Присъда по дело №471/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 16
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Мая Веселинова Нанкинска
Дело: 20213100200471
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
СъдебниАшхен Такорова Бодурян

заседатели:Нели И.а Танчева
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Р. Б. Л. Р. Б. Л.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Наказателно дело от общ
характер № 20213100200471 по описа за 2021 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЕВГ. П. В. , роден на 01.05.1965 г. в гр. Русе, живее в
същия град на ул. „....“ № 105а вх. „Б“ ап.22, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „...........“ № 8.
Български гражданин, с висше образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН **********.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че:

1.През периода от 14.05.2015г., до 15.06.2015г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, като представляващ търговско дружество „Актив 29“ ЕООД,
ЕИК: *********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери, 85 300.00 лв. (осемдесет и пет хиляди и триста лева), като
използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на
дружеството – фактури №№ **********/02.04.2015г., издадена от „Фреско Комерс“ ЕООД,
**********/07.04.2015г., издадена от „Фреско Комерс“ ЕООД, **********/16.04.2015г.,
издадена от „Фреско Комерс“ ЕООД, **********/29.04.2015г., издадена от „Фреско
Комерс“ ЕООД, **********/01.05.2015г., издадена от „МЖ Комерс“ ООД,
**********/03.05.2015г., издадена от „МЖ Комерс“ ООД, **********/05.05.2015г.,
1
издадена от „МЖ Комерс“ ООД и **********/07.05.2015г., издадена от „МЖ Комерс“ ООД
потвърдил неистина относно несъстояли се, но осчетоводени с посочените по-горе фактури
сделки, в подадени пред ТД на НАП – Варна, справки – декларации /СД/ по ЗДДС –
Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002380711/14.05.2015г. и Справка-декларация по
ЗДДС с вх. № 03002399676/15.06.2015г.; приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 85 300 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26,
ал.1 от НК и чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

2.На 31.03.2016 г. в гр. Варна, като представляващ търговско дружество „Актив 29“
ЕООД, ЕИК: *********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗКПО в особено големи размери, 42 650.00 лв. (четиридесет и две хиляди шестстотин и
петдесет лева), като не подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, поради което
и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.1 от НК и чл. 54 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал.1 от НК налага на подс. В. най-тежкото от така определените
наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23 ал.1 от НК НАЛАГА на подс. В. най-тежкото от
така определеното му наказание и наказанията по НОХД № 226/2016 г. на ОС-Разград и
НОХД № 30/2021 г. РС-Габрово, а именно наложеното наказание по настоящото дело -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така
определеното най-тежко наказание и наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Е.В. да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от
Министъра на финансите суми в размер на 85 300 /осемдесет и пет хиляди и триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 255, ал.3, вр.ал.1,т.2, 6, 7, вр. чл. 26 от НК, ведно със законната лихва, считано от
2
15.06.2015 г. и 42 650 /четиридесет и две хиляди, шестотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 255, ал.3, вр.ал.1,т.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016 г.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на
759.68 лева по сметка на ОД на МВР-Варна, 188.92 лв. по сметка на ВОС, както и
държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 5118 лв.. по сметка на
ВОС в полза на Държавата

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 471 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На 07.05.2021 год. във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт по ПД №
43/2021 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимия Е. П. В., по който е
образувано производство пред първа инстанция за извършени от него престъпления от общ
характер, както следва:
1.Престъпление, наказуемо по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т. 2, 6 и 7 вр.чл.26, ал.1 НК за
това, че през периода от 14.05.2015г., до 15.06.2015г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, като представляващ търговско дружество „Актив 29“ ЕООД,
ЕИК: ********* избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери- 85 300 лв. като
- използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на
дружеството – фактури №№ , **********/02.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД,
**********/07.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД, **********/16.04.2015г., издадена от „....“
ЕООД, **********/29.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД, **********/01.05.2015г., издадена
от „....“ ООД, **********/03.05.2015г., издадена от „....“ ООД, **********/05.05.2015г.,
издадена от „....“ ООД и **********/07.05.2015г., издадена от „....“ ООД;
- потвърдил неистина относно несъстояли се, но осчетоводени с посочените по-горе фактури
сделки, в подадени пред ТД на НАП – Варна, справки – декларации /СД/ по ЗДДС –
Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002380711/14.05.2015г. и Справка-декларация по
ЗДДС с вх. № 03002399676/15.06.2015г.;
- приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 85300 лв., формиран на база
несъстоялите се, но осчетоводени с посочените по-горе фактури сделки.
2.Престъпление, наказуемо по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.1 НК за това, че на 31.03.2016 г.
в гр. Варна, като представляващ търговско дружество „Актив 29“ ЕООД, ЕИК: *********
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи
размери- 42 650 лв., като не подал Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.
В с.з. са предявени граждански искове срещу подсъдимия В. от Министъра на
финансите като представляващ Държавата за сумата от 85 300 лв., представляващ
обезщетение за причинени в резултат на първото деяние имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането - 15.06.2015 год. и за сумата от 42 650 лв.
представляващ обезщетение за причинени в резултат на второто деяние имуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 31.03.2016 год..
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му се наложат наказания към минималния размер, определен в
разпоредбата на закона, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок, като счита, че такова наказание би осъществило целите на специалната правенция.
В с.з. процесуалния представител на гражданския ищец моли предявените
граждански искове да бъдат уважени изцяло.
Подсъдимият и неговият защитник излагат твърдения, че по делото не са събрани
доказателства за извършено от В. престъпление, че същият не може да носи наказателно
отговорност, предвид психичното му състояние.
По отношение на предявените граждански искове се излагат твърдения, че същите са
недопустими, а в условие на евентуалност –недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.В. е роден и живеел в гр.Русе. Въпреки доброто образование, което
получил се занимавал с противоправна дейност, като за периода 2012 год. до 2016 год.
започнал да извършва предимно данъчни престъпления, като в досието му има и извършени
престъпления срещу собствеността и срещу установения правов ред, за които са
постановени присъди, с определени различни по вид наказания.
Свидетелят П.С. живеел в гр.Габрово, като от време на време работил в кошара за
овце, находяща се м.Узана, близо до града. Там се запознал с подс.В., който реално
осъществявал животновъдната дейност. Последният предложил на свидетеля срещу
заплащане да бъде прехвърлена на негово име собствеността на търговско дружество, като
му обяснил, че това се налага, тъй като той е от гр.Габрово и дружеството трябва да е с
адрес в този град, като изрично му било обяснено, че той няма да се занимава с дейността на
дружеството, а ще упълномощи подсъдимия за това. С. подписал необходимите документи
без да ги чете и без да има копия от тях, като е сигурен, че е подписал пълномощно на
подсъдимия, чрез което той изцяло е имал правомощия да представлява дружеството. Макар
С. да си мислил, че на негово име е прехвърлено вече учредено дружество, от документите
по делото се установява, че реално на 17.07.2014 г. той е станал юридически собственик на
новоучредено търговското дружество „Актив 29” ЕООД, ЕИК *********. Първоначално то
било регистрирано със седалище в Габрово, а впоследствие, от февруари 2015 г.- със
седалище във Варна.
„Актив 29” ЕООД било регистрирано по ЗДДС на 25.08.2014 г. и дерегистрирано на
17.10.2014 г. На 28.10.2014 г. отново било регистрирано по ЗДДС и пак дерегистрирано на
14.10.2015 г., което е и актуалното му състояние.
Видно от приложените по делото доказателства на 11.08.2014 г., свидетелят С.
подписал пълномощно на подс.В. да го представлява в дейността на търговското дружество.
Това направил с цел да не го безпокоят отникъде заради дейността на фирмата, предвид
обстоятелството, че е негов собственик. С. изобщо нямал намерение да се занимава и никога
не се занимавал с търговия с „Актив 29” ЕООД, не познава и никога не е търгувал с
представители на фирмите „....” ЕООД и „....” ООД, сделки с които са били осчетоводени в
работата на процесното дружество от В.. Номиналният собственик на тези дружества,
свидетелят Н.Т., също не познава и не е търгувал нито с него, нито с подсъдимия, нито с
фирмата „Актив 29” ЕООД. Във връзка с дейността на дружеството С. упълномощил и
други лица с различни права във връзка с дейността на дружеството, което се установява от
приложения по делото регистър на нотариалните заверки и част от подписаните от него
пълномощни.
От извлечението на Общия регистър на нотариус П.К. се установява, че св.С. е
подписал пълномощни на подсъдимия, на Ана Т.а П.а, която имала права да го представлява
пред данъчните служби и да подписва с електронен подпис необходимите документи на
дружеството. На Р.М.Б. подписал пълномощно да превозва стоки на дружеството, да го
представлява и да оперира с банковите му сметки. В.В.Ц. бил упълномощен със същите
права. Петър Т. П. имал същите права, с изключение на тези да оперира с банковите сметки
на дружеството.
От приложените по делото материали се установява, че подсъдимият реално
осъществявал дейността на Актив 29 ЕООД, като наред с другите документи откривал и
закривал банковите сметки на дружеството и се разпореждал с тях.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че била обещана от неустановено по
делото лице дребна сума пари, за да приеме регистрация на негово име на търговски
дружества – „....” ЕООД и „....” ООД, като реално той така и не получил тези средства.
Заявява, че е подписал някакви документи в Девня, без да се интересува от съдържанието им
2
и реално в нито един момент не се е занимавал с дейността на тези дружества и няма
никакви документи в себе си макар и да бил юридическия им собственик.
През същият период В. извършвал ... дейност с пилешки продукти с румънски фирми.
Съобразно заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, същите са
признати за действително осъществени.
Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства,
както и в показанията на свидетеля В.И., който бил собственик на склад за хранителни стоки
с хладилни камери, находящ се в гр. Русе. В началото на 2015 г. с него се свързал
подсъдимия, който сключил договор за наем от името на „Актив 29” ЕООД. Това станало на
01.02.2015 г. Договорът бил прекратен през м.юли същата година по взаимно съгласие, тъй
като подсъдимият платил наемната цена последно за м.май и повече не е плащал наемна
цена.
През инкриминираният период подсъдимият осъществявал реална ... дейност и с цел да
снижи търговския си резултат, включил в счетоводството за месеците април и май 2015 г.
фактури, с които отчел мними покупки. Това той сторил в подадените с КЕП на трето лице
/за което имало надлежно упълномощаване за това/ Справка-декларация по ЗДДС с вх. №
03002380711/14.05.2015г. и Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002399676/15.06.2015г.
В СД за м.април, която била подадена в ТД НАП-Варна на 14.05.2015г. били включени
фактури №№ **********/02.04.2015г., **********/07.04.2015г., **********/16.04.2015г. и
**********/29.04.2015г., издадени от „....“ ЕООД. Чрез тях В. заявил извършването на
ремонтни дейности в нает обект в гр. Габрово.
От показанията на свидетелят Н.Т. се установява, че той не е извършвал каквато и да
е ... дейност с тази фирма, не познава собственика й- свидетеля П.С., нито познава
пълномощника и реален притежател на дружеството- подс. В..
По делото няма представени никакви документи – договори, покупки на материали,
трудови договори и т.н., които да потвърждават описаното в процесните фактури. Простото
осчетоводяване и отразяване в СД по ЗДДС не е достатъчно доказателство за осъществена
сделка, поради което и назначената по делото счетоводна експертиза не признава
декларираните чрез тях разходи в размер на 210 000 лева, респ. данъчен кредит в размер на
42 000 лв.
За м.май, в подадената СД на 15.062015г. били включени фактури №№
**********/01.05.2015г., **********/03.05.2015г., **********/05.05.2015г. и
**********/07.05.2015г., издадени от „....“ ООД, в които било отразено закупуването на
„услуги” през месец май. За този данъчен период свидетелят Т. отново отрича да е
извършвал каквато и да е ... дейност, да познава както собственика С., така и пълномощника
и реален притежател на „Актив 29” ЕООД- В.. За тези извършени „услуги“ също няма
представени никакви документи – договори, конкретни материали, трудови договори, които
да потвърждават описаното в тях. По тази причина назначената счетоводната експертиза не
признава декларираните чрез тях разходи в размер на 216 500 лева, респ. данъчен кредит в
размер на 43 300 лв.
Същите констатации са били направени и в РД № Р-03000315002916/12.08.2015 г. на
ТД на НАП Варна, приложен към материалите по делото.
През 2016 г. подс.В. не подал декларация по ЗКПО за финансовите резултати на
„Актив 29” ЕООД през 2015 г. в установения от закона срок до 31.03.2016г.. С това деяние
осъществил самостоятелен състав на данъчно престъпление, доколкото с надлежна
счетоводна експертиза било установено укрито задължение по ЗКПО в размер на 42 650
лева.
В хода на досъдебното производство по отношение на подс.В. били изготвени
3
няколко СПЕ, поради твърденията от негова страна, че страда от психично заболяване, което
му пречи да носи наказателна отговорност.
От заключенията на назначените експертизи се установява, че подсъдимият страда от
рецидивиращо депресивно разстройство – умерено тежък депресивен епизод. Към момента
на извършване на деянията, за които се предава на съд, не е бил в състояние на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от умствено
недоразвитие, можел е да разбира свойството и значението на извършваното от него и да
ръководи постъпките си. Психичното му състояние позволява напълно участието му в
наказателното производство.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че неправомерно
приспаднатия кредит за инкриминирания период от Актив 29 ЕООД е 42 000лв. -за данъчен
период м.април 2015 год.; 43 300 лв. - за данъчен период м. май 2015 год. или общо за целия
период е 85 300 лв.
Със същата експертиза се установява, че неплетените данъчни задължения по ЗКПО за
2015 г. възлизат на 42 650 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите, експертизите на вещите
лица, както и всички доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
правна страна следното:
С оглед така установеното съдът приема от правна страна, че подсъдимият В. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по по чл.255, ал.3,
вр.ал.1, т. 2, 6 и 7 вр.чл.26, ал.1 НК за това, че през периода от 14.05.2015г., до 15.06.2015г.,
в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като представляващ търговско
дружество „Актив 29“ ЕООД, ЕИК: ********* избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- 85 300 лв. като
- използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на
дружеството – фактури №№ , **********/02.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД,
**********/07.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД, **********/16.04.2015г., издадена от „....“
ЕООД, **********/29.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД, **********/01.05.2015г., издадена
от „....“ ООД, **********/03.05.2015г., издадена от „....“ ООД, **********/05.05.2015г.,
издадена от „....“ ООД и **********/07.05.2015г., издадена от „....“ ООД;
- потвърдил неистина относно несъстояли се, но осчетоводени с посочените по-горе фактури
сделки, в подадени пред ТД на НАП – Варна, справки – декларации /СД/ по ЗДДС –
Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002380711/14.05.2015г. и Справка-декларация по
ЗДДС с вх. № 03002399676/15.06.2015г.;
- приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 85300 лв., формиран на база
несъстоялите се, но осчетоводени с посочените по-горе фактури сделки.
2.Престъпление, наказуемо по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.1 НК за това, че на 31.03.2016 г.
в гр. Варна, като представляващ търговско дружество „Актив 29“ ЕООД, ЕИК: *********
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи
размери- 42 650 лв., като не подал Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.
За да приеме горните обстоятелства за установени по категоричен начин по делото
съдът прецени следното:
Подсъдимият е извършил активни действия, за да избегне плащането на дължими
данъчни задължения, като в справките декларации, изискуеми от ЗДДС се е позовал на
4
фактури, които макар и да са изхождали фиктивно от реално съществуващи фирми, е
установено съдържащото се в тях лъжливо документиране. Без съмнение доставките на
стоки и услуги, документирани с неистински данъчни фактури, както по обективно
съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на "доставка" по смисъла на
ЗДДС и подсъдимият следва да е бил напълно наясно с това. Така с декларирането на
фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС, претендирайки за
приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е целял да
осуети установяването на действителните си данъчни задължения. Със съставянето на всяка
една от инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и депозирането й пред съответната
данъчна служба, се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние
по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т. 2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 НК се обуславя от особено големия размер -
по смисъла на чл. 93, т. 14 НК, към периода на деянието – 85 300 лв. лева за времето от
м.04.2015 год. – до м.05.2015 год.- на прикритото данъчно задължение.
От събраните по делото доказателства е видно за съда, че Актив 29 ЕООД не е
стандартна ... структура. Собственикът й – св.С. не е бил наясно с ...та дейност, нямал
документи, не е изготвял лично необходимите периодични книжа. Сделките по покупките на
Актив 29 ЕООД – са нереални, тъй като са нереални и сделките на доставчика й – .... ЕООД
и .... ООД, за които също са събрани доказателства, че в нито един момент не са били
управлявани от действителния им собственик, който освен, че е подписал документите за
придобиване на собствеността им, след това изобщо не знае с какво са се занимавали тези
дружества.
Още след регистрирането на търговското дружество св.С. е подписал документи за
издаване на електронен подпис на дружеството, който е предал веднага на подс.В.. Отделно
от това изрично пълномощно за подаване на документи с електронен подпис пред ТД НАП
имала и Ана Т.а П.а. Варно е, че св.С. заявява, че не познава това лице, но от Общия
регистър на нотариус Коев се установява, че той е подписал това пълномощно, а за
извършването на това действие не е необходимо да познава лицето. Още повече, че
свидетелят обяснява, че неколкократно е подписвал различни пълномощни по искане на В.
и му ги е предавал без да ги чете и без да има копия от тях. От приложените по делото
материали се установява, че СД на дружеството са подавани с КЕП, като за м.януари 2015г.
това е сторила Ана П.а, за м.февруари – Н. Петкова, а за месеците от март до юни 2015г.
това е станало с електронния подпис на св.С.. За осъществяването на тези действия пред
НАП са били подадени всички необходими заявления за това и уведомления за
упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и т.н.
За инкриминираните две СД в НАП Варна постъпило заявление за подаване на
документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с
КЕП на задълженото лице Актив 29 ЕООД, като бил отразен горепосоченият КЕП, с който
ще бъдат подписвани подаваните документи, титулярът – дружеството, физическото лице –
автор – ПЛ. СТ. СТ., сериен № на удостоверението за КЕП 54168D03D285652. С посочения
електронен подпис в НАП постъпвали всички уведомления, справки-декларации по ЗДДС и
други документи за дружеството, чийто формален управител бил св.С..
Св.С. и Т. са се включили по различен начин в „бизнеса” с регистриране на фирмите,
защото са очаквали да им бъдат дадени пари. Всъщност употребяват неточно израза –
„купих фирмата”, тъй като те не са давали, а са получавали или очаквали от това доходи. Не
са развивали самостоятелна ... дейност. С. се познавал на подс.В. и именно той е лицето,
което реално е извършвало всички действия по „продажбата“ на фирмата му и след това
като упълномощено лице е работил с нея. А св.Т. е участвал в тази дейност чрез
неустановено по делото лица, които са му направили предложението за „закупуване“ на
търговски дружества срещу заплащане и които едновременно с това са изготвили и
пълномощните за представителство е управление на тези дружества.
5
Документално са били симулирани сделки и по покупките и по продажбите.
Доставките, описани в счетоводните документи, не били получавани и извършвани от Актив
29 ЕООД. Те са били включени в съответните справки декларации за да докажат
несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен
кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият е целял избягване на установяване и заплащане
на данъчни задължения към бюджета на държавата-респ. източване на ДДС чрез
неосъществени сделки, тъй като за същият период той е осъществявал реална ... дейност и
по този начин е намалил своите данъчни задължения за съответния период.
Непосредствено след като Актив 29 ЕООД било регистрирано, подс.В. бил
упълномощен от св.С. да го представлява пред всички институции, да сключва сделки, като
реално му предоставил цялата власт да осъществява дейност с него. В. се снабдил с печат на
дружеството и взел електронния подпис на дружеството от св.С., чрез който били подавани
документи в НАП. Няма как да бъде установено точно кое е лицето, което е подавало СД и
приложенията към тях в НАП, тъй като при условие, че св.С. е предоставил електронния си
подпис на В., тези действия могат да се извършат от всяко лице, което физически държи
този електронен подпис. В случая от особено значение е обстоятелството, че единствено
подс.В. е имал всички права по представителство и управление на дружеството.
След регистрирането на дружеството по категоричен начин от доказателствата по
делото се установява, че В. извършил дейност по внос на пилешко месо от Румъния. При
покупките били начислявани и заплащани от купувача суми по ЗДДС. За да не бъдат
внесени тези суми в бюджета, каквито са данъчните закони, подс.В. намалявал размера на
данъчния кредит като декларирал неосъщетвени покупки от Фресто Комерс ЕООД и ....
ООД.
На 14.05.2015г. търговско дружество „Актив 29“ ЕООД, ЕИК: ********* подало с
КЕП СД по ЗДДС с вх. № 03002380711/14.05.2015г. в която били включени сделки при
упражняване на стопанската дейност на дружеството – фактури №№ , **********/
02.04.2015 г., издадена от „....“ ЕООД, **********/ 07.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД,
**********/ 16.04.2015г., издадена от „....“ ЕООД, **********/ 29.04.2015г., издадена от
„....“ ЕООД.
С тази СД подсъдимият приспаднал дължим данъчен кредит за м.април 2015г. в
размер на 42 000 лв.
На 15.06.2015г. дружество Актив 29 ЕООД подало Справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 03002399676/15.06.2015г., в която включило сделки по осъществена ... дейност с фактури
с №№ **********/ 01.05.2015г., издадена от „....“ ООД, **********/ 03.05.2015г., издадена
от „....“ ООД, **********/05.05.2015г., издадена от „....“ ООД и **********/07.05.2015г.,
издадена от „....“ ООД.
С тази СД подсъдимият приспаднал дължим данъчен кредит за м.май 2015г. в размер
на 43 300 лв.
Двете дружества са дерегистрирани по ДДС на 08.05.2015г.
Всички отразени сделки с .... ЕООД и .... ООД са нереални, тъй като тези дружества не
са извършвали реална ... дейност. Това се установява както от събраните по настоящото дело
доказателства и по-конкретно от разпита на св.Т., който е документалния собственик на тази
две дружества, и от разпита на който се установява, че той никога не е осъществявал
дейност с тях, не е наемал работници, няма дълготрайни активи на дружествата, няма
никакви документи за тях, а единствено заради обещание за заплащане на определена сума
пари е подписал документите, които са му предоставени, без да ги чете и без да има копия от
тях.
Осчетоводяването на фактурите, издадени от посочени две дружества, при Актив 29
6
ЕООД в дневника за покупки и в справката-декларация не е достатъчно за да се обоснове
извода, че фактурираните услуги са реално осъществени. Издадените фактури не
обективират действително настъпило данъчно събитие- извършване на услуга. Налице е
само движение на документи и няма фактическо изпълнение на доставка. Доколкото
наличието на реална доставка на стока или услуга е кумулативно условие за възникване на
право на приспадане на данъчен кредит. Последното е сумата, която данъчно задълженото
лице има право да приспадне от данъчните си задължения, които следва да внесе през
съответния данъчен период. Именно поради това не е достатъчно наличието на издаден
документ /фактура/ и отразяването й в счетоводството на получателя, а следва да бъде
установено, че стопанската операция е действително осъществена.
От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че отразените
сделки по инкриминираните фактури са действително осъществени, поради което и
настоящият състав на съда намира, че чрез невярното документиране и включването на тези
фактури в справките декларации за месеците април и май 2015г., подсъдимият е осъществил
състава на вмененото му престъпление.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че неправомерно
приспаднатия кредит за инкриминирания период от Актив 29 ЕООД е 42 000 лв. -за данъчен
период м.април 2015 год.; 43 300 лв. - за данъчен период м. май 2015 год. или общо за целия
период е 85 300 лв.
Предвид обстоятелството, че Актив 29 ЕООД е осъществявало ... дейност, то е било
длъжно да декларира и внесе съответните налози по ЗКПО. Последният срок за подаване на
декларация по ЗКПО за 2015 г. е бил до 31.03.2016г. В тази декларация подсъдимият е
следвало да отрази какви са задълженията му по посочения закон. Подобна декларация
изобщо не е била подавана в установения от закона срок, с което подсъдимият се е опитал да
избегне установяването и плащането на данъчни задължения.
Чл.20 ЗКПО изисква Актив 29 ЕООД да начислява и внася корпоративен данък в
размер на 10% от облагаемата си печалба. Дружеството е длъжно да подаде ГДД по чл.92,
ал.1 ЗКПО, в която да бъдат декларирани приходи, разходи и финансов резултат от
дейността през 2015г., увеличение по чл.54, ал.2, намаление по чл.54, ал.1 и размера на
данъчната печалба за годината.
От назначената по делото ССчЕ се установява, че тези задължения възлизат на 42 650
лв., като са изчислени единствено на базата на разгледаните инкриминирани периоди.
В пледоарията по същество от страна на защитата и на подсъдимия са прави
възражение, че двете изготвени по делото ССчЕ са некомпетентни и напълни. Това
възражение не се споделя от състава на съда. В хода на съдебното следствие не е направено
никакво искане по отношение на икономическите експертизи, те са приети от страните без
възражения и без да бъдат поставени допълнителни въпроси на вещото лице досежно
получените резултати. Отделно от това при преценка на заключенията на експертизите,
които съдът кредитира като обективни и компетентни, се наблюдава, че при изготвянето им
вещото лице е разгледало всички приложени по делото материали, обсъдило ги е и е
изготвило заключението си след изготвяне на техния анализ.
Подсъдимият е изложил становище, че корпоративния данък, които не е декларирал и
заплатил пред данъчните служби е изчислен само за двата инкриминирани месеца. Факт е ,
че по закон декларацията па ЗКПО се подава на годишна основа, така че обстоятелството, че
на подсъдимият е вменено задължение, което е изчислено само на базата на два месеща от
годината реално е в негова полза, доколкото в противен случай недекларияния и не платен
данък би бил в много по-голям размер, поради което и не е налице нарушение на правата
му.
Обстоятелството, че именно подсъдимият носи отговорност за това, се изважда от
7
фактите, че единствено той е представлявал и управлявал търговското дружество и е
осъществявал дейността му, като договорката му с действителния собственик – св.С. е била
именно такава- той да се занимава изцяло с дейността на дружеството, поради което и му
били издадени необходимите пълномощни за това.
Субективна страна: престъпленията са извършени умишлено като умисълът винаги е
пряк. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е
обществено опасните последици и ги е желаел.
Квалификацията особено големи размери се определя от обстоятелството, че укритите
данъчни задължения и по двете обвинения надвишават 140 пъти минималната работна
заплата към инкриминираният период.
В с.з. защитника на подсъдимия изразява становище, че от обвинителния акт не става
ясно какво точно е обвинението срещу него и кой е инкриминирания период, тъй като е
посочено, че невярното деклариране касае месеците април и май 2015г., а в диспозитива на
ОА е посочено, че е налице невярно деклариране в СД, подадени приз май и юни същата
година и по този начин не се разбирало инкриминирания период април и май ли е или май и
юни, което пречило на подсъдимия да упражни правата си по защитата.
Настоящият състав на съда не споделя това възражение на защитата. Не са налице
неясноти при описанието на осъществените престъпления, които да са попречила на
подсъдимия да упражни правото си на защита. В обстоятелствената част на ОА подробно е
описано какво и как е осъществил подсъдимия. Посочено е, че фактурите, по които не са
осъществени реални сделки касаят данъчните периоди за месеците април и май 2015г.
Същите са включени в справките –декларации за посочените два месеца, а самите справки-
декларации са подадени в данъчните служби съответно на 14.05.2015г. и 15.06.2015г.,
каквото е изискването на закона. В случая не е налице някаква неясното, която да е
ограничила правата на подсъдимия. Данъчно задълженото лице, което той е представлявал
по закон е задължено за всеки данъчен период /който е всеки календарен месец/ да подаде
СД по ЗДДС, ведно с приложенията към нея, до 15-то число на следващия месец. При
изпълнението на това законово изискване няма как да съвпада данъчния период и СД да е
подадена в същия месец. Тези обстоятелства са ясно описани в обвинителния акт, поради
което не може да се приеме, че има неясноти, които да са ограничили правата на
подсъдимия.
Отделно от изложеното да момента по делото е проведено разпоредително заседание. В
него подсъдимият и неговият защитник са можели да направят възражения, ако са смятали,
че по някакъв начин са нарушени правата им, които те не са сторили. НПК изрично посочва,
че ако такова възражение не е направено в разпоредителното заседание, то не може да бъде
претендирано в някакъв по-късен етап в производството.
В с.з. защитника на подс.В. излага становище, че вменените престъпления са
субективно и обективно несъставомерни, тъй като липсват доказателства, че подсъдимият е
осъществил лично деянията, че не е упълномощаван да подава документи в НАП с
електронен подпис. Доказателства за участието му в извършените престъпления не се
установяват и от свидетелските показания по делото.
Настоящият състав на съда не споделя тези възражения на защитата. От свидетелските
показания на П.С. се установява по категоричен начин, че той се запознал с подсъдимия
докато работил в стопанство за животни в м.Узана до гр.Габрово. Именно подсъдимият му
предложил да прехвърли на негово име фирма /която всъщност учредил/, с която да може да
работи, като му обяснил, че ще се занимава с внос на машини или пилешко месо, не бил
много сигурен с дейността, но свидетелят не се интересувал от нея, тъй като уговорката
между двамата била, че всички действия по управлението и представителството на фирмата
ще се извършва от подсъдимия. С. не знае какви документи е подписал, но е категоричен, че
8
всички документи е предал на подс.В.. Също така е категоричен, че е подписал пълномощно
на подсъдимия, за да може да осъществява той изцяло дейността. Подписал е още няколко
пълномощни, но не може да посочи за кои лица се отнасят и с какви права ги е
упълномощил. Тези обстоятелства се установяват от приложения по делото регистър на
нотариална кантора на нотариус Коев, от който се установява, че освен пълномощното на
подсъдимия, св.С. е подписал пълномощно, с което е упълномощил Ана П.а да го
представлява пред данъчната служба, Рашид Бошнаков, Веселин Цветанов и П.П. са били
упълномощени да представляват дружеството, но само досежно превоза на стоките на
дружеството, в частност превоза осъществяван на пилешки продукти от Румъния до склада
в Русе.
При тези обстоятелства не е необходимо св.С. да познава лицата, на които е подписал
съответните пълномощни. В показанията си той обяснява, че не познава нито едно от тези
лица, но по искане на В. е подписвал различни пълномощни, като не знае съдържанието на
тези документи и няма копие от тях. Реално неговите показания се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От показанията на В.И. се установява, че той познава подсъдимия, знае, че той се е
занимавал с внос на пилешко месо от Румъния и е сключил договор с него за отдаване под
наем на хладилен склад, в който се е съхранявало това пилешко меса. От приложените по
делото доказателства и по-специално от приложения договор за наем се установява, че той е
сключен от подсъдимия именно като пълномощник на Актив 29 ЕООД.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че подсъдимия е
лицето, което е открило разплащателни сметки на Актив 29 ЕООД в Постбанк и
Инвестбанк. Той е подписал договорите за разкриване на банкови сметки, спесимените на
подписа, необходимите декларации. Представил е пълномощното, с което има тези права и
копие от личната си карта, посочил е, че единствено той ще се разпорежда със сметките на
дружеството, което реално се доказва и от приложените извлечения, от които се установява,
че В. единствено се е разпореждал със тези сметки /св.Рашид Бошнаков е имал права
единствено да внася суми по сметката в Инвестбанк/.
Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира за категорично установено, че
подс.В. е лицето, което реално е управлявало Актив 29 ЕООД и е осъществявало ... дейност с
него. Именно поради това той е и лицето, което е подавало дължимите СД за месеците
април и май 2015г. и носи отговорност за отразените в тях данни.
Направено е възражение от защитата, че не може да се установи, кое е лицето, което
физически е подало документите в НАП и което би следвало да носи отговорност за това.
Съдът не споделя това възражение на защитата. Св.С. обяснява в разпита си
първоначално, че не знае какво представлява електронния подпис, като заявява, че не е
сигурен дали се материализира на флашка или карта. Сигурен е обаче, че е подписал
необходимите документи за издаване на електронен подпис и след като го е получил е
предал флашката на подсъдимият. Самият той не е използвал електронния подпис, издаден
на дружеството и не знае какво е станало с него.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че справките –
декларации за месеците април и май 2015г. са подадени в ТД НАП с електронния подпис на
Актив 29 ЕООД. Няма как да се установи кое е лицето, което реално е използвало КЕП, тъй
като той може да бъде използван от всеки, които го притежава физически и има съответния
ПИН-код. Категорично от показанията на С. се установява, че той е предоставил
електронния подпис именно на подсъдимия. В съответствие на част от упълномощаването
си В. е имал задължение да подписва и необходимите за представяне пред данъчните органи
документи. При полагането на подписа той носи отговорност за обстоятелствата, отразени в
тези документи и последиците от тези обстоятелства, поради което и съдът намира, че се
9
доказва и умисълът му за извършване на вмененото му престъпление, още повече, че както
бе отразено по-горе той е единственото лице, осъществявало дейност с това дружество.
От разпитите на свидетелите по делото се установява, че реално В. е организирал
цялата дейност по регистрацията на търговското дружество, изготвянето на пълномощни,
печати, регистрация по ЗДДС, СД за съответните месеци, търговските сделки, откриването
на сметки, разпореждането с тях, именно той е подготвял всички нужни документи и ги е
подписвал, когато е имал право да стори това или е извиквал собственика на дружество за да
го направи.
В случая без значение е обстоятелството от кой точно компютър са подписани и
подадени електронно инкриминираните СД. Важното е кое е лицето, което е притежавало
КЕП, а това е подсъдимия, който дори реално да го е предоставил на друго лице, отново
носи лична отговорност за отразеното в СД, още повече, че именно той осъществява
дейността на дружеството, осъществява търговските сделки и притежава съответните
документи за това. Няма как трето лице да отрази осъществени сделки на Актив 29 ЕООД
без знанието и разпореждането на подсъдимия.
От всичко това може да се направи извод, че с всички изброени по-горе действия
подсъдимият е целял лъжливо документиране на покупко продажбите, отразени в данъчните
документи, като това лъжливо документиране обхваща всички елементи на договора,
изразен във фактурата, включително и плащането на цената по договора. Тези обстоятелства
обуславят извода за фиктивност на посочените фактури, които са били вписани в СД именно
за да бъде използван данъчен кредит в размер на посочения ДДС във всяка от фактурите.
Подсъдимият е извършил активни действия, за да избегне плащането на дължими
данъци, като в справките декларации, изискуеми съгл.чл.125 от ЗДДС се е позовал на
фактури, които макар и фиктивно да са изхождали от реално съществуващи фирми, е
установено съдържащото се в тях лъжливо документиране. Без съмнение доставките на
стоки и услуги, документирани с неистинско или с невярно съдържание данъчни фактури,
както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на
"доставка" по смисъла на ЗДДС и подсъдимият следва да е бил напълно наясно с това. Така,
с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и
претендирайки за приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал,
той е целял да осуети установяването на действителните си данъчни задължения. Със
съставянето на всяка една от инкриминираните справки-декларации по чл.125, ал.1 ЗДДС и
депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние по чл. 255, ал.1 НК, както квалификацията по по-
тежко наказуемия състав на чл. 255, ал. 3 НК се обуславя от особено големия размер - по
смисъла на чл. 93, т. 14 - ДВ, бр. 62/97 г., на прикритото данъчно задължение.
Обективната съставомерност на вмененото на Томов престъпление се изразява в
избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения- ДДС по смисъла на ЗДДС.
Налице е като краен резултат- от действията на подсъдимия е избягване плащането на
данъчни задължения в размер на 85 300 лв., като е използвал документи с невярно
съдържание - фактури с издател, описаните по-горе дружества при представяне на
информация пред органите по приходите.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.
В с.з. подсъдимият и защитникът му изразяват становище, че предвид психичното
заболяване, което В. има, той не може да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, поради което е наказателно неотговорен.
Това възражение не се споделя от настоящият състав на съда поради следните
съображения:
В ДП са назначени три СПЕ, които са изследвали състоянието на подсъдимия, като
10
съобразени всички съществуващи за него медицински документи. От началото на 2015г. В. е
започнал да се оплаква от психичното си здраве. След проведените медицински прегледи и
назначено лечение му е поставена диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство,
умерено тежък депресивен синдром. Това негово състояние според медиците се
характеризира с подтиснато настроение, забавен мисловен процес, разстройство на
подтиците, намаляване на волевата активност, вътрешно неспокойство, изживявания за
отчужденост и вина, мъчителни телесни усещания. За появата на афективните разстройства
имат голямо значение психичните и психосициалните отключващи фактори- продължителни
афестивни напрежения, разстройства в семейно-домашната сфера, проблеми с партньора и
т.н. Към момента на инкриминираните деяния и към датата на изготвяне на експертизите в
медицинските документи не са установени психопатологични феномени, които да променят
качествено съзнанието на подсъдимия и да нарушат базисните му психични годности за
участие в процеса. Към датата на извършване на престъпленията подсъдимият е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
При последната назначена СПЕ, която е изготвена през 2021г. направеният извод
относно вменяемостта на подсъдимия към датата на извършване на престъпленията не е
променен. В тази експертиза е разгледано състоянието на подсъдимия след извършване на
престъпленията, доколкото са наведени твърдения, че същият е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието.
През лятото на 2020 г. на В. е поставена диагноза деменция при болестта на Пик.
Посочено е, че болестта на Ниман-Пик представлява рядко наследствено тежко заболяване,
форма на сфинголипидоза-метаболитно разстройство, характеризиращо се с дифицит на
ензима сфингомиелиназа, при което сфингомиелинът са натрупва в тялото. Симптомите на
болестта Ниман-Пик се проявяват в зависимост от субтипа и най-често включат, мастни
отлагания в органите, уголемяване на черния дроб и далака, болка и подуване на корема,
загуба на интелектуалните способности, деменция, припадъци, ниски нива на тромбоците в
кръвта, засягане на костите, нарушения на съня, внезапна загуба на мускулен тонус,
увреждане на белите дробове, с последващо развитие на дихателна недостатъчност,
аномалии на очите, забавена минерализация на костите, високи нива на холестерола,
чернодробна недостатъчност, лесни кръвонасядания, анемия, прогресивна загуба на слух и
зрение. Натрупването на сфингомиелинът в централната нервна система води до нестабилна
походка, завалване на речта и затруднено преглъщане. Характерното за тази болест е, че
наред със задълбочаващите се дементни симптоми има и поведенчески отклонения.
При стационарното лечение на подсъдимия и при прегледа на извършените
изследвания, включително и тези, които касаят главния мозък, не е установено наличието на
атрофия, която е характерна за болестта на Пик, нито поведението му е съответствало на
страдащ от деменция, не са установени психопатологични феномени, които да променят
качествено съзнанието на подсъдимия и да нарушат базисните му психични годности.
Доколкото не са установени специфичните за болестта на Пик симптоми, то вещото
лице изключва възможността подсъдимият да страда от тази болест, при него не е налице
такова психично състояние, което да може да се характеризира като краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието.
Експертизите се поддържат и в с.з., като вещото лице подробно изяснява защо не
приема, че подсъдимия страда от болест на Ниман-Пик и приоритета, който се дава на
стационарното изследване, доколкото именно при него може да се наблюдава най-цялостно
поведението на подсъдимия и наличието или не на характерните за тази болест симптоми,
каквито при него не са налице.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените експертизи, като ги приема за
компетентни, обективни, задълбочени и почиващи на всички събрани по делото
доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност.
11
В становището по съществото на делото, изразено от подсъдимия, се заявява, че
вещото лице и разследващия са заинтересовани от изхода на делото, че са се позовали на
неверни експертизи и са ползвани лични данни за лицето, каквото право са нямали. Съдът
приема тези твърдения за декларативни и непочиващи на доказателства по делото. Вещото
лице е изпълнило поставените му задачи, като се е съобразило с приложените по делото
доказателства и съществуващите документи от хоспитализациите на подсъдимия, които
безспорно може да ползва доколкото име качеството именно на вещо лице. По отношение
на разследващия нито има доказателства за заинтересованост, нито може да се направи
подобен извод при преценка на събраните по делото доказателства.
Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира, че В. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
датите на инкриминираните деяния. След тях не е изпадал в краткотрайно или постоянно
разстройство на съзнанието, поради което може да носи наказателна отговорност и
съответно направеното искане от защитата за прекратяване на производството по делото на
това основание е неоснователно.
Квалификацията по чл.26 НК се установява от обстоятелството, че В. е извършил 2
еднородни деяния в един кратък период от време по-малък от 1 година.
Причините за извършване на инкриминираното деяние са стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин, корист, незачитане на законите в страната.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че от
събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за това, че подс.В.
е извършил вменените му престъпления.

Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на
подс.В. и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието на
подсъдимите установи следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства- изминал дълъг период от време от
извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност; отежнено
здравословно състояние
- отегчаващи отговорността обстоятелства – предходни осъждания, невлияещи на
квалификацията.
При преценка на наказанието на подс.В. съдът прецени обществената опасност на
самият извършител и на стореното от него. По отношение на подсъдимият съдът намира, че
той е лице с висока степен на обществена опасност. Видно от свидетелството му за съдимост
той е многократно осъждан за престъпления срещу собствеността, срещу установения
правов ред и за същото пи вид престъпление.
Съдът намира, че обществената опасност на извършеното от подс.В. престъпление
също е висока. Засегнати са сериозно обществените отношения гарантиращи правилното
действие на данъчната система и предоставените на търговските субекти правни
възможности по специалните закони, свързани с интензивността и верижността на
стокооборота. Потвърждаването на неистина в представените от подсъдимия справки
декларации и използването на документи с невярно съдържание съставляват активни и
целенасочени действия за подвеждането на компетентните органи на изпълнителната власт с
оглед избягване и плащане на задължения в особено големи размери. Синхронизацията
между търговските дружества обективно е позволила на Актив 29 ЕООД да бъде
облагодетелствана при категорично установените по настоящото дело фиктивни покупки,
12
при съответните правни последици. Напълно съзнателно е било пренебрегвано
значението на счетоводните и отчетни документи като доказателство за реално
извършени търговски операции.
Като съобрази всичко изложено до момента, съдът прецени рамките на посочените по
чл.255, ал.3 от НК предели, както и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като счете, че следва да наложи наказание в минимален размер за всяко от двете
престъпления, а именно - 3 години лишаване от свобода. Безспорно установено по делото е,
че макар и да не го прави наказателно неотговорен, здравословното състояние на
подсъдимия е тежко, с вероятност за влошаване, поради което прецени, че изтърпяването на
така определеното наказание следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, който
в случая следва да е максимално възможния по закон, а именно 5 години, считано от влизане
на присъдата в сила. Съдът счете, че наказанието в този размер е необходимо и достатъчно
за постигане на справедливо отражение на извършеното и на целите на специалната и
генералната превенция.
Наред с лишаването от свобода е предвидено и кумулативното наказание
„конфискация” за подсъдимия. Съдът счита, че кумулативното наказание не може да бъде
наложено предвид обстоятелството, че същият не притежава имущество, видно от
приложеното справка по делото.
На осн.чл.23 НК съдът наложи на подс.В. най-тежкото от така определените му
наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Налице са и условията на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК по отношение на подсъдимия,
тъй като са постановени още няколко присъди преди настоящата.
С присъда по НОХД № 226/2016г. по описа на ОС-Разград на подс.В. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години с изпитателен срок от 5 години за
извършено престъпление по чл.255, ал.3 НК. Деянията са извършено в периода 11.01.2012г.-
14.09.2012г., а присъдата е влязла в сила на 12.07.2018 г.
С присъда по НОХД № 30/2012г. на РС-Габрово на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години, както е
„глоба“ в размер на 500 лв. Деянието е извършено на 11.05.2018г., а присъдата е влязла в
сила на 21.07.2021г.
Съобразявайки горните обстоятелства съдът намира, че деянието по двете цитирани
дела и това по настоящото дело са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено най-тежкото от
определените му наказания, а именно това по настоящото дело –„лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.3 НК към така определеното най-тежко наказание
съдът присъедини и кумулативно определеното наказание по НОХД 20/2012г. на РГ-
Габрово, а именно „глоба“ в размер на 500 лв.
По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция.

В съдебно заседание са предявени граждански искове от процесуален представител на
Министърът на финансите срещу подсъдимия Е.В. в размер на 85 300 лв., ведно със
законната лихва от 15.06.2015 год. за извършеното престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2,
6 и 7, вр.чл.26, ал.1 НК и за сумата от 42 650 лв., ведно със законната лихва от 31.03.2016г.
за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1,т.1 НК. Посочените суми представляват
13
причинените в резултат на деянията имуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимият е признат за
виновен в извършването на вменените му престъпления и събраните доказателства, съдът
намира, че предявените граждански искове са доказани по основание.
В същото време обаче съдът намира, че предявените искове са доказани и по размер.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е
подал инкриминираните СД за посочените 2 данъчни периода в които е приспаднал
данъчните си задължение в общ размер на 85 300 лв. и изобщо не е декларирал и заплатил
корпоративен данък за 2015 г. в размер на 42 650 лв.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че на гражданския ищец следва
да бъдат уважени гражданските иск в претендирания размер. Съдът присъди на гражданския
ищец и законната лихва върху уважените граждански искове, считано от 15.06.2015 год. за
първото престъпление и от 31.03.2016 г. за второто.
От страна на защитата на подсъдимия е направено възражение, че предявените
искове са недопустими, евентуално неоснователни, тъй като по делото липсва РА. Това
възражение съдът приема за неоснователно, тъй като изискване за наличие на РА за
допустимост на граждански иск или за неговата основателност липсва в закона. Следва да се
прецени дали е налице ощетено ЮЛ /в случая Държавата/ и ако е налице токова, то в
наказателното производство може да бъде претендирана причинената вреда, а ако се доказа,
че е налице престъпление за което отговаря съответен подсъдим и той е признат за виновен,
съответно гражданския иск се явавява доказан по размер, какъвто е настоящият случай.

На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимия деловодните
разноски и държавната такса върху уважения граждански иск.


СЪДИЯ ПРИ ВОС:
14
Съобщи за изтекли лични данни