№ 43
гр. Монтана, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630101322 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от „ЗАД Армеец“ АД срещу Агенция „П И“
иск с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането КЗ.
Ищецът твърди, че на 02.12.2023 г. , На 02.12.2023г., на републикански
път гр.Лом - гр.Козлодуй, преди разклона за с.Вълчедръм, Т. П. Т. от с.Горна
Митрополия, обл.Плевен, като водач на застрахования от влекач марка “Рено”,
с рег.№ ЕН ********* КХ, е преминал през необезопасено и необозначено
препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от Агенция „П И”,
вследствие на което са причинени материални щети на застрахования
автомобил - увредени предна дясна гума и джанта и задна дясна джанта.
Посочва, че автомобилът е бил застрахован при ищеца по договор за
имуществено застраховане „Каско“ и че в следствие на настъпилото
застрахователно събитие е била заведена щета, по която е определено и
изплатено застрахователно обезщетение. Поддържа се, че отговорност за така
нанесените материални вреди носи ответника, тъй като осъществява
дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища,
както и тяхното управление, и не е изпълнил задължението си да обезопаси
участъка. Поддържа, че с изплащане на застрахователно обезщетение на
правоимащото лице е встъпил в правата на застрахования, поради което
1
претендира от ответника сумата 638,46 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя писмени
доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на произшествието, като излага
съображения, че от приложените документи не може да се установи същия.
Твърди, че дори да е имало препятствие на пътя, изразяващо се в неравност на
настилката, водачът е бил длъжен да съобрази поведението си така, че да
избегне произшествие. Въз основа на това твърдение навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди и че ищецът не е следвало да
изплаща застрахователно обезщетение за лекия автомобил, тъй като не е
представил доказателства по настоящото дело да е съобразил дали е налице
изключен риск. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка
„каско на МПС” за увредения влекач, марка Рено, модел Премиум с рег. № ЕН
********* КХ по представената многогодишна застрахователна полица №
***********/23.12.2021 г. за периода 29.12.2021 г. до 28.12.2025 г.
По делото са представени Общи условия на застрахователя.
Представено е заявление от к б с л ЕООД, като собственик на марка
Рено, модел Премиум с рег. № ЕН ********* КХ, за настъпило събитие на
02.12.2023 г., а именно повреда на предна и задна дясна джанта и предна
дясна гума поради дупки на пътя.
Приложен е снимков материал на увредените джанти и гуми на
застрахованото МПС.
Представен е опис на щета от 04.12.2023 г., в който е посочено, че
предна дясна и задна дясна джанта са увредени и са за ремонт, както и предна
дясна гума марка Michelin 315/60R е повредена. Общо разходи в размер на
638,46 лева за монтаж, демонтаж и части за подмяна.
Приложена е платежно нареждане от 02.02.2024 г. за сума в размер на
2
638,46 лева на Съни Ко ООД за подмяна джанта.
На 20.03.2024 г. е изпратена регресна покана от ищеца до ответника за
сумата от 638,46 лева поради настъпило събитие на 02.12.2023 г., поради
дупки на пътен участък на пътя гр. Лом - гр. Козлодуй, преди разклона за гр.
Вълчедръм, вследствие на което са нанесени щети.
По делото е разпитан свидетеля Т. Т., който посочва, че помни за
събитието на 02.12.2023 г. Шофирал е влекач марка Рено, модел Премиум с
рег. № ЕН ********* КХ по пътя гр. Козлодуй – гр. Лом. Имало е поредица от
дупки, които били в неговото платно. Повечето ги бил заобиколил, като
навлизал в насрещното платно, но имало и дупки преди завой, които не могъл
да избегне. Така когато попаднал в дупките джантите били повредени заедно с
предната гума. Шофирал е с около 50 км/ч. Не е имало знак за неравност по
пътя. Бил е с много тежък камион – 39 тона. Дупката била около 20 см
дълбока.
По делото е приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, в
заключението на вещото лице и в съдебно заседание посочва, че описаните
щети се дължат на препятствие, с остри ръбове, със скорост съобразена в
ограничението от 70 км/ч. Възможно е да бъдат причинени от дупка, но и при
други условия. Размерът за поправяне на щети е именно претендирания 638,46
лева. Не може да се определи точно скоростта. Посочва, че скоростта е
несъобразена съобразно много лошото състояние на пътя. Също така посочва,
че поради тежестта на влекача е невъзможно да избегне дупката при тъмната
част на деня дори със скорост около 50 км/ч, след като видимостта е около 60
метра, и резки маневри би били опасни. Деформациите на джантите с гумата
се дължат на едно и също препятствие.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу делинквента се обуславя от установяването на две групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и
направени от застрахователя разноски за определяне на размера на
застрахователното обезщетение; и 2/ възникнали права на увредения срещу
3
причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са
причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение или
на основание чл. 49 ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово
виновно и противоправно поведение при/по повод изпълнение/неизпълнение
на възложена работа, каквито са твърденията в настоящия случай.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата "Пътищата са републикански и
местни", като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Наредба
№ РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и
осъществяват от собствениците или администрацията, съответно
юридическите лица, управляващи пътищата, както следва: 1. за
републиканските пътища - от ответника; 2. за автомагистралите по чл. 286, ал.
1 ЗП - от Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти"
(НКСИП); 3. за общинските пътища - от общините. Нормата на чл. 19, ал.
1 и ал. 2 ЗП посочва, че републиканските пътища се управляват от Агенция П
И а общинските пътища - от кметовете на съответните общини, като
управлението включва и проектиране, строителство, ремонт и поддържане на
пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗП републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни,
отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
Не е спорно, че ответникът стопанисва процесния пътен участък
републикански път гр. Лом – гр. Козлодуй, като част от републиканската
пътна мрежа, поради което притежава пасивна процесуална легитимация, в
качеството на възложител по чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
4
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията по поддръжка на републиканската пътна
мрежа. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата в тежест на
АПИ е поддържането на републиканските пътища в годно състояние за
безопасна експлоатация. От доказателствения материал се установява, че
застрахователното събитие е настъпило на републикански път, част от
републиканската пътна мрежа. Агенцията се явява възложител по смисъла
на чл. 49 ЗЗД и отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което носи отговорността да поправи вредите, които
са в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно бездействие да
поддържа пътната мрежа в годно състояние. До отстраняването на повредата
на пътя е било необходимо същата да бъде сигнализирана и обезопасена по
начин, който би предотвратил настъпването на произшествия.
От приетото заключение по допуснатата по делото САТЕ, както и от
показанията на разпитания свидетел, така и от Протокола за ПТП, съдът
намира за доказано, че за застрахованото при ответника лице е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя на
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 49 ЗЗД.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото САТЕ се
установява, че причинените вреди се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, така и че стойността, която е необходима за възстановяване
към датата на ПТП е в размер на 638,46 лв., като от показанията на разпитания
5
свидетел се установяват обстоятелства около механизма на процесното ПТП,
които са в унисон с заключението по САТЕ.
С оглед на така приетите доказателства, съдът намира, че вредите от
произшествието се явяват покрит риск по договора за имуществено застраховане, тъй
като са произтекли от пътно произшествие, настъпило по време на действие на
договора „Каско“, за което събитие органите на пътната полиция са били
сигнализирани, съответно произшествието е било регистрирано.
Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е
неоснователно. Тежестта на доказване е върху страната, която е направила
възражението, т. е. същата следва да установи в условията на пълно и главно
доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. При
разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице,
трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/2014
г., според което "съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина". Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съдът приема, че
необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Освен това, от
показанията на свидетеля се установява, че той е управлявал автомобила със
съобразена скорост. Следва да се има предвид, че задължение на служителите
на АПИ е да поддържат пътищата в състояние, което да не предполага
наличието на дупки на пътното платно, поради което и неизпълнението на
задълженията им не може да се прехвърли като отговорност на водачите.
Предвид това, единствената причина за настъпване на процесното ПТП е
неизпълнение на задължението на АПИ.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в общ размер на
750 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, Агенция „П И“, ЕИК
*********, да заплати на ЗАЕД Булстрад Виена Иншурънс Груп ЕАД, ЕИК:
***********, сума в размер 638,46 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка по щета № **********,, образувана по ПТП, реализирано на
02.12.2023 г., при път гр. Лом – гр. Козлодуй, с влекач марка “Рено”, марка
Премиум, с рег.№ ЕН ********* КХ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.05.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КЗ Агенция „П И“, ЕИК
*********, да заплати на ЗАЕД Булстрад Виена Иншурънс Груп ЕАД, ЕИК:
*********** - разноски по делото в общ размер на 750 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
на страните пред ОС - Монтана с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7