№ 1975
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110123099 по описа за 2023 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Л.
З. Г., В. З. Г., А. В. Р., Ж. В. Р. и Ц. В. Р. обективно и субективно съединени
осъдителни искове, уточнени с молба от 30.05.2023 г., с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от
ответниците да заплати припадаща му се част от общия размер на дължимите
суми за топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се в гр.
София, ***, а именно:
1/ Л. З. Г. – 3/12 части от общия размер на задълженията за имота,
равняващи се на: 373.91 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ***; 50.54 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;
9.12 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.80 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане.
2/ В. З. Г. – 3/12 части от общия размер на задълженията за имота,
равняващи се на: 373.91 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ***; 50.54 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;
9.12 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.80 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със
1
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане.
3/ А. В. Р. - 2/12 части от общия размер на задълженията за имота,
равняващи се на: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;
6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане.
4/ Ж. В. Р. - 2/12 части от общия размер на задълженията за имота,
равняващи се на: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;
6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане; и
5/ Ц. В. Р. - 2/12 части от общия размер на задълженията за имота,
равняващи се на: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;
6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и наследодателят на ответниците – С.
Г. И., е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал.
1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е
било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота /придобит по наследство от починалата С. И./, не са
2
осъщестВ. насрещната парична престация – да заплатят установената покупна
цена, обективирана в представените по делото фактури.
Моли за уважаване на предявените искове по отношение на всеки от
ответниците в размер, отговарящ на идеалните им части от правото на
собственост върху имота съобразно наследствената им квота. Претендира
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците Л. З. Г. и В. З. Г.,
са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените
искове по основание и размер. Навеждат доводи, че не притежават качеството
потребител на топлинна енергия за процесния период. Позовават се на изтекла
погасителна давност. Сочат, че в имота живее единствено ответникът А. Р.,
който следва да отговаря за потребената в имота енергия. Твърдят исковата
претенция е погасена чрез плащане в хода на процеса. Молят за отхвърляне на
предявените искове.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Ц. В. Р., чрез
назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда
доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за
процесния период, като сочи, че по делото не се доказва ответникът Ц. Р. да е
приел оставеното му наследство. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците А. В. Р., Ж. В. Р. не са
депозирали отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис”
ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
3
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че
процесният топлоснабден имот е придобит през 1993 г. от С. Г. И. по силата
на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти /л. 39/
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници /л.45-
46/, купувачът имота С. И. е починала на 26.05.2018 г., т.е. преди началото на
исковия период по настоящото дело, като е оставил за наследници по закон
сестра си С.С. Р.а и, по право на заместване, племениците си /синове на
починалата през 2008 г. сестра Н. Г.а/ - Л. З. Г. и В. З. Г..
По този начин С.С. Р.а е получила по наследство 1/2 от процесния
имот, а Л. З. Г. и В. З. Г. – по 1/4 ид.част от имота. /по ½ от частта на майка
си/.
С.С. Р.а е починала на 17.02.2016 г. /т.е. преди началото на исковия
период/, като е оставила наследници по закон тримата си синове - А. В. Р., Ж.
В. Р. и Ц. В. Р.. С оглед на това, всеки от тях придобива по наследство по 1/3 от
притежаваната от майка им ½ от имота – т.е. по 1/6 ид.част от имота.
Изразени с едно и също число в знаменателя, ответниците Л. З. Г. и В.
З. Г. придобиват по 3/12 ид.части от правото на собственост върху имота, а
ответниците А. В. Р., Ж. В. Р. и Ц. В. Р. – по 2/12 ид.части от имота.
Предвид изложеното, доколкото ответниците Л. З. Г. и В. З. Г., А. В. Р.
и Ж. В. Р., не са оспорили факта на приемане на наследството, оставено от
общия наследодател, съдът намира, че същите се явяват материалноправно
отговорни за заплащането на потребената в имота топлинна енергия.
По отношение на ответника Ц. В. Р., съдът намира следното:
С подадения отговор на искова молба ответникът, чрез назначения от
съда особен представил, е оспорил настъпилото наследствено правоприемство
между починалия общ наследодател и Ц. Р. с аргументи за липса на приемане
на наследството.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, т.е.
същото не преминава автоматично към наследниците. При откриване на
наследството в момента на смъртта на наследодателя, за лицата, които имат
право да наследяват, възниква правото да го приемат, а с приемането му те го
придобиват. Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят
отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица,
които са били в имуществени отношения с наследодателя.
Приемането на наследството може да бъде изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местоокриване на наследството, което се вписва в особена за това книга –
чл.49, ал. 1 ЗН, а мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши
действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме
наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си
на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН.
В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде задължен да се
4
произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.
Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и ако той се яви, го
изслушва по въпроса. Според чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело
срещу наследника, срокът за приемане се определя от съда, който разглежда
делото. Тълкуването на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има
заведено дело срещу наследник, съдът му определя срок да заяви дали приема
наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна
по делото.
Такава заинтересована страна в случая е ищецът, тъй като той има
интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници
на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си.
Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи
правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН.
Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се
прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно право на
наследника, с оглед на което в хипотеза на заведено дело по предявен иск
срещу наследник и при изрично оспорване от наследника и липса на данни
дали същият е приел или се е отказал от наследството, съдът следва да
даде срок на наследника да заяви приема ли наследството или се отказва от
него само по искане на заинтересована страна по делото. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 101 от 08.10.2019г. на ВКС по гр. д.
№ 2260/2018г., IV Г.О., в т.ч. и тази, цитираната от ищеца в молбата от
18.03.2024г. – Решение № 437 от 17.01.2012г. на ВКС по гр.д. №70/2011г. на III
Г.О./.
В настоящия случай, съдът е взел предвид изричното оспорване от
ответника, релевирано с отговора на исковата молба, да са приели
наследството, и при съобразяване с гореизложеното и трайната съдебна
практика по този въпрос, е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства, че ответниците са
приели оставеното им от общия им наследодател наследство или в същия срок
да инициира производство по чл. 51 ЗН пред настоящия състав /в това число
– да поиска назначаване на управител на незаетото наследство/ До
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ищецът не е
ангажирал доказателства в тази насока и не е инициирал производство по чл.
51 ЗН, поради което съдът приема, че ответникът не е приел наследството,
оставено му от неговата майка, респективно – от С. И., в случай, че майка му е
починала преди сама да приеме наследството, оставено й от сестра й, и
съответно не следва да отговаря за процесните задължения за потребена
топлинна енергия.
С оглед изложеното, предявените главни и акцесорни искове срещу Ц.
В. Р. за заплащане на цената на топлинна енергия , извършена услуга дялово
разпределение и мораторни обезщетения се явяват изцяло неоснователни
5
подлежат на отхвърляне.
По отношение на ответниците Л. З. Г. и В. З. Г., А. В. Р. и Ж. В. Р.:
В качеството им на титуляри на правото на собственост, последните
се явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на
потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответниците да се е
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се
по делото, че начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Установява се по
делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетата по делото СТЕ експертиза, реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от
1501.91 лева - т.е. повече от претендирания от ищеца размер на обща
главница /1495.64 лева/.
Установява се по делото от представените писмени доказателства и от
изготвените експертизи, че услугата за дялово разпределение в имота е реално
извършвана, като нейната обща стойност възлиза на 36.50 лева – какъвто е и
соченият от ищеца общ размер на претенцията.
Не се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /а и от представените от ответниците платежни нареждания/ по
сметка на ищеца да са постъпили плащания, касаещи процесния период.
6
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените по отношение на
ответниците А. В. Р. и Ж. В. Р. главни искове за заплащане на по 2/12 ид.части
от процесните установени по основание и размер претенции за потребена в
имота топлинна енергия и дялово разпределение, следва да се уважат изцяло.
Ответниците Л. З. Г. и В. З. Г. своевременно са упражнили правата си
по чл. 120 ЗЗД като са заяВ. възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което
възражение е частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 02.05.2023 г., следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от м.05.2019г. до м. 02.2020г. вкл
/т.е. падежиралите по-рано от три години от датата на исковата молба/ са
погасени по давност.
С оглед на това, съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
м.03.2020 г. до м.04.2021г., т.е. за сумата от 1066.11 лева – главница за
топлинна енергия, и за сумата от 28.54 лева – цена за услуга дялово
разпределение, за които стойност и период исковете се явяват основателни.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете на ищеца по
отношение на Л. З. Г. и В. З. Г. следва да се уважат до размера на сочената от
ищеца квота в съсобствеността /3/12 ид.части/, т.е. всеки от тях дължи по
266.53 лева - главница за топлинна енергия за периода м.03.2020 г. до
м.04.2021г. и по 7.13 лева цена за услуга дялово разпределение за периода
м.03.2020 г. до м.04.2021г.
За горницата до пълно заявения размер на претенциите, същите
следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
7
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, съгласно което общият размер на претенцията
за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия възлиза на
сумата от 203.80 лева /т.е. повече от претендираните 202.16 лева/, съдът
намира следното:
Ответниците А. В. Р. и Ж. В. Р. дължат пълния претендиран от тях
размерът на мораторната лихва върху главниците, равняваща се на 2/12 от
тези задължения, съгласно соченото от ищеца, т.е. по 33.69 лева - мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия.
Ответниците Л. З. Г. и В. З. Г. дължат мораторно обезщетение само
върху непогасената по давност част от вземането, т.е. по 3/12 части от 115.28
лева - мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, т.е.
искът срещу всеки от тях е основателен за сумата от 28.82 лева, а за
горницата до пълно заявения размер от 50.54 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
8
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията срещу всички
ответници се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски по иска си срещу
ответниците за заплатена държавна такса в размер на 500 лв, 600 лева -
депозит за СТЕ и ССчЕ, 5 лева - държавна такса за съдебно удостоверение,
както и е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева.
Сторил е разноските за възнаграждение за особен представител в
размер на 300 лева, които разноски, доколкото касаят единствено исковете,
предявени срещу ответника Ц. Р. и предвид извода на съда за тяхната
неоснователност, следва да останат в тежест на ищеца, а да не се разпределят
пропорционално между другите ответници.
Предвид изложеното, общият размер на разноските на ишеца, който
следва да бъде разпределен по съразмерност, възлиза на сумата от 1205 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена общо сумата от 786.42 лева – дължима в условията на
разделност от четиримата ответници, по отношение на които исковете са
частично основателни.
От страна от ответниците не са претендирани разноски, поради което
такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Л. З. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 266.53 лева - продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода м.03.2020 г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ***; 28.82 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.; 7.13
лева цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2020 г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/02.05.2023 г./ до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Л. З. Г., ЕГН **********, искове с правно на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове както следва:
За горницата над сумата от 266.53 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за топлинна енергия от 373.91 и за периода от
м.05.2019 г. – м.02.2020 г. - като погасен по давност;
За горницата над сумата от 7.13 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за дялово разпределение от 9.12 лева и за
периода от м.05.2019 г. – м.02.2020 г. - като погасен по давност;
За горницата над сумата от 28.82 лева до пълния предявен размер на
претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна
енергия в размер на 50.54 - като неоснователен;
За сумата от 1.80 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
07.09.2022 г. върху главницата за дялово разпределение – като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. З. Г., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 266.53 лева - продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода м.03.2020 г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ***; 28.82 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.; 7.13
лева цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2020 г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/02.05.2023 г./ до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу В. З. Г., ЕГН ********** , искове с правно на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове както следва:
За горницата над сумата от 266.53 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за топлинна енергия от 373.91 и за периода от
м.05.2019 г. – м.02.2020 г. - като погасен по давност;
За горницата над сумата от 7.13 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за дялово разпределение от 9.12 лева и за
периода от м.05.2019 г. – м.02.2020 г. - като погасен по давност;
10
За горницата над сумата от 28.82 лева до пълния предявен размер на
претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна
енергия в размер на 50.54 - като неоснователен;
За сумата от 1.80 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
07.09.2022 г. върху главницата за дялово разпределение – като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. Р., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 249.27 лева, представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 07.09.2022 г.; 6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. В. Р., ЕГН **********, иск по чл. 86
ЗЗД за сумата от 1.20 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. В. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 249.27 лева, представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 07.09.2022 г.; 6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /02.05.2023 г./ до
окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ж. В. Р., ЕГН ********** иск по чл. 86
ЗЗД за сумата от 1.20 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ц. В. Р., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
следните суми: 249.27 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ***; 33.69 лв., представляваща обезщетение за
11
забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г.;
6.08 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.20 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба /02.05.2023 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. З. Г., ЕГН **********,
В. З. Г., ЕГН **********, А. В. Р., ЕГН ********** и Ж. В. Р., ЕГН
**********, да заплатя на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
при условията на разделна отговорност, общо сумата от 786.42 лева -
разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12