Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр. **********, 07.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – **********, Х състав, в публично
съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2095 по описа на Районен съд – ********** за
Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по извършване
на делбата.
С постановеното по делото решение № 78/18.03.2020 г., влязло в сила на
05.06.2020 г., е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в гр.**********,
******, с площ от 377 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-260, в квартал 136 по
плана на гр.**********, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при
граници на имота: улица, урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен
имот XVI-247 и урегулиран поземлен имот VIII-242 в квартал 136, а
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със
Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, представляващо поземлен имот с
идентификатор 16359.514.260, с адрес гр.**********, ******, с площ от 375
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
Съделителят
Й.Ч. сочи, че има възможност всеки от съсобствениците да получи реален дял,
включващ жилищен обект с припадащите се обслужващи помещения и идеална част от общите
части на сградата и земята, а в условията на евентуалност, ако това бъде
отречено, намира, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Съделителят
Й.О. счита, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на
публична продан като неподеляем.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, Й.О. предявява
срещу Й.Ч. претенции по сметки, основани на твърдения за извършени в съсобствения
имот необходими разноски и подобрения. Той твърди, че през периода 2005 –
Съделителят Й.Ч., счита предявените претенции за
неоснователни. Оспорва в имота да са извършени описаните ремонтни работи и те
са осъществени от Й.О.. Счита, че отоплителната инсталация и бойлерът са
движими вещи и могат да бъдат демонтирани, поради което не съставляват
подобрения в имота. Възразява да е имало необходимост от ремонтните работи и
намира, че те са обслужвали изцяло съделителя, предявил претенциите. Обосновава
становище, че за работите, за които са твърди, че са извършени за запазване на
жилищната сграда и гаража, са приложими правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. Аргументира се с това, че тези дейности не са били необходими за
предотвратяване на погиване на сградите, а тя не е знаела за извършването им и
не се е проитвопоставила. Възразява и за погасяване на предявените вземания по
давност.
Съдът,
след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните и
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
извършване на делбата:
Във фазата на извършването на съдебната делба съсобствеността между лицата,
имащи право на дял от имотите, допуснати до делба при квотите, определени с
влязлото в сила решение по чл.344 ГПК, се прекратява чрез способите по чл.349 ГПК, чл.352 ГПК, чл.353 ГПК или чл.348 ГПК. При избора на способ за извършване
на делбата, приоритет следва да има онзи, който ще осигури на всеки
съсобственик получаване на реален дял от съсобственото имущество, а само по
изключение – когато имотът не може да се раздели удобно, той се изнася на
публична продан (арг. от чл.69, ал.2 ЗН).
Нито един от съделителите не е поискал имотът да му бъде поставен в дял на основание чл.349 ГПК, а неравенството в дяловете е пречка за теглене на жребий. Изборът на един
измежду другите два способа – разпределение и изнасяне на публична продан,
зависи от поделяемостта на делбения имот.
Съгласно
заключението по задача № 2 на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
дворното място е неподеляемо, тъй като не е възможно разделянето му при спазване на изискванията за лице и повърхност.
Неподеляема се явява и сградата на гаража. По отношение на жилищната сграда,
вещото лице установява, че тя се явява неподеляема съобразно правата на страните в
съсобствеността, но в нея е възможно обособяването на два самостоятелни жилищни
обекта на всеки от етажите. Последното е обосновано с това, че всеки от етажите
има самостоятелен вход към стълбищната клетка на сградата, на етаж има стая с
основно предназначение за обитаване (жилищно помещение), кухненски бокс и
баня-тоалетна, а в сутеренното помещение (до което има достъп посредством
общата стълбищна клетка) са разположени две избени помещения.
В
заключението по задача № 3, схеми-разпределение към констативно-съобразителната
част към задача № 1 и уточненията при изслушването на експертизата, вещото лице
обосновава, че строителни или технически преустройства за обособяването на два
обекта не са необходими, а единствено следва да се обособят две отделни партиди
за двата водомера, както и да се закупи и монтира още един електромер и да се
преработи електрическата инсталация, така че всяко жилище да получи отделно
захранване. Изчислени са разходите за тези дейности – около 400 лв. Причината
за липса на необходимост от преустройства се обяснява с това, че към момента
двата етажа съставляват две отделни жилища с еднаква площ – 66,91 кв.м., макар
и сградата да е проектирана като еднофамилна. Вещото лице посочва, че още по
време на строителството е направено отклонение от проекта, като на втория етаж
наместо килер са изградени баня-тоалетна и кухненски бокс, разделени със стена,
а в стаята, която по проект е посочена като дневна (към момента – столова) е
направен отвор към кухненския бокс. В сутерена на сградата, в югозападната
част, която по проект не се копае, е изградена втора изба, а в обема на
предвидената по проект изба, е обособена тоалетна. Така понастоящем етажа на
сутерена се състои от коридор, две изби – североизточна от 8,39 кв.м. и
югозападна от 9,64 кв.м., и тоалетна.
Съгласно
чл.39, ал.2 ЗС, чл.203 ЗУТ разделянето на един имот на няколко дяла при съдебна
делба се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в
самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства за
съделителите, по-големи от обикновените при
спазване на строителните правила и нормативи. Макар чл.203, ал.1 ЗУТ да
постановява, че такова разделяне се извършва въз основа на одобрен от Главния
архитект на общината инвестиционен проект, в случая това не е необходимо.
Отделните обекти в сградата няма да възникнат в резултат на преустройство,
предвидено в такъв инвестиционен проект, защото такива самостоятелни обекти вече фактически
съществуват (в този смисъл е приетото в т.5 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленум на ВС при действието на идентичната норма на чл.62, ал.2 ЗТСУ /отм./,
както и Решение № 368/17.01.2011 г. по гр.д. № 851/2009 г. на ІІ Г.О. на ВКС;
Решение № 211/11.05.2012 г. по гр.д. № 911/2011 г. на I ГО на ВКС; Решение № 84/25.03.2013 г. по гр.д. №
847/2012 г. на II ГО на ВКС; Решение
№53/11.07.2016 г. по гр.д. № 4959/2015 г. на II ГО на ВКС и
Решение №103/22.07.2019 г. по гр.д. № 2831/2018 г. на I ГО на ВКС). Доколкото на всеки от етажите има отделен
самостоятелен обект, не са необходими каквито и да е преустройства, а
разкриването на нови партиди за комунални услуги и закупуването и монтирането на
електромер не могат да се счетат за неудобства, по-големи от обикновените.
Стойността на необходимите разходи е под минималната работна заплата за
страната и е пренебрежимо ниска в сравнение със стойността на делбения имот, а
неудобствата за съделителите не могат да се счетат за значителни, защото такива
обичайно съпътстват всяко подобно разделяне.
С
оглед посоченото не би могло да се приеме, че сградата е неподеляема, както
поддържа съделителя Й.О.. Вещото лице изрично сочи, че сградата не може да бъде
поделена на обекти, съответни по стойност на притежаваните от съделителите
права, но може да бъде реално поделена, тъй като към момента съществуват два
жилищни обекта на всеки от етажите. Понеже всеки от съделителите може да получи
реален дял – самостоятелно жилище с избено помещение и съответни на стойността на
обекта идеални части от общите части на сградата и терена, който в тази
хипотеза придобива статута на обща част, не е допустимо приложението на
претендирания от този съделител способ. Принципът за получаване на реален дял е
водещ при извършване на делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че страните
имат различни права или реалните дялове ще са с различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството да се изравни в пари (в същия
смисъл е напр. Решение № 60/26.07.2010 г.
по гр.д. № 534/2009 г. на І ГО на ВКС). Така с оглед възможността за
обособяване на два реални дяла, колкото са и съделителите, от една страна, а от
друга – неравенството в дяловете, правещо тегленето на жребий невъзможно,
единствен допустим способ за извършване на делбата е разпределението по реда на
чл.353 ГПК.
При
прилагането му съдът следва да разпредели така имотите, че на всеки съделител
да се падне дял, който е най-близък по стойност до правата му в съсобствеността,
така щото да се дължи възможно най-малко парично уравнение, като едновременно с
това да съобрази като критерии вида и предназначението на имотите, начинът на
ползване до момента и извършените подобрения във формираните дялове (така Решение
№ 300/27.06.2011 г. по гр.д.№1040/2010 г. на І ГО на ВКС; решение № 100/27.07.2015
г. по гр.д. № 6463/2014 г. на І ГО на ВКС; Решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д. № 4198/2016 г. на І
ГО на ВКС).
В
случая, от съвпадащите по съдържание твърдения на страните и показанията на
разпитаните свидетели се установява, че съделителят Й.О. е живял със
семейството си на втория етаж на жилищната сграда, като по време на настоящото
производство е започнал да се изнася и занапред няма да живее в имота. Първият
етаж е необитаем, като в него преди
Предвид
тези данни, съдът намира за най-удачно с оглед съблюдаване на посочените
по-горе принципи, в дял на съделителя Й.О. да се постави жилището на втория
етаж в сградата, като към него да прилежи избата, в която се намира котела за
парното отопление на етажа. Този съделител е живял продължителен период от
време в това жилище и е извършил в него значителни ремонтни работи. Именно на
тези подобрения се дължи разликата в стойността на етажите, поради което е
справедливо те да се паднат в негов дял. При това положение, на Й.Ч. следва да
се постави в дял жилището на първия етаж, ведно с североизточното избено
помещение. Допълнителен аргумент за това е, че Й.Ч. не притежава право на
ползване върху имота, а в жилището, което ще й се възложи, е живяла Й.О.–
праводател на нейните праводатели и ползвател на 4/6 идеални части от целия
имот. При това разпределение на жилищните обекти в сградата, ще възникне етажна
собственост и към всяко жилище ще прилежат съответни на стойността му идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, което също ще придобие
статут на обща част. Съгласно заключението по допълнителната експертиза,
припадащите се към жилището на първия етаж общи части от сградата и от дворното
място са 47,4511 %, а към жилището на втория етаж – 52,5489 %, като вещото лице
е изчислило посочените общите части от сградата, допълнително и в площ. Тези идеални
части са определени съгласно правилото на чл.40, ал.1 ЗС въз основа на
строителната стойност на жилищата, при отчитане на различните площи на
припадащите им се избени помещения, различната етажност, изложение,
конструктивна височина и пр. Понеже неподеляемата сграда на гаража е постройка
от допълващото застрояване, функционално свързана поради обслужващото си
предназначение с жилищната сграда и понастоящем не се ползва от никой от
съделителите, съдът намира за удачно тя да се разпредели заедно първия етаж в
един дял. Така гаражът ще остане в дял на съделителя с повече права в
съсобствеността и уравнението на дяловете в пари ще е възможно най-малко.
Предвид посоченото в дял на Й.Ч. следва да се постави жилището на първия етаж,
ведно със североизточното избено
помещение, 47,4511 % идеални части от общите части на сградата и от
дворното място и гаражът, а в дял на Й.О. – жилището на втория етаж, заедно с
югозападното избено помещение, 52,5489 % идеални части от общите части на
сградата и от дворното място.
В
заключението по задача № 1 от експертизата, вещото лице е установило, че пазарната
стойност на делбеното имущество, е общо 93 270 лв., от която стойността на
дворното място – 18 510 лв., на жилищната сграда – 67 440 лв.
(27 860 лв. на първи етаж, 35 150 лв. на втори етаж и 4 430 лв.
на сутерена) и на гаража – 7 320 лв. Вещото лице е установило, че
пазарната стойност на вещното право на ползване на Й.О.е 13 431 лв., а на М.
К. – 5 021 лв., или стойността на делбеното имущество при отчитане на вещното
правото на ползване е 74 818 лв. Тъй като имотът се оценява в състоянието,
в което се намира към момента на извършване на делбата, а няма данни вещното
право на ползване на коя да е от ползвателките да е погасено към момента на
приключване на съдебното дирене, тази стойност – 74 818 лв. е
действителната пазарна стойност на делбеното имущество. Видно от
констативно-съобразителната част на експертизата, при изчисляване на пазарната
оценка на вещното право се взема предвид данъчната оценка на имота, възрастта
на ползвателя и срока, за който е учредено правото, т.е. не се отчита вида и
предназначението на имота, то със стойността на правото на ползване
(18 452 лв.) следва пропорционално да се намали пазарната стойност на
всеки от обектите, или стойността на поземления имот с отчитане на правото на
ползване е 14 848,09 лв., на сградата – 54 098,06 лв. (съответно
22 348,34 лв. на първи етаж, 28 196,13 лв. на втори етаж и
3 553,59 лв. на сутерена) и на гаража – 5 871,85 лв.
Съобразно
квотите от съсобствеността, Й.Ч. следва да получи дял, равен на 62 348,33
лв., а Й.О. – 12 469,67 лв. Понеже съделителя Й.Ч. е придобила имота без
правото на ползване и наличието на ограничено вещно право, тежащо върху целия
имот се дължи само на това, само тя трябва да понесе намаляването на стойността
на имота с пазарната цена на вещното право, или да получи реален дял на
стойност с 18 452 лв. по-малко от припадащото й се съобразно правото на
собственост. Така Й.Ч. следва да получи имущество на стойност 43 896,33
лв., а Й.О. – на стойност 30 921,67
лв.
В дял
на Й.Ч. ще бъде поставено жилището на първия етаж с равни по площ с другото
жилище идеални части от общите части на сградата на етажа (10,03 кв.м.) на
стойност 22 348,34 лв., североизточното избено помещение и идеални части
от общите части на сутерена в изчисленото от вещото лице процентно съотношение,
или прилежащи части на стойност 1 686,22 лв., както и същите 47,4511 %
идеални части от дворното място със стойност за този дял 7 045,58 лв., или
самостоятелен жилищен обект с прилежащи помещения и общи части на стойност
31,080,14 лв. Освен това ще й бъде възложен гаражът на стойност 5 871,85
лв., при което общата стойност на дела, който ще получи е 36 951,99 лв., с
6 944,34 лв. по-малко от стойността на нейния дял.
В дял
на Й.О. ще бъде поставено жилището на втория етаж с еднакви по площ идеални
части на етажа с другото жилище (10,03 кв.м.), на стойност 28 196,13 лв.,
заедно с югозападното избено помещение и идеални части от общите части на
сутерена в изчисленото от вещото лице процентно съотношение, или прилежащи
части на стойност 1 867,37 лв. Към жилищния обект се следва като обща част и
52,5489 % идеални части от дворното място на стойност 7 802,51 лв., или
стойността на целия дял е 37 866,01 лв. (с 6 944,34 лв. повече от
стойността на неговия дял). Така с оглед изложеното, съделителят Й.О. следва да
бъде осъден да заплати 6 944,34 лв. на Й.Ч. за уравнение на нейния дял.
По
сметните претенции:
Й.О. е предявил на първо място искане Й.Ч. да бъде
осъдена да му заплати сумата от 1 465,97 лв., съответната на нейния дял от
съсобствеността стойност на разходите, които той е направил през
Понеже вземането е облигационно и има относителен
характер, правото да се иска възстановяване на направените разноски може да се
упражни само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот
по времето, когато са извършени необходимите разходи, съответно спрямо техните
универсални правоприемници, но не и спрямо частен правоприемник, придобил дял
на съсобственик след направата на тези разноски. В тази хипотеза длъжник остава
предходният съсобственик, освен ако задължението не е прехвърлено изрично. Така
само с оглед твърденията на предявилия претенцията, искането за заплащане на
разноски за запазване на гаража е неоснователно спрямо Й.Ч., придобила своите
идеални части от имота през
Твърди се улуците да са подменени през
Другата предявена от съделителя Й.О. претенция е за
заплащане на сумата от 3 723,96 лв., представляваща съответна на дела на Й.Ч.
увеличена стойност на имота, в резултат от подобренията, извършени на втория
етаж на жилищната сграда. Страните не спорят, че за извършване на твърдените
ремонтни работи съделителят Й.Ч. не е знаела, при което тя не е и не може да е
дала съгласие за извършването им. При това положение отношенията между
съсобствениците се уреждат по правилата на воденето на чужда работа без
пълномощие, а на съсобственикът, извършил подобренията, му се следва по-малката
стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота (Решение №
315/25.10.2012 г. по гр.д. № 1189/2011 г. на I ГО на ВКС и цитираната там
съдебна практика).
Както вече се посочи, единствен съделителя Й.О. е
живял в имота през периода, през който се твърди да са извършени ремонтите, а
насрещната по претенцията страна не въвежда твърдения за трети лица, които да са
подобрили жилището на втория етаж. Двамата разпитани свидетели посочват, че преди
около 15 години Й.О. е извършил ремонт на банята, която преди това била само тоалетна,
а след ремонта била отлята плоча, била направена нова ВиК инсталация с нов
водомер, били залепени плочки по пода и стените, имало окачване за душ, бил
монтиран нов бойлер, вратата и прозореца били сменени с ПВЦ. Индиция,
подкрепяща извършването на тези ремонти в банята от Й.О., дават и представените
писмени доказателства – складови разписки, фискални бонове и документи във
връзка с покупка на бойлер. Макар да не е отразена информация кой е
фактическият платец, съдът се основа на опитните правила, че документът,
удостоверяващ плащането и предаването на стоката, се намира у купувача.
Свидетелят
Радев посочва, че съделителят направил отоплителна инсталация с котел и
радиатори на втория етаж, а свидетелят К. уточнява, че това било около 2015-
Двамата свидетели сочат, че Й.О. подменил вратите и
прозорците, като вратите били с дърворезба, направени от негов приятел –
дърводелец. От фактура с фискален бон, издадени от „Ана фешън“ ООД се
установява, че на 17.10.2017 г. съделителят закупил 5 броя чамови врати, 3 броя
дървена дограма със стъклопакет, 40 кв.м. дюшеме и 7 броя дървена вътрешна
дограма на обща стойност 6 409 лв. Двамата разпитани свидетели сочат също,
че била изпълнена изолация на втория етаж, но без да уточняват кога.
Вещото лице установява, че в имота са изпълнени и
към момента са налични на втория етаж лампен/контактен излаз под мазилка с
мостов проводник и вътрешна топлоизолация на стени с фибран 26,20 кв.м.,
изпълнени съгласно твърденията на съделителя през
На първо място, дори и без да се разглежда въпросът
дали е установено подобряването на имота и само по твърденията на съделителя Й.О.,
претенцията му за заплащане на подобрения, извършени преди
Й.О. твърди през
Поставянето на новите дървени врати и дървена
дограма на прозорците не обуславя заплащане на обезщетение. Съгласно чл.61,
ал.2, вр. ал. 1 ЗЗД такова се дължи само ако работата е предприета уместно. В
случая свидетелските показания установяват, че дограмата на прозорците и
дървените врати и са изработени по поръчка от дърводелец, вратите са с
дърворезба, а вещото лице специално уточнява, че вратите са чамови, масивни и
поради това единичната им стойност е толкова висока (520 лв.). Съделителят Й.О.
сочи, че този ремонт е извършен поради неотложна необходимост, но не въвежда
твърдения, нито доказателствата установиха обстоятелства, които да са налагали
монтиране именно на тези по вид дограма и врати, а не на такива, които имат
масово приложение в бита. Не е без значение, че заедно с дървената дограма е
монтирана и ПВЦ дограма на един прозорец на близо 4 пъти по-ниска единична цена
(фактурата и таблица № 3 към експертизата – ред Й, т.2 и т.3, колона 7), без да
е ясно защо не е предпочетена такава дограма за всички прозорци. Така направата
на разноските от Й.О. за подобряване на имота се явява неуместна, защото той
необосновано е избрал изработване на дървени изделия по поръчка, наместо
монтиране на такива, обичайно предлагани за домакинствата, които биха изпълнили
същата функция.
Не така стои въпросът с монтирания заедно с
подменената дограма ПВЦ прозорец и подмяна на дюшеме, които съобразно
съвременния стандарт на живот съставляват обикновен ремонт, извършен при
ползване на общодостъпни материали, в резултат от който се подобряват
качествата на имота. Неоснователно Й.Ч. сочи, че не дължи овъзмездяване на тези
ремонти, защото те са обслужвали изцяло домакинството на другия съсобственик.
Последното е вярно, защото единствено Й.О. е живял в имота и на втория етаж от
жилищната сграда, но това не изключва основателността на претенцията. Чрез
направените от претендиращия съделител разноски по подобренията Й.Ч. се е
обогатила, или като е спестила свои разходи за имота, или като се е увеличила
стойността на дела й (с по-малката измежду двете суми). В този смисъл дали
подобренията са били реално необходими, е ирелевантно, защото от значение е
само дали фактически е била увеличена
стойността на имота (приетото в т. 6 на Постановление № 6/1974 г. на
Пленум на ВС). Понеже извършените в имота подобрения по силата на приращението
увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от
тях има в съсобствеността, Й.Ч. дължи на Й.О. заплащане на това, с което се е
обогатила – по-малката стойност измежду сторените разходи и стойността, с която
се е увеличил имота, съответна на нейните идеални части. За доставката и
монтажа на дограмата Й.О. сторил разноски от 198 лв., а за дюшемето –
1 047 лв. Тези подобрения увеличили стойността на имота, съответно с 99
лв. за дограмата (при прилагане на общия пазарен коефициент 0,5 за подмяната на
дограмата – ред Й, колона 11 от таблица № 3) и с 523,73 лв. – за дюшемето.
По-малката измежду двете стойности е тази на увеличението – общо 622,73 лв.,
при което Й.Ч. дължи заплащане на сумата от 518,94 лв., съответна на нейния дял
в съсобствеността.
Като подобрения на вещта се
считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и
тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и
остават за сметка на този, който ги е извършил (в този смисъл Решение №
520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г. на ІV ГО на ВКС). Декоративният дървен
свод на отвора между столовата и кухненския бокс не изпълнява никаква полезна
функция, при което от него няма практическа полза. Той не е довел до нови или
подобряване на съществуващи качества на вещта, нито се установява Й.Ч. да се е
съгласила за направата му (защото не е знаела за никое от подобренията, както и
двете страни еднозначно сочат). По тези съображения този разход следва да
остане изцяло за сметка на извършилия го съсобственик.
Критерият въз основа на който се преценява
дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно
прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено без
увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената или
функционирането на главната вещ (т.8 на Постановление № 6/1974 г. на Пленум на
ВС). Вещото лице е установило, че монтираните външни ролетни щори могат да
бъдат вдигнати без да се увредят или с това да се причини увреждане на имота,
поради което са движими вещи и поставянето им не е увеличило стойността на
имота. По тези съображения Й.Ч. не дължи заплащане на това подобрение.
В обобщение на всичко
изложено, делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на двете
самостоятелни жилища в сградата, като при комплексно съобразяване на критериите
за приложение на посочения способ, в дял на Й.Ч. следва да бъде поставено
жилището на първия етаж с прилежащата изба и идеални части от сградата и от
дворното място, както и гаража, а в дял на Й.О. – жилището на втори етаж с
прилежащата изба и идеални части от сградата и от дворното място, като той
заплати и съответно парично уравнение. Й.Ч. следва да бъде осъдена да заплати
това, с което се е обогатила в резултат на сторените подобрения на втория етаж,
съответно на нейната квота в съсобствеността, като в останалата част, сметните
претенции бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
присъждане на разноските:
Съгласно чл.355 ГПК, вр. чл.8 ТТРССГПК всеки от
съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % от стойността на
своя дял, или Й.Ч. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от
1 755,85 лв., а Й.О. – 1 236,87 лв., както и по 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.355 ГПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК на Й.О. се
следват разноските, направени по сметните претенции, съразмерно на уважената
част от тях. От негова страна са представени доказатекства да са направени
разноски за заплащане на държавна такса (дължима в размер общо 207,60 лв. –
чл.1 ТТРССГПК) и 150 лв. за депозит по съдебно-техническа експертиза. От тези
разноски пропорционално му се следва заплащане на 37,56 лв. Насрещната по
сметните претенции страна има право да получи разноски съобразно на
отхвърлената част от тях, но тя не е направила такова искане и не е представила
доказателства да е направила разноски, свързани със защита срещу тях.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАВЯ в дял на Й.П.Ч., ЕГН **********,***, ЖИЛИЩЕ,
находящо се на първи етаж в сграда с идентификатор 16359.514.260.1, с
адрес гр.**********, ******, разположена в поземлен имот с идентификатор
16359.514.260, със застроена площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ на жилището от 66,91 кв.м.,
състоящо се от коридор, столова с кухненски бокс, хол, спалня, баня-тоалетна и
тераса, ведно със североизточното избено помещение в сутеренния етаж, с площ от
8,39 кв.м. и с припадащите се 47,4511 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 12,59 кв.м., както и 47,4511 % идеални части от
дворното място, в което е построена сградата – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-260, в квартал 136 по
плана на гр.**********, с площ от 377 кв.м., при граници на имота: улица,
урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен имот XVI-247 и урегулиран
поземлен имот VIII-242, а съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
представляващо поземлен имот с идентификатор 16359.514.260, с адрес гр.**********, ******,
с площ от 375 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
ПОСТАВЯ в дял на Й.С.О., ЕГН **********,*** ЖИЛИЩЕ,
находящо се на втори етаж в сграда с идентификатор 16359.514.260.1, с
адрес гр.**********, ******, разположена в поземлен имот с идентификатор
16359.514.260, със застроена площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ на жилището от 66,91 кв.м.,
състоящо се от коридор, столова с кухненски бокс, спалня, хол, баня-тоалетна и
тераса, ведно със югозападното избено помещение в сутеренния етаж, с площ от 9,64
кв.м. и с припадащите се 52,5489 % идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 13,95 кв.м., както и 52,5489 % идеални части от дворното място,
в което е построена сградата – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-260, в квартал 136 по
плана на гр.**********, с площ от 377 кв.м., при граници на имота: улица,
урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен имот XVI-247 и урегулиран
поземлен имот VIII-242, а съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
представляващо поземлен имот с идентификатор 16359.514.260, с адрес гр.**********, ******,
с площ от 375 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
ОСЪЖДА Й.С.О., ЕГН **********,*** да заплати на Й.П.Ч., ЕГН **********,***
сумата от 6 944,34 лв. /шест хиляди деветстотин четиридесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки/ за уравнение на нейния дял, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ сметната претенция на Й.С.О., ЕГН **********,*** срещу Й.П.Ч., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 1 465,97 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет
и седем стотинки/, представляваща съответна на нейния дял от
съсобствеността стойност на направените през
ОСЪЖДА Й.П.Ч., ЕГН **********,*** да
заплати на Й.С.О., ЕГН **********,*** сумата от 518,94 лв. /петстотин и
осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
съответната на нейния дял от съсобствеността увеличена стойност на имота, в
резултат от подобрения, направени през
ОСЪЖДА Й.П.Ч., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Районен съд – **********
сумата от 1 755,85 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
държавна такса по делото за делба, съобразно стойността на дела й.
ОСЪЖДА Й.С.О., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд –
********** сумата от 1 236,87 лв.
/хиляда двеста тридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща държавна такса по делото за делба, съобразно стойността на дела
му.
ОСЪЖДА Й.П.Ч.,
ЕГН **********,*** да заплати на
Й.С.О., ЕГН **********,*** сумата
от 37,56 лв. /тридесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторените от него
разноски по сметните претенции за заплатена държавна такса и възнаграждение на
вещо лице, съразмерно на уважената част от тях.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: