РЕШЕНИЕ
№153
гр. Пловдив, 26.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 2780 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по
жалба на Е.С.Я., ЕГН********** ***,
против Решение № 2153-15-283 от 07.10.2022г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-394 от 09.09.2022г. против
Разпореждане № РВ-3-15-01148256 от 17.06.2022г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Пловдив за възстановяване на суми по
получено парично обезщетение.
Изложени са доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на
материалния закон. Твърденията са, че паричното обезщетение е отпуснато при
наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Оспорващата отрича недобросъвестност при
получаването на обезщетението като условие за възстановяване на изплатените суми по чл.114, ал.1 от КСО.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него
разпореждане, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно
призована, в писмено становище поддържа жалбата. Претендира направените по
делото разноски за ДТ в размер на 10 лв. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
редовно призован, се представлява процесуалния си пълномощник юрисконсулт П., който
оспорва жалбата като неоснователна и счита, че същата следва да бъде отхвърлена.
В писмени бележки излага допълнителни съображения, като счита, че
административното производство е законосъобразно, а издаденият акт е съответен
на материалноправните разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със становищата
на страните и след преценка на събраните
в производството доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният
акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на
съдебно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това
съображения:
От фактическа страна се установява, че
с вх. №Р14-15-000-00-**********/04.03.2020г. по опис на ТП на НОИ-Пловдив от
осигурителя ДКЦ "Свети Георги" ЕООД е представено Удостоверение
съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, относно правото на парично
обезщетение по болничен лист №Е20200072877 за период на временната
неработоспособност от 28.02.2020г. до 28.03.2020г. вкл. за осигуреното лице Е.С.Я..
Към датата на изчисляване и преди изплащане на паричното обезщетение, по данни
от информационната система на НОИ, жалбоподателят е осигурен за фонд "Общо
заболяване и майчинство" във връзка със скл. трудово правоотношение с
осигурителя. В Регистъра на осигурените лица за месец февруари 2020г. за Я.- К.
са подадени данни от ДКЦ"Свети Георги"ЕООД за 16 отработени дни,
отразени в т. 16.1, за 3дни
на временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя /осн. по чл.40,
ал.5 КСО/, отразени в т. 16A и за 1 ден временна неработоспособност, отразени
т.16.2. От осигурител УМБАЛ"Свети Георги"ЕАД са подадени данни в т.16.1
- няма отразени отработени дни; в т.16.2 и т.16А - няма отразени дни във
временна неработоспособност; в т.16.5 - 8 дни в неплатен отпуск, зачетени за
осигурителен стаж; в т. 15 - последен ден в осигуряване - 12; в т. 21 - няма посочен
осигурителен доход.
При така установеното, в Регистъра на осигурените
лица, към 10.03.2020г., когато е извършено изчислението на паричното
обезщетение по болничен лист №Е20200072877, е взет предвид доход, от който
следва да се изчисли паричното обезщетение - за м. февруари 2020г. в размер 110.49 лв. и за м. март 2020г. в
размер 2099.36 лв.. Определен е среднодневен размер от 88.3941 лв. и
пропорционален коефициент 1. Прието е по данни от Регистъра на осигурените лица
към 10.03.2020г., че към началото на временната неработоспособност - 28.02.2020г.,
жалбоподателят е осигурен за фонд "Общо заболяване и майчинство" само
на основание трудово правоотношение с осигурителя ДКЦ "Свети Георги"ЕООД,
а осигуряването при осигурителя УМБАЛ"Свети Георги"ЕАД е прекъснато
от 13.02.2020г., т.е. преди началото на временната неработоспособност. На
11.03.2020г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 1 работен ден от
м.02.2020 г. в размер на 88.39 лв. и на 01.04.2020 г. е изплатено парично
обезщетение за 19 работни дни от м.03.2020 г. в размер на 1679.49 лв.
При извършен последващ контрол на
изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност и анализ на
данните в информационната система на НОИ относно осигурителния статус на Е.Я. е
установено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност 28.02.2020г.
тя е осигурена за фонд "Общо заболяване и майчинство" на две
основания - по трудови правоотношения с осигурителите ДКЦ"Свети
Георги" ЕООД и с осигурителя УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като първоначално
подадените данните за м.02.2020г. в Регистъра на осигурените лица от УМБАЛ
"СВЕТИ ГЕОРГИ" ЕАД са коригирани на 05.03.2021г.. В тази връзка е
изискана информация от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД и с писмо -отговор
вх. №1029-15-20412/30.05.2022г. осигурителя представя фишове за получено
трудово възнаграждение за м.02.2020 г. и м.03.2020 г., отчетна форма за
явяването/ неявяването на работа за м.02.2020 г. и м.03.2020 г., заявление и
разрешение за ползване на неплатен отпуск за 180 календарни дни считано от
09.08.2019г.. Установено е от тях, че жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск за
периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020г.вкл.. От представените документи е констатирано,
че подадените данни по Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за месеците февруари и
март 2020 г. съответстват на информацията от първичните счетоводни документи.
От това е прието, че Я. е ползвала неплатен отпуск за периода от 28.02.2020г.
до 26.03.2020г. вкл., който се зачита за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.3 КСО, вр. § 16 от ПЗРЗИД Закона за здравето. Извършена е проверка и в
Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, при
която е установено, че за Е.Я. липсват данни за издаден болничен лист за
ползване на отпуск поради временна неработоспособност за периода от
28.02.2020г. до 28.03.2020г.вкл. с осигурител УМБАЛ "Свети Георги"
ЕАД. С оглед новите данни, подадени от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, във
връзка с представения болничен лист №Е20200072877 е изчислено пропорционално
дневно парично обезщетение: 44.1971лв., с определен пропорционален коефициент
0.5, в качеството й на осигурено лице при осигурител ДКЦ "Свети Георги"
ЕООД. Доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съобразно новият
коефициент на пропорция, е определен в размер на 55.25 лв. за месец февруари
2020г., а за месец март 2020 г. в размер 1049.68 лв.. За осигурителя УМБАЛ
"Свети Георги" ЕАД е изчислено пропорционално дневно парично обезщетение
44.1971 лв., с определен пропорционален коефициент з 0.5. Доходът, от който е
изчислено дължимото паричното обезщетение съобразно новият коефициент на
пропорция е определен в размер на 55.25лв. за м.02.2020г., а за м.03.2020г. в
размер 1049.68 лв.
Предвид установеното на осн. чл.31, ал.4
от НПОПДОО е прието, че за Е.Я. не е следвало да бъде изплащана
пропорционалната част от паричното обезщетение по болничен лист №Е20200072877,
в размер на 44.19лв. за месец февруари 2020г. и 839.75 лв. за месец март 2020г.,
общо 883.94 лв., тъй като не е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност при осигурителя УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, а е
ползвала неплатен отпуск, зачитащ се за осигурителен стаж.В тази връзка е
осъществено преизчисление и на изплатеното парично обезщетение по последващи
болнични листове, като в 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на
неработоспособността, участва доходът, от който е определено паричното
обезщетение по болничен лист №Е20200072877. Така е установено надплатено
парично обезщетение в общ размер на 28.46 лв., разпределени по болничен лист №
Е20198717450, с период на временната неработоспособност от 24.08.2020г. до
28.08.2020 г. вкл. - 6.34 лв., по БЛ № Е20202052076, с период на временната
неработоспособност от 02.11.2020 г. до 06.11.2020 г. вкл. - 6.32 лв., по БЛ №
Е20202052П8, с период на временната неработоспособност от 07.11.2020г. до
13.11.2020г. вкл. - 15.80 лв.. С оглед така установеното е издадено Разпореждане
№ РВ-3-15-01148256 от 17.06.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което на
основание чл.114, ал.1 и ал.3 КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за периода от 28.02.2020г. до
13.11.2020г., в размер на 1115.40 лева, от които главница 912.40 лв. и 203.00
лв. лихва за забава от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на издаване на оспореното разпореждане. Жалбоподателят е обжалвал същото пред
горестоящият административен орган, като с процесното Решение № 2153-15-283/07.10.2022г.
директора на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил изцяло констатациите по
обжалваното разпореждане. Изложени са доводи за
неоснователно изплатени обезщетения за временна неработоспособност като
е прието, че към деня на настъпване на осигурения риск – 28.02.2020г.
жалбоподателя е осигурен на две основания, като разпоредбата на чл.31, ал.4 от
НПОПДОО не дава възможност да бъде изплащана пропорционалната част от паричното
обезщетение. Посочил, че по БЛ № Е20200072877 незаконосъобразно е изплатено
обезщетение в размер на 44.19лв. за м.02.2020г. и в размер 839.75лв. за м.03.2020г.,
тъй като осигуреното лице не е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност при осигурителя УМБАЛ "Свети Георги"ЕАД, а е
ползвал неплатен отпуск, зачитащ се за осигурителен стаж. Приел, че дневното
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не
може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е
изчислено обезщетението и е определен нов, по-нисък размер на дохода, от който
е изчислено паричното обезщетение за месеците февруари и март 2020г. по БЛ №
Е20200072877, като е извършено преизчисление и на изплатеното парично
обезщетение по последващи болнични листове, при изчислението на които, в
18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността,
участва доходът, от който е определено паричното обезщетение по болничен лист №
Е20200072877. Обосновал се, че установеното надплатено парично обезщетение в
общ размер на 28.46 лв. законосъобразно е разпределено по БЛ № Е20198717450 в
размер 6.34 лв.; по БЛ № Е20202052076 в размер 6.32 лв.; по БЛ № Е20202052П8 в
размер 15.80 лв..
При така установените фактически
обстоятелства, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Административният орган в случая е
приел допуснато нарушение на разпоредбата
на
чл.41, ал.1 от КСО и чл.31, ал.4 от
НПОПДОО. Не се спори между страните, че в периода на временна
неработоспособност на жалбоподателя по БЛ
№Е20198717450, същият е бил в неплатен годишен отпуск, разрешен и от
работодателя УМБАЛ „СВ.Георги“ЕАД гр.Пловдив и съответно не е извършвала
трудова дейност. Същевремено за този период Я. не е получавала възнаграждение,
което е основание за несъвместимост с получавано парично обезщетение от ДОО. Същевремено
пред осигурителя ДКЦ„Св.Георги“ ЕООД гр.Пловдив, дружество- работодател по
основния договор, жалбоподателят е представил болничен лист за надлежно
разрешен отпуск за временна неработоспособност, по който и е изплатено парично
обезщетение. От анализа на визираните обстоятелства, изводите на съда са за
отсъствие на отрицателните предпоставки по чл.46, ал.3 КСО за изплащане на
паричното обезщетение за временна неработоспособност, както и за липса на
неоснователни разходи от фондовете на ДОО. Правните съображения в обратния
смисъл, обективирани в оспореното решение,
са направени единствено въз основа на трудовия договор с УМБАЛ
„СВ.Георги“ ЕАД гр.Пловдив и на разчетно-платежната ведомост, които доказват
съществуването на трудово правоотношение, но не и осъществяването на трудова
дейност. Установените факти при контролната проверка, намерили отражение в
съставеният констативен протокол, сочат на ползване на неплатен отпуск от
оспорващата. Следователно при отсъствието на безспорни доказателства за
осъществяване на трудова дейност от страна на оспорващата, незаконосъобразно, в
противоречие с материалния закон, е постановено възстановяване на изплатените
парични обезщетения за временна неработоспособност. Административният орган не
е доказал, че е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, т.е. на
обстоятелствата по упражняване трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство за периодите, за които са издадени
актове от здравните органи. Като
не е представил надлежни доказателства за упражняването на такава трудова
дейност от жалбоподателят именно в тези периоди от време, основанията, които
той е обосновал в издадения административен акт за наличие на обективната
предпоставка „неоснователно получени суми“ се явяват явно необосновани, което
има за последица незаконосъобразност на същия.
При извършената проверка за съответствие
на акта с материалния закон, също са налице изводи за незаконосъобразност на
оспореното решение. С потвърденото от административният орган разпореждане,
жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за процесния период. Правното основание на издадения
административен акт е разпоредбата на чл.114 ал.1 КСО, според която норма, за
да се разпореди възстановяване на суми от получени осигурителни плащания, вкл.
такива за временна неработоспособност, е необходимо да са налице кумулативно
две предпоставки: плащането да е неоснователно и сумите да са получени
недобросъвестно от лицето. Прилагайки правилата за изчисляване на дължимото
парично обезщетение по чл.31, ал.4 НПОПДОО и чл.49, ал.3 КСО въз основа на
представените от работодателите документи,
административният орган е имал възможност да установи всички
правноотносими факти от значение за случая. Допълнително същият е имал
възможността за извърши контролна проверка и по информацията в Електронния регистър на болничните листове.
Касае за дейност, дължима от
осигурителния орган съобразно задълженията му по чл.35 и чл.36 от АПК. В този
смисъл, констатирането на релевантните за определяне на дължимия размер на
паричното обезщетение обстоятелства, е
било изцяло в правомощията на осигурителния орган и не следва да се третира
като проява на недобросъвестност на задълженото лице. Липсват доказателства за
недобросъвестно поведение на оспорващата като задължително условие за
възстановяване на изплатените суми в контекста на разпоредбата на чл.114 ал.1 КСО. В действащото осигурително право липсва легална дефиниция на понятието
“недобросъвестност” при получаване на осигурителни плащания, но съдебната
практика е установила тълкуване в смисъл на получаване на осигурително плащане
от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за получаване на това обезщетение, както и невярно
деклариране на релевантни факти и обстоятелства /вж. решение №9430/07.07.2014г.
на ВАС по адм.д.№3378/2014г., VI о./. Не се доказва, нито в хода на
административното производство, нито в хода на съдебното производство, че Е.Я. е
имала съзнанието и субективното убеждение, че не и се дължи обезщетение за временна
неработоспособност в изплатените
размери, защото са нарушени
правилата за пропорционалното му определяне. Доводи за недобросъвестност на
жалбоподателката в оспореното решение липсват. Няма данни за подадени
документи с невярно съдържание.
Обратното, от съдържанието на оспореното решение е видно, че ТП на НОИ е
разполагало с необходимата информация. Административният орган е бил длъжен да
изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, респ. е могъл да установи релевантните факти
относно правото на Я. на парично обезщетение за временна неработоспособност и
за неговия размер. Както се посочи, по
делото не е доказано жалбоподателката да е имала съзнание и субективно
убеждение, че не и се дължи процесното осигурително плащане. Недобросъвестното
поведение в хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО винаги подлежи на доказване.
Доколкото фактите по делото сочат за липса на недобросъвестност,
оспорващата не дължи възстановяване
на полученото парично обезщетение, а от
тук са недължими и начислените лихви като акцесорни плащания.
По изложените съображения оспореното
Решение на Директор на ТП на НОИ- Пловдив като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
При
посочения изход на спора, разноски се дължат на жалбоподателят, който е
направил своевременно искане за тяхонто присъждане. Ето защо ответникът следва
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените деловодни разноски в размер
на 10,00лв. за внесена ДТ.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на
Е.С.
Я.- К., ЕГН********** Решение №2153-15-283/07.10.2022г. на Директор на
ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01148256
от 17.06.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –
гр. Пловдив за възстановяване на суми по получено парично обезщетение, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – гр. Пловдив да заплати на Е.С. Я.- К., ЕГН ********** направените
разноски в размер 10.00 /десет/ лева за държавна такса.
Решението на осн. чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО за суми
до 1000 /хиляда/ лева е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: