Решение по дело №633/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 240 23.06.2021 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и седми май Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от С.Михов

търговско дело номер 633 по описа за 2019 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.М.П., ЕГН ********** и М.Г.П., ЕГН **********, действаща от свое име и като законен представител на К.М.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, офис № 2, чрез адв. Сава Каров против „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Царско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Селин Болар, чрез юрисконсулт Даниел Здравков, за осъждане на ответника да заплати на кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, договорената застрахователна сума по договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 25.11.2019 г. до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски в полза на ищците. Делото се проведе при участието на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК ********* като трето лице – съищец. Според изложеното в исковата молба, ищците са наследници на М. А.П., който починал на 01.09.2019 г. и с когото не живеели в едно домакинство. След смъртта на наследодателя им, ищците научили, че той е бил длъжник по договори за кредит, поради което уведомили съответните кредитни институции за смъртта му, включително и ответното застрахователно дружество – „Групама животозастраховане“ ЕАД, което включило наследодателя в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ по повод на сключен на 17.05.2018 г. от М. П. договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД. След подаденото уведомление, ищците получили писмо от ответното застрахователно дружество, че не са налице основанията за покриване на настъпилото събитие като застрахователно такова, тъй като застрахованият, при попълване на Съгласие за включване в групата на застрахованите лица, бил декларирал неверни обстоятелства – „че не боледува от хроничен хепатит тип В, С или D“. Според застрахователя, съществувала причинно - следствена връзка между т.п. „Декомпенсирана чернодробна цироза“, установено при операция в УМБАЛ Пловдив през месец август 2019 г., с посоченото в епикризата при снемане на анамнеза, че през 1992 г. при кръводаряване бил установен положителен HBs Ag, без да се проследява от тогава. Посоченото обстоятелство, според ответника го освобождавало от задължението му по договора за застраховка, поради което е направил отказ за плащане.

Ищците заявяват, че към 10.12.2019 г., задължението на длъжника по кредита към „Банка ДСК“ ЕАД, възлиза в размер на 40 014 лева, при месечни вноски от 387,82 лева, погасяването на което е непосилно за тях, но доколкото застрахователната сума е в размер на 35 000 лева, то и претенцията им е в този размер.

Правният си интерес от предявяване на иска, ищците обосновават с обстоятелството, че отказът на ответното дружество да удовлетвори кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, ги уврежда.

В срока по чл.367 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспори изцяло както по основание, така и по размер. Ответното „Групама животозастраховане“ ЕАД счита, че за ищците не е налице материалноправна легитимация, тъй като материалното право да претендира плащане на остатъка от кредита, принадлежи на „Банка ДСК“ ЕАД. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че наследодателят на ищците е включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, но счита, че отказът му да изплати застрахователна сума е основателен, тъй като при сключване на договора наследодателят на ищците е укрил съществено за риска обстоятелство, което в последствие се явява в причинна връзка със смъртта на застрахования. В случая застрахователят е сключил процесния договор, тъй като кредитополучателят е декларирал в подписаното от него съгласие, че не е боледувал през последните 5 години и в момента на присъединяване не е болен от хроничен хепатит тип В, С или D. Излагат се твърдения, че договорът за застраховка се сключва въз основа на декларираните от кандидата обстоятелства и каквото и да е било отклонение от тях има за последица отказ от страна на застрахователя да сключи/ изпълни договора, поради завишен риск по отношение на този кандидат.

По същество ответникът твърди, че от представената му от наследниците на застрахованото лице медицинска документация е видно, че през 1992 год. М. П. е с установен положителен HBs Ag антиген. Според дружеството, установеният антиген в своето развитие води до вирусен хепатит В и в последствие до декомпресирана чернодробна цироза. Счита, че застрахованото лице е било запознато със заболяването си и М.П. съзнателно не го е обявил и го е премълчал при подписване на съгласието за присъединяване към груповата застраховка, като по този начин е заблудил застрахователя за съществено обстоятелство от значение за определяне на риска. Накрая, ответникът оспорва размера на предявения иск, като сочи, че липсват доказателства, от които той да бъде установен.

Ищците с допълнителната си искова молба излагат становище относно направените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна. Оспорват всички наведени от него възражения, като не се въвеждат нови фактически твърдения.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначално направените твърдения и възражения.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.

Ответното „Групама животозастраховане“ ЕАД, чрез своя процесуален представител, поддържа всички възражения и счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била подадена молба от ищците до застрахователя, като застрахователят е отказал плащане по нея (л.26 по делото).

Предявените искове са с правно основание чл. 382 ал. 1 и 2 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по повод групов договор по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, което е видно от приложените Сертификат № В0003991377180517 и Съгласие от застрахования (л.15-16).

Според приложения договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2018г., М. А.П. е получил сумата от 35 000 лв. от „Банка ДСК“ ЕАД със задължение да я върне на равни месечни вноски от по 387.82 лв. съобразно приложен погасителен план (л.13-14). Кредитополучателят е починал на 01.09.2019г., видно от акт за смърт № 0136/ 02.09.2019г. съставен от община Карнобат (л.22). Според удостоверение изх.№ 00135/ 05.08.2020г., кредитът се обслужва от наследниците на М.П. редовно (л.78).

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.213-215), вещото лице д-р М.М. след като е извършил преглед на цялата приложена по делото медицинска документация счита, че сигурна връзка между наличието на хетати В и смъртта на П. с категоричност не може да се установи, след като през 2015г. няма данни за чернодробно заболяване, 2 месеца преди смъртта има данни за чернодробна мастна дегенерация на черния дроб и впоследствие за чернодробна цироза. Няма данни за установен в казармата през 1992 г. положителен антиген HBsAg.

Според показанията на свидетелката д-р М.Ч. - Т. – личен лекар на починалия в периода 2005 – 2013г., никога не е лекувала П. от каквато и да е форма на хепатит. Може личният лекар да не научи за това заболяване, тъй като вече няма амбулаторни карти, които да се съхраняват при лекуващия лекар.

Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.

В чл. 382 ал. 1, изр. последно от КЗ е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит, да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението". С тази разпоредба се защитава интереса на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).

Тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя, което прави и допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. В този случай и по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ГПК, съдът конституира като съищец „Банка ДСК“ ЕАД като кредитора, в чиято полза е сключена застраховката.

Отделно от това, правото на иск на ищците се обосновава с намаляване на пасива на лицата, които наследяват кредитополучателя, тъй като те наследяват всички права, но и задължения на лицето, включително това по договора за жилищен кредит. Цялостното тълкуване на процесните договор за банков кредит и заявление за застраховане, въобще смисълът от сключването на застраховка "Живот" на кредитополучателя е, че при настъпване на застрахователното събитие, банката - кредитор следва да претендира изпълнение на задълженията на кредитополучателя от застрахователя и то само поради факта на настъпилото събитие, за което застрахователят носи рисковете. Застраховката е сключена именно, за да гарантира кредитора, че ще си събере задължението. Това води до заключение, че ищците се явяват кредитори на банката по смисъла на чл. 134 ЗЗД. По делото не се установи, от банката да е инициирано извънсъдебно или съдебно събиране на дължимото по застраховката обезщетение, поради което и следва да се приеме, че е налице бездействие при упражняване на имуществените права по договор за застраховка.

Възраженията на ответника не могат да бъдат споделени. Процесният вид застраховка "Живот" е уреден в чл. 438 - чл. 458 от КЗ. Въз основа на сключен договор за застраховка "Живот", застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие - смърт на застрахованото лице и да заплати обезщетение на ползващите се лица. В чл. 449, ал. 1 КЗ законодателят е уредил изрично изключения от горното правило, като е посочил в три точки хипотези, с оглед причината за настъпване на застрахователното събитие, при които се изключва отговорността на застрахователя, доколкото не е уговорено друго. Изрично нормативно уредена е възможността, страните да договорят други изключени рискове. В общите условия (л.38-41) действително в т.11 е посочено, че застрахователят се освобождава от задълженията си по договора ако „съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск“. В т.12 смъртта е изключена като основание за отговорността на застрахователя, когато е „12.4 в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство“. Безспорно установеното обстоятелство по делото, че починалият през 1992г. е бил с установен положителен HBsAg антиген, не е достатъчно да се приеме, че цит. хипотеза е била изпълнена. Няма никакви приложени доказателства, че в периода от 1992г. до датата на сключването на договора – 17.05.2018г., е имало развитие на болестта. Но дори да беше така, липсва доказана връзка между твърдения вирусен хепатит В и смъртта на М.П., което е задължение на страната, която го твърди, в случая „Групама животозастраховане“ ЕАД. Недекларирането на посоченото обстоятелство - установен положителен HBsAg антиген, не представлява нарушение на договорно задължение от страна на кредитополучателя, доколкото М.П. е бил здрав по време на сключване на договора за кредит. По отношение на липсата на причинно-следствена връзка между наличието на антиген и причините за смъртта на М.П., съдът се позовава изцяло на заключението на вещото лице д-р М.М.. Или липсват предпоставки да се приеме за доказано наличието на хипотеза, освобождаваща застрахователя от задължението да плати.

Въз основа на изложеното съдът счита, че претенцията на ищците се явява основателна, като размерът, който застрахователят дължи на бенефициента е изчислен като остатъка по главницата на кредита към датата на смъртта, съобразно условията на договора за застраховка "Живот". Според приложения погасителен план така изчислен, остатъкът е в размер на 31 358.72 лв., която сума следва да се присъди, като до претендираните 35 000 лв. искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Страните са направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора, на ищците се дължат разноски в размер на 1700 лв. заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени 1530 лв. Списъкът по чл.80 от ГПК на ответното застрахователно дружество включва 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, 15 лв. за такси и 130 лв. възнаграждение за вещо лице. Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на „Групама животозастраховане“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 59.50 лв. Ответникът следва да заплати в полза на ОС-Бургас направените разноски за изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 176 лв., както и държавна такса в размер на 1254.35 лв. според уважения размер на исковете.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Царско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Селин Болар, чрез юрисконсулт Даниел Здравков да заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, по повод предявените от А.М.П., ЕГН ********** и М.Г.П., ЕГН **********, действаща от свое име и като законен представител на К.М.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, офис № 2, чрез адв. Сава Каров, субективно кумулативно съединени искове сумата от 31 358.72 (тридесет и един триста петдесет и осем лв. седемдесет и две ст.), представляващи остатък от плащане по Договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 25.11.2019 г. до окончателното заплащане, като иска до претендираните 35 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА А.М.П., ЕГН ********** и М.Г.П., ЕГН **********, действаща от свое име и като законен представител на К.М.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, офис № 2, чрез адв. Сава Каров, да заплатят в полза на „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Царско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Селин Болар, чрез юрисконсулт Даниел Здравков сумата от 59.50 (петдесет и девет лв. петдесет ст.) направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – съищец „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260184
Дата:	23 юни 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия:	Симеон Симеонов Михов

Дело:	20192100900633
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	25 ноември 2019 г.

Решение по дело №633/2019 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта