РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. П.**, 12.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е.В.**, като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 19 по
описа за 2022 година на Административен съд – П.**, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 и
чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на М.К.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, против
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №
21-1302-1/02.07.2021 г., издаден от П.Х.М.**– главен експерт при ДМДТ при
община П.**, потвърден с Решение № 21/ММО-4608-1/30.12.2021 г. на директора на
дирекция „Местни приходи и такси“ при община П.**.
Жалбоподателката моли за отмяна на акта за установяване на задължения, потвърден с решението
на директора на ДМДТ при община П.**. Излага аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на същия.
В проведените съдебни заседания жалбоподателката се явява
лично. Поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на АУЗД. Разноски
не претендира и не представя списък на същите.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „Местни
данъци и такси“ при община П.**, редовно призован, се представлява от адв. Р.К..
Оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, представляващи платен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 15.02.2022 г.
Административен съд – П.**, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против административен акт, подлежащ
на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна - адресат на акта.
Депозирана е в законоустановения преклузивен срок, отговаря на изискванията на
чл.149, вр. чл.145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е
преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това
жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по
същество.
От фактическа страна:
Оспореният Акт
за установяване на задължения /АУЗ/ №
21-1302-1/02.07.2021 г. е издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК, по инициатива на
органа по приходите. С него са установени невнесени в срок задължения на
жалбоподателката
М.К.Д. за
данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви за забава, касаещи
два имота.
Задълженията са определени въз основа на данни от
подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за два имота, съответно:
- Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 72075/30.05.1998
г., отнасяща се за имот с партиден № 5906153919001, с адрес на имота: гр. П.**,
ул. **, № **, вх.**, ет.**, ап.**, представляващ жилище, с година на
построяване 1954 г., с конструкция М1 – масивна без … г., РЗП общо: 87,10 кв.м,
в т.ч. РЗП на обекта: 66,79 кв.м, РЗП на мазе: 7,01 кв.м, РЗП на таван: 13,30
кв.м, с данъчна оценка на обекта към 2021 г.: 23 360,60 лв., и данъчна
оценка на притежаваната 1,00 идеална част: 23 360,60 лв., основно жилище,
декларирана от лицето в качеството му на собственик;
- Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/14.06.2018 г. за недвижим имот с партиден номер 6404Н42386, с адрес
на имота: гр. П.**, ул. **№ **, ет.1, представляващ сграда – търговски обект с
година на построяване 1931 г., с конструкция М1 – масивна без … г. и РЗП общо
140,00 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 80,00 кв.м, РЗП на мазе 20,00 кв.м, РЗП на
таван 40,00 кв.м, с данъчна оценка на обекта към 2021 г. 52 336,70 лв. и
данъчна оценка 39 252,53 лв. за притежаваните от Н.С.**¾ идеални
части от имота.
И двете декларации са подадени от М.К.Д.. В първата /на
л.35 и сл. от делото/ тя е вписана като единствен собственик на имота, находящ
се в гр. П.**, ул. **, № **, вх.**, ет.**, ап.**. За него, служебно от
общинската администрация са попълнени данни за: ЕКНМ **, кадастр. № **, кв.**,
парцел I, одобрен план от 1993 г., както и други такива за
характеристиките на населеното място, разположение спрямо строителните граници
на населеното място и др.
Втората декларация касае имот, находящ се в гр. П.**, ул.
***, ет.1. М.К.Д. е посочила, че е собственик на ¼ ид.ч. от имота,
придобит по наследство от К.Д.Н.**. Като собственик на другите ¾ ид.ч. е
вписана Н.С.**Н.. За същия имот, през 1998 г., е подадена Данъчна декларация
вх.№ 72122/31.05.1998 г. от К.Д.Н.**. В Приложение 1 към същата /л.30/, т.2.1 е
посочено местонахождение: гр. П.**, ул. ***, ет.1. Служебно от общинската
администрация са попълнени данни за имота: ЕКНМ ***, кадастр. № **, кв.228,
парцел ***, одобрен план от 1993 г. и т.н.
Акт
за установяване на задължения № 21-1302-1/02.07.2021 г. е издаден от П.Х.М.**-
главен експерт в
дирекция „Местни данъци и такси“ при община
П.**, оправомощен със Заповед № 24/08.01.2021 г. на кмета на община П.**, която
е приложена по делото /л.19/.
АУЗД е връчен
на жалбоподателката лично, срещу подпис, на 28.10.2021 г. Това е видно от
разписка на л.18. Срещу констатациите в него е
подадена Жалба вх. № 21/ММО-4608/09.11.2021 г. /л.10/, в която се твърди, че
същият е нищожен и незаконосъобразен. Излага се, че вторият имот се намира в
гр. П.**, ул. **, а не № **, както е посочено в акта, както и че макар предназначението
му да е променено от жилищно на търговско, това не се отнася за прилежащите към
него мазе и таван.
С Решение
21/ММО-4608-1/30.12.2021 г. директорът
на дирекция „Местни
приходи и такси“ при община П.** е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло
установените с АУЗД № 21-1302-1/02.07.2021 г. задължения за ДНИ и ТБО.
По делото са представени и приети доказателствата,
представени с жалбата, както и приложените такива към административната
преписка, в т.ч. свързани с установяването и начисляването на задълженията по
подадена по чл.14 от ЗМДТ декларация за облагане с данък недвижимите
имоти от жалбоподателката - Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
72075/30.05.1998 г., отнасяща се за имот с партиден № 5906153919001, с адрес на
имота: гр. П.**, ул. **, № 66, вх.Б, ет.3, ап.19; Декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх. № **********/14.06.2018 г. за недвижим имот с партиден номер 6404Н42386 и
адрес на имота: гр. П.**, ул. **, ет.1; Данъчна декларация вх.№
72122/31.05.1998 г. от К.Д.Н.** за имот с местонахождение: гр. П.**, ул. ***,
ет.1; Решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.** за определен размер
на ТБО; заповедите по чл.63 от ЗМДТ на кмета на община П.** за процесните
години /Заповед № 1645/17.10.2019 г., Заповед № 1738/30.10.2018 г., Заповед №
1882/26.10.2017 г., Заповед № 2368/28.10.2016 г., Заповед № 1931/28.10.2015 г.,
с които на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на община П.** е определял вида
на услугите по чл.62 от ЗМДТ, извършвани от община П.** и честотата на
сметоизвозване по райони в съответните периоди.
Представен е и
е приет като доказателство Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № **, том **, дело ***/94 г., съставен от нотариус И. И.** -
нотариус при Районен съд – П.**, от който е видно, че на 17.05.1994 г. Н.С.**Н.
и нейния съпруг К.Д.Н.** са придобили чрез отреждане в дял със съдебно решение
по чл.288, ал.2 от ГПК правото на собственост върху първия етаж от масивна
жилищна сграда, построена върху парцел IV-ти /четвърти/, пл. № *** /***/,
в кв.*** /***/ по плана на гр. П.** – централна градска част. От Препис –
извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № *** от дата
13.12.2017 г., се установява, че бащата на жалбоподателката К.Д.Н.** е починал
на **** г.
Документите, съдържащи се в административна преписка,
като неоспорени от страните, се ценят в цялост и като годно писмено
доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на
оспорвания акт.
От страна на ответника, в хода на съдебното производство,
са представени договори за третиране на битови отпадъци, доказателства
за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО, в т.ч.
Разрешение за ползване № СТ-05-2612/29.12.2015 г. на строеж „Регионално депо на
неопасни отпадъци – гр. П.**, в землището на с. Л., местност „***; Договор №
119/31.07.2015 г. с предмет: „Експлоатация и стопанисване на регионална система
за управление на отпадъците в регион П.** за общините П.**, Б., З., К., Р.и Т.***,
включваща Клетка № 1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително
сепариране на отпадъци и инсталации за компостиране“, сключен между Регионално
депо – П.** 2015 ДЗЗД и община П.**; доказателства за поддържане на чистота на
обществените територии /зимно и лятно почистване/, доказателства за поддържане
на общински озеленени площи на територията на гр. П.**; документите, приложени
към декларациите по чл.14 от ЗМДТ; удостоверение за наследници на К.Д.Н.** – починал на
12.12.2017 г.; справка
за недвижим имот, собственост на М.К.Д. и справка за начина на определяне на такса битови
отпадъци, справки за данъчната оценка на
процесния имот към 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., Справка за
недвижим имот в гр. П.**, ул. Васил Стоин, № 6, собственост на М.К.Д., и др.
От правна страна:
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд - П.**, като
извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не се спори по делото, че жалбоподателката притежава
право на собственост върху два недвижими имота в гр. П.**.
Първият имот представлява жилище. Намира се на адрес: гр.
П.**, ул. **, № 66, вх.Б, ет.3, ап.19. М.К. е негов единствен собственик.
Имотът е с партиден № ***1, година на построяване 1954 г., с конструкция М1 –
масивна без … г., РЗП общо: 87,10 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта: 66,79 кв.м, РЗП
на мазе: 7,01 кв.м, РЗП на таван: 13,30 кв.м, с данъчна оценка на обекта към
2021 г.: 23 360,60 лв., и данъчна оценка на притежаваната 1,00 идеална
част: 23 360,60 лв., основно жилище, декларирана от лицето в качеството му
на собственик. Данните за него са подадени с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ 72075/30.05.1998 г.
Не се спори и че жалбоподателката е собственик на 1/4
идеални части от недвижим имот – първи етаж от масивна жилищна сграда,
построена върху парцел IV-ти /четвърти/, пл. № *** /***/, в кв.228 /двеста
двадесет и осем/ по плана на гр. П.** – централна градска част. Те са наследени
от нейния баща К.Д.Н.**. Последният е придобил имота в режим на съпружеска
имуществена общност заедно с Н.С.**Н. на 17.05.1994 г., за което от нотариус И.
И. - нотариус при Районен съд – П.**, е съставен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № ***, том ***, дело ***/94 г. След смъртта на К. Н. на
13.12.2017 г. е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/14.06.2018 г. от дъщерята и негов наследник М.К.. В Таблица 1 като
собственици на имота са вписани С_1 М.К.Д., и С_2 Н.С.**Д., а в Таблица 4 са посочени притежаваните от
тях идеални части, съответно: С_1 - ¼ ид.ч, и С_2 – ¾ ид.ч.
В т.3 от декларацията е вписан адрес на имота: гр. П.**,
ул. Васил Стоин, № 6, но в Приложение № 1, част I, т.2 „Общо описание на
имота“, т.2.1. „Местонахождение“ /л.30/ е декларирано, че адресът е в гр. П.**,
ул. ***. При сравняване на информацията, която е попълнена служебно от
общинската администрация, и данните по представения нотариален акт се
установява идентичност, тъй като е прието, че се касае за имот с кадастрален № ***,
кв.***, парцел IV, по план, одобрен 1993 г.
С оглед на установеното, съдът намира, че
жалбоподателката е собственик на 1/4 идеални части от недвижим имот, находящ се
в гр. П.**, ул**. Въпреки че в процесния АУЗ е вписан № **, вместо №**, следва
да се приеме, че се касае за фактическа грешка, тъй като всички други данни
съвпадат с тези за конкретния притежаван от нея имот, а освен това е посочен и
партидния му номер, който съвпада с партидния номер на по-рано подадената от
Кубрат Николов декларация за същия имот - Данъчна декларация вх.№
72122/31.05.1998 г.
От друга страна, по делото не се спори, че задълженията
за ДНИ и ТБО не са заплатени в срок. С оглед на това и съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по приходите може да инициира производство за установяване
размера на дължимите данъци за недвижими имоти и такси битови отпадъци.
Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения
за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, отразени в Акт за
установяване на задължения по:
- Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 72075/30.05.1998
г., отнасяща се за имот с партиден № 5906153919001, с адрес на имота: гр. П.**,
ул. **, № ***, представляващ основно жилище на жалбоподателката, с данъчна оценка
на обекта към 2021 г.: 23 360,60 лв., и данъчна оценка на притежаваната
1,00 идеална част: 23 360,60 лв.;
- Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/14.06.2018 г. за имот, за който е приложен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ***, том **, дело **/94 г.
За първия имот, от страна на административния орган е
взето предвид, че представлява основно жилище на жалбоподателката.
За втория имот е отчетен факта, че същият е деклариран с
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 72122/31.05.1998 г., П№
3110083887001 от К.Д.Н.**, както и че предназначението му е сменено и е
издадено Разрешение за ползване от 30.08.2000 г., поради което понастоящем
представлява търговски обект с РЗП 80,00 кв.м, мазе 20,00 кв.м. и таван 40,00
кв.м, построен през 1931 г. с конструкция М1 /масивен без или с частични
стоманобетонни елементи или от сглобяеми плоскости/.
В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението
на К., че таванът и мазето не са с търговско, а с жилищно предназначение. Това
е така, защото таваните и мазетата, по своето предназначение са обслужващи помещения,
което ги причислява към
вещите – принадлежности. Това че са пространствено обособени не променя техния
несамостоятелен характер и поради това те следват съдбата на основната вещ. Ето
защо, в случая се касае за търговски обект, в който таванът и мазето също се
включват.
Акт за установяване на задължения № 21-1302-1/02.07.2021 г. е постановен в писмена форма и има необходимото съдържание, посочено в
чл.59 от АПК. Произхожда от лице, определено със Заповед № 24/08.01.2021 г. на
кмета на община П.**, а потвърдителното решение е постановено от компетентния
по-горестоящ административен орган - в случая директорът на дирекция „Местни
приходи и такси“ при община П.**, действащ като териториален директор на НАП и
изрично посочен и в Заповед № 392/25.03.2020 г. на кмета на община П.**. Поради
това АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.9б от ЗМДТ във вр. с
чл.4 от ЗМДТ.
Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част,
позовава се на правнорелевантни факти, които са установени от писмените
доказателства, приложени по делото.
Административните актове са мотивирани от правна и
фактическа страна. За да изготви оспорения акт, административният орган в
частта за ДНИ се е позовал на чл.14 и чл.22 от ЗМДТ и Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община П.**, а за ТБО - на чл.62
от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услугите на територията на Община П.**, както и на декларация по чл.14
от ЗМДТ, подадена на 14.06.2018 г.
В акта не са посочени отделните компоненти, участващи при
формиране на ТБО, но този порок не е от вида на съществените и поради това не
води до отмяната му.
В хода на административното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителни основания
по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
И двата имота попадат в строителните граници на
населеното място на гр. П.**. Те са облагаеми по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, тъй като попадат в урбанизирана територия, имат предназначението по чл.8,
ал.1 от ЗУТ и за тях се дължи ДНИ. По аргумент на чл.13 от ЗМДТ дължимостта на
данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане
недвижим имот. И двата имота не попадат в изключенията по чл.10, ал.1, ал.2,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ. Размерът на задълженията за ДНИ за двата
имота е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл.15, ал.1 от
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община П.**
и чл.22 от ЗМДТ, като по отношение на първия имот, който е основно жилище на
жалбоподателката, е съобразено и правилото на чл.19, ал.1 от Наредбата, според
което „За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто
намаление“.
При данъчна оценка на първия имот /в гр. П.**, ул. **, №
66, вх.Б, ет.3, ап.19/ в периода от 2016 до 2018 г. вкл. 24 314,00 лв. и
предвид правилото на чл.19, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на община П.**, при елементарно математическо пресмятане,
ДНИ за 2016, 2017 и 2018 г. се определя на 24,31 лв. За 2019 и 2020 г. данъчната оценка на имота е 23 360,60 лв. и дължимата сума за ДНИ за тези
години е 23,36 лв. Задълженията, определени и посочени от данъчния орган в АУЗ,
съответстват на изчислените такива от съда.
Вторият имот на жалбоподателката се намира в
сграда, която е изградена и въведена в експлоатация през
1931 г., а е придобита от нейната майка и баща й, който се явява нейн
наследодател, през 1994 г., поради което оттогава собственикът/собствениците
й, в т.ч. и собствениците на обекти в нея, е възникнало задължението за
заплащане на ДНИ и ТБО. Декларацията по чл.14
от ЗМДТ за този имот /с вх. № **********/ е подадена на 14.06.2018 г., а с
процесния АУЗ са определени задължения за ДНИ за 2016 г., 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г., т.е за време, което предхожда декларирането, но съгласно
чл.15, ал.1 от ЗМДТ подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ от страна
на задълженото лице не е правопораждащият факт, от който възниква задължението
за данък.
Процесният имот е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и за него се дължи ДНИ. Той е разположен в строителните граници на
населеното място на гр. П.**. Не попада в изключенията по чл.10, ал.1, ал.2,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ.
Видно от
представените справки за отделните години в периода 2016 - 2021 г., е че
данъчната оценка на имота е 54 540,30 лв. през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
респ. данъчната оценка на притежаваните от жалбоподателката ¼ ид.ч. за
тези години е 13 635,08 лв., а за 2019 и 2020 г. данъчната оценка на целия
имот е 52 336,70 лв., поради което данъчната оценка на притежаваните от
жалбоподателката ¼ ид.ч. за тези години е 13 084,18 лв.
При елементарно математическо пресмятане на данъка, за
което не са необходими специални знания, се установява, че същият е правилно
определен за 2017 и 2018 г. в размер на 27,27 лв., а за 2019 и 2020 г. – в
размер на 26,17 лв. За тези години изчисленията са направени в пълно
съответствие с нормативната уредба.
За 2016 г., при данъчна оценка на имота 54
540,30 лв., съответно: данъчна оценка на притежаваните от К. 1/4 ид.ч. -
13 635,00 лв., би следвало ДНИ да е 27,27
лв., а не 42,92 лв., както е определен в АУЗ. За сумата над 27,27 лв.
/равняваща се 15,65 лв./ жалбата е основателна и в тази част актът следва да
бъде отменен.
Задълженията за ДНИ за двата имота не са заплатени от
жалбоподателката, поради което се дължат лихви за забава.
По силата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.9б от ЗМДТ,
невнесените в срок местни данъци и такси се събират заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на
ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК, според която за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в
размер, определен в съответния закон. Съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК
задълженията за данъци и такса битови отпадъци представляват
публично вземане. С неплащането им в регламентирания срок, данъчно задълженото
лице изпада в забава и дължи лихва.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни
вноски в сроковете до 30 юни и до 30 октомври на годината за която е дължим,
като за невнесените в срок задължения се начислява лихва, съгласно чл.1 от
ЗЛДТДПДВ.
Жалбоподателката не ангажира доказателства, сочещи на
недължимост на лихвите. Същите са правилно изчислени на база съответните
главници като изключение прави само лихвата върху задължението за ДНИ за 2016
г. за втория имот /в гр. П.**, ул. Васил Стоин/, тъй като вместо върху 27,27
лв. тя е начислена върху 42,92 лв. При пресмятане с лихвен калкулатор /https://inetdec.nra.bg/, считано от
датите, към които същата е дължима до датата на издаване на АУЗ – 02.07.2021 г., лихвата за забава върху 27,27 лв. е в
размер на 11,58 лв. и за разликата до 18,22 лв. жалбата се явява основателна.
Предвид гореизложеното, настоящият състав
намира, че оспореният акт, в частта, в която са установени данъчни задължения за ДНИ
и лихви за забава върху
тях за 2017, 2018, 2019 и 2020 г. е
законосъобразен. Оспорването му в тази част
е неоснователно и следва да се отхвърли. Основателна е жалбата само в
частта на установения ДНИ за 2016 г. за разликата над дължимия такъв в размер
на 27,27 лв. /до определения в АУЗ 42,92 лв./, както и за съответната лихва над
размера от 11,58 лв. /т.е. за разликата
до 18,22 лв./.
Възражението на
жалбоподателката, че не е надлежно уведомена за размера на дължимия ДНИ в
съответствие с разпоредбата на чл.19
и чл.23 ЗМДТ,
поради което и за нея
не е възникнало данъчно задължение, е неоснователно.
Срокът за плащане на задължението за ДНИ е определен от закона и неговото
започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на
орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр.
съобщение по чл.23 от
ЗМДТ за размера на дължимия данък. Една от основните
характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Съобщението по чл.23
от ЗМДТ не е предпоставка за възникване на
задължението за лихви,тъй като сроковете
за плащане на отделните вноски за погасяване на основното задължение за данък
са определени в закона /чл.28
от ЗМДТ/ и не са обвързани със съобщението по чл.23
от ЗМДТ. Последното има уведомителен
характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането,
съответно - събирането на данъчното задължение, а чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно повелява, че
невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите, без да
поставя изпадането в забава с покана за плащане от страна на данъчната
администрация. В този смисъл е и решение по адм. д. № 935/2013 г. на ВАС.
По отношение на ТБО:
Данъчнозадължените лица за такса битови отпадъци са
определени в чл.11 от ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1 такива са собствениците на
облагаеми с данък
недвижими имоти.
Жалбоподателката е декларирала два имота:
- първият имот - с партиден № 5906153919001 се намира в
гр. П.**, ул. **, № ***, представлява нейно основно жилище;
- вторият имот - с партиден номер 6404Н42386 се намира в
гр. П.**, ул. ***, представлява търговски обект.
И двата имота се намират в границите на гр. П.** и
подлежат на облагане с ТБО.
Съгласно
чл.62,
във вр. с чл.64, ал.1,
във вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ собствениците на недвижими имоти дължат заплащане на
такса битови отпадъци за извършваните от общината услуги по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга.
Със заповеди № 1663/28.10.2014 г., № 1931/28.10.2015 г., № 2368/28.10.2016 г.; № 1882/26.10.2017 г. И № 1738/30.10.2018 г. на кмета на община П.**, издадени по
реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на
предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. В тях, в т.3, са посочени изрично и изчерпателно
райони, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Имотите на жалбоподателката не
попадат в изключенията на заповедите на
кмета на община П.**.
За втората от услугите - поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира
такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането
на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. От представените от
ответника писмени доказателства се установява, че тези две услуги са извършвани от община П.** през
процесния период по отношение и на двата имота
на жалбоподателката.
На територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране,
временно съхраняване и депониране на отпадъци и се извършва услугата по
почистване на територии за обществено ползване в населените места, в това число и гр. П.**.
За 2016 г.
размерът на такса
битови отпадъци е определен съгласно Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.**, както и въз
основа на Решение № 695/25.01.2011 г. на Общински съвет П.**. С последното е
приета основа за определяне на ТБО и промилите за съответните услуги.
Според решението:
- за жилищните и вилни имоти на
гражданите ТБО е в промил върху данъчната оценка и е общо 1,8 ‰, в т.ч. 0,8 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване;
0,2 ‰ за обезвреждане
на битови отпадъци в депа и 0,8
‰ за чистота на
териториите за обществено ползване.
При данъчна
оценка на първия имот /основно жилище на жалбоподателката/ за 2016 г. - 24 314,00 лв., такса битови отпадъци за
2016 г. /включваща и трите компонента/ се изчислява от съда на 43,77 лв.
Размерът съответства на определения и посочен такъв в оспорения АУЗ.
За 2017
г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. размерът
на таксата за битови отпадъци е определен съгласно Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.**,
както и въз основа на Решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет П.**. С
последното е приета основа за определяне на ТБО и промилите за съответните
услуги, както следва:
- за жилищните и вилни имоти на
гражданите, ТБО е в промили
върху данъчната им оценка: за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,8
промила; за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 промил; за чистота на териториите за обществено ползване – 0,45 промила, т.е.
за трите вида услуги: общо 2,25 промила;
- за нежилищни имоти на предприятията и нежилищни имоти
на гражданите, ТБО се определя в промили върху по-високото между отчетната им
стойност и данъчната оценка, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване –
3 промила; за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1 промил; за чистота на
териториите за обществено ползване – 2,5 промила, т.е. за трите вида услуги:
общо 6,5 промила.
По изложените по-горе съображения жалбоподателката дължи
ТБО, формирана от трите компонента.
За първия имот, представляващ основно жилище на
жалбоподателката:
- при данъчна оценка за 2017
г. и 2018 - 24 314,00 лв., такса битови отпадъци за същите години се
изчислена от съда на 54,71 лв., като се констатира, че размерът съответства на
определения и посочен такъв в оспорения АУЗ;
- за 2019 и 2020 г. данъчната оценка на имота е
23 360,60 лв. За тези години, след елементарни математически пресмятания,
съдът определи, че ТБО е 52,56 лв. Това е и размерът на ТБО за 2019 и 2020 г.,
посочен от административния орган в оспорения АУЗ.
За втория имот, представляващ търговски обект:
- при данъчна оценка през 2017 и 2018 г. - 54
540,30 лв. и съответстваща данъчна оценка на притежаваните от жалбоподателката
¼ ид.ч. - 13 635,08 лв., дължимата
ТБО е 6,5 промила, равняващи се на 88,63 лв.
- при данъчна оценка през 2019 и 2020 г. - 52 336,70
лв., и съответстваща данъчна оценка на притежаваните от жалбоподателката
¼ ид.ч. 13 084,18 лв., дължимата
ТБО е 6,5 промила, равняващи се на 85,05 лв.
Размерите на ТБО за 2017, 2018, 2019 и 2020 г., изчислени
от съда, съответстват на установените за същите години размери в АУЗ.
Горните изчисления почиват на правните основания,
посочени от органа и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Извършените
от съда математически пресмятания са елементарни и не изискват специални
знания.
Жалбоподателката не ангажира доказателства за недължимост
на лихвите, поради което административният орган правилно е начислил такива,
които към датата 02.07.2021 г. са в общ размер на 155,99 лв. /за двата имота/.
В обобщение и с оглед на така изложеното, настоящият съдебен
състав намира жалбата за частично основателна. Това е така,
защото административният
орган правилно е установил размерите на ДНИ за първия имот - за всички
години от процесния период и лихвите върху тях, както и ДНИ за втория имот за
годините от 2017 до 2020 г. вкл., както и ТБО за двата имота. Изключение прави
определеният с акта ДНИ за втория имот за 2016 г., тъй като вместо 27,27 лв. е
вписано, че дължимата сума е 42,92 лв., а това рефлектира и върху задължението
за лихва, което се определя от съда на 11,58
лв. вместо 18,22 лв. В тази част жалбата се явява основателна, а актът следва
да се измени като за имот с партиден номер 6404Н42386 се установят задължения за
ДНИ за 2016 г., както следва: дължима главница – 27,27 лв., дължима лихва –
11,58 лв., като за разликата между тези размери и посочените в акта: главница –
42,92 лв., и лихва – 18,22 лв., актът следва да се отмени като незаконосъобразен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата, а именно:
195,90 лв.
Жалбоподателката не е поискала присъждане на разноски, поради
което съдът не следва да възлага в тежест на ответника такива съразмерно с
уважената част от жалбата.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – П.**
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК № 21-1302-1/02.07.2021 г., издаден от П.Х.М.**– главен експерт при ДМДТ
при община П.**, потвърден с Решение № 21/ММО-4608-1/30.12.2021 г. на директора
на дирекция „Местни приходи и такси“ при община П.**, в частта, в която по
отношение на М.К.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, е определен размер на ДНИ за
2016 г. за имот с партиден номер ***, с адрес: гр. П.**, ул. ***,
като го установява в размер на 27,27 лв. вместо 42,92 лв., ведно с лихва към
02.07.2021 г. в размер на 11,58 лв. вместо 18,22 лв., като го ОТМЕНЯ за разликата до посочения ДНИ от
42,92 лв., ведно с начислената към 02.07.2021 г. лихва, и
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, а именно: в
частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. за недвижим имот с партиден номер *** и
адрес: гр. П.**, ул. **, № ***, и недвижим имот с партиден номер 6404Н42386 и адрес:
гр. П.**, ул. ***, ведно с начислените към 02.07.2021 г. лихви.
ОСЪЖДА М.К.Д. с ЕГН ********** и
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община П.**
сумата от 195,90 лв. /сто деветдесет и пет лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО, по арг. от чл.160, ал.7 от ДОПК, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/