Решение по дело №63/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Ловеч, 11.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                                                  КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия  

 

            при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 63 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.

С Решение № 457 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 726/2019 г. по описа на РС-Т., съдът отхвърлил като неоснователна молбата на М.Й.Б. за издаване на заповед за защита за налагане на следните мерки - да бъде задължен И.Т.Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Б. и да не приближава до пострадалото лице, дома и местата за социални контакти. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът осъдил М.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Т. сумата в размер на 25 лв., както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК я осъдил да заплати в полза на И.Т. сумата в размер на 400 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Първоинстанционният съд се мотивирал, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява категорични и безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителката.

            Недоволна от така постановения акт останала М.Б., като го обжалва изцяло поради неговата неправилност, незаконосъобразност и противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че съдът е постановил решението си, давайки вяра единствено на свидетелите на ответника. Релевира, че изнесените в молбата твърдения се подкрепят от показанията на свидетелите служители на полицията и свидетеля С.Б.. Моли обжалваният съдебен акт да се отмени, като въззивната инстанция уважи молбата и постанови исканите мерки за защита от домашно насилие.

В законоустановения срок е постъпил отговор от И.Т., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди, че в хода на процеса са събрани доказателства, които не потвърждават декларираните в молбата факти, а ги отричат. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. Е.Ц., който поддържа изложеното в жалбата и моли същата да се уважи.

Въззиваемият И.Т. не се явява лично, представлява се от адв. В.А., който поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.

От допуснатите и събрани доказателства по гр. дело № 726 по описа за 2020 г. на Районен съд – Т., като съобрази становищата на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

По допустимост:

Въззивната жалба е подадена в срока по по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН – обжалваният съдебен акт е връчен на М.Б. на 11.12.2019 г., а жалбата е депозирана на 18.12.2019 г., тоест в предвидения едноседмичен срок, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 262 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което съдът я приема за редовна и допустима. На следващо място, отчитайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, а именно, че въззивният съд се произнася служебно само относно валидността и допустимостта на решението, а относно неговата правилност е ограничен до посочените в жалбата основания, въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Т. е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа молба от М.Б., с която молителката е направила искане за издаване на заповед за защита срещу И.Т. със следните мерки: 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. забрана на извършителя да приближава до пострадалата и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава, на разстояние не по-малко от 30 метра. В молбата се излагат твърдения, че Т., който е роднина на жалбоподателката по сватовство – мъж на сестра ѝ, и обитава една къща с нея – молителката живее с дъщерите си на първия етаж, а Т. на втория етаж, е извършил акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея на 19.07.2019 г., изразил се в чукане с юмрук по прозореца на молителката, опит да влезе през отворения прозорец, при което от оказания натиск бил нанесен удар в главата на Б., както и  нанасяне на два удара с крак по външния прозорец, при което стъклото се счупило.

Към молбата са били приложени Удостоверение за родствени връзки, Декларация по чл. 9 от ЗЗДН, медицинско свидетелство и Фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП – Ловеч, филиал-Т..

В законоустановения срок въззиваемият не е депозирал отговор на така депозираната молба.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е налице спор, че молителката М.Б. и ответникът И. Т. са в родство по сватовство – посоченото се потвърждава и от приложените удостоверения за родствени връзки /л. 7/ и удостоверение за семейно положение /л. 38/, и че живеят в двуетажна къща, находяща се в гр. Т., като Т. живее на втория етаж, а Б. – на първия, като всеки от тях ползва различен вход.

В хода на първоинстанционното производство са били разпитани свидетелите К.К.и Т.Г.– служители на МВР, от чиито показания се установява, че на 19.07.2019 г. последните посетили обитаваната от страните къща два пъти след получени сигнали. Според свидетелите при първото им отзоваване на адреса било светло, а при последващото вече се било стъмнило. Първият път били извикани от Т., като поводът бил налепени листи на прозорците на първия етаж от къщата, обитаван от молителката, на които били написани предупреждения към Т., пояснения какво работи той, от което ответника се почувствал засегнат. При пристигането на адреса свидетелите не открили Б. на адреса и Т. и съпругата му дали обяснение по случая, като пояснили, че от години имат подобни проблеми с молителката и са в обтегнати отношения. Няколко часа по-късно бил получен сигнал в полицията, като този път подател била молителката. Свидетелите посетили отново адреса, като забелязали, че единият от прозорците на първия етаж от към улицата бил счупен. Свидетелят Г. провел разговор с Б., като последната твърдяла, че ответникът е ритнал с крак прозореца и го е счупил, като при указания натиск прозореца се отворил навътре и я ударил в лицето. Свидетелят Г. констатирал, че по лицето на Б. има някакъв белег, поради което й било предложено да се извика лекарски екип, но тя отказала. Докато свидетелят Г. провеждал разговор с Б., свидетелят К. потърсил Т., като го намерил в двора на къщата да работи на компютъра си. Т. обяснил, че молителката се прибрала с мъж в нетрезво състояние и чул, че се скарали, след което мъжът си тръгнал. Двамата свидетели сочат, че и при двете им отзовавания на подадените сигнали не са присъствали на скандал между страните, както и че посоченото от Т. лице не е било установено. Отбелязват, че при втория сигнал са се отзовали на адреса в рамките на 10 минути от получаването на сигнала.

По искане на въззиваемия била разпитана и свидетелката В.В., която сочи, че познава Б., Т. и съпругата му – Ю.Т., тъй като живее в съседната къща, като дворовете на двете къщи били отделени само от една телена мрежа. В. споделя, че през лятото заедно със съпруга ѝ често излизали на двора и много често разговаряли с И.Т. и съпругата му, както и си ходели на гости. През въпросната вечер сина на свидетелката се прибрал от улицата и й казал, че отново на първия етаж са написани разни неща срещу въззиваемия. Според свидетелката това се е случвало много често, като молителката лепяла листи по прозорците и входната врата с обидни надписи против И.Т., които ставали достояние на минувачите по улицата. На посочената дата, след като видял поредните писания, И.Т. се обадил в полицията. В. сочи, че било още светло, като на адреса дошли двама служители на МВР. Полицаите не открили Б. на адреса, поради което на Т. били снети обяснения. Т. бил притеснен, че непрекъснато е подложен на подобен тормоз и оплакал на свидетелката. След това Т. седнал в двора си и продължил да си работи на лаптопа. Свидетелката седнала със съпруга си да вечеря навън, като през цялото време И.Т. и съпругата му били в двора си. По-късно, вече се било мръкнало, В. чула шум, който описва като шум от прозорец при течение, но понеже било тъмно, тя не разбрала от къде е този шум. След това отново дошли полицаите, като в този момент Б. се била прибрала и те разговаряли на първия етаж, където живее тя, а по-късно потърсили и Т., който все още се бил на двора си. На следващия ден В. видяла счупения прозорец на къщата на Б. и разбрала, че последната обвинява Т. за това. Сочи, че въззиваемият е левичар и е бил на инжекции заради дископатия.

Свидетелката Е.П.– К. дава показания, че от много години познава въззиваемия, а от 2001 г. работят заедно. Твърди, че е левичар, че е запозната със споровете между молителката и съпругата на Т. и че Б. слага бележки, насочени срещу въззиваемия, по прозорците на къщата си.

По делото е бил разпитан и ангажирания от молителката свидетел Ц.Б., като същият е изложил единствено, че познава Б., през лятото на 2019 г., не си спомня на коя дата, вечерта между 21:30-22 часа, е минал покрай тях и я поздравил. Сочи, че не е влизал в къщата и че не е видял други лица освен молителката там.

В хода на производството е била изслушана и молителката, която твърди, че на 19.07.2019 г. между Т. и нея е възникнал конфликт във връзка със залепена бележка на прозореца на къщата ѝ, с която го уведомила да спре да си изтръсква пепелта от цигарите. Подразнен от надписа, въззиваемият махнал написаното. Молителката решила отново да залепи бележка на прозореца си, при което Т. се опитал да ѝ попречи. Двете страни започнали да оказват натиск върху прозореца, като молителката целяла да го затвори, за да не може Т. да влезе при нея, ръката ѝ се изплъзнала и била ударена от прозореца в лицето. След като затворила прозореца, Т. ритнал стъклото, като вследствие от това то се пукнало. В обясненията си Б. сочи, че на следващия ден посетила ЦСМП – Ловеч, а след ден-два отишла и на хирург.  

От приложената към делото Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е видно, че молителката М.Б. е декларирала, че на 19.07.2019 г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на ответника, изразяващ се в счупване на прозорец в обитаемата от нея стая с цел да влезе в нея, като при опита да отвори прозореца я ударил със същия в главата. В декларацията не е посочена дата, а в молбата – 19.07.2019 г.

От приложените по делото медицинско свидетелство и Фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП – Ловеч, филиал-Т., се установява, че на 20.07.2019 г. посетила спешения център в Т., а на 22.07.2019 г. след извършен преглед били констатирани следните наранявания: хематом на дясната фронтална част на челото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Молбата за защита от домашно насилие е допустима, доколкото същата е подадена в съда на 13.08.2019 г. – тоест в едномесечния срок от извършване на домашното насилие по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, и срещу лице от кръга на описаните в чл. 3 от ЗЗДН – съпруг на сестрата на молителката.

По същество молбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се остави без уважение поради следното:

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изложеното от проверяваната такава, а именно, че мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в ЗЗДН ограничения биха били оправдани само при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност от действия, с които се застрашава или уврежда психическия, физическия и емоционален интегритет на молителя. В същия момент ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. Последното не означава, че за молителя не е налице задължение да докаже посоченото в молбата съобразно нормата на чл. 154 от ГПК, а именно при условията на пълно и главно доказване. Така в случай, че ответната страна оспори изложената в молбата фактология, преценката за достоверността ѝ се прави с оглед на всички доказателства по делото, тоест попълването ѝ не води задължително и винаги до положителен резултат.

В процесния случай са събрани редица доказателства, както писмени, така и устни такива. В тази насока настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира изложеното от свидетелите К., Г. и В., доколкото първите двама са пристигнали на адреса в рамките на 10 минути от получаването на сигнала от молителката, а В. живее в съседна къща. Показанията на тези свидетели са относими, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Не се установи тези свидетели да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Що се касае до показанията на свидетелите П. – К. и Ц.Б., съдът кредитира изложеното от тях само в частта, относима към настоящото производство. Така от показанията на П. – К. се потвърждава, че страните са били в обтегнати отношения и че въззиваемият се дразнел от поставените от молителката бележки. По отношение на показанията на Борисов същите следва да се ценят само относно обстоятелството, че на 19.07.2019 г. във времето 21:30-22:00 часа видял Б. пред къщата ѝ.

С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че в процесния случай посочените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН обстоятелства не се потвърждават от наличната по делото доказателствена съвкупност. Така от показанията на свидетелката В. е видно, че на 19.07.2019 г. въззиваемият се е намирал през цялата вечер до идването на свидетелите К. и Г. в двора си. Посоченото се потвърждава и от последните двама, които при пристигането на адреса при втория сигнал са заварили Т. в двора му да работи на лаптопа си. На следващо място в показанията си свидетелката В. е посочила, че е чула звук, наподобяващ счупване на стъкло от къщата на молителката. Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетелите К. и Г., които при пристигането си са констатирали, че прозорецът на къщата на Б. е счупен. По делото липсват каквито и да е било преки доказателства, които да свържат претърпяната телесна повреда и счупения прозорец с въззиваемия. Фактът, че между двамата е имало конфликт, сам по себе си не е достатъчен за уважаване на молбата, доколкото не доказва авторството и механизма на акта на насилие.

По изложените съображения въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е отхвърлил молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН като недоказана.

Разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в тежест на въззивницата е да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 12,50 лв. по сметка на Окръжен съд – Ловеч. С оглед на направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемия, съдът съобрази представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК и адвокатско пълномощно, от което е видно, че хонорарът е платен в брой, и счита, че същото е основателно и М.Б. следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

С.Б.

ОСЪЖДА М.Й.Б., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на И.Т.Т., с ЕГН: **********, адрес: ***, сума в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА М.Й.Б., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна такса в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………                               ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                                2………………..