№ 3295
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря В.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20231110131936 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 165499/12.06.2023 г.,
подадена от Н. Г. Г., ЕГН **********, срещу Е. Е. Ш., ЕГН **********, за налагане на
мерки за защита на детето на молителя и на ответницата – Д. Н. Г., ЕГН **********
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с определение №
23605/05.07.2023 г./, при твърдения за извършен от ответницата спрямо детето акт на
домашно насилие. Твърди се в молбата за защита, че на 24.05.2023 г., около 15,00 часа,
детето Д. се е намирало, придружено от две свои приятелки, на стадиона в с. р., когато
ответницата се е опитала да се свърже с нея по телефона, но безуспешно, тъй като батерията
на мобилния апарат е била изчерпана. Ответницата набрала по телефона една от двете
приятелки на детето Д., която уведомила ответницата при проведения разговор къде се
намира и поради смущения в телефонната връзка прекратила разговора. След това
ответницата е отишла на стадиона, докато приятелките на Д. са били в близкия супермаркет,
слязла от колата си и повикала детето. Последното било седнало на една от пейките и не
отишло при ответницата. Тогава ответницата отишла при детето, хванало Д. за врата и
започнала да я стиска за гърлото, наричайки я „гадина“. След това Д. изритала ответницата в
корема и избягала в близкия супермаркет. Ответницата влязла в супермаркета след детето,
но последното успяло да избяга отново на стадиона и да се скрие зад близка сграда. На
стадиона детето срещнало познато момче, което предложило да отидат в жилището на баба
му, за да може Д. да зареди телефона си и да се обади на баща си. Ответницата влязла в
двора на къщата, в която се криела Д., но бабата на момчето не я допуснала в къщата.
Уведомен от детето за случилото се по телефона, бащата на Д. отишъл на място след около
1
два часа и се обадил на телефон 112. Майката се намирала в кафене, където я открили
органите на реда. В съдебно заседание молителят поддържа молбата. Претендира
присъждане на разноски.
Ответницата оспорва молбата за защита. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена за защита на лице, за което молителят твърди да е негов
низходящ, поради което съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от
процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, за което се твърди
да е възходящ на пострадалото лице, поради което същата съгласно чл. 3, т. 4 е подадена
срещу легитимирано да отговаря по нея лице. В молбата се твърди, че на 24.05.2023 г. е
извършен процесният акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 12.06.2023 г.,
поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че ответницата е майка на пострадалото дете, поради което същата
притежава и материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН. Отделено е
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните с протоколно
определение от 15.10.2024 г. освен горното обстоятелство, и обстоятелството, че на
процесната дата детето и ответницата са се намирали в с. р..
Показанията на св. Мария Пенкова Василева, за която се сочи от ответницата да е очевидец
на случилото се на процесната дата, съдът не кредитира, намирайки същите за нелогични и
противоречиви. Това е така, защото в показанията си свидетелят, който твърди да е очевидец
на процесния инцидент, се затруднява при описание на това какво конкретно се е случило
между детето и майката. Отделно от това, свидетелят сочи, че ответницата единствено е
крещяла на детето, което пряко противоречи на сведенията, дадени от самата ответница, в
които сведения ответницата е посочила да е хванала детето за врата. По тази причина съдът
не дава вяра на показанията на св. Василева и не ги съобразява при формиране на
вътрешното си убеждение. По отношение на обстоятелствата относно конкретните събития,
предмет на доказване по делото, съдът взема предвид именно дадените от ответницата
2
сведения по случая при проверка от служители на II РУ-МВР Перник, които цени като
изявления с материална доказателствена сила, доколкото възпроизвеждат неизгодни за
ответницата факти - а именно, свързани с признание, че ответницата е хванала детето за
врата. От постъпилия по делото социален доклад се установява, че след случая е била
прекъсната връзката между детето и майката, като детето е отказвало контакти със своята
майка. Останалите доказателства по делото съдът не обсъжда, тъй като ги намира за
неотносими към предмета на доказване по настоящото производство.
Предвид изложеното дотук съдът намира да се установява, че на процесната дата в с. р., при
възникнал спор между детето и ответницата, последната е хванала детето за врата. Ето защо
съдът намира да се установява по делото извършено от ответницата спрямо детето
поведение, което да носи признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
изразяващо се във физическо насилие, поради което молбата за издаване на заповед за
защита се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.
По вида на мерките за защита:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на процесния акт на домашно
насилие, съдът намира за подходяща спрямо ответницата мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1
ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалото дете. Тази
мярка е нейно постоянно законово задължение и за същата не следва да се определя срок.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая съдът не следва да приспада срока на
мерките, наложени по делото по силата на издадена заповед за незабавна защита, доколкото
съгласно §30 ПЗР ЗЗДН “производствата по молби, искания и жалби, постъпили до
влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред”. Производството по
настоящото дело е образувано на 12.06.2023 г., т.е. дори преди обнародването на
измененията и допълненията към закона с ДВ, бр. 66/01.08.2023г., по силата на които в чл. 5,
ал. 2 е предвидено съдът да извършва приспадане на срока на действие на мерките при
издадена заповед за незабавна защита, в сила от 01.01.2024 г.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /ред. ДВ, бр. 101/27.12.2019 г./ при уважаване на молбата за
защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лв. Съдът, като съобрази извършеното домашно насилие и последиците за
пострадалото дете, счита, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
3
По разноските за делото:
При този изход на делото молителят има право на разноски, каквито се установяват в размер
на 1000,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да
бъдат присъдени в този размер. При този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството
в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Е. Е. Ш., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. Е. Ш., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Н. Г., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Е. Е. Ш., ЕГН **********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Е. Е. Ш., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Е. Е. Ш., ЕГН **********, да заплати на Н. Г. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Е. Е. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – МВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4