№ 2403
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330203818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.
Т. Т. срещу Наказателно постановление № 22-0432-000699/02.06.2022 г.,
издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за
неговата отмяна. С допълнение към жалбата, приложено на лист 10-11 от
делото, от адв. Т. Т. се поддържа при издаването на НП да са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се да има неяснота относно
наказаното лице, тъй като в акта за установяването на нарушението и в
наказателното постановление като извършители на деянието да са посочени
различни лица. Възразява се неправилно да е определено и мястото на
извършване на нарушението, тъй като обективно да не съществува път PDV
2113 и км 3+250 от него. Взема се становище наказващият орган да не е
уточнил каква мерна единица е използвана за измерването на концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Твърди се по гореизложените
съображения съществено да е нарушено правото на защита на наказаното
лице. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Т. Т., с пълномощно по делото, който поддържа
1
жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2 от
делото, поддържа при издаване на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя и вината му намира за категорично доказани. Взема
становище деянието да е със завишена обществена опасност, поради което да
не представлява маловажен случай. Описанието на нарушението счита за
ясно, а приложената правна квалификация на деянието за правила. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от З. Б., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 21.06.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
24.06.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.05.2022 г. около 17:00 ч. в Община Куклен, на път PDV 2113, км
3+250 в посока на движение от манастир „Св. св. Козма и Дамян“ към гр.
Куклен жалбоподателят З. Б. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № ***, след като преди това бил употребил алкохол. По същото време на
посочения пътен участък служебните си задължения по контрол за спазването
на правилата за движение изпълнявал свид. С. М. Б. – ***. Свидетелят Б.
спрял за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. В хода на
проверката жалбоподателят Б. бил изпробван с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA-0181 за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Техническото средство отчело
концентрация на алкохол от 1,09 промила чрез измерването му в издишания
от жалбоподателката въздух.
На място свид. Б. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 153912 против жалбоподателя Б., в негово
присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка. Свидетелят Б. издал и талон за изследване с
бл. № 122247, екземпляр от който също бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя в 17:45 часа на 21.05.2022 г.
Б. се явил в указаното в талона време в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД,
2
където му била взета кръвна проба за изследване.
На 25.05.2022 г. с протокол № 922 за химическа експертиза било
установено, че в изследваната кръвна проба от жалбоподателя Б. се
съдържало наличие на алкохол (етанол) с концентрация от 0,52 промила (г/л).
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. М. Б.. От тях се установява
мястото, на което е извършена проверката, представляващо участък от
общински път PDV 2113. Свидетелят пояснява, че конкретното място попада
на територията на Община Куклен и се намира по пътя към манастира „Свети
свети Козма и Дамян“ в посока с. Гълъбово. Следващото релевантно за
делото обстоятелство, което се установява от показанията на свид. Б., е, че
жалбоподателят Б. е бил водач на автомобила, който е бил в движение преди
извършването на проверката. Изяснява се и че в хода на проверката
жалбоподателят е изпробван с техническо средство за определянето на
концентрацията на алкохол в кръвта му чрез измерването й в издишания
въздух, която е отчела положителна стойност. В тази връзка свидетелят
изяснява, че по време на проверката жалбоподателят му е споделил, че бил
изпил една бира. Показанията на свид. Б. се ползват с доверие от съда като
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят
изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.
Показанията му намират подкрепа в справката за общинските пътища на
територията на Община Куклен, както и в талона за изследване и
заключението по химическата експертиза, поради което се ценят за проверени
и достоверни.
От протокол № 922/25.05.2022 г. за химическа експертиза се установява,
че в кръвната проба, взета по талон за изследване № 122247 от
жалбоподателя Б., е доказано наличието на алкохол (етанол) в концентрация
0,52 г/л (промила). Установява се още, че пробите са изследвани по
газхроматографски метод.
От талон за изследване № 122247, съставен от свид. С. М. Б., се изяснява,
че проверката на жалбоподателя Б. с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен № ARNA-0181 е отчела положителен резултат от 1,09
промила, като жалбоподателят е насочен за вземане на биологични проби за
медицинско и химическо изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр.
Пловдив.
От писмо с вх. №72823/15.09.2022 г. от юрисконсулт при Община Куклен
(лист 22 от делото) и справка за общински пътища на територията на Община
3
Куклен (лист 23 от делото) се изяснява, че съществува общински път PDV
2113 и същият е утвърден като общински път с Решение № 155 от 14.03.2009
г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на утвърдения списък
на общинските пътища. Установява се и че участъкът от км 0+000 до км
6+980 от пътя попада на територията на Община Куклен.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и
териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и в НП.
В допълнението към жалбата се правят три възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление, но и трите съдът прима за неоснователни.
На първо място твърди се АУАН и наказателното постановление да са
издадени срещу различни лица, което да внася неяснота относно субекта на
административнонаказателната отговорност. Поддържа се още лицето, на
което е наложено административното наказание с НП, да не е жалбоподателят
Б.. За тези си възражения жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че
в АУАН е записано актът да се съставя против З. Б., докато в наказателното
постановление са посочени имената З. Не Б.. Възражението е неоснователно.
Несъмнено доказано е по делото, че както АУАН, така и наказателното
постановление са издадени срещу едно и също лице и това е жалбоподателят
Б.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
основните данни за гражданската регистрация на лицата са техните имена,
дата и място на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер (ЕГН).
От тях последният посочен идентификационен белег – ЕГН, съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗГР представлява административен идентификатор на подлежащите
на регистрация физически лица и е уникален номер, чрез който физическите
лица се определят еднозначно. В случая и в акта, и в наказателното
постановление е посочен ЕГН на жалбоподателя Б., като в постановлението
това е направено както в обстоятелствената част, където е описано
съставомерното му поведение, така и в диспозитива, с който се налагат
наказанията. Предназначението на ЕГН е да служи именно за разграничение
4
на физическите лица едно от друго и да ги определя еднозначно, тъй като
всеки номер е уникален, тоест не е дублиран. В АУАН и в постановлението е
вписан един и същи ЕГН, за който не се оспорва да е на жалбоподателя Б.,
като със същия единен номер той сам се е обозначил и в жалбата до съда.
Не се споделя и доводът да са посочени такива различни имена, които да
внасят съмнение или неяснота относно наказаното лице и автора на деянието.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР името на български гражданин, роден на
територията на Република България, се състои от собствено, бащино и
фамилно име. По отношение на жалбоподателя Б., макар по делото да не е
изследвано мястото му на раждане, видно е, че същият се представя с име от
три части, формирано по идентичен с посочения в ЗГР ред. В наказателното
постановление по никакъв начин не са посочени различни три имена от тези
по АУАН, които да са несъвместими и противоречиви. Напротив,
собственото и бащиното име – З., са напълно идентични в АУАН и в НП.
Фамилното име Б. също присъства и в двата акта, съставяни в производството
по глава трета от ЗАНН. Единствената разлика е изписаната дума „Не“
между бащиното и фамилното име на жалбоподателя в наказателното
постановление. Тази несъществена нередовност категорично няма
твърдените от жалбоподателя правни последици по възникване на неяснота
относно самоличността на наказаното лице. Самоличността представлява
съвкупност от индивидуализиращи лицето данни, поради което неоправдан е
подходът в допълнителните мотиви към жалбата тези данни да се тълкуват
изолирано и откъснато едни от други. При съвкупната преценка на вписаните
в АУАН и в наказателното постановление имена, ЕГН и адрес на нарушителя
съдът приема, че последният е ясно, несъмнено и еднозначно определен. Не
съществува съмнение, че от фактическа страна е прието нарушението да е
извършено от жалбоподателя Б. и на него са наложени неблагоприятните
санкционни последици под формата на административни наказания. Така
мотивиран, съдът приема разгледаното възражение за неоснователно.
На второ място твърди се допуснато съществено процесуално нарушение
и поради неправилно определяне на мястото на извършване на нарушението.
Жалбоподателят претендира да не съществува посоченият в АУАН и в
наказателното постановление път PDV 2113, поради което мястото на
деянието да не е установено, а това да нарушава правото му на защита. И това
възражение е неоснователно, тъй като е оборено от събраните и проверени
по делото доказателства. С решаващо значение за преценката по
основателността на разгледаното възражение е справката с вх. № 72823 от
15.09.2022 г. от Община Куклен, в която изрично се посочва, че път с
наименование PDV2113 съществува и преминава през територията на
Общината. Справката е съпроводена и със списък-извлечение на общинските
пътища в Община Куклен. Възраженията на жалбоподателя срещу това
доказателство са неоснователни. Представената от последния разпечатка,
приложена на лист 12 от делото, е с неизвестен автор и не носи
характеристиките на официален документ, поради което не се ползва с
5
обвързваща материална сила. Касае се за изброяване в табличен вид на
различни пътища на територията на страната, за които изрично се посочва да
са само извадка, но без да е ясно кой я е съставил и дали представената
информация е изчерпателна. В тази връзка именно за изясняване на спорното
по делото обстоятелство е изискана официална информация от Община
Куклен, на чиято територия се твърди в НП да е извършено деянието. По тези
съображения съдът ползва с доверие справката, изходяща от Община Куклен,
от която по категоричен начин се установява, че път с наименование
PDV2113 съществува. По възражението да не става ясно къде точно се
намира този път следва да се посочи, че такъв въпрос не е и поставян, извън
това дали попада на територията на тази община. Въпреки това справката е
достатъчно изчерпателна и не съдържа твърдения от жалбоподателя
недостатък. В списъка на лист 23 от делото за път PDV 2113 е посочено, че
километражът на общинския път обхваща участъка от км 0+000 до км 6+980
от път III-8606/Куклен-ман. Свети врач-Гълъбово/ и дължината на общинския
път в километри за Община Куклен е 6,980. Следователно процесното деяние,
което е осъществено на км 3+250 от същия път PDV 2113, попада на
територията на Община Куклен. Допълнително яснота относно
местонахождението на мястото на деянието внася и свид. Б., като неговите
показания изцяло кореспондират и съответстват на информацията,
съдържаща се в справката от Община Куклен. По този начин двете
доказателства служат за взаимната си проверка и получават завишена
доказателствена стойност, като съдът изцяло им дава вяра. Показанията на
свид. Б. са доказателство както за съществуването на общински път PDV2113,
така и за точното място на извършване на процесното деяние по
протежението на този път, попадащо на територията на Община Куклен. Така
мотивиран, съдът приема и това възражение за неоснователно.
На трето място се твърди допуснато съществено процесуално нарушение
поради непосочване на мерната единица за измерената концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя, което също недопустимо да е ограничило
правото му на защита. И това възражение е неоснователно. Пределно ясно и
конкретно в наказателното постановление е посочено, че водачът първо е
изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNA-
0181, който е отчел положителна проба от 1,09 промила на хиляда алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух. На следващо място
наказващият орган е посочил, че възприема за доказана концентрацията на
алкохол, установена след лабораторното изследване и от заключението на
изготвената химическа експертиза, съгласно което е доказано наличие на
алкохол (етанол) от 0,52 g/l (промила). При тези факти се установява по
категоричен начин, че твърдението на жалбоподателя е недостоверно, като е
оборено от доказателствата по делото. Посочена е използваната за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта мерна единица, поради което липсва
нарушаване на правото на защита, а описанието на нарушението е пълно и
изчерпателно.
6
Текстът, за който в допълнителните мотиви към жалбата се твърди да е
опорочен и непълен, всъщност представлява възпроизвеждане на
съдържанието на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл
несподелим е упрекът, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение и не е описал всички признаци от състава на нарушението, като е
преписал в НП самата законова разпоредба. Тук следва да се изясни, че
текстът, срещу чиято пълнота възразява жалбоподателят, не представлява
част от описанието на нарушението. В наказателното постановление след
посочването на правната квалификация е възпроизведено и съдържанието на
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От своя страна описанието
на нарушението включва индивидуализираните по време, място и начин на
извършване конкретни факти от обективната действителност, които са
подведени под общите и абстрактни правни признаци от състава на
административното нарушение. Съдебната практика също приема, че текстът,
срещу чиято нередовност се възразява с жалбата, не представлява описание на
нарушението, а възпроизвеждане на съдържанието на нарушената правна
норма - така Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2535 от 17.12.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2350/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в които е
прието, че „записаното в акта и наказателното постановление съставлява
възпроизвеждане на посочената като нарушена разпоредба и е посочено след
описание на вмененото нарушение“. Настоящият състав споделя изложените
от касационната инстанция доводи, че съдържанието, възпроизвеждащо
законовия текст на нарушената правна норма, не е част от описанието на
нарушението и че то е направено единствено в интерес и за улеснение на
нарушителя. В този смисъл при описанието на нарушението, както беше
посочено, ясно и конкретно е определена приложената мерна единица за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя –
промили. С това правото му на защита е охранено и не е ограничена
възможността му да участва пълноценно в процеса, като изчерпи своите
възражения. Що се касае до твърдението за непълнота на посочения в
допълнителните мотиви текст – същото е вътрешно противоречиво. То
почива на аргумента, че в НП има непълнота на описанието спрямо
признаците от състава на нарушението така, както са описани в законовата
разпоредба. Същевременно обаче атакуваният текст представлява дословен
цитат на самия законов текст, поради което не съществува твърдяната
непълнота на описанието.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се доказва
жалбоподателят Б. да е извършил административното нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП. С жалбата фактическата обстановка не се оспорва, извън
разгледаните по-горе три възражения. От обективна страна по делото се
доказва, че на 21.05.2022 г. около 17:00 часа в Община Куклен, на път PDV
2113, км 3+250 в посока на движение от манастир „Св. св. Козма и Дамян“
7
към гр. Куклен жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 0,52 промила (г/л). От показанията на свид. Б., на които
съдът изцяло даде вяра, е доказано авторството на деянието от страна на
жалбоподателя Б.. Той е годен субект на административното нарушение, тъй
като е притежавала качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, като е управлявал процесния лек
автомобил, когато е спрян за проверка. Мястото на извършване на
нарушението отново се установява от показанията на свидетеля очевидец Б.,
съобразени съвместно и със справката за общинските пътища на територията
на Община Куклен. С поведението си по управление на МПС след употреба
на алкохол в съставомерна концентрация жалбоподателят е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението. Последното е формално и от
обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен
вредоносен резултат.
Съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя
е правилно определена не въз основа на показанията на техническото
средство, а съгласно заключението на химическата експертиза. Хипотезите,
когато концентрацията на алкохол се установява от показанията на
техническото средство, са регламентирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., но настоящият случай не попада сред тях. Тъй
като жалбоподателят е дал кръвна проба за медицинско изследване и такова е
проведено, като пробите са изследвани по газхроматографския метод
съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., то меродавен се явява
именно резултатът от медицинското изследване. По този начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, като концентрацията на алкохол в
кръвта на водача, която е приета за доказана от наказващия орган в НП, е по-
ниска спрямо посочената в АУАН. Не само че не е допуснато процесуално
нарушение, като АНО се е позовал и е приел стойността на концентрацията на
алкохол по експертното заключение, но всъщност именно по този начин той е
приложил правилно материалния закон. В този смисъл е и съдебната
практика, която последователно изяснява, че това е дължимото и
законосъобразно поведение от наказващите органи при такива факти - така
Решение № 2465 от 20.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2424/2022 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2119 от 10.11.2016 г. по
к.а.н.д. № 1918/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Споделят се
изцяло от настоящия състав и изложените аргументи от касационната
инстанция за липса на съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението при идентични факти, по аргумент и от Тълкувателно решение
№ 57 от 04.12.1984 г. по н. д. № 13/1984 г. на ОСНК на ВС. Следователно с
наказателното постановление не са възведени такива нови обстоятелства,
различни от тези по АУАН, по които нарушителят да не се е защитавал, като
установените допълнителни обстоятелства се отнасят до това, че
8
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя всъщност е по-ниска
от първоначално посочената в акта. Така водачът се е защитавал за нещо
повече от това, което в действителност се установява да е осъществил, тоест в
по-голям обем. По тези съображения съдът приема извършването на
нарушението от обективна страна за доказано по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението. Съзнавал е, че е употребил алкохол в
съответното количество, както и че след това, боравейки с уредите за
управление на процесния лек автомобил, е привел същия в движение и се е
придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено ползване.
Следователно в съзнанието му се е отразил и общественоопасният характер
на деянието, но въпреки това умишлено е пристъпил към неговото
осъществяване.
Съдът намира, че правилно е определена приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание
глоба в размер на 500 лева и административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. Видът и размерът на следващите се
наказания са предвидени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не
констатира допуснато нарушение при определянето им.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и като такова
трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването
на такива. Следователно разноски не следва да се присъждат в полза на никоя
от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-
000699/02.06.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на З. Б., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
9
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10