РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500048 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.о.н.** - С. против решение №
260000/20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен
съд - С.З., с което са отхвърлени предявените от нея против Д. С. М. и С. С.
М., конституиран на мястото на починалия С.В. М., искове за отнемане в полза
на Д. на описаното незаконно придобито имущество и за обявяване на
недействителност на договори. Жалбоподателят твърди, че решението на
окръжния съд е неправилно относно приетото, че ответниците не са били
уведомени за образуваното спрямо тях производство, че исковете против Д. М.
за отнемане на недвижимите имоти в гр. С.З. са погасени по давност, че
сделката от *** г. е безвъзмездна, а не договор за покупко-продажба, както и
относно приетите доходи на проверяваното лице, техния произход и размер, за
което излага подробни съображения, като моли да бъде отменено
обжалваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което да
1
бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на направените
по делото разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите Д. С. М. и С. С. М. чрез процесуалните им представители
адвокат С. Ч. и адвокат С.С. оспорват въззивната жалба като неснователна и
молят съда да потвърди решението на окръжния съд. Претендират разноски за
въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от К. за о. на
***/ К***/ - С. против С.В. М., починал в хода на производството и заместен
от наследника си С. С. М., и Д. С. М. като наследници и свързани лица с К. С.
М., починал на ** г., искове по чл. 153 от ЗОНПИ във вр. с § 5, ал. 2 от ДР на
ЗОНПИ за отнемане в полза на Д. на имущество на обща стойност 142 824,77
лв. Ищецът твърди, че с решение № 660/22.08.2018 г. било образувано
производство за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество от
К. С. М. въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Б. от
27.01.2017 г. за привличането му като обвиняем по ДП № */* г. по описа на
ОСлО при ОП – Б. и ДП № */* г. по описа на ОП - Б. за престъпление по чл.
255, ал. 3, т. 5 и т. 6 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./, била
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на К. М. за периода 30.01.2007 г. - 30.01.2017 г., в хода на
проверката били извършени справки в различни държавни органи, банки и
общини и било установено, че за проверявания период К. М. реализирал
доходи в общ размер на 386 101,07 лв, обичайните и извънредните му разходи
били общо 153 280,33 лв., което определя нетен доход от 232 820,77 лв, но е
придобил имущество на обща стойност 1 289 118,82 лв., а установеното
несъответствие е в размер на 1 056 298,05 лв. В хода на проверката
проверяваното лице К. М. починало и негов единствен наследник бил баща му
2
С.В. М.. Предвид установеното значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ и доколкото са налице всички законови предпоставки, КОН**
моли съда да постанови решение, с което да бъде отнето в полза на Д.
принадлежалото на К. С. М. имущество на обща стойност 142 824,77 лв. на
основание чл. 141 от ЗОНПИ, както следва: на основание чл. 151 от ЗОНПИ от
С.В. М. имущество в размер на 500 лв., получени от продажбата на 5 000
дружествени дяла с номинална стойност 2 лв. всеки от тях от капитала на
„П.м.е.к.“ ЕООД, на основание чл. 150 от ЗОНПИ от С.В. М. лек автомобил
„**“ с рег. № **, придобит на 06.06.2014 г., на стойност 2 090 лв., на основание
чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ да бъде обявен за
недействителен по отношение на Д. за ½ ид.ч. от имота като извършен с
незаконно придобито имущество договор за дарение, сключен с н.а. № *** г.
на помощник нотариус А.Д. по заместване при Б.К., нотариус с рег.* на НК и с
район на действие района на Б.кия районен съд, с който С.В. М. в качеството
си на наследник на К. С. М. е дарил на Д. С. М. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Б., на основание чл. 141 от ЗОНПИ от Д. С.
М. да бъде отнета ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по КККР на гр. Б., ведно с избена стая и таванска стая, 1/6 ид.ч. от общите
части на сградата и 1/6 ид.ч. от поземления имот, върху който е построена
сградата, на стойност 59 450 лв., на основание чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ във вр. с
чл. 141 от ЗОНПИ да бъде обявен за недействителен по отношение на Д. като
извършен с незаконно придобито имущество договор, сключен с н.а. № *** г.
на нотариус А.К. с рег. ** на НК и с район на действие района на Районен съд
– С.З., с който К. С. М. е дарил на племеницата си Д. С. М. самостоятелен
обект с идентификатор ** по КККР на гр. С.З., предназначение - гараж в
сграда, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, както и
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С.З.,
предназначение - жилище, апартамент, заедно с избено помещение № 23 и
2,32 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
и на основание чл. 141 от ЗОНПИ от Д. С. М. да бъде отнет самостоятелен
обект с идентификатор ** по КККР на гр. С.З., ведно със съответните идеални
части от правото на строеж, и самостоятелен обект с идентификатор *** по
КККР на гр. С.З., заедно с избено помещение № 23 и 2,32 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, на обща стойност 87
3
750 лв. Претендира разноски.
Ответниците С.В. М., починал в хода на производството и заместен от
наследника си С. С. М., и Д. С. М. чрез процесуалния им представител адвокат
С.С. считат, че предявените искове са недопустими и неоснователни и молят
съда да ги отхвърли. Считат, че прекратяването на наказателното
производство за престъпление, посочено в чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./,
извън случаите на ал. 2 представлява абсолютна процесуална пречка за
осъществяване и надлежно упражняване на правото на иск за отнемане на
незаконно придобито имущество в полза на Д.. Правят възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на исковете за отнемане на описаните в
исковата молба вещи и парични средства, като след изтичане на предвидената
абсолютна давност се погасява правото на Д. да отнема имуществото, както и
това, получено вследствие на трансформация. Претендират разноски.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от К.о.н.** - С.
против Д. С. М. и С. С. М., конституиран на мястото на С.В. М., искове за
отнемане в полза на Д. на имущество на обща стойност 142 824,77 лв. и за
обявяване недействителност на договори, както следва: за отнемане в полза на
Д. от С.В. М. на 500 лв., получени от продажбата на 5 000 дружествени дяла с
номинална стойност 2 лв. всеки от тях от капитала на „П.м.е.к.“ ЕООД, за
отнемане в полза на Д. от С.В. М. на лек автомобил, марка „**, модел „**“ с
рег. № ** на стойност 2 090 лв., за обявяване за недействителна по отношение
на Д. за ½ ид.ч. от имота на сделката, с която С.В. М. в качеството си на
наследник на починалия си син К. С. М. дарил на внучката си Д. С. М.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с
административен адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.“ № ** като извършена с незаконно
придобито имущество, за отнемане в полза на Д. от Д. С. М. на ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с
административен адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.“ № **, предназначение - жилище,
апартамент, площ от 66 кв.м,, ведно с избена стая с площ от 12 кв.м. и
таванска стая с площ от 12 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата
и съответните части от правото на строеж върху терена, както и 1/6 ид.ч. от
поземления имот, върху която е построена сградата, на стойност 59 450 лв., за
обявяване за недействителна по отношение на Д., тъй като проверяваното
лице не е разполагало със законни средства за придобиването им, на сделката
с недвижимите имоти, обективирана в н.а. № ** вх. рег. № ** г., за отнемане в
4
полза на Д. от Д. С. М. на самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР
на гр. С.З., предназначение - гараж в сграда, с площ от 19,13 кв.м., ведно със
съответната част от правото на строеж върху мястото и за отнемане в полза на
Д. на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С.З.,
предназначение - жилище, апартамент, с площ от 83,73 кв.м., заедно с 2,32 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на
обща стойност 87 750 лв., като К.о.н.** – С. е осъдена да заплати на Д. С. М. и
на С. С. М. 8 171 лв. направени по делото разноски и КОН** е осъдена да
заплати по сметка на Окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт от 5
713 лв. дължима държавна такса за производството.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца и в пълен обем то е предмет
на въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
Исковата молба е депозирана в Б.окръжен съд на 11.12.2018 г., като в
нея исковете са били квалифицирани по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./.
Както правилно е посочил и самият ищец, този закон е бил отменен с
обнародвания в ДВ бр. 7/19.01.2018 г., влязъл в сила на 23.01.2018 г., Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /ЗПКОНПИ/, впоследствие с променено наименование Закон за
отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/. Първоначално в §
5, ал. 1 от ПЗР на този закон е предвидено, че неприключилите до влизането
му в сила проверки и производства по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по
досегашния ред от К.. С последващо измемение обаче /ДВ, бр. 1/03.01.2019 г./
е създадена нова ал. 2, според която неприключилите проверки и
производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на
този закон.
При наличие на тази изрична правна норма неправилно окръжният съд
е приел, че следва да преценява материалноправните предпоставки за
отнемане на незаконно придобитото имущество по отменения закон, тъй като
с нея са преуредени правоотношенията, възникнали при действието на
отменения закон, чиито правни последици не са настъпили и спрямо тях той
има несъщинско обратно действие или незабавно действие, доколкото при
същинското обратно действие новият закон се прилага спрямо
5
правнорелевантните юридически факти, които са настъпили преди влизането
му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни
последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни
последици и той засяга придобити вече права или погасени задължения.
Следователно с оглед новосъздадената разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗОНПИ този закон е приложим при разглеждане на неприключилите пред
съда производства по отменения ЗОПДНПИ, включително преценката на
материалноправните предпоставки за отнемане на незаконно придобито
имущество. В този смисъл са Р. № 86/ 11.06.2020 г. по гр.д. № 3930/2019 г. на
ВКС и Р. № 380/19.06.2024 г. по гр.д. № 3698/2022 г. на ВКС.
Макар страните да не са навели изрични възражения за това кой е
приложимият закон, доколкото за правилното приложение на императивни
материалноправни норми въззивният съд следи служебно, следва да се
приеме, че предявените искове трябва да се разгледат по реда на ЗОНПИ. От
друга страна обаче доколкото предпоставките по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ
/отм./, както и по чл. 21, чл. 22, ал. 1, чл. 62, чл. 64, чл. 71 и чл. 72 от
ЗОПДНПИ /отм./ са идентични на тези по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, съответно
по чл. 107, чл. 108, ал. 1, чл. 141, чл. 143, чл. 160 и чл. 151 от ЗОНПИ, следва
да се приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените
искове на наведените от ищеца основания и при отчитане на релевантните за
спора обстоятелства относно отнемане на претендираното незаконно
придобито имущество, макар да е дал погрешна правна квалификация на
същите, поради което решението му е допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Постъпило е уведомление от Окръжна прокуратура - Б. от 27.01.2017 г.
за това, че К. С. М. е привлечен като обвиняем по ДП № */* г. по описа на
ОСлО към ОП - Б. и ДП № */* г. по описа на ОП - Б. за престъпление по чл.
255, ал. 3, т. 5 и т. 6 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от от
6
ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. Въз основа на това
уведомление е образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на К. М. със срок на проверката 30.01.2017 г. -
30.07.2018 г. и с период на проверката за установяване на значително
несъответствие в имуществото на лицето - 30.01.2007 г. - 30.01.2017 г. В хода
на проверката са извършени справки в НБД „Н.“, Т. регистър, „А.“,
Информационна система „С.“, ИК**, ГД „М. а.“, изпратени са запитвания до
ОД на МВР, сектор „КАТ“ „П.п.я“ по последен адрес на лицето и сектор
„КИАД“, централните офиси на банките в страната, ГД „Г.в.а., ТД на Н** и
Дирекция „МДТ“ към съответната община, като с решение № 660/22.08.2018
г. е образувано производство за отнемане в полза на Д. на незаконно
придобито имущество срещу К. М., починал в хода на проверката и заместен
от баща си С.В. М. като негов единствен наследник, и Д. С. М. като племеница
на проверяваното лице.
Не се спори по делото, че образуваното досъдебно производство е било
прекратено с постановление от 14.02.2018 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура – Б. поради смърт на дееца, но настоящият състав възприема
направения от окръжния съд извод, че за да бъде образувана проверка против
едно лице, респ. за да бъдат предявени искове за отнемане на имуществото му,
е достатъчно да му бъде повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ,
независимо от това как ще завърши наказателното производство, тъй като
законът предвижда при наличие на всички предпоставки за това да се отнеме
незаконно придобито имущество, а не на такова, придобито от престъпна
дейност, поради което не подлежи на установяване връзката между
придобитото имущество и извършеното от проверяваното лице престъпление.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, според която
производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда
независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и
свързаните с него лица, като дори чл. 153, ал. 6 от ЗОНПИ предвижда, че не
съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване
правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на
Д. прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на
присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени
в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.
7
С решение № 1050/05.12.2018 г. е прието, че ще бъде внесено искане в
Окръжен съд - Б. за отнемане в полза на Д. на описаното в решението
незаконно придобито имущество на обща стойност 142 824.77 лв.
По делото няма данни ответниците да са били уведомени за
образуваното производство и да им е дадена възможност да представят
декларация за обстоятелствата по чл. 57, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.
136, ал. 1 от ЗОНПИ за проверявания период, като приложените покани за
запознаване с материалите от проверката от 12.10.2018 г. са адресирани до тях,
но няма данни да са им били връчени редовно.
Приет е единствено протокол от 23.10.2018 г. /л. 1628 от делото на
Б.окръжен съд/, от който се установява, че на посочената дата на Д. М. и на
упълномощения й процесуален представител адвокат С.С. са били предявени
материалите по проверката, без обаче да бъде дадена възможност на втората
ответница да представи доказателства за опровергаване на направените от К.
констатации, съответно срок за това преди да бъдат предявени исковете.
Впрочем това обстоятелство не се отразява пряко на основателността
на исковете, а може да бъде обсъждано само при спор за разноските, които е
можело да не бъдат направени при своевременно представяне на
доказателства от ответниците за релевантните факти, какъвто не е настоящият
случай.
От приетите по делото писмени доказателства се установяват
придобитите и отчуждени от праводателя на ответниците недвижими имоти и
моторни превозни средства през проверявания период:
С договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус Б.К. с рег.* на НК и с
район на действие район*77 със застроена площ от 94,98 кв.м., ведно с избено
помещение № 12 и 10,34 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, за сумата 73 000 лв., получена изцяло от
продавача по банкова сметка преди подписване на договора.
Този имот е бил закупен от К. М. преди началото на проверявания
период с договор, сключен с н.а. № ** г., за сумата 20 000 евро, от които
14 700 евро чрез отпуснат на купувача жилищен заем от „Р.Б.“ АД.
С договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус М.А.Т. с рег. № *в НК и
с район на действие района на Б. районен съд, С. И. С. е продала на К. С. М.
8
УПИ***, кв. *по плана на с. Б., Б. област с площ от 964 кв.м. за сумата 3 000
лв., платена на продавача изцяло и в брой преди подписване на договора.
Видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № ***
г., върху имота е построена жилищна сграда.
С договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус М.А.Т. с рег. № ** на
НК и с район на действие района на Б. районен съд, К. С. М. е продал на Х.В.
С.ов поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. Б., намиращ се в кв.
Б., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 65
кв.м., за сумата 100 000 лв., платена от купувача чрез банков кредит.
С договор от ***г., сключен с н.а. № *** г. на нотариус А.К. с рег. ** на
НК и с район на действие района на Районен съд – С.З., Д.С. М. със съгласието
на съпруга си С.В. М. е продала на сина си К. С. М. собствения си недвижими
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.,
представляващ апартамент № *, с площ от 83,73 кв. м., находящ се на втория
етаж в гр. С.З., ул. „С.к.Б.“ №*, заедно с прилежащото избено помещение №
23 и 2,32 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена, за сумата 43 000 лв., платена от купувача на продавача изцяло по
банков път преди подписване на договора, а Д. М. и С. М. са си запазили
правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на имота.
С договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус А.К. с рег. ** на НК и с
район на действие района на Районен съд – С.З., К. С. М. е дарил на
племеницата си Д. С. М. собствените си недвижими имоти – апартамент №*,
ет. *с площ от 83.73 кв.м., представляващ самостоятелен обект идентификатор
*** по КККР на гр. С.З., находящ се в гр. С.З., ул. „С.к.Б.“ №*, и гараж № * с
площ 19,13 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ** по
КККР на гр. С.З., находящ се в гр. С.З., ул. „С.к.Б.“ №*.
По делото не е приет като доказателство договорът, легитимиращ К. М.
като собственик на процесния гараж.
С договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус М.А.Т. с рег. № **на НК
и с район на действие района на Б. районен съд, Т.С.Б.Т. е продала на К. С. М.
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Б. с площ от 66
кв.м., ведно с таванска стая с площ от 12 кв.м. и избена стая от 12 кв.м.,
находящи се в гр. Б., ул. „Ц.И.А.“ № *, заедно с 1/6 ид.ч. от общите части на
сградата и 1/6 ид.ч. от поземления имот, върху който сградата е построена, за
9
сумата 78 233,20 лв., от която 60 000 лв. е заплатена с отпуснат кредит от „У.Б.
АД.
С договор, сключен с н.а. № *** г. на помощник нотариус А.Д. по
заместване при Б.К., нотариус с рег.* на НК и с район на действие района на Б.
районен съд, С.В. М. като наследник на К. С. М. е дарил на внучката си Д. С.
М. апартамент № *, ет. *, находящ се на в гр. Б., ул. „Ц.И.А.“ № *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с
избено помещение, таванско помещение и 1/6 ид.ч. от общите части на
сградата и 1/6 ид.ч. от терена, като дарителят е запазил за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху дарените обекти.
Установено е също, че за проверявания период К. М. е придобил и
отчуждил няколко моторни превозни средства, в т.ч. лек автомобил „** **“ с
рег. № **, придобит на 06.06.2014 г. чрез договор за покупко-продажба за
сумата 500 лв., платена изцяло на продавачите в брой, който е предмет на
искането за отнемане в полза на Д..
С договор от *** г. с нотариална заверка на подписите на страните С.В.
М. като наследник на К. С. М. е продал на З.Д.И. собствените си 5 000
дружествени дяла, всеки на стойност 2 лв., от капитала на „П.м.е.к“ – Б. за
сумата 500 лв., получена изцяло и в брой от продавача.
Настоящият състав възприема становището на окръжния съд за това, че
приложимият национален закон не е в противоречие с Директива 2014/42 ЕС,
доколкото според този акт всяка държава-членка има правомощие да
предприеме процедура за конфискация, свързана с водено пред компетентен
съд наказателно дело, когато бъде установено по удовлетворителен начин, че
имуществото е придобито чрез престъпно поведение, като съдът трябва да
направи разумно предположение за възможното придобиване по този начин,
включително когато имуществото на лицето е несъразмерно на законните му
доходи, което може да доведе до извод, че имуществото е придобито чрез
престъпно поведение, а за установяването на релевантните факти всяка
държава-членка може да създаде правила относно доказателствата, както и да
предвиди конфискация по отношение на трети лица като допълнителна мярка
или като алтернатива на пряката конфискация по целесъобразност.
Посочените принципи на директивата са транспонирани в ЗОНПИ, в
частност в чл. 5, ал. 1, предвиждащ, че незаконно придобито имущество се
10
смята това, за придобиването на което не е установен законен източник, като в
закона са предвидени условията и редът за отнемане в полза на Д. на
незаконно придобито имущество, начините и субектите на конфискация, както
и процесуалният ред и доказателствата за установяване на релевантните
факти, при спазване принципите за законност, прозрачност, независимост,
обективност и безпристрастност, зачитане и гарантиране на правата и
свободите на гражданите, пропорционалност на намесата в личния и семейния
живот и прилагане на ограниченията на собствеността в степен, необходима за
постигане целите на закона, което като краен резултат трябва да доведе до
защита на обществения и личния интерес чрез справедлив баланс между тях.
За да бъде отнето имущество в полза на Д. по реда на ЗОНПИ, е
необходимо то да е придобито през проверявания период от лице, на което е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, визирано в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, да е установено значително
несъответствие между придобитото от проверяваното лице имущество и
нетния му доход /над 150 000 лв. несъответствие между тях за целия
проверяван период - чл. 107, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/, при
съобразяване с легалните дефиниции на понятията „доходи, приходи и
източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ,
„имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и „нетни доходи“ по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/, като законът презумира, че едно
имущество е придобито незаконно, ако не е установен законен източник на
доходите за придобиването му /чл. 5, ал. 1 от закона/, която презумпция е
оборима, а в тежест на ответниците е да установят придобиване на
имуществото със средства от законен източник.
По делото е безспорно установено, че К. М. е бил привлечен като
обвиняем за горепосоченото престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал.
1, т. 18 от ЗОНПИ, като наказателното производство е прекратено поради
смърт на дееца.
За приложението на този закон обаче не се изисква наличие на влязла в
сила осъдителна присъда, установяваща извършването от праводателя на
ответниците на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а
наличието на престъпна дейност е единствено повод за образуване на
проверката от К., поради което с оглед допустимостта на производството е
11
ирелевантен фактът до каква фаза е достигнало наказателното производство,
респ. дали то е прекратено.
Както вече беше посочено, за да бъде уважен иск за отнемане в полза
на Д. на незаконно придобито имущество, е необходимо да бъдат изследвани
понятията „имущество“ и „нетен доход“, като бъде установено значително
надвишаване на първото над второто с повече от 150 000 лв.
Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ дава легална дефиниция на
понятието „имущество“ като всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и
юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него.
От друга страна понятията „нетни доходи“, „доходи, приходи и
източници на финансиране“ и „обичайни разходи“ също са легално
дефинирани в § 1, т. 8, т. 2 и т. 9 от ДР, като нетните доходи са доходи, приходи
или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни
и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му;
доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от
лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги
с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и
недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен
източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други
доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на
които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела,
отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, а обичайните разходи
са тези за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно
данните на Националния статистически институт.
При извършване на необходимата съпоставка следва да бъдат отчетени
и дадените разрешения с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК
на ВКС, според което не представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието
съобразно нормите на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от
проверяването лице парични средства с неустановен законен източник, както
12
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че
те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. И. И. /л. 130 – л. 138 от
делото на окръжния съд/, неоспорено от страните и което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че средната пазарна
стойност на лек автомобил марка „**, модел „**“ с рег. № **, предмет на
искането за отнемане, към датата на придобиване 06.06.2014 г. е 2 920 лв. и
към датата на постъпване на исковата молба в съда е 1 095 лв., като са оценени
и останалите придобити и отчуждени от праводателя на ответниците моторни
превозни средства през проверявания период.
В първоинстанционното производство са приети две заключения на
съдебно-техническа оценъчна експертиза – основно с вещо лице инж. Ю.К. и
повторно с вещо лице Е. Г..
От заключението на вещото лице К. /л. 69 – л. 88 от делото на окръжния
съд/ се установява, че пазарната стойност на апартамент ** в гр. Б., ул.
„Ц.И.А.“ № *, заедно с 1/6 ид. част от поземления имот, върху който сградата е
построена, към момента на придобиването му 30.07.2015 г. е 146 262 лв. /121
000 лв. + 25 262 лв./, а към датата на подаване на исковата молба в съда
/07.12.2018 г./ пазарната стойност на апартамента е 133 000 лв., пазарната
стойност на апартамент № *, ет.* в гр. С.З., ул. „С.к.Б.“ №* към датата на
постъпване на исковата молба в съда е 103 000 лв., а пазарната стойност на
гараж № * в гр. С.З., ул. „С.к.Б.“ №* към датата на постъпване на исковата
молба в съда е 23 500 лв., като са оценени и останалите придобити и
отчуждени от праводателя на ответниците недвижими имоти.
Видно от допълнителното повторно заключение на вещото лице Г. /л.
226 – л. 233 от делото на окръжния съд/, пазарната стойност на апартамента в
гр. Б., ул. „Ц.И.А.“ № *, заедно с 1/6 ид. част от поземления имот, върху който
сградата е построена, към момента на придобиването му 30.07.2015 г. е 116
813 лв. /101 163 лв. + 15 650 лв./, а към датата на подаване на исковата молба в
съда /07.12.2018 г./ пазарната му стойност е 130 291 лв. /113 961 лв. + 16 330
лв./, пазарната стойност на апартамента в гр. С.З., ул. „С.к.Б.“ №* към датата
на постъпване на исковата молба в съда е 91 322 лв., а пазарната стойност на
13
гаража на същия адрес към датата на постъпване на исковата молба в съда е 16
563 лв., като са оценени и останалите придобити и отчуждени от праводателя
на ответниците недвижими имоти.
При съпоставката между двете заключения съдът възприема това на
вещото лице Г. като компетентно изготвено, значително по-подробно и
мотивирано, при използване на няколко метода за оценка /на вещна стойност,
приходен метод, инвестиционен метод и на пазарните аналози/ и при
извършване на необходимите справки за осъществуни сделки в агенции за
недвижими имоти и А. по в., което дава възможност за по-точно определяне на
действителната пазарна стойност на недвижимите имоти.
За изясняване на релевантните факти и размера на несъответствието в
първоинстанционното производство са приети няколко заключения на
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В.Н..
От основното заключение на вещото лице В.Н. /л. 347 - л. 417 от делото
на окръжния съд/ се установява, че за периода 30.01.2007 г. - 30.01.2017 г. К. М.
е получил доходи от трудови и приравнени на тях правотношения в общ
размер на 86 200,76 лв., дивиденти от 20 814,35 лв., получени приходи от
продажбата на недвижимо имущество според пазарната му стойност,
определена от вещото лице К., 28 750 лв., приходи от получени кредити и
овърдрафт 160 500 лв., приходи от получени кредити, заеми, дарения и
изтеглени депозити 61 327 лв., приходи от кредит, получен от ЕТ „к.** - К.
М.”, усвоен на 26.09.2008 г., 25 318,75 евро /45 998,68лв./ и приходи от
съдебни и изпълнителни дела 1 478,69 лв., като доходите, приходите и
източниците на финансиране на К. М. за процесния период са в общ размер на
405 070,82 лв. За същия период размерът на обичайните разходи за издръжка
на домакинството на К. М. съобразно данните на Националния статистически
институт е 41 719,42 лв., разходите за платени публичноправни задължения
/данъци, такси, глоби и осигуровки/ са общо 341 313,15 лв., извънредните
разходи за пътувания в чужбина са 9 364,09 лв., разходите за финансов лизинг
на автомобил – 33 401,35 лв., разходите за погасителни вноски по кредити,
кредитни карти, усвоени преди началото на проверявания период, са 4 169,04
лв., а разходите за банкови такси, лихви, ПОС и електронни разплащания и
преводи към трети лица – 161 047,98 лв., като общият размер на обичайните и
извънредни разходи за проверявания период е 591 015,03 лв. На тази основа
14
размерът на нетния доход като разлика между доходите, приходите и
източниците на финансиране, намален с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи на К. М. за проверявания период, е отрицателна величина
- минус 185 944,21 лв. Размерът на разходите за възмездно придобиване на
недвижими имоти съобразно трите заключения на двете вещи лица-оценители
е съответно 291 129,97 лв., 298 521 лв. и 302 462 лв., разходите за придобиване
на дружествени дялове са 11 000 лв., разходите за възмездно придобиване на
моторни превозни средства съобразно пазарната им стойност към датата на
придобиване, определена от вещото лице И., са общо 144 048 лв., разходите за
вноски по банкови сметки от К. М. в лично качество и като ЕТ „к.** - К. М.“ са
общо 68 620,81 лв., разходите за вноски по кредити и кредитни карти са
86 915,30 лв., а постъпилите вноски /преводи от трети лица по банкови сметки
на К. М. в банки/ са 373 185.87 лв. Общият размер на имуществото на К. М. за
периода 30.01.2007 г. - 30.01.2017 г. е 974 900,18 лв. съобразно първия вариант
и 982 290,98 лв. съобразно втория вариант на вещите лица-оценители. Според
трите варианта на първоначалното заключение несъответствието между
нетния доход и имуществото на К. М. за проверявания период е отрицателна
величина - минус 1 160 844,16 лв. по първия вариант, минус 1 168 235,19 лв.
по втория вариант и минус 1 172 176,19 лв. съобразно третия вариант.
От допълнителното заключение на вещото лице Н. /л. 419 - л. 448/ е
видно, че К. М. е получил общо доходи от трудови и приравнени на тях
правотношения след приспадане на платени данъци и осигуровки за периода
30.01.2007 г. - 30.01.2017 г., в общ размер на 86 200,76 лв., приходите от
изплатени дивиденти са 20 814,35 лв., приходите от продажбата на недвижимо
имущество съобразно пазарната му стойност, определена от вещото лице Ю.К.
в съдебно заседание на 21.01.2021 г., са 126 320 лв., получените кредити и
овърдрафт са 160 500 лв., приходите от получени кредити, заеми, дарения и
изтеглени депозити са 61 327,64 лв., приходите от кредит, получен от ЕТ „к.**
- К. М.”, усвоен на 26.09.2008 г., са 25 318,75 евро /45 998,68 лв./, приходите от
съдебни и изпълнителни дела са 1 478,69 лв., К. М. е получил 70 000 евро на
23.03.2007 г., сумите 29 700 лв. по банкова сметка от баща му С. М., 41 325,87
лв. получена на 10.04.2009 г. по банкова сметка от „Д.З.“ по щета и 8 800 лв.
получени през 2010 г. от родителите на К. М.. По този начин общо доходите,
приходите и източниците на финансиране на К. М. за периода са 678 048,22 лв.
Експертът посочва, че за същия период размерът на обичайните разходи за
15
издръжка на домакинството на К. М. според данните на Националния с. и. е 41
719.42 лв., разходите за платени публични задължения /данъци, такси, глоби и
осигуровки/ за М. са 2 297,61 лв., размерът на извънредните разходи за
пътувания в чужбина е 9 364,09 лв., разходите за финансов лизинг на
автомобил, изплатени преди смъртта му, са 21 712,37 лв., разходите за
погасителни вноски по кредити и кредитни карти, усвоени преди началото на
проверявания период, са 4 169,04 лв., разходите за банкови такси, лихви, ПОС
и електронни разплащания и преводи към трети лица, без разходите, свързани
с дейността му като счетоводител и разходите по захранване на сметки,
теглене, застраховки и т.н., включени в обичайните разходи, са 3 576,30 лв.,
като общият размер на обичайните и извънредни разходи за проверявания
период е 86 517,35 лв. В този случай размерът на нетния доход като разлика
между доходите, приходите и източниците на финансиране, намален с размера
на обичайните и извънредни разходи, за проверявания период е 591 530,87 лв.
Размерът на разходите за възмездно придобиване на недвижими имоти
съобразно заключенията на двете вещи лица-оценители е съответно 144 867.97
лв. и 116 813 лв. Разходите за придобиване на дружествени дялове на ЮЛ са 11
000 лв., разходите за възмездно придобиване на моторни превозни средства
съобразно пазарната им стойност към датата на придобиване, определена от
вещото лице, е общо 144 048 лв., разходите за вноски по банкови сметки на К.
М. в лично качество и като ЕТ „к.** - К. М.“ са 68 620,81 лв., разходите за
вноски по кредити и кредитни карти са 86 915,30 лв., а постъпилите вноски
/преводи от трети лица по банкови сметки на К. М./ са 82 194,35 лв. При тези
данни общият размер на имуществото на К. М. за периода 30.01.2007 г. -
30.01.2017 г. е 654 459,43 лв., а несъответствието между нетния доход и
имуществото на К. М. за периода е отрицателна величина - минус 62 928,56 лв.
От второто допълнително заключение на вещото лице Н. /л. 486 - л. 513
на делото на окръжния съд/ се установява, че за проверявания период К. М. е
получил доходи от трудови и приравнени на тях правотношения след
приспадане на платени данъци и осигуровки от 86 200,76 лв., приходи от
изплатени дивиденти от 30 814,35 лв., получени приходи от продажбата на
недвижимо имущество съобразно доказаните средства за закупуване на имота
с кредит от 24.02.2003 г. съгласно нотариалния акт от 28 750,70 лв., а съгласно
заключението на вещото лице К. 176 000 лв., приходи от получени кредити и
овърдрафт от 160 500 лв., приходи от получени кредити, заеми, дарения и
16
изтеглени депозити от 61 327,64 лв., получени суми от роднини и трети лица в
размер на 131 070,38 лв., постъпили суми от трети лица в размер на 290 991,53
лв., приходи от продажба на четири автомобила от 115 028 лв., приходи от
кредит, получен от ЕТ „к.** - К. М.”, усвоен на 26.09.2008 г., от 25 318,75 евро
/45 998,68 лв./, приходи от съдебни и изпълнителни дела от 1 478,69 лв., като
доходите, приходите и източниците на финансиране на К. М. са в общ размер
на 1 401 136,17 лв. при начално салдо 70 000 евро. За същия период размерът
на обичайните разходи за издръжка на домакинството на К. М. е 41 719,42 лв.,
размерът на извънредните разходи за пътувания в чужбина е 9 364,09 лв.,
разходите за финансов лизинг на автомобил, изплатени през процесния
период, са 33 401,35 лв., разходите за погасителни вноски по кредити и
кредитни карти, усвоени преди началото на проверявания период, са 4 169,04
лв., разходите за покупка на недвижими имоти съгласно заключението на
вещото лице К. за първия имот и на вещото лице Г. за втория имот са
261 680,97 лв., разходите за придобиване на МПС са 144 048 лв., разходите за
придобиване на дружествени дялове са 11 000 лв., разходите за платени
публичноправни задължения /данъци, такси, глоби и осигуровки/, като се
изключат разходите за трети ФЛ и ЮЛ, са 2 297,61 лв. и разходите за банкови
такси, лихви, ПОС и електронни разплащания и преводи към трети лица, без
разходите, свързани с дейността му като счетоводител и разходите по
захранване на сметки, теглене, застраховки и т.н., включени в обичайните
разходи, са 3 576,30 лв., като общият размер на обичайните и извънредни
разходи за проверявания период по този вариант е 511 256,78 лв. Размерът на
нетния доход като разлика между доходите, приходите и източниците на
финансиране, намален с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи на К. М. за периода 30.01.2007 г. - 30.01.2017 г., е 889 879,39 лв.
Прието е трето допълнително заключение на вещото лице Н. /л. 521 - л.
557 от делото на окръжния съд/, от което е видно, че за проверявания период
разходите на К. М. за финансов лизинг на автомобил са 32 407,42 лв., а
разходите за вноски по банковите му сметки в лично качество и като ЕТ „к.** -
К. М.“ са общо 38 620,81 лв., като при този вариант доходите, приходите и
източниците на финансиране на М. са 979 076,22 лв. при начално салдо 70 000
евро, получени на 26.03.2007 г. по евровата му сметка в „Р.“ АД с основание:
„договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Б., ул. „И.В.“ № *“; за
посочения период той е получил доходи от трудови и приравнени на тях
17
правоотношения, след приспадане на платени данъци и осигуровки в общ
размер на 65 275,13 лв., приходи от изплатени дивиденти от 30 814,35 лв.,
приходи от продажба на недвижимо имущество съобразно заключението на
вещото лице К. от 126 320 лв. за тристайния апартамент в Б., ул. „И.В.“ №*,
продаден на 27.03.2007 г., и 176 000 лв. за недвижимия имот в с. Б., продаден
07.03.2013 г., приходи от продажба на четири автомобила от 115 028 лв.,
приходи от получени кредити и овърдрафт от 160 500 лв., приходи от получени
кредити, заеми, дарения и изтеглени депозити от 131 070,38 лв., постъпили
суми от трети лица от 290 991,52 лв., приходи от кредит, получен от ЕТ „к.** -
К. М.”, усвоен на 26.09.2008 г., от 25 318,75 евро /45 998.68 лв./, приходи от
съдебни и изпълнителни дела от 1 478,69 лв., като доходите, приходите и
източниците на финансиране на проверяваното лице са в общ размер на 726
126,80 лв. Според експерта размерът на обичайните разходи за издръжка на
домакинството на К. М. за проверявания период е 41 719,42 лв., размерът на
извънредните разходи за пътувания в чужбина е 9 364,09 лв., разходите за
финансов лизинг на автомобил, изплатени през процесния период, са 32 407,42
лв., разходите за погасителни вноски по кредити и кредитни карти, усвоени
преди началото на проверявания преиод, са 4 169,04 лв., разходите за покупка
на недвижими имоти са 261 680,97 лв. за недвижимия имот в с. Б. и този в гр.
Б., разходите за придобиване на МПС са 144 048 лв., разходите за придобиване
на дружествени дялове са 11 000 лв., разходите за платени публични
задължения /данъци, такси, глоби и осигуровки/, като се изключат разходите за
трети ФЛ и ЮЛ, са 2 297,61 лв., разходите за банкови такси, лихви, ПОС и
електронни разплащания и преводи към трети лица, без разходите, свързани с
дейността му като счетоводител и разходите по захранване на сметки, теглене
и застраховки, включени в обичайните разходи, са 3 576,30 лв., като съобразно
този вариант общият размер на обичайните и извънредни разходи за
проверявания период е 384 525,40 лв. Размерът на нетния доход като разлика
между доходите, приходите и източниците на финансиране, намален с размера
на извършените обичайни и извънредни разходи на К. М. за проверявания
период, е 341 601,40 лв. Ако в понятието „имущество“ не се включат
разходите за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени
дялове, акции и други имуществени блага, то имуществото на М. ще бъде 416
728,97 лв., а несъответствието - отрицателна величина - минус 75 127,57 лв.
Вещото лице е дало вариант при начално салдо 70 000 евро, изключване на
18
лизинговата вноска след смъртта на лицето, включване на първоначалната
вноска по лизинга и изключване на вноските от трети лица за плащане на
техни задължения, при който се получава като резултат на несъответствието 61
780,53 лв.
Настоящият състав възприема като основа за изследване на
релевантните понятия последното посочено заключение на вещото лице Н.,
като в него много подробно са описани всички получени от К. М. за
проверявания период доходи, приходи и законни източници на финансиране в
общ размер на 726 126,80 лв. и извършените от него разходи за същия период
от 384 525,40 лв., разликата между които две величини определя нетен доход
от 341 601,40 лв.
Имайки предвид дадените разрешения с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д.
№ 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че имуществото на М.,
спрямо което се извършва преценка дали подлежи на отнемане в полза на Д.,
следва да бъде формирано от наличните в патримониума на праводателя на
ответниците към края на проверявания период вещи и права, а именно: 5 000
дружествени дяла с номинална стойност 2 лв. всеки от тях от капитала на
„П.м.е.*“ ЕООД, лек автомобил „**“ с рег. № **, към които при уважаване на
исковете по чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ следва да се добавят ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., ведно с
избена стая, таванска стая и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от
поземления имот, върху който е построена сградата, самостоятелен обект с
идентификатор ** по КККР на гр. С.З., предназначение - гараж в сграда, ведно
със съответните идеални части от правото на строеж, както и самостоятелен
обект с идентификатор *** по КККР на гр. С.З., предназначение - жилище,
апартамент, заедно с избено помещение и 2,32 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена.
Горепосоченото имущество, оценено по реда на чл. 148 от ЗОНПИ към
момента на придобиването му, към който момент следва да се прецени дали
проверяването лице е имало законни доходи да го придобие, е на обща
стойност 238 618 лв., от която 11 000 лв. пазарна стойност на дружествените
дялове от капитала на „П.м.е.*“ ЕООД /според последното допълнително
заключение на вещото лице Н./, 2 920 лв. пазарна стойност на лек автомобил
марка „**, модел „**“ /според заключението на вещото лице И./, 116 813 лв
19
пазарна стойност на апартамента в гр. Б., ул. „Ц.И.А.“ № *, заедно с 1/6 ид.
част от поземления имот, върху който сградата е построена /независимо че се
иска отнемане на ½ ид.ч. от него/, 91 322 лв. пазарна стойност на апартамента
в гл. С.З., заедно с избено помещение и 2,32 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, и 16 563 лв. пазарна стойност на
гаража в гр. С.З., ведно със съответните идеални части от правото на строеж.
При съпоставянето на установения нетен доход от 341 601,40 лв. със
стойността на наличното в края на проверявания период имущество в общ
размер от 238 618 лв. е видно, че е налице излишък в размер на 102 983,40 лв.,
поради което не се установява наличие на значително несъответствие по
смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, което да мотивира основателност на
искането за отнемане като имуществото на М. като незаконно придобито.
По отношение на исковете по чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ за обявяване за
относително недействителни спрямо Д. поради това, че са извършени с
незаконно придобито имущество на договор за дарение, сключен с н.а. № ***
г. на помощник нотариус А.Д. по заместване при Б.К., нотариус с рег.* на НК и
с район на действие района на Б. районен съд, до размер на ½ ид.ч. от имота в
гр. Б., който С.В. М. в качеството си на наследник на К. С. М. е дарил на Д. С.
М., и на договор, сключен с н.а. № *** г. на нотариус А.К. с рег. ** на НК и с
район на действие района на Районен съд – С.З., с който К. С. М. е дарил на Д.
С. М. апартамент и гараж в гр. С.З.:
Предвид установената фактическа обстановка и изложените правни
изводи съдът намира, че при придобиване на имотите от К. М. той е разполагал
със средства от законен произход, а придобитото от него имущество не е било
незаконно, поради което той е можел да се разпорежда свободно с имотите си
впоследствие, като не са налице предпоставките двата посочени договора да
бъдат обявени за относително недействителни по отношение на Д. и имотите
да бъдат отнети от Д. М. в полза на Д., поради което тези искове следва да
бъдат отхвърлени.
Тук следва да се посочи, че съдът приема за недоказано възражението
на ответниците, че договорът от *** г., сключен с н.а. *** г. на нотариус А.К., с
който Д. М. е прехвърлила на сина си К. М. самостоятелен обект с
идентификатор ***. по КККР на гр. С.З., представляващ апартамент № *, е
относително симулативен като прикриващ договор за дарение.
20
По принцип гласни доказателства са допустими за установяване дали
изразеното в документа /в случая в нотариалния акт/ съгласие е привидно, но
само ако по делото е представено писмено доказателство, изходящо от другата
страна или удостоверяващо нейно изявление пред държавен орган, което
прави вероятно твърдението й, че съгласието е привидно /чл. 165, ал. 2, изр. 1
от ГПК/. Единственото изключение от това правило е ако твърдението за
симулативност е направено от трето лице или от наследник, когато сделката е
насочена срещу тях. В настоящия случай възражението за симулативност е
направено от наследници на страна по атакувания договор, като той не е
насочен срещу тях, поради което ответниците не могат да имат повече права
от техния наследодател К. М., ако беше оспорил сделката.
Доколкото по делото не е представено писмено доказателство по
смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, показанията на свидетелката С. М. са били
недопустими и върху тях не могат да бъдат изграждани правни изводи, а при
липса на други събрани доказателства във връзка с твърдяната симулация
ответниците не са провели пълно доказване на този факт, поради което съдът
приема за недоказано, че посоченият договор е нищожен като симулативен и
прикрива договор за дарение.
За пълнота на изложението следва да се добави, че е основателно
възражението на ответниците за погасяване по давност на правото на Д. да
иска отнемане на апартамента и гаража в гр. С.З..
Съгласно разпоредбата на чл. 152 от ЗОНПИ правата на Д. по този
закон се погасяват с изтичането на десетгодишна давност, която започва да
тече от датата на придобиване на имуществото и не тече, докато трае
производството по раздел IV, т.е. производството пред съда за отнемане на
незаконно придобитото имущество, което по аргумент за противното
означава, че тя тече по време на административното производство пред
КОН**.
В случая не се спори между страните, че двата недвижими имота –
апартамент и гараж, в гр. С.З., ул. „С.Б.“ №*, са били придобити от К. М. на
*** г., а исковата молба е подадена в Б. окръжен съд 11.12.2018 г.
Ирелевантно за този процесуален въпрос е кога К. М. е прехвърлил
същите на Д. М., респ. че КОН** иска да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на Д. на договора от ** г., сключен с н.а. н.а. №
21
*** г. на нотариус А.К., доколкото самият иск по чл. 143, т. 1 от ЗОНПИ не е
самоцелен, а е предпоставка за последващо отнемане на имотите в полза на Д.,
което не може да бъде осъществено, ако правата на Д. за това са погасени.
На база на гореизложените правни изводи съдът приема, че за
проверявания период не е установено несъответствие между нетните доходи и
имуществото на проверяваното лице, което е достатъчно основание да се
приеме, че не са установени всички елементи от фактическия състав на
правото на отнемане на придобитото от него имущество, а това от своя страна
води до извод, че исковете за отнемане в полза на Д. на описаното в исковата
молба имущество и за обявяване на относително недействителни по
отношение на Д. на двата посочени договора са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено в тази част.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 5 713 лв.
съобразно размера на отхвърлените искове, както и да заплати на ответниците
направените от тях разноски в общ размер на 8 171 лв., от които 5 000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат С..
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена К.о.н.** – С. да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Пловдив в размер на 2 856,50 лв.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на въззиваемата Д. М. направените от нея разноски
във въззивното производство в размер на 3 000 лв., представляващо част от
общо заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител
адвокат Ч. в размер на 6 000 лв. с ДДС, като при определяне на този размер
съдът има предвид направеното своевременно от жалбоподателя възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, както и решение на СЕС по дело С-438/2022,
незадължителния характер на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, материалния интерес по исковете, вида,
фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител на ответницата правни действия по него във въззивното
производство, продължителността му и липсата на нови възражения и събрани
22
доказателства.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/20.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - С.З..
ОСЪЖДА К.о.н.**, Булстат ***, адрес: гр. С., пл. „С.Н.” № *, с адрес за
призоваване: гр. Б., ул. „Ф.К.“ № * да заплати на Д. С. М. от гр. С.З., ул.
„С.к.Б.“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *, ЕГН ********** сумата 3 000,00 лв. /три
хиляди лева/ с ДДС разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К.о.н.**, Булстат ***, адрес: гр. С., пл. „С.Н.” № *, с адрес за
призоваване: гр. Б., ул. „Ф.К.“ № * да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер
на 2 856,50 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и петдесет
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23