдневен срок от получаването, изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 276,72 лв.

От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. И. А.  се установява, че има причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и причинените на л.а., мод. Опел Вектра, рег. № ****** щети, чиято пазарна стойност е в размер на 263,50 лв. Механизмът пра причиняване на щетите съответства на описания в протокола за ПТП.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не може да изрази отношение към включените от ищеца 15 лв. за ликвидационни разноски, а разликата между установеното от него и платеното от застрахователя за възстановяване на увредения автомобил не се дължи на грешка, а на разлика в изходните данни, ищецът е приел конкретен разход, а вещото лице – усреднени норми.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 276,72  лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба /23.03.2018 год., до пълното изплащане на дължимите суми.

Предявеният иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 /отм./, респ. чл. 500,  ал. 1, т. 1 КЗ

Искът е допустим, а разгледан по същество, е основателен и доказан.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ (отм.) освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие  е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, какъвто е настоящия случай доколкото това е установено с официален документ – Протокол за ПТП № 1370315/08.09.2014 год., а и с определение, имащо силата на влязла в сила присъда по НОХД № 567/2014г. на ЛРС, с която  ответникът Р. Р. е признат за виновен урпавление на МПС в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и като неправоспособен водач.

Регресният иск по чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането (отм.) е искът на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите, когато същите са причинени от лице, което при настъпване на пътно-транспортното произшествие е управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Фактическият състав, водещ до възникване на материалноправното притезание в полза на застрахователя да търси по пътя на регреса от прекия причинител (деликвента) заплащане на това, което е заплатил на увредения, завършва от момента, в който застрахователят реално е заплатил на увредения застрахователното обезщетение. От този момент се поражда регресното му право. За да се ангажира отговорността от застрахователя към деликвента следва да са налице следните предпоставки: осъществен деликт от страна на прекия причинител на вредата, включващ негово противоправно поведение, вреда и причинно следствена връзка между вредата и поведението на деликвента и вина, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между застрахователното дружество-ищец и собственика на МПС.

Последното съставлява едно от възраженията, направени с отговора на ответника, но то се преценява като неоснователно. Общодостъпна е информацията, публикувана от Гаранционен фонд за сключени и действащи застраховки ГО на автомобилиста. При справка на електронната страница на фонда се установява, че процесния период за л.а. с ДКН ****** към 08.09.2014 год. има активна застраховка ГО – сключена със ********* на 03.09.2014 год. и валидна до 18.12.2014 год. номерът на застрахователната полица е 02114002247149.

Ето защо искът е основателен и доказани и следва да бъде уважен.

За разноските:

При този изход от делото, ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна такса /50 лв./, за особен представител на ответника /300,00 лв./ и за съдебна експертиза – 150 лв., или общо 500,00 лв. Разноските за процесуално представителство на ищеца се претендират, но не се установяват от доказателствата по делото и за това не се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

Р.И.Р., ЕГН **********,***, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 500,  ал. 1, т. 1 КЗ, да заплати на *********, ЕИК *********, гр. София,  сумата от 276,72  лв. (двеста седемдесет и шест лева, 72 ст.), представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета Г.О. № 14963838000073/18.09.2014 год., в размер на 261,72 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба /23.03.2018 год./, до пълното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500,00лв. /петстотин лева/ разноски за водене на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

Районен съдия: