№ 283
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503134 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15/02.03.2020г., постановено по т. д. № 102/2019г., по описа на ОС-гр.
Перник, ГК, частично е уважен предявеният от К. Г. С. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
20000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв., след
допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение чрез увеличение на неговия размер
в проведеното о. с. з. на 10.10.2019 г. по гр. д. № 365/2019 г. по описа на РС-гр. Перник, I гр.
с-в), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 11.10.2016 г. (смърт на брата на ищцата), ведно със законната лихва върху
главното парично притезание от 24.08.2018 г. до окончателното му заплащане (тази
акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 11.10.2016 г. до 23.08.2018 г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала
своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване е установила по
несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие – К. Г. С.
(сестра на починалия при настъпване на процесното ПТП), съгласно ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г., е измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че е изградила с починалия
трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни
болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ОС-гр.
Перник е достигнал до правния извод, че дължимото заместващо обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния брат е в размер на
сумата от 20000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
поради неоснователност на правонамаляващото материалноправно възражение за
1
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия (пътувал е без правилно поставен
предпазен колан).
Така постановеното решение е обжалвано от ищцата в частта, в която осъдителният
иск е отхвърлен – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди над присъдената сума от 20000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., ведно
със законната лихва върху главното парично притезание от 24.08.2018 г. до окончателното
му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано,
тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за
справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не
е съобразил факта, че отношенията между сестрата и брата са били изключително близки,
хармонични, като между тях е съществувала силна духовна връзка, която е изграждана още в
най-ранна детска възраст. Споделяли заедно радостите и трудните моменти - привързаността
един към друг била изключително силна и внезапната смърт на брата е довело до
нарушаване на психическото състояние на сестрата. Брат й бил опора в живота, като
неговата загуба й се е отразило изключително тежко.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок писмен отговор на
въззивната жалба, предявена от ищцата, но в проведеното пред САС на 16.03.2021 г. о. с. з.
неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба от ответника, в
частта, в която е уважен осъдителният иск за сумата от 20000 лв. Въззивникът поддържа
довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като по делото - в противоречие с
прието за установено от ОС-гр. Перник, не било доказано, че присъщата за българското
общество между брат и сестра привързаност надвишава обичайните за българските
традиции и нрави топли чувства, т.е. не е налице изключителност в тези отношения, които с
оглед принципа на справедливост следва да бъдат обезщетени. От друга страна, счита, че
приложение трябва да намери правната норма, уредена в § 96, ал. 3 ЗИДКЗ, според която
размерът на обезщетението на кръга лица, сред които са сестрите, не може да надвишава
сумата от 5000 лв. Въззивникът не навежда правен довод за необоснованост на обжалваното
решение в частта, в която ОС-гр. Перник е приел, че загиналият е пътувал без предпазен
колан, т.е. че е осъществил това противоправно деяние, поради което въззивният съд не
може да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на пострадалия - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемата-ищца е подала в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлена акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху претендираното главно парично вземане,
изтекла за периода от 11.10.2016 г. до 23.08.2018 г., поради което в тази част то е влязло в
законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Перник, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
2
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната, насрещната въззивна жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни
доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е от кръга на
увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна
материална легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на
причинените й неимуществени вреди. Както бе изяснено, във въззивната жалба ответникът
не поддържа релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
което то е извън предмета на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция - арг. чл.
269, изр. 2 ГПК.
Неоснователни се явяват правните доводи на ответника за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Перник е достигнал до правния извод, че
ищцата, която е сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно
събитие Р. Г. К., е измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат
заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен
близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС №
5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи
тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните
органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
3
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между брат и сестра) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и
в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост.
В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищцата
(брат на починалата при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от К. Г. С. (по несъмнен,
безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е
изградила със своя починал родственик (нейния брат) такава духовна и емоционална връзка,
която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на своя брат да са с по-висок
интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от
време.
От показанията на свидетеля Д. Й., позната на ищцата, се изяснява, че отношенията
между сестрата и нейния починал брат са били близки, взаимно си помагали и подкрепяли.
Те живели в отделни къщи, но на много близко разстояние една от друга - в един квартал,
през две къщи. Свидетелства, че между тях съществувала силна духовна връзка - макар и
често да пътувал в чужбина, когато се прибирал, загиналият винаги посещавал ищцата
(„Дори и съботи и недели сме излизали заедно. Когато Р. си беше тук, сме се събирали - в
дома на К., и на вън, по заведения”). Изяснява правнорелевантния факт, че пострадалият
нямал свое семейство и деца, поради което бил много привързан към семейството на своята
сестра, вкл. и към нейните деца („Много обичаше децата на К., дъщеря й е на 23 години,
студентка, а Р., синът й, също е студент, той е на 20 години”). Установява се, че все още
ищцата не може да преодолее дълбоката скръб към своя починал брат („Бяха много
близки”). Все още е на успокоителни лекарства - когато се заговори за нейния брат, се
натъжава силно, като започва да плаче. Били привързани един към друг и постоянно единият
търсел другия.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
след смъртта на своя брат болки и страдания са непосредствени.
4
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния правен извод, че в процеса на доказване ищцата
установи превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които една сестра
изпитва при смъртта на своя родственик. Приживе те заедно са споделяли общи лични и
житейски цели (грижили са се един за друг, като взаимно са се подкрепяли морално;
загиналият не е изградил свое семейство с деца, поради което силно се е привързал към
семейството на своята сестра, която непрестанно е търсила неговата духовна подкрепа;
заедно са били морална и материална опора един на друг), като загубата на брат се е
отразило изключително негативно върху емоционалната сфера на ищцата - загубила е не
само моралната опора, но и близкия човек, на когото е могла да доверява личните си
чувства и стремежи, вследствие на което е станала по-необщителна, вглъбена в себе си - от
изяснените от свидетеля правнорелевантни факти, се установява, че това потиснато
емоционално състояние се е породило след смъртта на Р. Г. К. и продължава трайно - в един
дълъг период от време.
Следователно, в процеса на доказване в настоящото исково производство ищцата
установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК, че духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между брат
и сестра) е била по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на
съвременното българско общество емоционална привързаност, както и че скръбта от
трагичната кончина на близкия родственик значително превишава интензитета на
естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост, поради което
установените силни интензивни страдания от смъртта на един от най-близките хора в
живота на ищцата налага извод, че тя трябва да получи заместващо обезщетение.
При определяне неговия размер - при причинена смърт на близък (в конкретния
случай на нейния брат), е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на
близък, нейната възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – края на 2016 г., както и нормативно
определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10
млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на
тази правна норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на брат, към когато ищцата е била силно привързана, ще я
съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния
контакт, така и от неговата морална подкрепа и духовна опора. Следователно, болките и
страдания, които ищцата ще продължава да изпитва от загубата на починалия, трябва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Както
бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и починалия са били привързани един към
друг, помагали са си в личностен и духовен план, поради което съдът счита, че ищцата
трудно би намерила утеха и морална подкрепа след кончината на починалия.
5
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на нейния брат, е в размер на 20000 лв. Наистина, законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите
лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2016г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на брат, към
когото неговата сестра е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от 20000 лв.
Съдът взема предвид и обстоятелството, че ищцата е изградила свое семейство, което в
голяма степен й оказва морална подкрепа при преодоляване на мъката по нейната загинал
брат.
За правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, не са приложими правните норми, уредени в чл. 493а (нов; ДВ, бр. 101/2018
г., в сила от 7.12.2018 г.) КЗ, във вр. с § 96 (нов; ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) от
ПЗР на КЗ. Процесното застрахователно събитие е настъпило преди влизане в сила на този
закон – на 11.10.2016 г. Съгласно установените в чл. 14, ал. 1 ЗНА нормативни правила
обратна сила на материалноправна норма може да се придаде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. ЗИДКЗ (в сила от 7.12.2018 г.), с който са приети чл. 493а КЗ и § 96 от
ПЗР на КЗ, влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение
на § 35 относно чл. 304, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. - § 103 от този ЗИДКЗ.
В този смисъл е разпоредбата на § 95 от ПЗР на КД, която предписва, че до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на
обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица по чл. 493а, ал. 3 за
имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно
смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този
закон, се прилага досегашният ред.
Нещо повече, правилото за поведение, уредено в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, е в
противоречие и с общностното право, което следва да бъде приложено от националния съд,
ако българският закон не е хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално
запитване по дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-
6
малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити,
установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на МПС и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са транспонирани в националното
законодателство – арг. чл. 492 КЗ, като те надвишават многократно сумата от 5000 лв.
В този смисъл е формираната практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 70/3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г., II т. о., ТК; Решение №
310/6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 435/19.06.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 234/9.04.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 1726/2019 г., I т. о., ТК и пр.
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
настоящата съдебна инстанция, от Удостоверение за наследници с изх. № 18/ГРС-
4891/07.08.2018 г., издадена от длъжностно лице по гражданското състояние при Община
Перник, се установява, че материално легитимирани да претендират от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от кончината на Р. Г. К.
са още поне двама правни субекта – неговите родители.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивните жалби следва
да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на адв. С. К. Н. трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 732,50 лв. – за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред
САС (съобразно уважената и отхвърлената част от въззивните жалби). Съобразно
отхвърлената част от предявените въззивни жалби на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на
въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/02.03.2020г., постановено по т. д. № 102/2019г., по
описа на ОС-гр. Перник, ГК - в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на адв. С.
К. Н. от САК, с адрес гр. София, бул. „Македония” № 12, ет. 3 сумата от 732,50 лв. – за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” №
* да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
7
осъщественото процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8