Определение по дело №1938/2023 на Административен съд - Бургас

Жалбоподателят К.Т.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез адв. И.С. ***, оспорва заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас. Жалбата е озаглавена искане и е била депозирана до издателя на заповедта с искане, евентуално, същото да бъде изпратено като жалба до Административен съд – Бургас.

С оспорената заповед (л.20), на основание чл.44, ал.2, вр. с чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА, чл.99б, ал.3 от ЗГР и чл.140а, ал.3 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация и предвид констатациите и изводите на назначената със заповед № 2658/26.09.2018 г. на кмета на Община Бургас, комисия за извършване на проверка за спазване на изискванията за адресна регистрация, отразени в протокол № 12 от 28.09.2018 г. и протокол № 13 от 13.02.2019 г. по заявление, peг. индекс и дата № 94-01-32616/21.09.2018 г. от Т.С.Д., за заличаване на адресна регистрация на лица от собствения й недвижим имот с административен адрес: ****, е заличена адресната регистрация по постоянен адрес на К.Т.Ж. с ЕГН ********** и по постоянен и настоящ адрес на Ф.Н.Д.с ЕГН ********** на адрес: ***.

Жалбоподателката Ж. сочи, че заповедта й била връчена на 02.10.2023 г. Уточнява, че Ф.Н.Д. е нейната майка, която е починала на 14.08.2020 г. Излага съображения по същество.

С разпореждане № 4359/24.10.2023 г. (л.168) и № 4487/03.11.2023 г. (л.315) съдът указа на жалбоподателката да отстрани нередовности в жалбата. В изпълнение на указанията (л.172-173, 317) се сочи, че заповедта се оспорва в цялост. Твърди се, че същата е незаконосъобразен административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се в частта, в която е заличена адресната регистрация на починалата Ф.Н.Д., заповедта да бъде обезсилена, а административното производство да бъде прекратено. В условията на евентуалност – в тази част заповедта да бъде отменена, тъй като лицето имало право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Иска се отмяна и в частта, в която е заличена адресната регистрация на жалбоподателката Ж..

Изрично се сочи, че жалбоподателят не разполага с доказателства за датата, на която твърди, че заповедта била връчена (л.173/горе и л.317).

С разпореждане № 4359/24.10.2023 г. (л.168) съдът указа и на ответника да представи доказателство за датата на съобщаване на заповедта на жалбоподателката Ж.. В изпълнение на указанието са представени становище и доказателства (л.180 и сл.). Излага се хронология по провеждане на административното производство. Излагат се съображения за недопустимост на жалбата поради просрочие. Иска се прекратяване на производството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Факти:

С декларация с вх. № 94-01-32616/21.09.2018 г. с приложено копие на нотариален акт № 45, том 17, дело 3038, вх. peг. № 6158 от 14.05.2018 г. на Службата по вписвания Бургас и удостоверение за данъчна оценка (л.193-195) Т.С.Д. сезирала община Бургас относно К.Ж. и Ф.Д. като заявила, че не е съгласна посочените лица да продължават да бъдат адресно регистрирани в притежавания от нея имот, съгласно приложения НА.

Със заповед № 2658/26.09.2018 г. на кмета на Община Бургас (л.196) е определена комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация. Заповедта е обявена на интернет страницата на Община Бургас и на таблото за обявления на Община Бургас на 26.09.2018 г. (л.196-197).

Видно от протокол № 12/28.09.2018 г. на комисията (л.201 и сл.), в т. 23 е разгледана декларацията от Т.С.Д. срещу двете лица и е взето решение същите да бъдат уведомени по реда на чл.26 от АПК за започване на производство по чл.99б от ЗГР, като им се предостави 3-дневен срок от съобщението за възражения, становище, доказателства и искания.

До Ж. и Д. са изпратени уведомителни писма по чл.26, ал.1 по АПК (л.208-211) за образувано административно производство по реда на чл.99б от ЗГР. Писмата са върнати в Община Бургас на 06.10.2018 г. с отбелязване от Български пощи ЕАД „преместен“ за двете лица. С цел уведомяване за започване на производството по чл.26, ал.1 от АПК, на интернет страницата на Община Бургас е публикувано съобщение от 26.10.2018 г. и е поставено съобщение на таблото за обявления на общината. За тези действия е съставен нарочен протокол от 26.10.2018 г., подписан от директора на дирекция ГРН, юрисконсулт и свидетел. Двете лица К.Т.Ж. и Ф.Н.Д.са вписани както в протокола, така и в съобщението на е-страницата на общината (л.212-216).

Във връзка със започналото производство е изпратено писмо до директора на ОД МВР Бургас (л.217-221) с искане, след посещение на място органите на МВР да установят дали лицата, чиято адресна регистрация, по настоящ адрес се иска да бъде заличена, не живеят повече от 30 дни на заявения от тях адрес.

Със заповед № 317/11.02.2019 г. на кмета на Община Бургас е определена комисия (л.224), която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация, обявена на интернет страницата на Община Бургас и на таблото за обявления на Община Бургас на 11.02.2019 г. (л.225-228).

Видно от протокол № 13/13.02.2019 г. от работата на комисията, в т.23 (л.283) е разгледан сигналът от Т.С.Д.. Въз основа на извършените проверки и констатациите от тях, комисията приема, че адресната регистрация на К.Т.Ж. и нейната майка Ф.Н.Д. следва да бъде заличена.

Въз основа изводите на комисията е издадена процесната заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас.

На 21.02.2019 г. на таблото за съобщения на Община Бургас е публикувано съобщение до лицата за издадената заповед. Същото е публикувано и на интернет страницата на общината(л.182-186).

Екземпляр от процесната заповед е изпратен до лицата и по поща. Писмата са върнати в Община Бургас на 01.03.2019 г. с отбелязване от Български пощи ЕАД „преместен“ (л.187-190).

Правни изводи:

1. Относно обжалването на заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас в частта, в която е заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Ф.Н.Д.с ЕГН ********** на адрес: ***:

В изпълнение на указанията на съда, жалбоподателката изрично уточни, че оспорва заповедта в цялост.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗГР, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Според ал.14, изр. първо – актовете на органите по ал.1 за заличаване на адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния административен съд.

Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Видно от указанието на тази правна норма, за да е налице активна процесуална легитимация за лицето, е необходимо актът да го засяга било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. В конкретния случай в частта на оспорената заповед, в която е заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Ф.Н.Д., засегнато лице е само Д.. В тази част адресат на заповедта е единствено Д. и единствено за нея би бил налице правен интерес да оспорва индивидуалния административен акт в тази част. Независимо, че Д. е майка на Ж., на това основание за последната не възниква право да оспорва заповедта в тази част. По делото не е представено пълномощно, с което да е учредена представителна власт в полза на Ж. да оспорва заповедта в тази част или да преупълномощава трети лица с такова право. По делото няма данни Д. да е волеизявявала в посока оспорване на заповедта в съответната част преди депозиране на жалбата. Същата е починала на 14.08.2020 г. – л.6 (след издаване на заповедта на 18.02.2019 г. и преди подаване на жалбата на 11.10.2023 г.), като няма данни да е обжалвала акта в съответната част лично или чрез упълномощено лице.

Следва да се изясни, че правният интерес от обжалване трябва и да е непосредствен, т.е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. При липсата на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект на оспорената заповед по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита.

В конкретния случай липсва пряко и неблагоприятно засягане или създаване на опасност от засягане на правата и интересите на К.Т.Ж. с частта на заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас, в която е заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Ф.Н.Д.с ЕГН ********** на адрес: ***.

Съгласно чл.159, т.4 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването.

2. Относно обжалването на заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас в частта, в която е заличена адресната регистрация по постоянен адрес на жалбоподателката К.Т.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес ***:

В жалбата се твърди, че заповедта е връчена на Ж. на 02.10.2023 г. В изпълнение указания на съда да бъде представено доказателство за това връчване, Ж. сочи, че не разполага с доказателства (л.173/горе и л.317).

Процесната заповед е издадена на 18.02.2019 г. Към този момент в сила са били разпоредбите на чл.61, ал.1 и ал.3 от АПК в редакцията ДВ, бр.27/2014 г., в сила от 25.03.2014 г. Съгласно ал.1, административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Съгласно ал.3, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.

От доказателствата по делото се установява, че в изпълнение на законовата разпоредба с писма от 25.02.2019 г. (л.187-190) до Ж. и Д. поотделно е бил изпратен екземпляр от заповедта. Писмата се върнали с отбелязване „преместен“ и съобщението за издадения индивидуален административен акт било поставено на таблото за обявления и публикувано на интернет страницата на общината.

При тези факти следва да се приеме, че съобщението за издадената заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас е било редовно връчено на жалбоподателката К.Ж. по реда на чл.61, ал.3 от АПК (ред. ДВ, бр.27/2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) на 21.02.2019 г. като регламентираният в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорване е изтекъл на 07.03.2019 г. (четвъртък, присъствен ден). Жалбата е подадена чрез административния орган на 11.10.2023 г., поради което същата е просрочена.

Съгласно чл.159, т.5 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено.

Изложеното мотивира съда да приеме, че жалбата срещу заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас следва да се остави без разглеждане, а производствто по делото да бъде прекратено, както следва:

- на основание чл.159, т.4 – в частта с която се оспорва процесната заповед, в частта, в която е заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Ф.Н.Д.с ЕГН ********** на адрес: ***;

- на основание чл.159, т.5 – в частта с която се оспорва процесната заповед, в частта в която е заличена адресната регистрация по постоянен адрес на К.Т.Ж. с ЕГН ********** на адрес: ***.

Ответникът, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай на ответника се дължи плащане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на прекратяване на производството, като съдът намира, че с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.159 т.4 и т.5 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Т.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес *** против заповед № 389/18.02.2019 г. на кмета на Община Бургас.

ОСЪЖДА К.Т.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес *** да плати на Община Бургас разноски по делото в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1938/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването.

	Съдия: