Присъда по дело №1498/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 58
Дата: 31 март 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20232230201498
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 58
гр. Сливен, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
СъдебниИванка С. Тодорова

заседатели:Радка К. Русева
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
и прокурора В. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20232230201498 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. К. - роден на ......... г. в гр. Х., жител и живущ на гр.
Д., българин, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН
********** за НЕ ВИНОВЕН в това, че в периода м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. в
гр. Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у
В.Г.Г. от гр. Сливен, че ще му достави 30 куб. иглолистна дървесина на стойност 5100 лв., и с
това причинил имотна вреда в размер на 2 550,00 лв. на „Одисей 41025“ ООД,
представлявано от управителя М. В. Г., като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
1
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 58/31.03.2025 г. по НОХД № 1498/2023 г. на СлРС.
Гр. Сливен, 27.05.2025 г.

РП-Сливен е внесла обвинителен акт срещу М. С. К. с обвинение за две
престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК.
По делото няма предявени граждански искове.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено.
Пледира за условно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
В с.з. подс. М. С. К. лично и чрез своя служебен защитник не се
признава за виновен, иска да бъде оправдан.
Съдът прие за установена и доказА. следната фактическа обстановка:
„Одисей 41025“ ООД със седалище в гр. Сливен и представлявано от
управителя свид. М. В. Г. се занимавало с дървопреработка. За целта
закупували дървен материал от цялата стрА. и го преработвали. С основната
дейност се занимавали съпругът на свид. М. Г. – св.Г.В.Г..
През м. октомври 2021 г. свид. В.Г. попаднал на обява в интернет за
продажба на дървесина от всякакъв вид. Към обявата бил посочен телефон за
връзка — **********, на който свид. В.Г. позвънил. Въпросната обява била
публикувА. от подс. М. С. К., който оставил своя телефонен номер за връзка.
След като свид. В.Г. се свързал със свид. М. К., двамата започнали да се
договарят. Свид. В.Г. първоначално се заинтересувал от доставката на 15
куб.м. иглолистна дървесина, като цената била 170 лева за куб. м. Тъй като
един камион събирал 30 куб.м. дървесина той попитал подс. М. К. дали може
да им достави 30 куб. м. иглолистна дървесина и колко ще струва. Подс. М. К.
казал на свид. В.Г., че ще достави въпросната дървесина, като уточнил, че
срокът за доставката ще е до десет работни дни. Подсъдимият поискал от
свид. В.Г. да изпрати по банков път цялата сума от 5100 лева, за което от
фирмата им „Арчи 04“ ЕООД щели да му издадат фактура. Свид. В.Г. обаче
му отказал, тъй като до него момент не са имали търговски взаимоотношения.
Казал, че ще изпрати само половината сума, а при доставката и остА.лата.
Подс. М. К. се съгласил.
Фирмата „Арчи 04“ ЕООД била с управител и едноличен собственик на
капитала свид. А.-М. П. А.. Към него момент тя живеела на семейни начала с
подс. М. К.. Свид. А.-М. А. не извършвала дейност с фирмата, а издала
пълномощно на подсъдимия за извършването на всякакви фактически и
правни действия, свързани с дейността на дружеството. Тъй като всичко се
извършвало от подс. М. К., тя не разполагала с никакви договори, фактури и
други документи, свързани с дейността. Свид. А.-М. А. упълномощила
подсъдимия да се разпорежда и със средствата по разплащателните сметки на
1
„Арчи 04“ ЕООД, както и да разполага с дебитна карта на дружеството, която
била издадена на негово име.
Подс. М. К. съставил фактура № ********** от 04.11.2021 г. за
продажба на иглолистна дървесина с получател „Одисей 41025“ ООД и
доставчик „Арчи 04“ ЕООД, която изпратил по електронен път на получателя.
Фактурата била за 15 куб.м. дървесина на стойност 2550 лева. Въз основа на
фактурата, на 05.11.2021 г. от „Одисей 41025“ ООД бил направен банков
превод на сумата от 2550 лева по сметката на „Арчи 04“ ЕООД. Сумата била
изтеглена лично от подс. М. К. от каса в банката, за което било издадено
нареждане разписка от 08.11.2021 г.
След извършването на превода свид. В.Г. се свързал с подс. М. К., който
потвърдил, че е получил парите и заявил, че след около две седмици ще си
получат дървесината.
След като минали тези две седмици, свид. В.Г. не бил потърсен от
подсъдимия. Времето било лошо и той предположил, че има затруднения със
свалянето на трупите. Обадил се на подс. М. К., който му казал, че времето
било лошо и като спре да вали ще свалят трупите и ще ги доставят. Свид. В.Г.
проявил разбиране и му отговорил, че ще изчакат.
След около още две седмици - в началото на м. декември 2021 г.,
времето се било оправило, но дървеният материал все още не бил доставен на
„Одисей 41025“ ООД, свид. В.Г. потърсил отново подс. М. К.. Последният му
казал, че времето все още било лошо, но тъй като бил коректен, му предложил
да им върне парите но свид. В.Г. отказал, заявил, че ще изчакат за
дървесината.
След известно време - към края на м. декември 2021 г. материалът още
не бил доставен. Тогава свид. В.Г. се обадил на подсъдимия и му заявил, че
след като не са получили дървесината, настоява да им върне парите. Подс. М.
К. обещал да върне парите.
Подс.К. сключил на 08.12.2021 г. договор за добив на дървесина като
изпълнител с лицето Г.П.Г. като възложител, който на по-късен етап бил
анулиран. На 06.01.2022 г. подс. К. сключил договор за добив на дървесина от
обекти с номера № 35715.78.1 и № 35715.79.1 като изпълнител с „МАРИСТО
И КО“ ООД като възложител.
Минало още време, вече през м. януари 2022 г., свид. В.Г. отново
потърсил подс. М. К., тъй като парите не били върнати по сметката на
„Одисей 41025“ ООД. Подсъдимият му заявил, че не могъл да върне парите,
тъй като имал счетоводен проблем. Свид. В.Г. вече бил убеден, че подс. М. К.
го лъже и заблуждава и отказвал всички предложени от подс. К. варианти за
доставка на друг вид дървесина, тъй като не желаел да работи с него. Подс. К.
предложил други варианти за доставка на дървесина на св.Грунов, като му
предложил да закупи дървесината на негов познат от гр.Плевен, но трябвало
св.Грунов сам да си вземе дървесината и да доплати, поради което същият
2
отказал. На по-късен етап подс.К. добил друг вид дървесина топола, която
също предложил на св.Грунов, но той вече категорично отказвал да работи с
него, а искал да му бъдат възстановени платените от него пари.
От този момент — началото на м. февруари 2022 г. подс. М. К. не
отговарял на обажданията на свид. В.Г..
Впоследствие свид. М. Г. депозирала жалба в Районна прокуратура -
Сливен. По време на извършване на проверката по случая, подс. М. К.
позвънил на свид. В.Г. и му предложил да му върне парите, за да не се
занимава с полицията. Освен това поискал от свид. В.Г. да му подпише
формуляр, че подсъдимият нямал задължения към него. Свид. В.Г. му казал, че
ако върне парите, ще подпише такъв формуляр, но не и преди това. Подс. М.
К. не изпратил документ, нито върнал парите, т.к. изпаднал във финансови
затруднения.
Подсъдимият М. С. К. е роден на ....... г. в гр. Х., жител и живущ на гр.
Д., българин, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказА. въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели В.Г.Г., М.
В. Г. , както и тези на св. А.-М. П. А., прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.5 от НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа стрА. съдът направи
следните правни изводи:
Не се установи по безспорен и категоричен начин, че от обективна и
субективна стрА. подс. М. С. К., е осъществил престъпния състав на чл. 209,
ал. 1 от НК, за това, че в периода м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. в гр.
Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у В.Г.Г. от гр. Сливен, че ще му достави 30 куб. иглолистна
дървесина на стойност 5100 лв., и с това причинил имотна вреда в размер на
2 550,00 лв. на „Одисей 41025“ ООД, представлявано от управителя М. В. Г..
От обективна стрА. престъплението по чл.209 от НК е резултатно,
увреждащо престъпление, тъй като законът изисква вследствие на акта на
имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда. Друга особеност е
неправилната представа на измаменото лице. Тя трябва да се отнася до
правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на
имуществено разпореждане. Действително в настоящия случай е било
налично имуществено разпореждане от стрА. на „Одисей 41025“ ООД,
представлявано управителя св.М. В., което е превело по банковата сметка на
фирма „Арчи 04“ ЕООД, представлявА. с пълномощно от управителя от
подс.К. 2550 лв. мотивирано от св.В.Г., на основание устно сключен договор
за доставка на 15 куб.м. иглолистна дървесина. За да е налице от обективна
стрА. престъплението по чл.209 от НК е необходимо не само настъпването на
3
имотна вреда, а тази вреда да е настъпила вследствие на пряко и
непосредствено въздействие върху св.В.Г. за създаването у него на
неправилни представи за действителното правно положение. Дължимата
уговорка от стрА. на под.К. да изпълни и завърши качествено възложената му
дейност по доставка на 15 куб.м. иглолистна дървесина действително не е
изпълнена, но поради пречка която е настъпила впоследствие: - дъмпинг на
цените на дървесината в стрА.та, метеорологичните условия на времето, касае
се за зимния период, през който достъпът до планините е ограничен,
анулирането на договор за добив между подс.К. и възложител на обект,
настъпилите вследствие на това финансови затруднения на фирмата,
представлявА. от подс.К., както и неодобряването от стрА. на възложителя
св.В.Г. да му бъде доставена друг вид дървесина. Именно тези причини, които
се явяват извън обхвата на договорката между двете лица, дължимата
престация – качествено изпълнение в срок на възложената доставка на
иглолистна дървесина не е била обективно осъществима.
От субективна стрА. е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл и с
користна цел. Необходимо е деецът да е предвиждал, че вследствие на своето
въздействие върху измамения, у него ще възникнат неправилни представи
или, че поддържа вече възникнали такива или, че ги използва. По делото не бе
установено такова въздействие. Напротив, бе установено, че подс. К. е искал
да изпълни договореното, когато е просрочил доставката по независещи от
него обстоятелства. По късно е предложил да върне парите, като свид. Грунов
е отказал да ги получи. Подс. К. е предложил други изпълнения за да възмезди
дължимата престация но отново е получил отказ от свид. Грунов, и когато е
изпаднал в затруднено финансово състояние е престА.л да поддържа
телефонна връзка със свид. Грунов. Нещо повече по време на предв. проверка
той отново е поискал да възстанови дължимата сума.
В настоящия случай следва да се направи разграничение между измамата
като престъпление, въздигнато като такова от НК и неизпълнението на
договор за поръчка. Според съдебната практика, обективирА. в Решение №
728 от 30.01.2003 г. по н. д. № 612/2002 г., I н.о по описа на ВКС, Решение №
404 от 19.09.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о по описа на ВС, е прието че
деецът по чл. 209 НК, който използва договорни отношения с измамлива цел,
поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. От
възприетото в съдебната практика следва, че във всички случаи на такова
обвинение прокуратурата, респ. съдът е длъжен да изследва какво е било
намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по
договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът
възможност да изпълни поетите задължения.
Съдът намира за недоказано твърдението на РП Сливен, че в периода
м.октомври 2021 г. –м. януари 2022 г. подс.К. не е имал сключени договори за
дърводобив, и че е възбудил и поддържал заблуждение у св.В.Г., че ще
изпълни поетият ангажимент да му достави иглолистна дървесина. Видно от
приложения по ДП копие на договор за добив на дървесина от 08.12.2021
4
/л.156-160 от ДП/, подс.К. е сключил такъв договор като изпълнител с лицето
Г.П.Г. като възложител, който на по-късен етап бил анулиран, като не е
установено по делото към кой момент е настъпило това обстоятелство. Видно
от приложения по ДП копие договор от 06.01.2022 г. за добив на дървесина от
обекти с номера № 35715.78.1 и № 35715.79.1 /л.150-155 от ДП/ като
изпълнител с „МАРИСТО И КО“ ООД като възложител към датата 06.01.2022
г. подс. К. е имал сключен договор за добив на дървесина.
От прочетените по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК и
приобщени по съответния процесуален ред показания на св.А.-М. П. А. също
се потвърждава информацията, обективирА. в горепосочените договори, а
именно, че подс.К. действително е имал сключени договори за добив на
дървесина с различни обекти, което доказва, че това е била и дейността на
фирмата към инкриминирания период.
От А.лиза на всички доказателства по делото, в това число и
свидетелските показания на св.В.Г. и св.М. Г., в които същите потвърждават,
че в периода е имало криза в дърводобива и цената на дървения материал,
както и че подс.К. не е отказал да върне взетите пари, както и че е предлагал
други варианти изпълнение по уговорката, съдът намира, че липсват данни
св.В.Г. да е бил въведен в заблуждение от подс.К. при сключването на
договора помежду им. Съдът намира, че страните свободно и доброволно са
договаряли помежду си, като самият подс. К. не е отказал да изпълни
договореностите, дори и в различни варианти. Отношенията за неизпълнение
на договор за доставка на 15 куб.м.иглолистна дървесина следва да бъдат
изследвани от гражданския съд, доколкото същите имат гражданско-правен
характер и доколкото не е налице съставомерност на деяние по чл.209 от НК.
Показанията на двамата свидетели напълно съответстват и на
обясненията дадени от подс.К., които съдът кредитира напълно като
безпротиворечиви и относими към предмета на доказване.
В правната теория и съдебната практика се е наложило становището, че
за осъществяване на наказателно-правната измама следва да се установи по
безспорен и категоричен начин, че деецът който използва договорни
отношения като способ за измама, изначално няма намерение да изпълни
задълженията си по тях. В казуса не се установи такова противоправно
намерение, а тъкмо обратното.
За прецизност съдът следва да се отбележи, че в казуса липсват
доказателства в какво качество свид. Грунов е договарял с търговското
дружество представлявано от подс. К.. Факт е, че свид. Грунов е син на свид.
Г., която е представител на „Одисей 41025“ ООД, но по делото не се
представиха пълномощия относно каквато и да било представителна власт
даваща му правомощия за сключване на търговски сделки.
Предвид посоченото съдът прие, че не се доказа по несъмнен и
категоричен начин деянието извършено от подс. М. С. К. да е престъпно, ето
защо го призна за невиновен и го оправда по повдигнатите обвинение за
5
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Ръководен от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


6