РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№498/16.3.2023г.
гр. Пловдив, 16.03. 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №89 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Т.Б.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Т., против Решение № 39 от 17.11.2022г. на Районен
съд-Първомай, постановено по АНД № 74 по описа на същия съд за 2022г., с което
е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000129 от 10.03.2022г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив, с което
на Т.Б.П., с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание –глоба в размер на 1500лв. за
нарушение на чл. 44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства на МТИТС.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е постановено в нарушение на
процесуалните правила и при неправилно установена фактическа обстановка.
Изтъква и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в тази
посока. Претендира отмяната на съдебния акт, респективно отмяната на Наказателно
постановление № 36-0000129 от 10.03.2022г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Пловдив.
Ответникът
по касационната жалба не се явява и не изразява становище по касационните
оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна
и следва да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства и е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на изискванията на чл. 34 от ЗАНН.
Приел е, че АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на административнонаказаното
лице и да препятства правото му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в седемдневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Установил е, че НП
съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на Т.П..
Касационният съд намира изводите на
районния съд за правилни и законосъобразни, поради следното:
Извършеното от Т.П. нарушение е правилно
квалифицирано, като в НП се съдържа подробно описание на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, ясно са посочени място и час на
извършване на нарушението, поради което не може да се приеме, че е налице
ограничаване правото на защита на нарушителя.
Правилни са изводите на районния съд за
материалната законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършеното
от Т.П. нарушение, за правната му квалификация и наложеното административно
наказание.
В случая не са спазени изискванията,
определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, като не е извършена
визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм – елемент № 2.1.1. Установеното
от ПРС нарушение съответства на дадената правна квалификация на деянието по чл.
44, ал. 1, т. 3, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.,
съгласно който при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията, извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията
за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в
тази наредба. Според т. 2.1.1. от Част I "Минимални изисквания относно
съдържанието и препоръчителните методи на проверка" от Методиката за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства (Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.)
състоянието на кормилния механизъм, като част от проверката на механичното
състояние на кормилното управление, се проверява при поставено над канал или
върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността
или да са върху въртящи опори, кормилното колело се завърта от едното крайно
положение до другото и се извършва чрез визуална проверка на функционирането на
кормилния механизъм. По аргумент от чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. правилата на Методиката са задължителни при извършване на
периодичните прегледи на ППС.
Установени
са от прегледа на видеозаписа действията на проверяващото техническо лице, като
следва изрично да се посочи, че напускането на проверявания автомобил на пункта
за технически преглед е ирелевантно обстоятелство относно установеното
нарушение, както правилно е приел първоинстанционният съд.
След
като проверяваното ППС не е повдигнато с подемник, нито техническият специалист-Т.П.
е слязла в канала под автомобила, то няма как да се провери техническата
изправност на ППС относно т. 2 - кормилно управление, и т. 5 - оси, колела,
гуми и окачване, съгласно Приложение 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
Като
не е влязла в канала и не е извършила визуална проверка, то касационният
жалбоподател Т. П. е осъществила състава на обективираното в чл. 44, ал. 1, т.
3, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. административно
нарушение.
Отговорността
на служителя е за личното му бездйствие и санкционтата норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП визира именно
задължение да се провери изправността конкретно на механизмите.
Правилно на касационния жалбоподател е
наложено наказание по реда чл. 178а, ал.
7, т. 3, предл. 4 от ЗДвП, който сочи, че се наказва с глоба 1500 лв.
технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите,
агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните
превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата
изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. Глобата е
предвидена в абсолютен размер, поради което не може да бъде намалявана от съда.
Наложеното наказание в случая
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 ЗАНН - да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред
/лична превенция/и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани /генерална превенция/.
При това положение, в рамките на
служебна проверка по чл. 218 от АПК, касационният състав установи, че
атакуваното съдебно решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия
материален закон. На това основание касационната жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, двадесет и
втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение
№ 39 от 17.11.2022г. на Районен съд-Първомай.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.