РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300501583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4397/17.06.2021г. от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против решение № от 20.04.2021г., постановено по гр. д. № 1909 по описа за 2020г. на
Районен съд Пловдив, V гр. с., с което се признава за установено в отношенията между
страните, че К. С. Т., ЕГН ********** не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК *********, като погасени по давност сумите, както следва: сумата от 698, 16 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия на адрес: *** за
периода от 01.02.2009г. до 13.05.2012г., 130, 20 лв. обезщетение за забава за периода от
01.02.2009г. до 13.05.2012г., 100 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
7404/2012г. и 184, 68 лв. – разноски в производството по гр. д. № 12119/2012г. на РС
Пловдив, III гр. с., съобразно изпълнителни листове, издадени по гр. д. № 12119/2012г. по
описа на ПРС и ч. гр. д. № 7404/2012г. по описа на ПРС.С решението се осъжда „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на К. С. Т., ЕГН **********
сумата от 354 лв. – разноски по съразмерност за заплатено адвокатско
възнаграждение.Осъжда се К. С. Т., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 34, 41 лв. – разноски по съразмерност за
прекратената част от производството.Осъжда се „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лв. държавна
такса.
С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, относимата нормативна
1
уредба и утвърдената съдебна практика.Развиват се доводи, че в случая хипотезата на чл.
433, т. 8 от ГПК не е осъществена и процесното вземане не е погасено по давност, тъй като
нямало период на бездействие повече от 2 години от страна на взискателя.Същият
депозирал молби по изпълнителното дело с искане за предприемане на изпълнителни
действия с посочване на конкретни изпълнителни способи, с което погасителната давност
била прекъсвана.Освен това длъжникът депозирал молба, в която заявил, че ще плаща
доброволно.В тази връзка ЧСИ разпоредил описът да не се извършва и само в случай, че
длъжникът не прави вноски за доброволно погасяване на дълга, такъв да бъде
извършен.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявеният иск.Претендират се направените за двете инстанции
разноски.
С отговора на въззивната жалба се развиват доводи за нейната неоснователност.Моли се
същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответното дружество
сумата 1258, 36 лева, от които сумата от 698, 16 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за жилището му на адрес: *** за периода 01.02.2009г. до
30.04.011г., 130, 20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2009г. до
13.05.2012г., 125 лв. разноски за заповедното производство и 305 лв. разноски в
производството по гр. д. № 12119/2012г. на РС Пловдив, III гр. с.
Твърденията в исковата молба са, че с решение № 2181 от 23.05.2013г., постановено по
гр. д. № 12119/2012г. по описа на РС Пловдив, III гр. с., било установено, че ищецът дължи
на ответното дружество сумата от общо 828, 36 лв., от които 698, 16 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия в жилището му на адрес: ***за периода
01.02.2009г. до 30.04.2011г. и 130, 20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.04.2009г. до 13.05.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК и направените разноски в заповедното производство в размер на 125 лева, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7404/2012г. по описа на РС
Пловдив, IV състав.Със същото решение ищецът бил осъден да заплати разноски в
производството по чл. 422 от ГПК в размер на 305 лева.След влизането в сила на
постановеното решение ответното дружество се снабдило с два изпълнителни листа за
присъдените суми, издадени на 30.09.2013г. за разноските и на 04.10.2013г. за главницата,
обезщетението за забава и разноските в заповедното производство.За събиране на сумите по
двата изпълнителни листа на 31.10.2013г. било образувано изп. дело № 20137580401465 по
описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег. № 758, с район на действие ОС Пловдив.По
същото били извършени следните изпълнителни действия: насрочен опис за 06.01.2013г. в
жилището на длъжника, който не бил извършен; на 01.04.2015г. постъпила молба от
2
взискателя за присъединяване на изп. дело № 20137580401465 по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова към изп. дело № 20147580400068 по описа на същия ЧСИ, развиващо се между
същите страни, като било присъединено с разпореждане от 02.04.2015г.; на 19.08.2016г.
била подадена молба от взискателя за извършване на проверка на гражданското и
имуществено състояние на длъжника и пристъпване към изпълнение с всички предвидени в
ГПК способи; на 17.10.2018г. постъпила молба от взискателя за налагане на запор на
наличните банкови сметки на длъжника в БНБ; на 18.10.2018г. ЧСИ М. Обретенова
констатирала, че изпълнителното производство е перемирано на 20.08.2018г. и го
прекратила; на 25.10.2019г. ответното дружество получило обратно изпълнителните
листове; на 26.11.2019г. ответникът подал молба по изп. дело № 20147580400068 за
присъединяване на процесните изпълнителни листове; на 06.12.2019г. с разпореждане на
ЧСИ М. Обретенова били присъединени изпълнителните листове по изп. дело №
20147580400068.Ищецът твърди, че присъединяване на 02.04.2015г. не било извършено, тъй
като в папката на изп. дело № 20137580401465 освен молбата от 01.04.2015г., нямало
представени други документи, удостоверяващи присъединяването на делото.След
получаване обратно на изпълнителните листове взискателят подал молба, с която ги
представил за събиране по изп. дело № 20147580400068.С оглед на изложените
обстоятелства ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми, тъй като същите
били погасени по давност.Твърди още, че последното валидно действие по образуваното
изпълнително дело, с което била прекъсната течащата в полза на кредитора погасителна
давност, била молбата за образуване на изпълнителното производство от 31.10.2013г., от
който момент започнала да тече нова погасителна давност, като 5-годишният давностен срок
изтекъл на 31.10.2018г. и задълженията на ищеца се погасили по давност.На основание чл.
119 от ЗЗД били погасени и задълженията за лихви и разноски.
С писмения отговор на ответника е изразено становище за недопустимост, респ.
неоснователност на предявения иск.Твърди се, че двата изпълнителни листа – първият
издаден по гр. д. № 12119/2012г. по описа на РС Пловдив, III гр. с., въз основа на който било
образувано изп. дело № 1465/2013г. по описа на ЧСИ М. Обретенова и вторият, издаден по
ч. гр. д. № 18339/2013г. по описа на РС Пловдив, IV бр. с., въз основа на който било
образувано изп. дело № 68/2014г. по описа на същия ЧСИ, били присъединени в едно
изпълнително дело № 68/2014г. по описа на ЧСИ М. Обретенова.По това изп. дело били
извършени редица изпълнителни действия, както и внасяне на суми от ищеца, с които
погасителната давност за вземането била прекъсната.По изпълнителното дело имало
подадена и молба от сина на длъжника с искане за разсрочено плащане на
задължението.Тези действия следвало да се считат за признание на цялото вземане, както и
за отказ от изтекла погасителна давност.
Районният съд е приел от фактическа страна, че на 31.10.2013г. ответникът е подал
молба за образуване на изпълнително производство.В молбата не са посочени конкретни
изпълнителни действия, нито са предприети ефективно такива, като насрочените
впоследствие описи не са извършени.На 25.11.2013г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист, която не представлява
изпълнително действие и не прекъсва давността.С молба от 26.11.2018г. длъжникът по
изпълнителното дело е заплатил сумата от 50 лв., като е поискал да не се извършва запор на
движими вещи, но тази молба касае производството по изпълнително дело № 68/2014г., след
прекратяване на производството по изп. дело № 1465/2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК и преди присъединяване на процесните изпълнителни листове към изп. дело №
68/2014г., което е поискано от ответника с молба от 26.11.2019г., поради което и
възраженията му в тази насока са неоснователни.Така депозираната молба според районния
съд не може да обуслови прекъсване на срока на погасителната давност дори и за сумата от
50 лв. по процесните изпълнителни листове.Относно погасяванията по изпълнителните
3
листове и възраженията на ответника за недопустимост на производството, същите са
съобразени, като са дадени указания до ищеца и той се е отказал от исковата претенция по
отношение на платените суми, съотв. в тази част производството е прекратено с влязло в
сила определение.Районният съд е посочил с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, че
в случая не става ясно на коя дата е влязло в сила съдебното решение, с което процесните
вземания са признати със сила на присъдено нещо, но доколкото първият изпълнителен лист
е от 30.09.2013г., е приел, че считано от тази дата е започнал да тече петгодишния срок на
погасителната давност.Приел е също, че от събраните по настоящето дело доказателства не
се установява да са извършвани изпълнителни действия, които да са обусловили прекъсване
на срока на погасителната давност, като същата е изтекла най-късно на 30.09.2018г.Към
датата на депозиране на молба за присъединяване от ответника – взискател, на вземанията
му по процесните изпълнителни листове към изп. дело № 68/2014г., същите вземания са
били погасени по давност.Дори да се приеме по-новата практика на ВКС, че за заварените
като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата, следва да намери
приложение задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност
е спряла, като давността започва да тече след прекратяване на изпълнителното производство
по силата на закона, т. е. след изтичане на двегодишния срок, то вземанията към датата на
обявяване на устните състезания за приключени, както и към датата на депозиране на
исковата молба по настоящето дело, са били погасени по давност.Районният съд е приел
още, че погасителната давност не е прекъсната с молбата на ответника от 26.11.2019г. по
изп. дело № 68/2014г., нито с постановлението за присъединяване, доколкото ответникът в
качеството на взискател, не е посочил конкретни изпълнителни способи, нито са извършени
действия по принудително изпълнение до изтичане на петгодишен срок от датата на
постановяване на съдебното решение, както и петгодишен срок от датата на постановяване
на тълкувателното решение.Разпределението на суми не представлява действие, което води
до прекъсване срока на погасителната давност, а самото плащане от страна на ищеца е
признание единствено по отношение на погасените вземания, които са взети предвид от
ищеца и в тази част претенцията е била оттеглена.По тези съображения районният съд е
приел предявения иск за основателен и доказан.
Настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка, установена от
районния съд.Същата се основава на събраните по делото доказателства, които са подробно
анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото
право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина по който следва да се
ценят събраните по делото доказателства.По делото е установено, че по молба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, е било образувано изп. дело №
1465/31.10.2013г., въз основа на два изпълнителни листа – от 04.10.2013г., съотв. от
30.09.2013г., издадени срещу К. С. Т., ЕГН ********** за признатите и присъдени суми с
решение № 2181/23.05.2013г. по гр. д. № 12119/2012г. по описа на Районен съд Пловдив.С
молбата за образуване на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложено на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да определи начина на
изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество.Съгласно мотивите на тълк. решение
№ 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
4
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.В тази насока от приложеното изп. д. № 1465/2013г. по
описа на ЧСИ М. Обретенова, с рег. №758, с район на действие ОС Пловдив, е видно, че са
извършвани справки за проучване имущественото състояние на длъжника и с разпореждане
на ЧСИ от 05.11.2013г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника за
06.01.2014г. от 10, 00ч. до 16, 00ч.На посочената дата е съставен протокол от ПЧСИ, в който
е удостоверено, че длъжникът е бил редовно уведомен за датата и часа на насрочения опис,
но взискателят не се е явил.Поради това опис на движими вещи, не е бил извършен.Нов
опис е бил насрочен с разпореждане от 14.01.2015г. от 09, 00ч. до 17, 00 часа в дома на
длъжника в ***.Същият отново не е бил извършен, поради нередовно уведомяване на
длъжника, констатирано с протокол на ПЧСИ от 14.01.2015г.На 01.04.2015г. е подадена
молба от взискателя по изпълнителното дело за присъединяването му към изп. дело №
68/2014г. и пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи.Върху
молбата е постановено разпореждане на ЧСИ за присъединяване на изп. дело № 68/2014г.
към изп. дело № 1465/2013г.На 19.08.2016г. е постъпила нова молба от взискателя за
проверка на имущественото състояние на длъжника и пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица.Няма данни до 17.10.2018г.,
когато взискателят е подал нова молба за пристъпване към изпълнение след справка за
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и налагане на запор при наличие на
такива, да са предприети изпълнителни действия от категорията на посочените в
тълкувателното решение.ЧСИ М. Обретенова е констатирала, че по изпълнителното дело е
настъпила перемпция и с постановление от 18.10.2018г. е прекратила същото на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на
02.11.2018г.С молба от 29.08.2019г. взискателят е поискал да му бъде върнат
изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело.С молба
от 26.11.2019г. двата изпълнителни листа, издадени по ч. гр. д. № 7404/2012г. по описа на
РС Пловдив, IV гр. с. и по гр. д. № 12119/2012г. по описа на РС Пловдив, III гр. с., са били
приложени по изп. дело № 68/2014г. по описа на ЧСИ М. Обретенова, с рег. № 758, с район
на действие ОС Пловдив за присъединяване на вземанията на основание чл. 456 от ГПК,
съотв. направено е искане за пристъпване към изпълнение чрез реализиране на конкретни
изпълнителни способи.Видно е от приложените преписи от материалите по това
изпълнително дело, че на 26.11.2018г. е постъпила молба от сина на длъжника, с която е
внесъл сумата от 50 лева с искане, да не се предприема запор на имуществото.С молба от
01.02.2019г. взискателят заявил, че няма възражения за разсрочено плащане на
задължението.Няма данни след тази дата да са предприемани конкретни изпълнителни
действия.
При тези данни изводът на районния съд, че процесните вземания са били погасени по
давност към датата на подаване на исковата молба по настоящето дело, е правилен и
законосъобразен.Не може да се приеме, че взискателят е имал активно поведение, доколкото
в изпълнителното производство не са предприемани реално изпълнителни действия.Първият
насрочен опис на движими вещи не се е състоял, поради неявяване на взискателя.Не са
предприети и други изпълнителни действия от категорията на посочените в тълкувателното
решение, като изпълнението бъде насочено към имуществото на длъжника чрез
осъществяване на конкретен изпълнителен способ.ЧСИ е констатирал настъпването на
„перемпция“ и е прекратил първото заведено изпълнително дело, а взискателят се е съгласил
с това заключение, като не е обжалвал постановлението за прекратяване, съотв. е поискал да
му бъде върнат изпълнителния лист.Дори да се приеме, че изпълнителното производство е
продължило с оглед твърденията за присъединяване на изп. дело № 1465/2013г. по описа на
5
ЧСИ М. Обретенова към изп. дело № 68/2014г. по описа на същия ЧСИ, то няма данни за
ефективно предприети изпълнителни действия и по последното.Извършеното частично
плащане на 26.11.2018г. също не е прекъснало давността, тъй като не съставлява признание
по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД относно непогасената част от дълга /в този см. решение №
98/26.07.2013г. по т. д. № 851 по описа за 2012г. на ВКС, I т. о., решение № 87/24.07.2015г.
по т. д. № 1171/2014г. на ВКС, I т. о./.
Предвид гореизложеното е правилен извода на районния съд, че давността за
процесните вземания е започнала да тече от момента на установяване им като безспорни с
влязло в сила съдебно решение и издаването на изпълнителен лист на 30.09.2013г., съотв. на
04.10.2013г., като до 06.02.2020г., когато е подадена исковата молба пред районния съд, 5-
годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, приложима в настоящия случай, е
изтекла.Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ е
довело до отпадане с обратна сила на ефекта от действията по принудително изпълнение,
вкл. сезиращия ефект на молбата за образуване на изпълнително производство, поради което
не би могло да се приеме, че погасителната давност за процесните вземания е била
прекъсвана, съответно че е спирала да тече през периода на висящност на изпълнителното
производство.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на пълномощника на въззиваемия, осъществил безплатна
правна помощ във въззивното производство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, изчислено съобразно защитавания материален интерес в размер
на 381, 71 лева, което следва да се възложи в тежест на въззивника.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.04.2021г., постановено по гр. д. № 1909 по описа за
2020г. на РС Пловдив, V гр. с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 с процесуален представител
юрисконсулт Д.Н. да заплати на адв. К.П. Р., с адрес: ***, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 381, 71 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6