Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 23 08.03.2021 год. град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Е. разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов касационно
АНД № 9 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, срещу
решение № 359 от 02.12.2020 год.,
постановено по АНД № 664/2020 год. по описа на Районен съд гр. Разград. С него
съдът е отменил НП № 1873-15-139 от
02.06.2020 год. на директора на ОДМВР – Разград, с което на С. М. Е. от гр. Р.
е наложена глоба от 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
за нарушение на т.I, подт. 1 от Заповед № РД-01-143
от 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
нарушението, за което е наказан деецът, не е маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, както е приел съдът. Излагат
се подробни доводи в подкрепа на наведеното касационно основание. Жалбоподателят
иска от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът по касационната жалба – С. М. Е., оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че освен по изложените от районния съд
мотиви, НП е незаконосъобразно и поради допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, като излага подробни доводи в тази насока.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че на
20.03.2020 г. за овладяване разпространението на болестта КОВИД 19, Министър на
здравеопазването е издал Заповед № РД – 01-143 от 20.03.2020 г., С точка т.І, т.1 от същата считано от 00:00
ч. на 21.03.2020 г. е разпоредил
преустановяване посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. На
17.04.2020 г. около 14:00 ч. двама служители в РУ МВР – Разград били изпратени
в Професионална гимназия по автотранспорт, по сигнал, че в двора на гимназията
се намират множество лица. Отивайки на място, полицейските служители установили
седем лица, едно от които е бил С. М. Е. Снели самоличността на лицата, като
поискали съдействие от компетентен полицейски служител за съставяне на АУАН. На
място пристигнал полицейски инспектор в РУМВР – Разград, който в присъствие на
Е. му съставил АУАН бл. № 519218/17.04.2020 г. За констатираното нарушение била
сезирана РП – Разград с оглед престъпление по чл. 355 от НК. Последвал отказ за
образуване на досъдебно производство, поради маловажност на деянието и изпращане
на преписката на административно
наказващия орган за решаване.
При тези факти районният съд е приел, че събраните гласни и писмени доказателства в хода на
съдебното производство потвърждават фактическа обстановка, описана в
обжалваното НП. Счел е, че деянието описано в НП от формална страна осъществява фактическия състав на вмененото във вина на Е.
административно нарушение, но
извършеното деяние представлявало "маловажен случай" на
административно нарушение. Според районния съд действително към процесния
период са действали изисквания към всички граждани да не посещават паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка.
Впоследствие обаче тези изисквания са отпаднали, като процесната заповед е
отменена със Заповед № РД – 01- 263/14.05.2020г. на Министър на
здравеопазването, и не са въведени отново и към момента, въпреки, че
епидемиологичната обстановка в страната е била по – тежка от процесния период.
Това означавало, че било прието от здравните власти, че тези изисквания са били
явно завишени и фактически явно е дадена една нова оценка на ситуацията, обуславяща
извод за липса на необходимост от забрана за посещения на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за неправилно.
Касационната инстанция не споделя тезата на въззивния съд, че
след като мерките, въведени със Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г на Министъра на
здравеопазването, са отменени и не са
въведени отново и то при по-тежка епидемиологична обстановка, според районния
съд, това означавало, че тези
ограничения са били явно завишени и ненужни, което водело пък от своя страна до
малозначителност на нарушаването им по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От така
приетото от районния съд следва изводът, че всички нарушения и неизпълнения на
противоепидемичните мерки по чл. 63 и чл.
63а от ЗЗ, въведени със заповед на съответните компетентни органи през периода
преди отменянето им, са маловажни случаи на административни нарушения по чл. 28
от ЗАНН, след като изтече срокът им и не са въведени отново. Този извод е
неправилен. Недопустимо е всички нарушения от даден вид да се обявяват за
маловажни по чл. 28 от ЗАНН. Тази преценка
се прави за всяко конкретно нарушение с оглед на това дали то е с много
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид, предвид обществената опасност на
деянието и дееца, вредните последици от
него, обстоятелствата, при които деянието е извършено и т.н. В случая описаното
в НП деяние не съставлява маловажен случай на административно нарушение, тъй
като не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от
другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. Дали
въведените мерки са законосъобразни или дори действителни, дали те се споделят
като целесъобразни, необходими, правилни, адекватни, своевременни и т. н. от
адресатите на въведените с тях забрани и задължения е без значение, след като
са въведени с общозадължителен административен акт, който подлежи на изпълнение
до момента на изричната му отмяна или оттегляне. Към 17.04.2020 г. процесното
задължение е било действащо и неизпълнението му води до нарушаване на
посочената правна /законова/ норма, съдържаща и санкция за неизпълнение. Като е
отменил НП по тези съображения, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията
му по ДВ бр. 34/2020 год. който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
от 1000 до 2000 лв. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е
установено, че на 17.04.2020 година, около 14 часа С. М. Е. е бил на спортната
площадка в двора на ПГТС „Христо Смирненски” в гр. Разград. По този начин той е
нарушил въведената с т.I, подт. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка забрана да се посещават
паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и закрити
обществени места. Тази забрана е действала към датата, на която е извършено
деянието. По този начин Е. е осъществил състава на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В обжалваното НП нарушението е описано достатъчно
ясно от фактическа страна. Ето защо твърдението на ответника по касацията за
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е неоснователно. Наказаното лице е разбрало
ясно какво нарушение му се вменява във вина
и е упражнило правото си на защита в пълен обем. Твърдението му, че не е извършил вмененото във
вина нарушение, че само е минавал през двора на училището и не са събрани
доказателства, които да доказват обвинението, е неоснователно и е резултат от защитната му позиция. По
делото няма нито едно доказателство, което да поставя под съмнение извода, че Е.
е извършил нарушението, за което е наказан.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че в НП е
дадена неправилна квалификация на деянието, тъй като не бил посочен чл. 63, ал.
1 от ЗЗ.
В случая описаното в НП деяние е
квалифицирано от правна страна като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./,
която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в
случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на
основание чл. 63, ал. 1
или ал. 2 от ЗЗ
с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на
правните норми по чл. 63, ал. 1
и ал. 2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. /
е необходимо не да се посочи 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ,
които имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира актът на компетентните държавни органи, в противоречие с който се
явява поведението на привлеченото към отговорност лице. В процесното НП е посочена Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването и конкретно т. I и подточка 1, с която е въведена забрана за
посещението на спортни площадки и съоръжения на открито и закрито. Фактическото обвинение за местонахождение на
С. Е. на посочените дата и час, на спортната площадка в двора на ПГТС „Христо
Смирненски” в гр. Разград сочи на неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, което правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и основание за налагане на предвиденото в същата
законова разпоредба административно наказание. С оглед на това настоящият
касационен състав приема, че при издаване на обжалваното НП е изпълнено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и с
посочването ѝ административнонаказателното обвинение се явява
конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна.
Твърдението на Е., че АУАН е издаден от
некомпетентно лице също е неоснователно. Към делото е приложена Заповед № 330з-716 от
24.03.2020 год. на Директора на ОД на МВР Разград, с която е оправомощил
полицейските инспектори от VI-IV степен от РУ при ОДМВР Разград да съставят актове за
установяване на административни нарушение по чл. 209а от ЗЗ. В случая актът е
съставен именно от полицейски инспектор от РУМВР Разград. Макар в АУАН да не е
посочена степента, то с оглед раздел II.2 от
Класификатора на длъжностите в МВР, в който е посочено, че в РУ на МВР извън столицата длъжността полицейски инспектор е само от VI до IV степен е несъмнено, че ПИ, който е съставил АУАН попада под обхвата на цитираната заповед за
оправомощаване.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на касатора пред административния съд
за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред
касационната инстанция, определено в по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 359 от 02.12.2020 год., постановено по АНД
№ 664/2020 год. по описа на Районен съд гр. Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
1873-15-139 от 02.06.2020 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Разград
ОСЪЖДА С. М. Е. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. „********” № **, вх. **, ап. ** да
заплати на Областна дирекция на МВР –
Разград сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/